Държавата ще определи в националното си законодателство при кои условия ще възникне правосубектността за съответните лица и кои всъщност лица ще имат подобна правосубектност. Д
освен този основополагащ принцип, съществуват още 4 принципа
Изтегляне 53.17 Kb.
|
Свързани:
pr
| освен този основополагащ принцип, съществуват още 4 принципа, които ни помагат вече да определим не защо има толкова на брой институции, а защо тези институции се намират в точно такова състояние, съотношение помежду си, и техните функции, какви са системата на управление и упражняване на властта в Европейския съюз. Първият от тези принципи, които наричаме структурни принципи, е принципа на институционното равновесие. За който и да е от следващите принципи, с изключение на принципа на лоялно сътрудничество, трябва да се знае, че те нямат своята опора в учредителните договори. Те не са нормативно закрепени, но Съдът ги е извел тълкувайки характера и спецификите на Съюза. Принципът на институционното равновесие е тясно свързан и с принципа на представителството на интересите, защото разделяйки упражняването на една власт между различните институции, включително както видяхме в нормотворческия процес максимално схематизирано, трябва да знаем, че това разделение на властническите правомощия отразява мястото, което авторите са искали да отредят на всяка една от тях в изпълнение на поверените им от Съюза мисии и задачи. Тоест, когато се приема акт на Съюза, който има за цел да постигне дадена цел, трябва да знаем, че в неговото приемане балансът между институциите и начина, по който те упражняват функциите си е различен, в зависимост от интензитета на засягане на съответния интерес. Следователно, когато например се приема акт, който засяга в еднаква степен интересите и на държавите и на гражданите, това означава че в неговото приемане задължително, при равнопоставеност, ще действат Съветът и Парламентът, защото това са институциите, които изразяват съответно интересите на тези две засегнати общности. В равновесната точка на този интерес те намират съответно пределите на собствените си правомощия. Тоест, Парламентът не може да има повече правомощия в тази сфера, защото няма как да се даде приоритет на този интерес, без да се засегне вече друг. И обратното - Съветът, колкото и да има правомощия, не може да премине отвъд тях и да засегне правомощия, които са перманентно присъщи на друга институция, защото той няма да има тази компетентност. Принципът на равновесието показва преценката, която авторите са имали за онази равновесна точка на пресичане на интересите на отделните категории лица, при която актът, който ще се взима ще бъде максимално неутрален и ще може все пак, въпреки това да постигат целите си. Всъщност този принцип от тази гледна точка е в пряка връзка с разпоредбата на член 13 параграф 2 на ДЕС, който казва, че всяка институция действа в рамките на предоставените и от договор правомощия, нито повече нито по-малко.
Типичен пример - делото Уайбо. Делото Уайбо ни дава: „в рамките на предвиденото в договорите равновесие на властите между институциите, Парламентът не би могъл да отнеме на останалите и институции даден прерогатив, който им е отреден в учредителните договори.“ Изтегляне 53.17 Kb. Сподели с приятели:
|