Грехопадение, или Първороден Грях - Александър Мен – православен богослов 82

1 Конкретен живот на хората, история, култура…; За богословска топология виж: I. GOLUB, Prijatelj Božji, Naprijed, Zagreb 1990, стр. 74-84.

2 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 250 - 260.

3 Еп. Силвестър. Цит. съч. Т. 3.

4 Климент Александрийски., Стромата.

5 Ориген. За началата.

6 Св. Атанасий Велики. Против арианите. 2.

7 Пос. съч.

8 Св. Григорий Богослов. За света.

9 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Св. Ефрем Сирин. Тълку­вание на книга Битие.

10 Св. Ефрем Сирин. Цит. съч.

11 Преп. Ефрем Сирин. Цит. съч.

12 Пак там.

13 Монс. Антун Циримотич, Истинската любов, Скопjе 2011, стр. 134 -151.

14 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 260 – 272.

15 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева.

16 Св. Григорий Нисийски. Творения. М., 1861. Т. 1.

17 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2, Гл. VII.

18 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2, Гл. VII.

19 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева.

20 В. Лоски. Догматическо богословие.

21 Св. Григорий Нисийски. За Шестоднева.

22 Св. Ефрем Сирин.

23 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева.

24 Преп. Ефрем Сирин. Съч.

25 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 4. Също вж.: св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие. Беседа 5.

26 Св. Григорий Нисийски. За Шестоднева.

27 Преп. Ефрем Сирин. Съч.

28 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 5.

29 "Пак там. Също вж: св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие. Беседа 5.

30 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 5 - 6. Също вж.: Св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие. Беседа 5-6. Св. Теофил Антиохийски. До Автолик. II, п. 15.

31 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 4.

32 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 6. Св. Григорий Ни­сийски. За Шестоднева.

33 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2. Гл. VII.

34 Св. Василий Велики. Цит. съч. Беседа 5. Св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие. Беседа 5.

35 Св. Василий Велики. Цит. съч.

36 Св. Теодорит. Тълкувание на книга Битие. Въпр. 15-17.

37 Св. Теофил Антиохийски. До Автолик. II, п. 15. Вж. също: Св. Василий Вели­ки. Беседи върху Шестоднева. Беседа 6.

38 Св. Василий Велики. Цит. съч. Беседа 7.

39 Св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие. Глава VII.

40 Св. Василий Велики. Беседи върху Шестоднева. Беседа 8.

41 Св. Йоан Златоуст. Беседи върху книга Битие.

42 Откъс, с малки промени, взет от книгата О’Колинс, Фаруджа, Католицизмът, София, 2006., стр. 263-270

43 Lynn White, «The Historical Roots of Our Ecological Crisis», Scienece, 155, (10 March 1967)1205.

44 “The Historical Roots of Our Ecological Crisis”, 1207

45 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 206 – 210.

46 Св. Августин, In Joannis Evangelium, 20,9; PL 35, 1561.

47 W. Kern, Interpretazione teologica della fede nella creazione, II, Il Creatore è il Dio uno e trino, в: Mysterium Salutis, IV, op. cit., стр. 106-109.

48 Sv. Toma, Summa theologiae, I, q. 45, a. 6.

49 W. Kern, Interpretazione teologica della fede nella creazione, II, Il Creatore è il Dio uno e trino, op. cit., стр. 122-123.

50 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 222 – 226.

51 Св. Григорий Богослов. Слово 43, п. 5; срв. Ориген. За началата. Кн. 2. Гл. 9, п. 6

52 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2. Гл. II.

53 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 211 – 215.

54 Св. Василий Велики. Шестоднев. Гл. 2.

55 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 1. Гл. XIII.

56 Митр. Московский Филарет. Слово в день обретения мощей свт. Алсксия // Слова и речи. Т. 2.

57 Usp. W. Förster, Ktizo, в: Grande lessico del Nuovo Testamento, том V, Paideia, Brescia 1969, kol. 1235-1329.

58 Ерма, Пастир, 1. II, mandatum 1, c. 1; PG 2, 913.

59 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 226 – 229.

60 Дионисий Ареопагит. За Божествените имена. Гл. X.

61 Св. Григорий Богослов. Слово 38

62 Дионисий Ареопагит. За Божествените имена. Гл. X.

63 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 332 –339.

64 В XVII в. се е разпространил религиозно-философски възглед, съгласно който Бог, след като сътворил света, не взема никакво участие в него и не се намесва в хода на историята и в законите на природата. Това учение се нарича Деизъм.Деистите пред­ставили идеята за естествената религия, религията на разума, противопоста­вяйки я на религията на Откровението.

65 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 2. Гл. XXIX.

66 Пак там.

67 Св. Василий Велики. Слово против езичниците.

68 Атиноген. За възкресението на мъртвите.

69 Св. Теофил Антиохийски. Към Автолик.

70 Св. Василий Велики. За това, че Бог не е виновен за злото.

71 Св. Атанасий Велики. Против езичниците.

72 Св. Василий Велики. За това, че трябва да предпочитаме молитвата пред всич­ко.

73 Йоан Павел II, Salvifici doloris, бр. 14-18; K. Rahner, Perché Dio ci lascia soffrire?, в: Id., Sollecitudine per la Chiesa-Nuovi saggi, том VIII, Edizioni Paoline, Roma 1982, стр. 542-562.

74 J. L. Ruiz de la Peña, Teologia della creazione, стр. 152.

75 M. Neusch, Il male affrontato. Gesù alle prese con il male, в: Id., Il male, Queriniana, Brescia 1992, стр. 54-75.

76 B. Pascal, Pensieri e altri scritti di e su Pascal, op. cit., No. 527.

77 E. Mounier, Lettera, публикувано в: Esprit, 12 (1950), 1010-1011.

78 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 272 – 305.

79 Св. Григорий Нисийски. Творения. М, 1861. Ч. 1.

80 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 2. Гл. XII.

81 Пак там.

82 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 1. Гл. VIII.

83 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2. Гл. XII.

84 Св. Епифаний Кипърски. Против ересите. Гл. 70, 2.

85 Св. Григорий Нисийски. За устройството на човека. Гл. 16.

86 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 2. Гл. XII.

87 Св. Максим Изповедник. За любовта. III, 25.

88 Св. Григорий Нисийски. За устройството на човека. Гл. 2. Вж. също Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2. Гл. XI.

89 В. Лоски. Мистическото богословие...

90 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение...Кн. 2. Гл. XII.

91 Св. Теофил Антиохийски. До Автолик. II, п. 24.

92 Теодорит Кирски. Тълкувание на книга Битие. 4.1.

93 Откъс, с малки промени, взет от книгата О’Колинс, Фаруджа, Католицизмът, София, 2006., стр. 270-296.

94 Според яхвистката традиция физическата смърт е завръщане на човека в земната пръст и предаване обратно на Господа животворното дихание. Старият завет изразява твърда вяра в живот след смъртта само във времето след заточенията.

95 В течение на столетията пелагианизмът се е проявявал отново и отново: например при съвременните форми на светски хуманизъм, който свежда „спасението" до успех на този свят, разбира този успех като цел, която се постига посредством работата и усилията на съответния човек.

96 Виж. J.A. Fitzmyer, Romans, Anchor Bible 33 (New York: Doubleday, 1993) 405-428.

97 За предварителната умствена нагласа на Пелагиус и неговите пос­ледователи, виж Augustine of Hippo: A Biography (Berkely Calif &University of California Press, new edn. 2000 ), 462-464.

98 Събор от Трент, Decret on Original Sin (DН 1511; Nd 508,512). Трент избрал думите „святост и справедливост" като библейски идеи, които биха могли да изразят Божия дар на човечеството преди падението.

99 Homo Sapiens се е появил в Африка. Молекулярната биоло­гия и тест на микрохондриалната ДНК предлага хипотеза, известна като „Щастливата майка" или „Африканската Ева". Като се опира единстве­но на майчиното потекло, органелната генетика (дисциплина на генети­ката, изследваща органели - обособени структури в една клетка, които изпълняват специфични функции, бел. пр.) сочи един филоген (една би­ологична нишка), следователно цялата съвременна човешка митохондрия (митохондрион: сферична или продълговата органела, съдържаща генетичен материал и ензими, от значение за клетъчния метаболизъм, бел. пр.) би произхождала от една „Ева", живяла в Африка преди повече от около 100 000 години. Виж R.L. Stoneking “Mitochondrial DNA and Human Evolution” Nature, 325 (1987), 31-36.

100 Св. Тома Аквински например цитира тази дефиниция в STh I-II q. 71 a. 6.

101 Виж например енцикликата Redemptor Hominis, 8 (ND 517)

102 Откъс, с малки промени, взет от книгата Архимандрит Алипий и Архимандрит Поликарп, Догматическо богословие, Курс от лекции., Манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон 2003., стр. 305 - 332.

103 Св. Августин

104 Св. Йоан Дамаскин. Точно изложение... Кн. 2, гл. 3.

105 Св. Августин

106 Това е термин на св. Максим Изповедник, отличаващ греховните страсти от „естествените страсти" - глад, жажда, умора и т. п., които също станали свойствени на природата на човека след грехопадението, но за разлика от първите се явяват „безукорни", тоест негреховни.

107 Св. Йоан Златоуст. Творения. Т. 4.

108 Има се пред вид различието между първоначалното безстрастно раждане, посредством което биха се размножавали хората, ако не беше грехопадение­то, и страстното раждане, станало реалност на човешкия живот след грехопа­дението.

109 Св. Киприан Картагенски. 59 послание.

110 Откъс, с малки промени, взет от книгата О’Колинс, Фаруджа, Католицизмът, София, 2006., стр. 297-319.

111 Виж. B.R. Rees, Pelagius: Life and Letters (Woodbridge: Boydell & Brewer, 1998).

112 Теологията за Божията благодат като „божествени енергии" била разработена от св. Максим Изповедник и е станала крайъгълен камък на източната монашеска духовност благодарение на Йоан Синаjски (извес­тен като свети Йоан Лествичник) и св. Симеон Новия Теолог. Свети Григорий Палама и традицията от Планината Атон разработили широко тази теология. Тя се разпространила в голям обхват благодарение на усилията на важни светии на Руската църква, като Паисий Величковски, Йоан Кронщадски, Сера­фим Саровски и Теофан Затворник.

113 „Църквата има нужда да се научи да диша пак с двата си бели дроба - източния и западния" - Йоан Павел II към Римската курия на 28 юни 1985 година. В своята енциклика от 1987 година – Redemptoris Mater, той се позова на Втория събор от Никея (787 година) и изрази очакване с голямо жела­ние на деня, „когато Църквата може да започне отново да диша пълноцен­но със своите два бели дроба - Изтока и Запада. (№ 34; виж също неговата енциклика от 1996 година Ut Unum Sint, 54). В словото си пред Римската курия (21 декември 1996 година) папата идентифицира нуждата на Църква­та да диша пълноценно с двата си бели дроба, като едно от главните предиз­викателства към християнството през третото хилядолетие. На 30 ноемв­ри 1992 година (Деня на свети Андрей, патронния празник на Патриархата на Константинопол), Вартоломей I спомена „фундаменталната еклезиологична истина" за „двата бели дроба" в свое обръщение към кардинал Едуард Касиди (виж. Ekklesia I (1-15 януари 1993 година) 14).

114 Симеон Новият Теолог, Hymns, 2, 19-27, както е цитиран по време на обща аудиенция от Йоан Павел II на 13 септември 2000 година, в неговите размисли върху „Християнинът, вдъхновен от Духа"; виж G. А. Ма1оney (ed.) Hymns of Divine Love by St. Symeon the new Theologian (Denville, NJ: Dimension, 1999), 17.

115 Виж. Augustine, De Trinitate, II, 9-11

116 Bonaventure, The Journey of the Mind into God, 5. 1. Този превод е извършен от The Franciscan Archive (a Resource on ST. Francis and Franciscanism), с конкретен акцент върху запазване метафорите, изпол­звани от Бонавентурa.

117 Много западни духовни школи приемат троичния достъп до Бога: пътя към oчистване, пътя към наподобяване и пътя към съзерцателен съюз. Вторият подход ни е предложил класиката от петнадесетия век, приписвана на Тома Кемпийски, Подражание на Христос, а третият е бил вдъхновен от анонимното съчинение Облак на незнанието, обикнове­но датирано около края на четиринадесетия век. Тройственият достъп до Бога осигурява появата на една задълбочена херменевтика (наука за тълкуването, предимно на Библията, бел. пр.) на св. Игнатий Лойола – Духовни упражнения (XVI век).

118 М. О. С. Walshe, Meister Echart. Sermones and Treatises (London; Watkins, 1981), 241.

119 Ibid. (1979), 244.

120 Ibid. 260.

121 М. Luther, The Bondage of the Will, Grand Rapids, Mich.: Revell. 1998), 104. Калвин вярвал, „че Словото Бо­жие не може да проникне в нашите умове, ако Духът, като вътрешен учител, чрез своята просветеност не му помогне да се промъкне". Само тогава Христос може „да ни внедри в своето тяло, за да станем участни­ци във всяко добро" (Institutes of the Christian Religion (Philadelphia: Westiminster, 1960), 582).

122 J. Calvin, Institutes of the Christian Religion, 604.

123 Виж Е. Yarnold, The Second Gift. A Study of Grace (London: St. Paul, 1974), 50-76.

124 Y Congar, I belive in the Holy Spirit, D. Smith, London 1983.

125 ‘акседентално’ от лат. accedo - добавям, приближавам (се), не от accido - случвам се.

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!