Духовен център за католическо богословие и духовност „БЛ. Папа ронкали”

1.2.7.2 Образ и подобие

Бит. 1:26

А какъв е смисълът на това множествено число?

Съществуват различни мнения:

• 
  Някои мислят, че става дума за "pluralis maiestaticus" – както например папата говори за себе си ‘Ние’. Но проблемът тук е, че еврейският език не познава такова нещо.
  
• 
  Други мислят, че става дума за съветване между Бога и Земята – но това тълкование няма основания
  
• 
  Други мислят че става дума за съветване на Бога с ангелите, или с небесния двор, но и това е без основание в текста.
  
• 
  Мнението на Карл Барт е, че в Бог съществува аз, ти и ние. Говори се за едно в Бога, но и за множество в Бога.
  
• 
  Някои пък мислят, че това множествено число се отнася до думата Елохим, която е в множествено число.
  
• 
  Други мислят, че става дума за остатък от политеистичен говор.
  
• 
  Други смятат, че става дума за "pluralis deliberationis", тоест за решение на Бога, защото става дума за сътворение, което е по-висше от предишното. Пример за такова множествено число намираме примерно в Бит. 11:7 и Ис. 6:8.
  
• 
  Някои пък смятат, че редакторът на текста се е срещнал с повече имена за Бога и е стигнал до заключението, че в Бога съществува някакво множество.
  

Това са различни опити за тълкуване.

ЧОВЕК – АДАМ означава човек. А коренът се намира в еврейската дума адамах, което означава земя, да бъдеш от земя. На латински език земя се казва humus. А от тази дума произлиза дума humilis, което означава смирен. Да бъдеш смирен, това е нещо съществено за човека. Ако човек не е смирен, тогава той се отдалечава от своята идентичност. Това е грях срещу Бога същевременно грях срещу самия себе си. Всички учители на духовния живот подчертават смирението като една от фундаменталните добродетели.

По Наш образ, (и) по Наше подобие (besalmenu kidemutenu)

Какво ни говори това? Тълкувателите на Свещеното Писание предлагат различни теории за обясннение на този израз. Тук може би става дума за физическо или духовно подобие между човека и Бога или за привилегировано отношение между Бога и човека. Някои мислят, че тук става дума за полемика срещу идолите, както при Исаия (Ис. 41: 21-29; 43: 8-13; 44: 7-11).

Този израз в текста ни казва, че човек не е еднакъв с Бога, но е само образ Божи. Еврейската дума селем говори за нещо, което е отблясък на друга реалност.

Тогава по какъв начин човек отразява тази Божия реалност?

- Човек е различен от другите живи същества, защото единствено той е образ Божи. Човек не е наречен само живо същество, но човек е образ Божи и е подобен на Бога. Всички растения и всички животни са сътворени според рода им, родовете им са различни. Човекът е само един. Няма различни родове на хората. Само един е родът на човеците. Всеки мъж и жена на тази земя са сътворени по Божи образ и подобие. Както Бог е само един, така може да се каже, че и човекът е само един.

- Човек е сътворен да господарува над всичко, което Бог е сътворил. Човекът като Божи образ е представител на Бога, Който всъщност е истинският и единствен Господар. Властта на човека над сътворението не е абсолютна, а е “приета от Бога”. И поради това човек достига своето призвание да владее над земята именно когато владее над нея в послушание спрямо своя Създател. Човек не може да се отнася към света като абсолютен господар, а като пастир, който се грижи за овците, които са му поверени, за да не ги загуби. Човек трябва да изпълнява тази власт с чувство на отговорност, както към сътворението, така и към Бога, в послушание към Бога. И именно, ако човек упражнява своята мощ, ако владее по този начин, тогава той се показва като образ Божи. Това владеене на човека трябва да бъде изпълнявано по начина, както Бог го извършва над своите създания. Човекът е част от творенията и част от природата и поради това не може да бъде абсолютен господар, а трябва да живее заедно с творенията в съюз на братство и на диалог.

В 29^ти стих Бог дава на човека растения и дървета с техните плодове, за да бъдат храна на човека. Да се храни е нещо, което е общо за човека и животните. И на човека, и на животните е дадена храна, а това са растенията и плодовете от дървета. В това състояние човек не се храни с животни, а с растения и плодове от дърветата.

Тук е важно да отбележим три неща:

- Човекът е същество, което е ограничено, не може да живее само от себе си, има нужда от друг. Поради това Бог му дава храна за живот. От началото човекът е представен като този, който има нужда да приеме живот, има нужда от природата, за да живее. А за да има храна и да може да живее, човек трябва да се обърне към своя Създател.

- Фактът на храненето. Храненето е нещо присъщо на човека и говори, че човекът няма източник на живот в себе си. Има нужда от друго сътворено от Бога, за да може да съществува. И това е част о природата на човека. За да може човек да живее, той трябва да има нужда от друго творение. Текстът на книгата Битие ни говори, че не е толкова самата храна, която ни насища и храни, а самия Бог. Човек е Божие творение, което е поканено всеки ден да моли "дай ни днес насъщния ни хляб". Опитът на храненето ни призовава към още по-фундаменталния опит на слушане на Бога и на Неговото Слово.

- Фактът е че всяко живо същество се храни с билки, с плодове от дърветата. Това не е въпрос на диета, а има много важно богословско значение. Едва след потопа ще се яви възможността да се яде месо (Бит. 9:1-3). Това означава, че светът, който е описан в 1^ва глава на книгата Битие, е свят абсолютно миротворен и показва как в първоначалния Божи план няма нужда от убиване и от проливане на кръвта на другите, за да се запази животът. Всички живи същества живеят в сигурност и без страх: не съществува смърт. Тя не принадлежи на изначалния Божи план. И именно когато се уважава живота на другия човек, може да се запази своя собствен.