Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
принципът на автономия на институциите
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
| принципът на автономия на институциите. Тоест, ако първият очертава пределите на действие на институциите: Ето това е твоята компетентност, вторият принцип казва как в рамките на тази компетентност да организираме своята дейност. Институциите имат право в рамките на отредените им правомощия да организират свободно дейността си. Този принцип има своите предели - ти не трябва да самоорганизираш дейността си по такъв начин, че да засегнеш чужди правомощия, тоест пределът, границата на принципа на автономия на институциите е там, където при тази автономия би се рискувало да бъде засегнат принципа институционно равновесие. Ако изчерпвате чужди правомощия, значи сте отишли твърде далеч. примери Ще дадем примери с практиката първо за утвърждаването на този принцип и след това за неговите граници. Първото от дело, с което всъщност е утвърден принципа на институционална автономия на институциите като основополагащ принцип на институционната система е делото Lord Bruce of Donington 208/80. Касае се за следната хипотеза: лорд Брус оф Донингтън е един от първите членове на Европейския парламент, пряко избрани от Великобритания. В първите си години на съществуване ЕП финансовите параметри са се определили по старата система. Не всички депутати са имали еднакво възнаграждение, а всеки един европейски депутат е имал възнаграждението, което е дължимо на национален депутат от държавата в която той е избран. Съществувало е различие във финансирането и във възнаграждението на членовете на Европейския парламент, в зависимост от разликите в заплатите на националните парламенти. Това е имало своите доста сериозно отражение върху нормалното функциониране на институцията Европейски парламент, защото ако вие живеете в Брюксел, и сте гражданин на Брюксел и в някои околните държави, които се намират на малко разстояние от Брюксел с автомобил до 2 часа, за вас разходите, които вие ще направете, за да отидете на пленарно заседание, са малки. Но ако вие живеете например във Великобритания или във Финландия или в България би следвало да е да имате някаква форма на уседналост Брюксел за да можете да упражнявате своята дейност, това означава, че вашите разходи ще са изключително големи - ще трябва да наемете жилище, да заплащате битови и комунални такси, да имате съответните транспортни разход,и включително разходи свързани с пътуванията ви между вашата държава и мястото, където упражнявате дейността си в Европейския парламент. Веднага когато се установява това, още първоначално Европейския парламент осъзнава проблемите, които това може да доведе и неравнопоставеността, в която ще бъдат изправени членовете на Европейския парламент от различните държави. Поради тази причина Европейския парламент прави собствена система за компенсиране на разходите на някои депутати. Възникват въпросът, че за тези средства лорд Донингтън започва да се среща проблеми с данъчните във Великобритания. Става въпрос за облагане, за избягване на данъчно облагане и други, защото когато се възстановяват разходи това не се води приход и поради тази причина не би следвало да ги декларирате но в следващия момент казват британците това е приход, който идва от чужда държава и трябва да платиш и възниква проблем, който достига до Съда в Люксембург чрез отправяне на преюдициално запитване. Едно от нещата, които е повдигнато там заедно с другите въпроси е : изобщо Европейския парламент може ли да приема подобна система, след като никъде в учредителните договори не е предвидено и отговорът на Съда е категоричен: Да може. Може защото Европейският Парламент следва да има възможността сам да организира по максимално добър начин своята дейност и да предотвратява всички онези пречки, които биха довели до нарушаване на съответната дейност – тоест, принципът на автономия на институциите защитава изключително чрез след това принципа на лоялно сътрудничество, които дължат държавите към Съюза, защитава институциите от посегателство, както от страна на държавите-членки, така и от страна на други институции в рамките на Съюза. Тоест, щом като вътре имате своите правомощия, можете спокойно да организирате сами дейността си, за да може да повишите ефективността. Европейския парламент, особено в 80-те години, получавайки едно подобно правомощие сам да се самоорганизира, при липсата на каквито и да е други ефективни правни средства, той започва много активно да се самоорганизира, но само че тази негова свръхактивност води до нова съдебна практика, която ще позволи на Съда да сложи пределите по още една линия. Да, принципът на автономия на институциите забранява на една институция самоорганизирайки се, да нарушава права на други институции, както и забранява на държавите да оказват вмешателство върху самоорганизацията на тези институции. Най-ясната проявна форма на това правомощие са приемането на вътрешните организационни актове и правилници. Съветът, Комисията сами приемат съответните актове, защото това са израз на тяхната автономна воля. Но принципът има и още едно проявление, което е двупосочно, обърнато. Институцията, когато упражнява своята автономия за самоорганизация, не трябва под никаква форма да нарушава права и на държавите-членки, тоест, не само по отношение другите институции, но не трябва да изчерпвате и правомощия, които са правомощие на държавите-членки. Това и това е изрично посочено в делото Люксембург срещу Европейския парламент 230/81. За какво става въпрос -. Европейския парламент е институция, чието седалище по принцип е в Страсбург, Франция, но основната част от неговата дейност се намира в Брюксел, където се намират седалищата на останалите институции, с изключение на Съда и на Централната банка. Идеята ЕП да се намира в институционното каре, в центъра на процеса на вземане на решения в Брюксел и поради това там има втора сграда на Европейския парламент, а успоредно с това част от администрацията, която е свързана със Секретариата на парламента е позиционирана в Люксембург. Всичките тези места са определени в учредителните договори. Те са воля на държавите-членки. Тази разпръснатост на една институция между 3 места само по себе си е дефиниция за усложняване и неефективност. Именно поради това, ЕП, снабдил се с практиката лорд Донингтън, решава да се самоорганизира и да обедини всичките си сгради и служители на едно място в Брюксел. Най-интересното е, че в конкретния случай не скача Франция, а Люксембург, която казва: ако обичате, имайте предел. Защото определянето на седалището е функция и на волята на държавата, и ако Вие желаете да постигнете ефективност чрез обединение, трябва да се премине на изменение на учредителните договори. П-па на автономия не институциите не се ограничава само до това да не су нарушават правата на други институции, но и да не се нарушават правата на ДЧи. Тази аргументация е възприета от Съда и я закрепва като диспозитив в самото съдебно решение. Тези 2 п-па- п-па на институционно равновесие и п-па на автономия на институциите са статични принципи, защото те разглеждат институциите в тяхната статика – кои са правомощията на институцията и как в рамките на тях тя се самоорганизира. Но тези 2 п-па не говорят как си взаимодействат институциите. Това ни дава П Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|