Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
Тоест, принципът на институционното равновесие посочва пределите на властта, която имат отделните институции при вземането на решения
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
| Тоест, принципът на институционното равновесие посочва пределите на властта, която имат отделните институции при вземането на решения. Тези предели са закрепени една голяма част учредителните договори. Там е посочено какво е това институционно равновесие - израз на общото съгласие на държавите, подписали договорите. И не само това - този принцип гарантира, че всяка една институция ще действа в рамките на правомощията, които има. Включително няма право да делегира тези правомощия било на друга институция или на друг орган, защото това би довело до нарушаване на записаният в договорите баланс между отделните институции, който е отражение на баланса между различните интереси.
Бих искал да посоча и аз ще едно проявление на този принцип, който е изключително важен, именно принципа на институционното равновесие е един от елементите, който се следи при контрола за законосъобразност на актовете на Съюза и в частност възможността да позволи на адресатите на един акт, в случая на физическите или юридическите лица, които биват засегнати от съюзното действие - дали съответно този акт е приет при зачитане съответният интерес, дали е приет съобразно компетентността и правомощията на отделната институция. Неспазването на институционното равновесие води до възможност за падане на съответния акт като невалиден Нека да вземе следната хипотеза: Пред вас е представен от страна на Европейската комисия един проект за директива, която има за цел да насърчи борбата с климатичните промени посредством насърчаване на възобновяеми енергийни източници, в частност производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, чрез задължение на държавите да предоставят данъчни облекчения. Възниква първият въпрос: Кое ще е годното правно основание, на което ще действа Съюза. Комисията е длъжна да посочи конкретна норма на учредителните договори, която оправомощава институцията да предприеме подобен тип акт и проблемът е че ние не сме в хипотезата, където трудно да намерим по-скоро из между възможните хипотези, коя е най-добра. Защо? Защото когато ние говорим за борба с климатичните проблеми и околната среда, трябва да знаем, че актовете, които се приемат в тази материя засягат в еднаква степен както държавите, така и гражданите. Следователно при тях процедурите, които са разписани, предвиждат за приемането на подобни актове Парламентът и Съветът да действат съвместно. Единият да не може да вземе решение през другия. Когато обаче минем на плоскостта на мярката, която се предвижда, а именно това насърчаване за опазване на околната среда да се случи посредством задължение на държавите да предоставят данъчни облекчения изведнъж нещата се променят, защото данъчните облекчения са пряко свързани със суверенни права на държавите-членки, особено със стабилността финансовата сфера. И заради това, когато се говори за приемането на мерки, които се отнасят до данъци, там е предвидено парламентът да има някакво участие, но водещата роля да бъде на държавите. Възниква въпросът коя от двете норми да бъде избрана. Изборът ще е определящ затова и как в последствие институциите ще упражнят своите правомощия, защото правомощията при двете хипотези са различни. При едната Парламентът и Съветът взимат заедно решение, при другата Съвета взима самостоятелно решение след съгласуване с Парламента. Дори законодателната линия е различна. Преценката е именно върху върху това институционно равновесие, като отражение на равновесието на баланса на различните интереси, които биват засегнати. Ако актът има за цел наистина да насърчи и тежестта на акта е опазването на околната среда, то тогава ще бъде избрана първата хипотеза. Ако обаче това е с по-голяма тежест към финансовите параметри, тоест актът е повече във финансовата сфера, тогава ще си избере втората хипотеза. Там ще има различно проявление на равновесието на компетентност между отделните институции Друго което трябва да споменем, е че институционното равновесие не е константа. То е динамична величина в зависимост от ситуацията и учредителните договори дават отговорите как да се действа в съответните ситуации, какво е равновесието в съответната ситуация, на кой интерес дава приоритет или съответно с кой се съпоставя. Непосредствено свързан с принципа на институционно равновесие е вторият структурен принцип Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|