Допълнителната информация, предоставена по-долу, отразява настоящото наличие на данни
Директива 96/82/ЕС за контрол на големите промишлени аварии
Изтегляне 0.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Химикали и генетично модифицирани организми
- Ядрена безопасност и радиационна защита
Директива 96/82/ЕС за контрол на големите промишлени аварии Транспонирането на Директива 96/82/ЕС ще се осъществи с приемането на проекта за нов ЗООС (предвидено за приемане от Народното събрание до средата на 2002 г.), както и с подзаконов нормативен акт към него – наредба на Министерски Съвет, който ще се приеме една година след влизането на Закона в сила. В Проекта на ЗООС са регламентирани: основните изисквания към оператора – нотификация, изготвяне на Политика за предотвратяване на големи аварии, Доклад за безопасност, Вътрешен авариен план, както и предоставянето на информация, необходима за съставянето на Външен авариен план, на местните власти. Предвижда се в Закона да се отрази изискването за забрана за дейност на предприятията, представляващи риск за околната среда, здравето и имуществото на хората, както и информационния обмен с Европейската Комисия и страните-членки. В наредбата ще бъдат детайлизирани процедурите за подаването на изискваната от Закона документация, честотата на преразглеждането и актуализирането и, както и предоставянето на информация, касаеща безопасността на районите около предприятието, на обществеността и отчитането на общественото мнение. За целите на планирането на използуването на земите около предприятията по чл. 9 на Директивата, в Закона се включват изисквания за консултации с Централния компетентен орган и обществеността за всички строежи в околността. Във връзка с транспонирането на Директива 96/82/ЕС в ход е Twinning проект BG99/IB/EN01 по Програма PHARE’99 , в рамките на когото се предвижда анализ на българското законодателство, сформиране на междуведомствена работна група и изготвянето на предварителен списък на българските предприятия, попадащи под обхвата на Директивата. Други мероприятия, залегнали в този проект, са помощ при изготвянето на законодателните актове, провеждането на пилотен проект по изготвяне и оценка на документация по Директивата, както и начално запознаване на експерти от МОСВ, РИОСВ, други институции и представители на индустрията със същността и изискванията на Директива 96/82/EC. В ход са процедурите по започване на нов Twinning проект по Програма PHARE’2001 като в него са заложени обучение на МОСВ, РИОСВ, другите компетентните органи и представители на индустрията, стартиране на програма по количествена оценка на риска, както и дефиниране на процедури за предоставяне на информация на обществеността по изготвянето и тестването на аварийни планове за застрашените райони около предприятието и по земепланирането около предприятията. Резултатите от проектите, както и дъпълнително набрана информация ще послужат за основа на изготвяне на исканата детайлизирана информация по прилагането на Директивата. Тази информация ще бъде представена на ЕК до края на 2004 г. Същевременно поетапно от 2002 до 2005 г. ще бъдат изградени административните структури, необходими за прилагане на Директивата, на всички нива на управление.
След приключване на инвентаризацията на действащите инсталации и предварителната оценка на разходите (през средата на 2003 г.), Република България ще пристъпи към разработването на детайлни планове за прилагане на изискванията на Директивата към отделните инсталации, за които се изискват преходни периоди. Към същата дата страната ни ще е в състояние да информира ЕК относно своите намерения във връзка с разработването на Национален план за намаляване на емисиите от ЛОС. Останалата част от исканата информация, отнасяща се до данните за износа на продукция от действащите инсталации, които попадат в обхвата на Директивата, както и съответната информация относно мерките срещу нарушаването на пазарните принципи ще бъде представена едновременно с детайлните (индивидуалните) планове за прилагане до края на 2004 г. В заключение, Република България потвърждава, че исканият преходен период не се отнася до нито една нова инсталация по смисъла на Директивата, която е или предстои да бъде пусната в експлоатация след 30.07.2001 г. Химикали и генетично модифицирани организми
Разработен е Проект на наредба за разрешаване употребата на биоцидните продукти. Предвижда се наредбата да бъде приета до 31.12.2002 г. и да влезе в сила след две години преходен период. Едновременно с това, до края на 2003 г. ще се подготви детайлен план за прилагане на Директивата, в който ще се предвидят всички необходими мерки, гарантиращи прилагане на Директивата до присъединяването, вкл. мерките, свързани с изграждане на административния капацитет. Регламент ЕС/2037/00 относно веществата, нарушаващи озоновия слой България потвърждава, че по отношение на Регламент ЕС/2037/00 относно веществата, нарушаващи озоновия слой, всички контролирани вещества са покрити в процеса на прилагане Регламент ЕЕС/2455/92 относно вноса и износа на определени опасни химически вещества Съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти нормативна уредба за прилагане на Регулация ЕЕС/2455/92 за внос и износ на определени опасни химични вещества ще бъде създадена чрез подзаконов нормативен акт – наредба. Законът влиза в сила от 02.2002 г. Разработването на наредбата е в ход и ще бъде приета през 2002 г. Правата и задълженията на компетентните органи и на вносителите/износителите ще бъдат дефинирани в горепосочената наредба. В ход е Twinning проект по Програма PHARE’2000 “Въвеждане и основни практически положения на наредбите, свързани със закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти” с немското Министерство на околната среда. Поетапно от 2002 до края на 2005 г. ще бъдат напълно изградени и ефективно действащи административните структури за прилагане на Регламента. Директива 86/609/ЕЕС относно защитата на животни До края на 2003 г. България ще представи информация относно пълно прилагане на Директивата. Шум
Директива 86/594/ЕЕС (въздушнопреносим шум, емитиран от битовите уреди) ще бъде въведена в българското законодателство с наредба на основание на чл. 7 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, която ще бъде приета до края на 2002 г. До края на 2001 г. България ще завърши проучване за използваните от директивата стандарти, както и за методиките за измерване. План за прилагане на директивата с конкретни мерки ще се представи до края на 2003 г. Като има предвид, че директивата е ориентирана към продукти и е свързана с функционирането на Вътрешния пазар, България потвърждава, че към датата на присъединяване ще осигури нейното пълно прилагане. Ядрена безопасност и радиационна защита Член 35 от Договора Евратом За извършване на мониторинг на аерозоли, води, почви, хранителни продукти и въздух е създадена организация от Министерството на околната среда и водите, Държавна агенция “Гражданска защита”, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и горите, Държавна агенция по стандартизация и метрология и АЕЦ “Козлодуй” ЕАД. През м.септември 2001 г. завърши разширяването на Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (RaMo) чрез включване в нея на ведомствената система “BERTHOLD” за външен радиационен контрол на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД. На фиг. 1 е показано графично разположението на станциите от Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон (RaMo). Описаната в предварително представената позиция по глава 22 апаратура за радиационен контрол е разположена в лабораторията на Изпълнителната агенция по околна среда при Министерството на околната среда и водите в гр.София и регионалните му структури – лаборатории за радиологичен контрол към Регионалните инспекции по опазване на околната среда в гр. Монтана, гр. Враца, гр. Варна, гр. Бургас, гр.Плевен, гр.Пловдив и гр. Стара Загора; Държавна агенция “Гражданска защита” (във всички областни и общински градове), Министерство на здравеопазването – в лабораториите на отдели “Радиационен контрол и защита” към ХЕИ в гр. Враца, гр. Русе, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. София и Националния институт по метеорология и хидрология – БАН в гр. София, гр. Пловдив и гр. Плевен; лабораторията на Държавна агенция по стандартизация и метрология - гр. Ловеч, лабораториите за Държавен ветеринаро-санитарен контрол към Министерството на земеделието и горите и външната дозиметрия на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД. На фиг.2 е показано разположението на лабораториите на територията на Р. България. Всички измервателни системи са в състояние да работят в непрекъснат режим на работа и са включени в Националния авариен план, като при отчитане на отклонения в показанията на мощността на дозата, са създадени условия за започване на експресни измервания на цялата територия на Р България за съдържанието на радиоизотопи във въздуха, водите, почвите, хранителните продукти, фуражите и др. Данните от радиационния контрол на въздуха, водите и почвата се събират, обработват, анализират и публикуват в ежемесечните доклади на НИМХ-БАН, тримесечните и годишните бюлетини и Зелената книга на МОСВ. Данните се предоставят на Държавна агенция “Гражданска защита”, МЗ и КИАЕМЦ, който ги анализират и включват в годишния си доклад. Данните се публикуват в ежегодния национален доклад “Околна среда – здраве”.
Мониторингът на млякото и смесената храна се извършва от Министерството на здравеопазването – в лабораториите на отдели “Радиационен контрол и защита” към ХЕИ в гр. Враца, гр. Русе, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. София и Националния институт по метеорология и хидрология – БАН в гр. София, гр. Пловдив и гр. Плевен и лабораториите за Държавен ветеринаро-санитарен контрол към Министерството на земеделието и горите. Млякото и млечните произведения се контролират с определена периодичност в съответствие със Заповед на Министъра на здравеопазването. В пълен мащаб контролът на млякото и смесената храна ще се осъществява след приемането на Република България в Европейския съюз. Член 37 от Договора Евратом, информация за съществуващите операции по смисъла на Commission Recommendation 1999/829/Euratom по прилагането на Член 37 от Договора Евратом На територията на Република България наличните радиоактивни отпадъци се съхраняват в две изградени за целта хранилища – площадката на АЕЦ “Козлодуй” и Постоянното хранилище за радиоактивни отпадъци – Нови Хан, които са предмет на постоянен контрол от държавния регулиращ орган – Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели. Основните количества радиоактивни отпадъци се получават в резултат от работата на блокове 1-6 на АЕЦ “Козлодуй” и са разположени на различни места на територията на централата. Течните отпадъци, включително ниско- и средноактивни сорбенти и утайки, временно се съхраняват в резервоари с общ проектен обем 7540 m3, намиращи се в проектирани за целта спецкорпуси (СК-1, СК-2 и СК-3). Общият свободен обем на резервоарите към момента е 2130 m3. Твърдите отпадъци I и II категория са разположени както следва: в СК-1, СК-2 и СК-3 - 2078 m3; в траншейно хранилище – 3740 m3; във временен склад – 811 m3 (пресовани в 200 л. варели); на открита площадка в железобетонни контейнери – 225 m3 и в голямотонажни контейнери 405 m3. На територията на АЕЦ “Козлодуй” се въвежда в експлоатация комплекс за преработка на ниско- и средноактивни течни и твърди РАО. Основните обекти в комплекса са “Цех за преработка на РАО” и “Склад за временно съхраняване на преработените РАО”. В процес на въвеждане в експлоатация на линията за преработка на твърди РАО и предстои въвеждане в експлоатация на линията за течни РАО. Паралелно с това ще въведен в експлоатация и склада за временно съхраняване на тези преработени РАО”. Значително по- малко количество радиоактивни отпадъци се получават извън АЕЦ “Козлодуй”. Такива са РАО получавани от научно-изследователски дейности, в медицината, промишлеността , селското стопанство и пр. Всички тези отпадъци се съхраняват в съществуващото Постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан на 35 кm от София. През последните години беше извършено реконструкция и модернизация на това хранилище в рамките на проекта на МААЕ – BUL/4/005 “Повишаване на безопасността на ПХРАО-Нови хан”. На територията на хранилището са обособени 4 площадки както следва:
По време на изпълнението на техническият проект на МААЕ BUL/4/005 бяха проведени две експертни мисии:
Направените препоръки от страна на експертите на МААЕ се отчитат и взимат под внимание от КИАЕМЦ при разглеждане на предлаганите от ИЯИЯЕ-БАН мерки за реконструкция и модернизация на хранилището. Директива 96/29/Euratom за основните стандарти по безопасност Новите Основни норми за радиационна защита (ОНРЗ) – 2000 са разработени в съответствие с Директивата на Европейския съюз 96/29/Евратом от 13 май 1996 г. Принципите залегнали в директивата, са в основата и на ОНРЗ – 2000 – принцип на нормирането, принцип на обосноваността и принцип на оптимизацията (ALARA). При разработването на ОНРЗ-2000 са взети предвид и препоръките на Международната агенция по атомна енергия, съдържащи се в Основните стандарти за безопасност (Basic Safety Standards /BSS/–115) от 1996 г., както и опитът на страната при извършването на дейности в областта на ядрената енергия. ОНРЗ-2000 определя и границите на дозите, както на лицата, подложени на професионално облъчване в среда на йонизиращи лъчения, така и на цялото население при нормални условия и при аварийно или хронично облъчване. За целите на радиационната защита освен основните граници на дозите са определени вторични контролни нива и справочни данни. ОНРЗ2000 влезе в сила с обнародването й в ДВ (бр.5/2001г.) от януари 2001г. Изискванията, които не са предмет на ОНРЗ-2000 са включени в проекта на Закон за използване на ядрената енергия за мирни цели. Проектът на закон е внесен за разглеждане в постоянните комисии на Парламента, като водещата комисия е Комисията по енергетика. Предстои разглеждането на законопроекта и от Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция, Комисията по околна среда и водите и Комисията по бюджет и финанси.
Раздел IX:
Съгласно действащите нормативни актове по радиационна защита (ОНРЗ-2000, Наредба 0-35 за работа с радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения, Наредба 40 за дозиметричния контрол на индивидуалното външно облъчване на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения) е задължително осигуряването на общ и индивидуален дозиметричен контрол, както и на система за отчитане и архивиране на данните от него за работещите в сфера на йонизиращи лъчения, независимо от това дали са от външни организации или от персонала на дадено съоръжение. Доколкото отговорността на експлоатиращия, съгласно действащото българско законодателство, не се прехвърля върху друго лице, не са определени различни или специфични изисквания за радиационна защита на работниците от външни организации. Работниците от външните организации се разглеждат като персонал на съответното съоръжение. Оторизираните служби за контрол на дозово натоварване поддържат архив от индивидуални картони и компютъризирани системи с данните за индивидуалните дози за всеки работник в сфера на йонизиращи лъчения. Данните, съхранявани в индивидуалните картони и компютъризираните архиви в основната си част покриват изискванията на Директива 90/641/EURATOM, но все още съответствието не е пълно. До края на 2002 г. е планирано разработване от Министерството на здравеопазването с участието на КИАЕМЦ на Закон за радиационна защита на населението и на Наредба за основни правила за безопасна работа с източници на йонизиращи лъчения, с които се очаква да бъдат регламентирани по-подробно и специфични изисквания за контрола на дозите на работници от външни организации, като се отчетат напълно и изискванията на Директива 90/641/ EURATOM. Регламент (EC) 727/97, установяващ списък на продуктите, изключени от прилагане на Регламент (EC) 737/90 за условията, ръководещи вноса на селскостопански продукти, произхождащи от трети страни след аварията на Чернобилската АЕЦ, заменен от Регламент (EC) 1609/2000 Регламент (EC) 1661/1999 и 1627/2000, установяващи подробни правила за прилагане на Регламент (EC) 737/90 за условията, ръководещи вноса на селскостопански продукти, произхождащи от трети страни след аварията на Чернобилската АЕЦ
Каталог: stranici -> Evropa Evropa -> To the european union bulgaria Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002 Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01 Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег) Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр) Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|