Държавата свива почти наполовина леглата в столичните болници
В Благоевград екшън в спешното отделение
Изтегляне 0.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Интервю с д-р Илко Семерджиев и проф. Стефка Петрова
- Побой над здравен работник в Благоевград
В Благоевград екшън в спешното отделениеНова телевизия Новини в 12:00 часа 
В Благоевград екшън в спешното отделение. Мъж преби санитарка, след като нанесъл побой на баща си. Случаят е от тази нощ. 79-годишен мъж постъпил с наранявания, за които обяснил, че е получил след падане от леглото. По време на прегледа обаче, дошъл синът му, който започнал да го бие, след това нанесъл удари по санитарката. По неофициална информация побойникът е психично болен и е лежал многократно в психиатрия. Битата санитарка е прегледана и се е прибрала в дома си с леки наранявания. Д-р Георги Славев: Към 3 часа тази нощ при изпълняване на служебните си задължения нашата санитарка бе нападната от придружителя на пациента. Придружава го до четвъртия етаж, където се намира рентгена и в асансьора първо е започнал близкия, който е син на дядото. Първо той напада самия дядо, бие го по главата и след това не позволява да излезе от асансьора и нашата санитарка и се нахвърля на нея и я удря дясно в областта на главата и в лявата ломбална област в ляво на кръста я удря. Тя идва тук силно разтревожена, разтреперана, със силни болки, разрошена... Интервю с д-р Илко Семерджиев и проф. Стефка ПетроваНова телевизия Събуди се
Водеща: Преминаваме към другата тема. Водещ: Тема, за която няма как всеки един от вас да не е чувал. Нарекохме я „данък вредни храни” всъщност. Хората, медиите така го нарекохме, вероятно знаете за какво става въпрос, но все пак идеята е да се облагат с по-висок налог храни от типа на снаксове, вафли, енергийни напитки. Всъщност кои точно са вредните храни, ще има ли полза – здравословна, икономическа и всякаква – или идеята не е чак толкова добра? Това ще бъде темата на следващия ни разговор. Водеща: То, всъщност, вредни храни май не е много точно казано, защото, ако една храна е вредна, тя изобщо не трябва да е на пазара, нали, не трябва да е в пакетче и да се плаща за нея или пък... Водещ: Може би въпросът е в количеството? Водеща: Не знам, сега ще разберем от специалистите. Казваме добро утро на проф. Стефка Петрова, както и на д-р Илко Семерджиев, здравейте, бивш министър на здравеопазването. Появиха се две изследвания през тази седмица, които да проверят какви са обществените нагласи към евентуалното въвеждане на един такъв данък. Струва ми се, че можем да покажем графиките сега. Едното изследване е на „Алфа рисърч”. Според това изследване, 53% от хората у нас подкрепят данъка, а според другото изследване, което е на ТNS - 64% са против този налог. Така или иначе, очевидно и вълнение по темата има, най-вероятно има и интерес към тази тема. Да започнем обаче ние разговора в нашето студио полезен ли е или вреден един такъв данък? Проф. Петрова, към вас най-напред! Стефка Петрова: Според мен един такъв данък ще допринесе за решаването на проблема с намаляване на свръхтеглото и затлъстяването сред населението, за промяна в модела на хранене, който има много нездравословни характеристики, особено при децата. Разбира се, той не може да бъде решението. Той е част от една обща политика, която ние препоръчваме, която включва информация, която включва промоция на здравословните храни, подкрепа на консумацията на здравословни храни. Но доказано е от икономически анализатори, хора, които се занимават с анализи на ефективността на хранителната политика, че фискалните мерки, включително таксите върху нездравословни храни, не се наричат вредни храни, нездравословни храни, които допринасят при една висока консумация за увеличаване на риска от много заболявания, включително сърдечносъдови, диабет, ракови заболявания. Т.е., те увеличават риска от заболявания, свързани... Водеща: Вие казахте, изречението ви започна с „доказано е, че фискалните мерки...” какво, помагат или не помагат? Стефка Петрова: Помагат. Значи, цената е доказано, че има много важна роля при покупката на продуктите. Така че, променяйки цената с увеличаване или с намаляване - с увеличаване на цената на нездравословните храни, а намаляване на цената на продуктите, които ние препоръчваме да се консумират... Водеща: За второто обаче не се говори? За протекция на полезните храни не се говори. Стефка Петрова: Да, не се говори, защото е въпрос на възможности и на бюджет, докато всяка страна има ползата да наложи една такса, която ние много се надяваме, и аз всъщност подкрепям този закон за данък върху нездравословните храни, защото правителството поема ангажимента всичките пари да отидат за превенция. Засега пари за превенция на заболяванията няма. И ние тази година в нашата програма за превенция на хроничните неинфекциозни заболявания все още един лев не сме получили. Хората, които се занимават с превенция, получават наполовина по-ниски заплати от лекарите, които се занимават с клинична медицина. Ние оставаме без хора, които въобще да подкрепят и да работят в областта на превенцията. И аз бих искала само да кажа, защото има неразбирателство по отношение на тези продукти. Тези продукти, които предвижда този закон да бъдат наложени с такса или данък, са наистина, първо, не основни, т.е. тяхната консумация, ако бъде намалена, няма по никакъв начин да намали пълноценността на храненето на който и да било човек. Без тези храни можем и трябва да минем. Искаме да елиминираме частично хидрогенираните растителни масла, които се влагат в т.нар. имитиращи продукти. И това е безумно, което твърди нашата промишленост, че нямало какво да яде бедният български народ, като му се увеличи данъка върху тези мазнини, които е категорично доказано, че увеличават десетократно повече риска за сърдечно... Водеща: Аз мисля, че няма спор по тази тема. Мисля, че д-р Семерджиев също се съгласява веднага, че един чипс не е полезна храна и не може да бъде обяд нито за мен, нито за вас, нито за дете, нито за когото и да било. Водещ: В същото време обаче, струва ми се, не сте толкова вдъхновен от този проект. Да ви попитам директно защо? Водеща: Ами направо си е против. Водещ: Защо сте против подобен проект? Илко Семерджиев: Аз не искам да се разделяме на противници, фенове, фили и фоби, аз искам от гл.т. на здравия разум да кажа защо тези добри неща, които проф. Петрова говори, няма как да се случат. Защото е важно да кажем какво трябва да стане със здравето на българина, но трябва и да го направим по начин, по който това наистина да стане. Водеща: Защо този данък в този му вид не би работил според вас? Илко Семерджиев: Не само този данък. Вижте, ние всъщност говорим за нещо, което би трябвало да бъде постигнато чрез рационално хранене, балансирано здравословно хранене. А самият данък прицелва съставки в определени храни, които съществуват и в други храни, една част от тях са обложени, споменахме ги кои, друга част, които се смятат за прекалено употребяеми, не са обложени. Т.е., първото възражение, което ще дойде веднага от индустрията и което ще отиде, разбира се, в ЕК, е за непозволена държавна помощ. Водеща: Т.е., вие казвате, че, примерно, производителите ще кажат, защо мен като производител на чипс ме облагате, а д-р Семерджиев, който произвежда консерви, в които има много сол, да речем, не е обложен, така ли? Илко Семерджиев: Но не това е центърът на дискусията. Този закон, вижте, начинът, по който тръгва да се прокарва един закон, е изключително важен, това е политически акт. Този закон, забележете, преследва някакви фискални цели, но не отговаря адекватно на здравните цели, които проф. Петрова поставя. И аз сега нека да ви кажа с числа как изглеждат нещата. Законът за държавния бюджет вече е приет на първо четене в НС и ние можем да видим как е проектиран този процес в следващата година, но и в прогнозата за следващите 3 години, защото видяхме също и 3-годишната прогноза на МФ. Водеща: Как? Илко Семерджиев: Ето как. В бюджета на МЗ в сравнение с тази година за следващата година са планирани само 1 млн. лв. повече. В сравнение с останалите ведомства виждате, че МЗ е на дъното, и бихте могли да покажете, ако желаете, тази графика. А по отношение на числата как стоят нещата? В параграф „Политика” в областта „Промоция, превенция и контрол на общественото здраве” не само че не е увеличен размерът на средствата, а е намален с точно 340 хил. лв. Тази година той ще бъде 83 120, така е планирано в бюджета, другото е 82 780. Т.е., вижте... Водещ: А каква е пряката връзка на това с проекта за данъка? Илко Семерджиев: Защото, вижте, данъкът се обосновава, това е по принцип косвен сложен данък, много труден за администриране, много енергоемък за администриране. Той се обосновава с това да осигури пари за профилактика. Виждаме, че парите за профилактика не стоят насреща. Един данъчен закон се приема в пакет с другите данъчни закони... Водеща: Той затова се въвежда данъка, за да има пари за профилактика, които иначе ги няма... Илко Семерджиев: Това се прави с всички закони в пакет. И те се отразяват в проектите на закона за бюджета. В същото време казваме, че това не го виждаме. Т.е., ние може и да постигнем някакъв фискален ефект, но няма да постигнем никакъв здравен ефект. Другото, което искам да ви кажа. Това, което в политиката... в областта на диагностиката и лечението е планирано за следващата година при МЗ, също е с намален бюджет – 304 хил.лв. Имаме единствено увеличение на административния бюджет на МЗ с 1.7 млн.лв. Т.е., онова, което се декларира, не покрива реалните числа. Водеща: Добре, вие казвате, ще постигнем фискален ефект, някакъв казахте, колко някакъв? Илко Семерджиев: Само да довърша! И това ще кажа... Водеща: И второ, защо няма да има здравен ефект, като наистина ще се събират в една касичка, аз така, нека опростено да го разкажем, пари, които после да се използват, да се инвестират в профилактика, това е инвестиция в здравето? Илко Семерджиев: Защото е очевидна лъжа това. Защото тези пари ги нямаме. Защото виждате, че в сравнение с миналата година тази година бюджетът за профилактика е намален, а не увеличен. За следващата продължава да се намалява... Водеща: Бюджетът разчита на новия данък сигурно? Илко Семерджиев: Това не е така. Искам да ви кажа, че ако проследим бюджетите на МЗ в годините, ще видите каква е тенденцията. Примерно 97-а година аз заварих бюджета на МЗ в размер на 468 млн. лв. Увеличихме го до края на нашия мандат на около 700 млн. 2008 г. е достигнал 900. Тази година е 436. Водеща: Да, малко са парите, това е безспорен факт. Илко Семерджиев: Това означава следното, че манипулацията с държавния бюджет не е в полза на здравеопазването. Много лесно се събират данъците, които в момента се събират в България. И те биха могли да бъдат разчетени по начин в бюджета на здравеопазването да постъпят пари за профилактика, за промоция на здравето и т.н. Докато това всъщност го виждаме, че не е факт. За да завърша, имаме заявени добри цели, които обаче не могат да се изпълнят по начина, по който се предлагат. И последно за администрирането на данъка. Вие чухте и оценката на Лабораторията за оценка на риска на г-н Иван Костов, която направи и фискална, и административна оценка. Приходът почти е равен на разхода. Т.е., това е един безсмислен данък, който ще ни натовари с празни обороти, накрая няма да получим... Водеща: Малко повече беше, сега, аз много по памет цитирам... Илко Семерджиев: 140 към 135. Водеща: ...и рискувам да подведа, но ставаше дума за 10-20 млн. Илко Семерджиев: 140 млн. приход, 135 млн. разходи за администриране на данъка. Извинявайте, но това е абсолютно безсмислено. Водеща: Добре, към проф. Петрова пак, вие съвсем ли така безрезервно приемате тази идея, при положение, че, ето, за спорен ефект, фискален, плюс здравен, което е най-важното за вас като специалист, говори д-р Семерджиев. В същото време се казва, така ще нарасне сивият сектор, така ще се купуват още по-големи боклуци от хората, така ще има контрабанда на още повече такива продукти. Водещ: Освен това са дадени и примери със страни като Дания например, където този подход не е проработил. Стефка Петрова: Некоректно е сравняването на идеята за ефект на нашия данък с това, което се получи в Дания. В Дания таксата беше наложена върху основни храни, върху всички видове масла, меса, сирена. И това предизвика много голяма резистентност от страна и на учените, и от страна на населението. И без това в Дания данъците са високи и това натовари в голяма степен цялото население. Това беше причината да се спре данъкът. Но след това... без да се отчете между другото въобще ефектът. След това се оказа, че консумацията на маслата, на мазнините, които са богати на наситени мастни киселини, каквато беше идеята, е намаляла с 10-15%. Това го отчетоха, след като се спря данъкът. Така че, ефект имаше, но се натовари много населението. Това беше причината. Сега, при нас идеята е да се натоварят с данък вид продукти, които в никакъв случай населението, ако се лиши от тях или ако намали... Водеща: Няма да бъде ощетено. Вие обаче наистина ли вярвате, че 5 ст. повече за близалка или... Стефка Петрова: Не са 5 ст. Водеща: ...или вафла ще спре хората да купуват тези продукти. Аз честно ви казвам, че не вярвам. Стефка Петрова: Да, аз не вярвам, че за мен и за вас тези 5 ст. или 10 ст. ще бъдат от някакво значение, ако обичаме този продукт и такова малко увеличаване на евтини продукти ще даде ефект. Но по принцип се счита, че цената е факторът, който влияе най-много на хората с по-ограничени средства, където и 10 ст. са от значение. Но този вид такси има не само ефекта по отношение на това, че се увеличава цената. Точно такова обсъждане, каквото се прави вече цяла година, след това при прилагането на самата такса става все по-известно, че тези продукти не са здравословни, акцентира се върху тях, т.е. информираността по отношение на това, че този продукт не е полезен, че не бива да се консумира в големи количества и това е ефектът в Унгария при 40% от хората, които са си намалили консумацията. Освен това с тази такса се цели т.нар. реформулиране на храните - т.е., за да избегнат таксата, ние се опитваме да принудим производителите да елиминират хидрогенираните растителни масла, да намалят солта, да намалят захарта. Водеща: Времето ни изтече, за съжаление, обаче последен въпрос, понеже много често през тези дни, когато се коментира темата за този данък, се дава примера със стандарта „Стара планина”, който беше въведен по времето на първия кабинет от министъра на земеделието Мирослав Найденов. И много често чувам хора, които казват: ами ето, и срещу този стандарт имаше сериозна съпротива, пък го въведоха и той проработи. Съгласен ли сте с това, приложим ли е този пример в нашия случай, д-р Семерджиев? Илко Семерджиев: Да, напълно съм съгласен и точно това е един от ефективните подходи, които биха могли да бъдат приложени. Само ви давам пример, миналата седмица министърът на земеделието наложи по БДС режим на хранене в детските ясли и детските градини, свързани с млеката и месата. Т.е., има нещо, което може да се направи, без въобще да се въвеждат данъци. Но тук има един много тежък политически проблем. Спомнете си, ние сме все пак избиратели и данъкоплатци в тази държава. Спомнете си, че в предизборния период и в политическите и управленските програми нито на ГЕРБ, нито на РБ имаше увеличаване и създаване на нови данъци. Сега в момента на нас ни се предлага нещо, което в крайна сметка те са ни излъгали предизборно. Ако те го бяха казали преди изборите, кой щеше да ги избере? Водеща: Вие пък ако ми покажете една политическа програма, която е била изпълнена в рамките на който и да било мандат... Илко Семерджиев: Това трябва ли да ни кара да приемаме такава практика? Водеща: Не, естествено, но просто казвам, че това не е в никакъв случай изключение. Благодаря ви за този разговор! Илко Семерджиев: Аз затова ви казвам, че това не е начинът за постигане на такъв тип ефект. Национални радиа 
Побой над здравен работник в БлагоевградБНР
Побой над здравен работник в Благоевград. Полицията в града издирва мъж, който първо е пребил баща си, а след това и санитарка от спешното отделение в областната болница. Дежурният екип на спешното отделение е реагирал на сигнал за мъж в тежко състояние. 70-годишният Йордан е бил с травми по цялото тяло, които недвусмислено доказват физическо насилие. Пострадалият е бил транспортиран в болницата, като е извикан екип от лекари специалисти. При придвижването му към рентгеновото отделение мъж нахлува в болницата и започва да нанася удари върху пациента. По-късно става ясно, че това е синът му. При опит да защити бащата сериозно е пострадала и санитарката от спешното отделение. Тя е с хематом на главата и травми по тялото. Докато служители на болницата се отзоват на виковете ? за помощ, побойникът е избягал. Сигналът за инцидента е подаден в полицията, която е обявила сина на Николай за издирване. Претърсен е домът му в благоевградския квартал „Грамада”, но насилникът не е бил там. по неофициална информация от съседи на семейството Николай бил с психически проблеми. Zdrave.net София, бул. Др. Цанков” 31 Б, офис 10; Тел.: 0893 33 53 07 Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|