Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
| Институционна система на ЕС
Защо е нужно да се знае институционна система на Европейския съюз. Реализирането на този голям проект не е поверен на държавите-членки, държавите-членки са прехвърлили властническите си правомощия, предоставяйки компетентност на Съюза. Съюзът упражнява тази компетентност и действа за постигане на тези резултати чрез именно своята институционна система. А това е специфично от гледна точка на всички останали други недържавни образувания, които под една или друга форма ние може да ги видим в международното публично право. Въпросите за институционната система се разглеждат 2 аспекта. Първият е свързан с принципите на организация на тази система, защото внимателният прочит на учредителните договори ще ни покаже че, в рамките на тази институционална система звената в нея са натоварени с упражняване на власт. А когато говорим за властта като начин за упражняване, трябва да знаем, че тя се упражнява въз основа на някои добре познати от нас принципи. Модерните държави са изградени на принципа на разделение на властите. Дали този принцип, който е добре познат във всичките държави членки, които участва в Съюза, случайно не е приложим и към Европейския съюз и ако това е така или не е така какви са особеностите и едва ли не след това ще видим в този контекст как са разпределени институциите, какви са техните структури, начин на формиране и конкретните им функции по реализиране на целите на ЕС. Нека да започнем с принципите на организация на институциите. Теорията за разделението на властите не е приложима в рамките на Европейския съюз. Това е първото нещо което трябва да знаем. Ако прочетем разпоредбите на член 13 и следващия от ДЕС или член 223 и следващите от ДФЕС, посветени на институциите на Европейския съюз ще установим, че онова разбиране, при което имаме една институция, на която е предоставена една конкретна властническа функция, не е механизмът, по който са организирани, тоест ако ние съпоставим с националната държава, бихме могли да видим, че съдебната власт е поверена на Съдът като институция. По отношение на изпълнителната власт - това е централното правителство, съответно в някои държави това може да бъде и президента. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание. От така посочените примери всъщност ние може да видим, че в Европейския съюз единствено съдебните функции са поверени на една институция. Това е Съдът на Европейския съюз. Но по отношение както на изпълнителната, така и на законодателната функция, властническите правомощия са разпределени между няколко институции. Например на законодателният процес - законодателната инициатива е предоставена по презумпция при квази монопол на Европейската комисия. Тоест, тя е институцията която следва при преценка на общия интерес на съюза, с оглед на постигането на целите, да предприеме съответните действия за предложения на съдържанието на съответния нормативен акт. Този монопол се разбива в няколко конкретни хипотези. Едната е в материята на общата външна политика, в която има подобна законодателна инициатива Върховния представител по външните работи и политиката по сигурност или европейската Централна банка в случаите, когато въпросните решения, които трябва да бъдат взети, са Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|