Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
Мястото, където се осъществява де
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
- Навигация на страницата:
- Първичното установяване
| Мястото, където се осъществява дейността е мястото, където се осъществява основната търговската дейност на дружеството. Това е третата привръзка.
Казвайки, че тези 3 критерия са дадени алтернативно, договорът допуска и само 1 от изброените привръзки да се намира на територията на държава-членка. Тоест задължително трябва да сте създадени по силата на законодателството на държава-член, а от изброените 3 привръзки е достатъчно само 1 да е изпълнена, за да може да се счита, че изискванията по чл. 54, параграф 1 от ДФЕС, който ще позволи на дадения субект да се ползва от свободата на установяване да се изпълни. В този момент вече можем да говорим за наличието на дружество, по смисъла на учредителните договори, които имат възможността да упражняват свободата си на установяване. Самата свобода на установяване се предпоставя от още един въпрос, а именно дали едно юридическо лице, учредено съобразно чужд правен ред, следва да бъде припознато като такова, и следователно като носител на права и задължения и от други правни системи, защото именно в това се крие същината на възможността вие свободно са се движите в рамките на ЕС. Свободата на установяване е 2 вида – първично и вторично установяване. Първичното установяване е свързано с трансфер на седалище, а седалището е онзи елемент, който определя кой ще бъде приложимият към дружеството правен ред. Т.е. ако седалището е на територията РБ, спрямо дружеството Х ще се прилага българското законодателство и за да може да упражнява своята дейност, дружеството трябва да отговаря на българското законодателство. Първо като императивни изисквания за възникване на субекта и на следващо място като изисквания спрямо начина на упражняване на неговата дейност. При първичното установяване едно дружество може да реши, чрез решение на общото си събрание да промени седалището си – от София във Виена. От този момент това дружество, което досега е било регулирано от българския правен ред, напуска този правен ред, за да отиде в друга държава, където спрямо него ще се прилагат други законови разпоредби. Тук възниква въпросът какво се случва в този момент. Ако за нашия правен ред едно Ю лице престава да съществува, има специфични производства, при които има прекратяване на дружеството, защото то съществува само и единствено по силата на тази правна конструкция и дружеството „живее“ докато се придържа до тези оперативни норми, които законодателят е приел. Ако иска да преустанови своето съществуване, то има един единствен вариант – ликвидация. Подобен подход в едно пространство, в което можете свободно да се движите, включително и дружествата, възниква проблем с концепцията - защото ако промените седалището и реално напуснете територията си по произход, ако тази държава по произход изисква от Вас да предприемате действия по ликвидация, то за вас се губи всякакъв смисъл, защото Юлице ще престане да съществува и то вече няма да има правосубектност, няма да има съответните права и това което ще отиде в Австрия ще бъде изцяло ново дружество, няма да имаме континуитета, който се изисква. /все едно ако сте Ф лице, като напускате на границата да ви издадат смъртен акт, а на другата акт за раждане/ Както при Ф лица, същото нещо трябва да бъде запазено и при юридическите лица. Именно в контекста на тази трактовка се поставят и първите казуси пред Съда на ЕС, свързани с взаимното признаване на Ю лица. Принципа на взаимното признаване и добре познат на Съюза от края на 70-те години, когато в делото Касис до Дижон, Съдът на ЕС каза: ако една стока е произведена съобразно нормите на едно национално законодателство и тя легално е била пусната на територията на тази държава членка, то нито една друга държава-членка не би могла да се противопостави на тази стока или да противопостави на нея такива възражения, които не са изброени в чл. 36 от ДФЕС и да и откаже статута на такава, т.е. щом Касис до Дижон е алкохолно напитка във Франция, Германия ще трябва по същия начин да признае този статут и това да не води до възможност да се ограничи свободното движение на тази стока. В своите решения от средата на 90-години обаче насам, преди този принцип да бъде разпрострян и по отношение на Ю лица, които биват квалифицирани като дружества. Първото от тази редица от дела е делото Юбер зеринг. Какви са фактите по делото. Съдът на ЕС е сезиран от германски съд да се произнесе по въпроса дали признаването от страна на Германия на юридическа личност на дружество от холандското търговско, следва да бъде разглеждано в светлината на чл. 49, във връзка с чл. 54. Проблемът е в това, че дружеството Юбер зеринг е учредено и регистрирано в Холандия, съгласно холандското законодателство през 1990 г. Тази свобода я има от 57 г. Това холандско дружество сключва договор с немска компания Нординг констършън къмпани за някакви строителни дейности с договор за изработка, които трябва да бъдат осъществени в Холандия. Въпросното дружество Юберзейринг през 1996 г. завежда дело за обезщетение срещу Нординг констършън къмпани заради некачествено изпълнение на строително-монтажните работи пред германски първоинстанционен съд в Дюселдорф, където по общите правила на М частно право се намира седалището на NCC и там трябва да бъде подаден иска. Къде е уловката – тя е в това, че през 1994 г. акциите на холандското дружество Юберзейринг са закупени от двама германски граждани. Не е правена каквато и да е била промяна в седалището на дружеството. То продължава и към 96 г. формално погледнато да бъде холандско дружество, вписано в търговския регистър на Холандия. Първоинстанционният съд в Дюселдорф, както в последствие инвазивния състав, обявява иска на Юберзейринг за недопустим, не за неоснователен, а за недопустим, поради причината че въпросното дружество няма правосубектност. Според германските съдилища, това се случва поради това, че със закупуването на акциите от двамата немски граждани има преместване на седалищато от Холандия в Германия, защото те започват да управляват Юберзейринг не в Холандия, а в |Германия – т.е. там е реалното управление. Това от своя страна е изисквало, освен да имаме реалното управление и уставното седалище да бъде преместено в Германия. И доколкото според немското законодателство няма съвпадение между реалното и уставното седалище, следователно нямаме годен субект, тъй като той не е изпълнил тази императивна норма на закона и той не е надлежно учреден и няма съответната процесуална дееспособност. Това е трайна практика на германския съд в тълкуването на тези разпоредби. В случая Съдът на ЕС започва да разглежда двата основни въпроса: Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|