Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
-па на лоялно сътрудничества между институциите
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
| -па на лоялно сътрудничества между институциите. Този принцип не е нормативно закрепен до ревизията от Лисабон. Съдът изведе този п-п, стъпвайки на съществуването на този п-п по отношение на държавите и Съюза. Тоест, принцип на лоялно сътрудничество е съществувал, нормативно закрепен, в чл. 4 параграф 3 от ДЕС. Само, че той е задължавал държавите и Съюза лоялно да си сътрудничат, с оглед постигането на целите. Постепенно Съдът разширява този принцип и го позиционира като трансверсален, т.е. по отношение на всички аспекти- тоест и в отношенията и между институциите. За първи път това Съдът прави през 1987 г. по т.н. бюджетни спорове, противопоставящи ЕП срещу Съвета. В дело 302/87 Съдът посочва, че по този повод трябва да се припомни, че разграничаване на задълженията от факултативни разходи е предмет на междуинституционно помирително производство, въведено с обща деклерация на ЕП, Съвета и Комисията, и по същество следва да бъде разглеждано в светлината на същото. В действителност, развитието на бюджетното производство, както е предвидено във финансовите разпоредби на договорите, е основано изцяло на диалога между институциите, а по отношение на този диалог са приложими същите задължения за лоялно сътрудничество, които според Съдът касаят и отношенията между страните членки и Е институции. Съдът за първи път казва: Диалогът, който Вие водите трябва да почива върху правилата и задълженията, произтичащи от п-па на лоялното сътрудничество. Тези задължения могат да се разглеждат в няколко аспекта:
1 Вие да положите всички възможни необходими усилия, за да можете да съдействате на останалите институции, в рамките на съответните параметри да постигнете целите на ЕС. Тоест, действително да си сътрудничите. Типичен пример за това задължение за полагане на дължимите грижи е едно дело отново ЕП срещу Съвета в рамките на приемането на един специфичен регламент, който трябва да преодолее някои от последиците, свързани с първата голяма криза на селскостопанските пазари, породена от Лудата крава. ЕП към онзи момент все още няма силни правомощия, а въпросният акт се приема по една от новите след ЕЕАкт процедури, на които обаче Парламента няма окончателна възможност да влияе, може само да даде едно становище, което има само консултативен характер и в последствие Съветът ще приеме акта както си реши. Проблемът е, че според ЕП този регламент е силно ограничаващ гражданите, но Съветът и ЕК качват, че е необходим и тези мерки, дори да са силно ограничаващи, са в контекста с борбата с една сериозна селскостопанска криза, която би могла да увреди много вътрешния пазар. К8акво се случва.. Комисията изпраща проекта за регламента на Съвета. Съветът е длъжен да го консултира с ЕП. ЕП получава предложението и то попада в черна дупка. Парламента започва да бави, с идеята така да извие ръцете на останалите институции и да внесат необходимите промени. Чакайки прекалено дълго, Съветът приема акта без да изчака становището на ЕП. ЕП това и чака, защото когато е нарушена процедурата, а ЕП е привилегирован ищец, т.е. не е нужно да доказва правен интерес, да обжалва този акт и той ще падне и завежда това дело. Само че, както има един принцип в правото, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, и в рамките на тълкуване на този принцип и прилагането му в настоящето дело, можем да видим какво казва Съдът, а именно: С това си поведение ЕП е нарушил задължението си за лоялно сътрудничество по отношение на Съвета. Жалбата на парламента, че не е изчакано становището му при приемането на регламента, предмет на спора, е неоснователно. Неспазването на същественото изискване за консултиране на ЕП, се дължи именно поради нарушение на въпросната институция на задължението и за лоялно сътрудничество със Съвета. Един от проявните елементи на лоялното сътрудничество е задължението ти да упражниш твоето правомощие, така че да съдействаш на другите институции те да упражнят своите правомощия, за да бъде постигната целта на ЕС. П-па на лоялно сътрудничество налага на институциите не само задължението да спазват респективните си правомощия, но също са задължени и да се въздържат от онези действия, които биха могли да доведат до намаляване на ефикасността на действията на друга институция, т.е. п-па на лоялното сътрудничество е както по отношение на задълженията за действие, така и по отношение на задълженията за бездействие. Именно този принцип, който се оказва изключително важен в рамките на нормалното функциониране на институционната система, породи необходимостта от уреждане на въпросите, свързани с тези взаимодействия. Въпреки, че има разписани законодателни процедури, има доста разпоредби – те са недостатъчни и има много сиви зони, които не предвиждат конкретните разписани задължения и рискът някоя институция да изпадне в състояние, нарушаващо принципа на лоялно сътрудничество, е доста голям. Именно заради това след бюджетните спорове, след практиката от началото на 90-те години, първоначално като обичай се прие да се подписват т.н. междуинституционни споразумения между Съветът, ЕП и ЕК, в които те уреждаха по какъв начин те са длъжни да си взаимодействат в рамките на съответния период. Към днешна дата п-па на лоялното сътрудничество между институциите има своята изцяло нормативна основа – чл. 13, параграф 2 предвижда това задължение специално за институциите, а разпоредбата на чл. 296 от ДФЕС предвижда вече нормативната основа, върху която може да се стъпи, за да се сключи междуинституционното споразумение. Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|