Продължителността на творческите дни

До четвъртия ден нашата слънчева система все още не съществувала, поради това за нас е неизвестно как се е измер­вало времето. Св. Василий Велики и св. Ефрем Сирин пишат, че в първите три дни смяната на деня и нощта ставала в резултат на пулсацията на първосъздадената свет­лина и съизмеримо с нея⁹. Но времето, безспорно, е започна­ло да тече още от самото начало и Божествената Премъдрост знае неговото количество.

По-голямата част от светите отци са склонни да разби­рат под дните на сътворението обикновените земни деноно­щия. Св. Ефрем Сирин пише дори, че първосъзда­дената светлина била сътворена в средата на първия ден, така че „тъмната" и „светлата" част от първото денонощие набро­явали по 12 часа¹⁰. Към същото буквално разбиране за продъл­жителността на творческите дни се придържа и източната литургическа­та традиция. Съгласно нея дните на сътворяването - това са обикновените дни на седмицата, при което първият съвпада с неделята (денят на Христовото Възкресение), а шестият - с петък. В литургическите текстове постоянно се подчертава паралелът между сътворяването и изкуплението: например, грехопадението станало в петък, в средата на деня (Бит. 3:8), и също в пе­тък, в средата на деня, Спасителят бил прикован на кръста (великопостен тропар за шести час).

Какъвто и да е бил периодът на сътворяването, или про­дължителността на дните - кратък или дълъг, това с нищо не изменя и ни най-малко не накърнява достоверността на биб­лейския разказ. Някои отци на Църквата, основавайки се вър­ху думите на псалома, че за Господа един ден е равен на хи­ляда години, изказвали предположението, че светът бил сът­ворен за шест хиляди години. Но за вярващото съзнание не звучи невероятно и това, че Този, Който назовава несъщест­вуващото като съществуващо (т.е. мигновено осъществява волята Си), е могъл да създаде всичко и в рамките на шест астрономически дни.

Мнозина учени считат, че е напълно възможно описа­ното в Библията шестдневно сътворяване на света действи­телно да е станало в кратки периоди и че „няма никакви осно­вания да се смята, че Земята е значително по-стара от чове­чеството".
Не бива да се доверяваме на научните методи за опре­деляне на възрастта на света още и поради причината, че те са основани върху предположението, че всички процеси във вселената винаги са протичали така, както това става сега. Но според Библията Бог със Своето творческо слово мигновено извиква творението от небитие в битие. Св. Ефрем Сирин отбелязва, че растенията „във времето на своето сът­воряване се появили в резултат на едно мигновение, но спо­ред вида си те се показали като порождения на месеците и годините."¹¹ Също и „животните, птиците и човекът били ед­новременно и стари, и млади; стари - според образа на чле­новете и техния състав, а млади - според времето на своето сътворяване"¹². Методите, които са основани само върху гео­логическите данни, естествено не могат да вземат под внима­ние това, че при сътворяването всички процеси са протичали значително по-бързо, отколкото сега, и поради това дават неоснователно завишени стойности при определянето на въз­растта на вселената.

По отношение на хипотезата за Еволюцията и известията за сътворяването на света, които намираме в Библията, има много различни книги. През 2006 г. на български език излезе книгата на Д. Свиленов и П. Щудер със заглавие: “Еволюция или сътворение” -какво казва науката. В нея този въпрос се разглежда научно. В настоящите материали ще дадем само заключението на книгата. Тя съществува и в електронен вариант и може да бъде намерена на адрес: http://evoliucia-ili-satvorenie.hit.bg/EvolSatv.htm

Но първо ще цитираме един по-дълъг откъс от книгата на монс. Антун Циримотич ”Истинската любов”, излязла през тази година на български език.
1.1.3 - "ТЕОРИЯТА" - ХИПОТЕЗАТА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА¹³

1.1.3.1-УВОД
Еволюционистите вече години наред се опитват да наложат своята хипотеза като теория. Тъй като тази хипотеза не може да бъде подкрепена от сериозни научни доказателства, трябва да се отхвърли терминът теория и да се употребява адекватния израз - хипотеза. Ние ще използваме и двата израза, но терминът теория ще слагаме в кавички.

"Теорията" на еволюцията в по-широк смисъл твърди, че цялостната материална действителност постепенно се развива от по-несъвършено състояние в по-съвършено състояние - под действието на законите и свойствата на материята.

"Теорията" на еволюцията в по-тесен смисъл твърди, че живите същества: растения, животни и хора постепенно са се развивали от по-несъвършени форми в по-съвършени форми, т.е. че нисшите видове живи организми постепенно са се развили, усъвършенствали и преминали в по-съвършени видове живи същества.

Може да се каже, че съществуват две "теории" - хипотези за еволюцията:

• 
  Спонтанна, абсолютна, материалистическа, атеистична "теория" на еволюцията, която изключва каквото и да е действие на външен, не материалистически, духовен фактор - на Бога Създател, за развитието на материалната действителност, съответно на живите същества.
  
• 
  Направлявана, относителна, спиритуалистична, теистична "теория" на еволюцията, която включва действието на не материалистически духовен фактор - Бога Създател на цялостното развитие на материалната действителност, съответно на живите същества. Това действие на Бога Създател има пряк и косвен характер. Косвено Богът Създател действа върху развитието па цялостната материална действителност чрез законите и свойствата, които при създаването е вложил в нея, а непосредствено - пряко той действа в най-важния момент: при създаването на света, при вдъхването на живот на първите живи същества и при създаването на човека - при непосредственото създаване на неговата душа.
  

Преди да преминем към представянето и анализа на абсолютната "теория" на еволюцията, трябва да имам предвид следното:

• Тази "теория" взема за база материалистическия атеистичен мироглед за света, който накратко може да се изкаже по следния начин: Не съществува Бог Създател, съществува само материална действителност, и всички явления трябва да се тълкуват изключително със законите и свойствата на материалната действителност.

Слабостта на тази хипотеза е точно в това, че посоченото философско-материалистическо, атеистично, недоказано и недоказуемо предположение се приема за сигурна научна теория и се надгражда върху нея.

Вече видяхме, че е неоправдано и невярно твърдението па диалектическия материализъм, че не съществува Бог Създател и че материята е вечна.

Нашият анализ показва, че е вярно точно обратното твърдение: Материята не е вечна и съществува Бог, който е създател на живите и неживи същества.

Неоправдана и неприемлива е изходната точка на тази "теория", защото е субективна, а не обективна. Авторите на тази хипотеза априори създават теоретичен конструкт, който се стремят да докажат на всяка цена. Правилният подход е обективният, а не субективният, т.е. нещата трябва да бъдат проучени и анализирани такива, каквито са, и въз основа на резултата от изследванията да се създаде теорията. Леглото трябва да се сковава според човека, а не човека по покрусовски маниер да се прекроява според предварително направеното ложе.

* От тази неправилна постановка произтича и неприемливия метод за аргументиране, който може да се формулира така: "Нещата в историята би трябвало да се развиват така, защото това го изисква априори създаденият конструкт: теорията на еволюцията".

Точно тази философска подкладка, този неправилен подход и метод на "доказване" ме подтикнаха да направя настоящия анализ на абсолютната "теория" на еволюцията.

За разбирането на "теорията" на еволюцията е необходимо да се има предвид следното:

• 
  Думата еволюция означава постепенно развитие от по-малко съвършеното състояние към по-съвършеното състояние, постепенен преход от по-нисшите форми към по-висшите форми.
  
• 
  Това развитие е закономерно следствие от законите и свойствата на материалната действителност.
  
• 
  Това развитие се извършва спонтанно, без интервенцията на нематериални фактори,
  

Според представителите на тази хипотеза еволюцията е важно свойство на материята. Тя е закономерен и постоянен процес, който се реализира във всички части на материята.

Според застъпниците на тази хипотеза на еволюцията слънчевите лъчи и електрическите разреждания във въздуха (гърмежите) въздействат върху неорганичните елементи и съединения в атмосферата така, че неорганичните съединения се превръщат в органични, които се спускат от атмосферата във водата на моретата и океаните.

Тези органични съединения с абиогенен* /самозараждащ се - б.пр./ произход, които преминават от атмосферата във водата на моретата и океаните, отново под действието на Слънцето, гърмежите, температурата па водата и размесването, причинено от различните водни течения, се свързват помежду си във все по-сложни органични съединения. Като резултат от това свързване на органичните съединения възникват първите живи същества, които се наричат "протозоа".

Тези първи живи същества се разделят на две групи: растения и животни. От най-простите растения постепенно се развиват по-съвършени растителни видове, а от най-простите животни постепенно се развиват по-сложни животински видове, до появата па най-съвършения бозайник - примата. Тук се случва нещо необикновено и по логиката на еволюцията - необяснимо. От едни и същи примати в едната посока се развиват маймуните, а в другата посока - "хуманоидите" - хората.

Според откритите фосили пръв във веригата на хуманоидите (предците на човека) е прачовекът, който е наречен австралопитек (Australopithecus - южния прачовек) от Южна Африка. Малко по-млад фосил (череп) на циантроп (Zianthropus - еволюиралият австралопитек) е открит в пролома Олдуeй, близо до езерото Танганайка.

С помощта на радиоактивен метод е установено, че този фосил е на 1 750 000 години. До него е намерен обработен камък, който е служил за сечиво..

Следващата брънка във веригата от хуманоиди е фосилът на питекантропа (Pithecanthropus или явайският прачовек), който е намерен на остров Ява. Той прилича па синантропуса (Sinanthropus - китайския прачовек), намерен в пещера близо до Пекин. Край фосила от кости има огнище и каменно оръдие.

Възрастта па тези фосили е пресметната някъде около 300 000 -500 000 години. Сред тях се вмества и хайдeлбергският прачовек (Homo heidelbergensis), чийто фосил е открит в Хайделберг, Германия. Фосилът на неандерталския прачовек (Homo neanderthalensis) е открит в долината Неандертал в близост до Дюселдорф - Германия, а подобни находки има и другаде из Европа. Особено важно е находището на фосили в Крапина, Хърватското Загорие, а сходни на него фосили са открити в Азия и Африка. Смята се, че е на възраст 100 000- 150 000 години. Този човек е използвал огъня, оръжия от камъни и кости, живеел е в общности и се препитавал с лов. След неандерталеца се появява днешният човек (Homo sapiens). В пещерата Кро Маньон във Франция са намерени фосили на Кроманьонския човек (Homo sapiens fosilis). Смята се, че кроманьонецът е живял преди 30 000 - 50 000 години. Освен добре обработени оръдия от камък и кости, края него са намерени и скални рисунки, които показват, че по това време вече човекът се е занимавал с изкуство.

Други открития показват, че Homo sapiens - днешният човек - е живял много преди посочените 30 000 - 50 000 години и че е по-стар от хуманоидите, които се посочват като негови предци. Откритията в Палестина сочат, че преди 100 000 години там са живели хора, които имат всички характеристики на днешния човек.
1.1.3.7 - ОТНОСИТЕЛНАТА "ТЕОРИЯ" НА ЕВОЛЮЦИЯТА
Относителната "теория" на еволюцията смята, че може да се приеме развитието на вселената и па живите същества, без да се изключва "външен фактор" - Бог Творец. Както вече споменахме, действието на Бога Творец в развитието на вселената и па живите същества има двоен характер.

• 
  Опосредствен, а това означава, че Създателят още от момента на създаването на материята й е дал такива свойства и възможности, че да се развива и усъвършенства.
  
• 
  Непосредствен, а това означава, че Бог непосредствено се е намесил в най-важните моменти от еволюцията, каквито са появата на живот на Земята и появата на човека, който има човешка душа, която Бог създава непосредствено.
  

Човешката душа постепенно усъвършенствала и телесните способности на човека и дала възможност за неописуемия напредък, който човек е постигнал до ден днешен. Тъй като маймуната не е получила душа, тя си останала на нивото на животните и до днес и не могла да постигне никакъв напредък. Точно в това се състои огромната разлика между човека и животното: човекът има душа, а животното няма. Благодарение на душата си човек има разум, има свободна воля, има самосъзнание, има самоличност, съвест...

Животното няма душа и затова не притежава онова, което е най-специфично за човека, което го прави човек и с което се различава съществено от животното. За това ще говорим в отделна глава, в която ще анализираме феноменът човек в неговите същностни човешки проявления.

А сега накратко да се върнем към казаното в Библията за сътворението на човека. В Битие 2:7 пише: «И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.» И макар че тези думи създават впечатление за непосредствено създаване на човешкото тяло, все пак твърдението «от земна пръст» може да се схване и в по-широк смисъл - като опосредствено сътворяване, така че то да не противоречи иа схващанията на представителите на относителната «теория» на еволюцията. Впрочем и всяко сътворение на човешкото тяло е опосредствено. Когато се създадат биологични условия за съществуването на човека - слеят се яйцеклетката със сперматозоида, Бог непосредствено създава душата на човека и я съединява с тялото. С това започва съществуването на всеки човек.

- Ако това твърдение е вярно, би следвало и днес да има голямо количество органични съединения, които са възникнали абиогенпо – под действието на Слънцето и гръмотевиците. Впрочем дори и един от най-известните представители на «теорията» на еволюцията - А.И.Опарин в своята книга «Възникването на живот на Земята», издадена в Белград през 1961 г, на страница 280 признава: «Водата в моретата и океаните съдържа само нищожни следи от органични съединения, които са възникнали вторично, при разпадането на гниещите организми.»

Очевидно с, че не съществуват никакви следи от органични съединения от абиогенен произход, а би трябвало да се намират в големи количества, и то от най-простите, до най-сложните, ако бяха верни твърденията на "теорията" на еволюцията за възникването на органични съединения под въздействието на слънчевите лъчи и гръмотевиците. Разбира се, ако искаме да твърдим, че при случайното свързване на органични съединения се е стигнало до появата на живо същество във водата на моретата и океаните, по законите на вероятността би следвало да съществува огромно количество такива съединения, а и би било необходимо много време, за да се случи нещо подобно. Фактът, че на Земята няма нито следа от органични съединения от абиогенен произход ясно показва, че те никога не са съществували, а това означава, че е напълно изключена възможността за поява па живо същество на Земята без намесата на Бога Създател.

А и да са съществували наистина такива органични съединения с абиогенен произход, живото същество е толкова хармонично, така измислено, планирано и целево организирано, че е изключена всяка възможност то да възникне при случайното свързване на органични съединения. Както не съществува никаква вероятност словата, които изхвърля валякът, да се подредят случайно така, че да се получи книга, така няма никаква вероятност органичните съединения, които са се смесвали при плискането на водата да се свържат и да се получи живо същество.

Освен това важно с да споменем, че условията в морето и океана са по-подходящи за разграждане на сложни съединения, отколкото за тяхното свързване.

За застъпниците на "теорията" на еволюцията липсата на органични съединения от абиогенен произход е много голям проблем. Разбира се, ако няма органични съединения от абиогенен произход няма преходни форми между мъртвата материя и живите същества, а това означава, че няма основа, на която да почива "теорията" на еволюцията. Не може да съществува "сградата на еволюцията на живите същества", ако ги няма "тухлите живот" - органичните съединения с абиогенен произход.

А тъй като съществуват живи същества, които не са можели да^; възникнат сами по себе си, стигаме до заключението, че те са създадени от Бог Творец.

Всички експерименти, които са извършвани в най-модерните лаборатории, ясно показват и доказват, че не може да се "синтезира" живо същество от органични съединения. В лабораториите са обезпечени най-подходящите условия, симулирани са всички ефекти, които е можело да са в наличност в природата, избран е най-подходящия материал - органични съединения от биогенен произход, процесите са направлявани от най-добрите биохимици при наличието на най-модерни апаратури и технологии. И въпреки това всички експерименти завършват с пълен неуспех.

Важно е да разберем, че тези многобройни и много скъпи експерименти показват не само, че посредством комбинирането на органични съединения не може да се "произведе " живо същество, но и че от комбинацията на мъртви части от организма също не може да' се създаде живо същество. Сиреч, че цялостният мъртъв организъм не може да се съживи. Правени са опити с различни електрошокове и химически вещества, но без успех. Съвсем сигурно е, че живо същество не може да се произведе.

Ако най-големите специалисти в най-модерните лаборатории не са успели да "произведат" живо същество, би било абсолютно наивно' да смятаме, че то е възникнало спонтанно, при размесването на: съединенията във водата па моретата или океаните. Наистина е истинско насилие да се насажда това в здравия разум.

Тези експерименти потвърждават аксиомата, която великият биолог Луис Пастьор доказва със своите опити: "Vivum ex vivo!" (Само от живо същество възниква живо същество.)

Освен това се оказва, че живото същество трябва да съществува от първия момент като жива цялост с всичките си части, които имат¹ точно определен състав и точно определени функции. Всичко е свързано помежду си, съгласувано и насочено така, че да се постигнат целите на| цялото. Тона означава, че е напълно изключена възможността от комбинацията на мъртви части да се синтезира живо същество. Необходимо е ла се създаде пял, цялостен жив организъм, а това го може само всемогъщият Бог. Човекът може само да комбинира различни части.

Оказа се, че човешкият ум е твърде слаб, за да разгадае, прочете тайната на живота, която великият Разум на Бога Създател е записал във всяко живо същество. Всяко живо същество, всяко живо стъпало с своеобразен химн в чест на Бога Създател.

Във връзка с това е необходимо да разберем няколко проблема:

Вече споменахме, че във водите на моретата и океаните не са съществували органични съединения от абиогенен произход, т.е. органични съединения, които не са произведени от живо същество, а са възникнали под действието па слънчевите лъчи и гърмежите в атмосферата. Ако такива съединения някога са съществували, щяха да съществуват и днес - както съществуват органични съединения от биогенен произход, т.е. органични съединения, които са произведени от живите същества. Също така трябва да подчертаем: Ако органичните съединения някога са възникнали под действието на Слънцето и гръмотевиците в атмосферата, би следвало да възникват и днес, защото и днес има същите слънчеви лъчи, същите гръмотевици, същата атмосфера.

Тъй като не съществуват и не са съществували органични съединения с абиогенен произход, стигаме до заключението, че първите живи същества са били автотрофи, т.е. живи организми, които са превръщали неорганичната материя в органични съединения, с които са се хранили. Няма съмнение, че автотрофите са много съвършени живи същества, ако се замислим, че е необходимо да се промени атомния състав па елементите от неорганичната материя, т.е. да се създадат изотопи на тези елементи и те да се свържат в органични съединения. На такова нещо не са способни хетеротрофите. Едва след като автотрофните живи организми произведат органични съединения от неорганичните, могат да възникнат и хетеротрофните организми, които се хранят с органичните съединения, които автотрофните организми са създали, защото самите те са неспособни да произвеждат органични елементи от неорганичната материя.

От казаното дотук става ясно, че първите живи организми са много съвършени и приспособени да приготвят сами за себе си храна - от неорганичната материя да произвеждат органични съединения, а това е процес, за който са необходими няколко заводи с огромна апаратура и голям брой специалисти.

Няма нужда специално да се подчертава, че е напълно изключена всяка вероятност автотрофните живи организми да възникнат при размесването на различни съединения във водата. След като знаем какви съоръжения и какви специалисти са необходими, за да се създаде изотоп на някой елемент, човек остава удивен пред тези микроскопични живи организми, които не само че произвеждат изотопи на елементите, но и ги свързват и произвеждат органични съединения, с които се хранят.

Още в първото живо същество по изключителен начин се открива величието на Бога Създател. Живото същество е велико чудо на всемогъщия Бог.

Пред нас изскача още един проблем. Очевиден е фактът, че животното е по-съвършено същество от растението. Ако '"теорията" на еволюцията отговаряше на действителността, редът в развитието на живите същества би трябвало да бъде следният: Първото живо същество би следвало да бъде най-простото растение. От това най-просто растение постепенно би трябвало да се развиват все по-сложни растения. Когато развитието на растенията стигне връхната си точка, би следвало да се появят преходни форми между най-съвършените растения и най-простите животни, които биха дали възможност за преход на растенията в животни. Всеки член на този низ от преходни форми би трябвало постепенно да губи своите характерни черти на растение и да придобива характеристиките на животно. Накрая напълно се губят характеристиките на растение, а вземат превес характеристиките па животно. За да илюстрираме казаното, можем най-съвършеното растение да обозначим с буквата Р, а най-простото животно с буквата Ж. Членовете на веригата преходни форми между растение и животно можем да обозначим така Р99% Ж1%р Р98% Ж2% Р50% Ж50% (при тази преходна форма не би могло да се каже дали е растение или животно, защото ще има еднакъв брой характеристики и на животно, и на растение). След това: Р49% Ж51%.... Р1% Ж99% и накрая най-простото животно Ж100%.

Фактът, че едновременно се явяват растения и животни отрича основния принцип на еволюцията: постепенно спонтанно развитие на по-висшите, по-съвършени видове живи същества от по-нисшите, по-малко съвършените видове живи същества. Очевидно е, че Създателят е имал план, който не се вписва в конструкцията на застъпниците па "теорията" на еволюцията. Между растенията и животните не съществува "мост" от преходни форми. Растенията и животните се развиват отделно, самостоятелно - паралелно.

Много е важно да видим, че поредицата от преходни форми е необходима не само между растенията и животните, но такъв "мост" е необходим и между всички видове растения и всички видове животни, като преход между нисшите и висши форми живи същества. Това означава, че такава поредица от преходни форми би трябвало да съществува не само между фосилите, а и в природата, сега и навсякъде на Земята. между всички видове живи организми, ако "теорията" отговаряше на действителността. Напомняме, че броят на преходните форми трябва да е далеч по-голям от броя на видовете живи организми.

Низ от преходни форми би следвало да съществува преди всичко и между мъртвата материя и всички живи същества, които се наричат "протозоа". А такава поредица от преходни форми няма.

Тъй като нито между фосилите, нито в природата съществуват преходни форми, очевидно е, че "теорията" па еволюцията е измислена конструкция, която не се базира на фактите и затова няма право да се представя като "научна теория"", а като хипотеза.

И защитниците па "теорията" на еволюцията съзнават, че са необходими преходни форми, защото без тях няма преход от по-нисшите форми към по-висшите, няма еволюция. Но очевиден е фактът, че такива преходни форми няма нито между фосилите, нито в природата. Опитът да се претупа този факт с някакви ужким преходни форми каквито са: праптицата (Archaeopiteryx), конят (hipus) и др. не само че не представлява доказателство в полза на тази "теория" на еволюцията, но по-скоро доказва, че няма необходимите преходни форми, че няма доказателства за "теорията" на еволюцията, и точно поради това тази "теория" трябва да се отхвърли. Отделен пример е така наречената "фосил-риба" - ресоперка, която би трябвало да бъде преходна форма между водните и гръбначните. В нейните перки са открити сглобени кости, което не е характерно при другите видове риби, и с това се правят опити да се докаже, че от такива перки би могло да се получат крайници на сухоземни животни. За да бъде иронията още по-голяма, през 1954 г. при Мадагаскар в Индийския океан е уловена такава риба. Макар защитниците на "теорията" на еволюцията да твърдят, че тази риба е изчезнала преди 300 милиона години, тя си е останала съвсем същата - без никакви промени до днешно време - като "жив фосил". Този факт отрича не само твърдението, че от нейните перки са се развили крайници, но и самата "теория¹¹ па еволюцията, защото за 300 милиона години тази риба ни най-малко не се е променила, нито е еволюирала, а това е необяснимо, защото еволюцията е "закон", който важи за всички живи същества, както твърдят представителите па тази "теория". За нея, както и за всички други живи същества, като се започне от най-простите, еволюцията не съществува, защото всичките тези живи същества са си останали такива, каквито са били в началото. И този очевиден факт ясно показва и доказва, че "теорията" на еволюцията не заслужава доверие.

Липсата на преходни форми между мъртвата материя и живите същества, както и очевидната липса на преходни форми между всички видове живи същества, не само сред фосилите, а и сред живите същества, които съществуват сега, съвсем ясно и сигурно показва и доказва, че "теорията" за еволюцията е измислена конструкция, която не може да се докаже и затова трябва да се отхвърли

Генетиката доказва, че всеки вид живо същество има специфично ДНК и РНК (специфичен биогенетичен шифър), който ограничава възможните мутации. Възможни са само онези мутации, които съответстват на възможностите на биогенетичния шифър. Ако промените надхвърлят възможностите, които той дава, живото същество не се променя, а умира. Някои мутации се неутрализират, коригират, връщат в типичните рамки на вида, а други остават като варианти вътре в самия вид - в съответствие с възможностите на биогенетичния шифър.

Всички мутации се развиват в съгласие с биологическите закони, които важат за всяко живо същество и за всеки вид живи същества на Земята.

Много е важно да се разбере, че външната прилика не доказва и вътрешна прилика, еволюционна връзка. Всички къщи си приличат помежду си, имат една и съща конструкция, съществените им елементи са много сходни, по нито една къща не е възникнала посредством еволюция от друга, защото знаем, че всяка къща е строена отделно. Също така и сходството между живите организми не доказва тяхната вътрешна-еволюционна връзка. За да се докаже вътрешна, еволюционна връзка между живите същества са необходими преходни форми, които позволяват да се извърши този постепенен преход, а тук няма такива преходни форми.

Преди всичко еволюционно не може да се обясни биологическия кръстопът, т.е. защо от едни и същи предци в едни и същи условия развитието на маймуните е тръгнало в една посока, а развитието на хората в друга. Това не е в съгласие със законите на еволюцията. Съгласно биологичните закони са възможни варианти в рамките на един и същ вид, но не са възможни такива огромни разлики, каквито са между маймуната и човека. Освен това не съществуват никакви преходни форми между общия предходник и маймуната от една страна и между общия предходник и човека - от друга; няма биологичен мост, а тотална, радикална разлика. Биологично с необяснимо защо маймуните са си останали 100% животни и не са осъществили никакъв напредък, а също толкова необяснимо е защо хората са отбелязали такъв напредък, че така съществено се различават от всички останали животни. Между тях няма никакви преходни форми, които повече или по-малко биха били смесица от човешки и маймунски черти. Разликата е радикална, огромна. Маймуната с 100% животно: няма разум, свобода, същност, съвест... а това са съществените характеристики на човека. Много хора се залъгват с някои постъпки па маймуните и си мислят, че това са белези на разум. Когато нещата се анализират малко по-добре, вижда се, че маймуната не е "разумна" - няма интелект.

В специални резервати специалистите са вложили много труд, за да "хуманизират" маймуните, да ги "цивилизоват", да "събудят" в тях интелекта. Не са постигнати никакви резултати. Специалистите са разочаровани, защото се оказва, че някои други животни като тюлените например, са по-годни за дресиране отколкото маймуните. Очаквало се много, вложен бил огромен труд, време и пари, а след това не бил постигнат никакъв успех. И все пак всички експерименти били полезни в този смисъл, че ясно доказали, че външната прилика на телесната конструкция не променя вътрешните разлики.

Оказало се ясно, че мозъкът е само инструмент, който не е ефикасен, ако няма добър музикант, а това в нашия случай е човешката душа.

Както вече казахме, не съществуват преходни форми между животното и човека. Човекът е човек от първия миг, разумно същество, съществено различаващ се от животното, независимо дали неговата човешка дейност е ограничена от условията, в които живее и работи. Това се вижда и от факта, че си служи с оръдия, които сам изработва и приспособява, че открива огъня и си служи с него, а това е по-голямо и по-значително постижение па човешкия ум от стъпването на Луната. Сред специалните знаци за действието на човешкия ум са речта, изкуството и религиозността, които бележат духовната активност, в която се проявява човешката душа.

Въз основа на анализа па различни дейности па прачовека ясно се вижда, че от началото той е разумно и свободно същество, личност. Точно благодарение на тези специфично човешки особености, човекът може все повече да се развива, да постъпва като субект, който променя природата, който създава цивилизация и култура.

Важно е да споменем, че появата на човека излиза от шаблона, в който го е поставила "теорията" па еволюцията. По логиката на тази "теория", както вече споменахме, би трябвало развитието на живите същества да протече така: От най-простото растение до най-съвършеното растение, с всички преходни форми между различните видове растения. После от най-съвършеното растение през веригата от преходни форми до най-простото животно. След това от най-простото животно до най-съвършеното животно през веригата от преходни форми между всички видове животни. От най-съвършеното животно през поредицата от преходни форми, в които постепенно се губят животинските характеристики, а също така постепенно се увеличават човешките характеристики, до най-простите форми на човека. Сега следва поредица от все по-съвършени форми на човека до днешните форми, които би следвало да продължат да се развиват. Няма нищо такова всъщност. Няма логическа следа, няма преходни форми, няма еволюция.

Сред видовете живи същества от растителното и животинско царство има много голяма разлика. Ако имаше поредица от преходни форми между тях, би имало твърде малко време за тяхното развитие. Освен това факт е, че съществуват различни видове живи същества от най-простото до най-съвършеното. Всички тези видове живи същества и днес съществуват точно във вида, в който са се появили преди много милиона години. Ако наистина съществуваше законът на еволюцията, всички тези видове трябваше да еволюират, а не да си останат същите.

Освен топа с установено, че в различните геоложки слоеве се появяват голям брой различни видове живи същества, за които няма никакви следи в предишните геоложки слоеве, а това по законите на еволюцията с не само необяснимо, но и невъзможно, защото между тях би трябвало да съществува вътрешна връзка - преходни форми, конто да ги свързват. Без преходни форми не е възможна еволюцията и затова "теорията" на еволюцията е неприемлива.

Всичко това показва, че трябва да се признае действието на нематериален, духовен фактор-Бог Създател и "теорията" за абсолютната, спонтанна еволюция следва да се отхвърли като неоснователна.

Не само това, но не може да се приеме и "теорията" за относителната еволюция. Разбира се, и за нея еднакво важи, че трябва да има преходни форми между всички видове живи същества, а такива форми няма, затова и "теорията" на относителната еволюцията трябва да се отхвърли като несъстоятелна.

Добре ми с известно, че има теолози, които самоотвержено бранят "теорията" за относителната еволюция. Сред тях особено изпъква палеоантропологьт и геолог Тилхард Де Шарден, йезуит. Известно ми е и това, че тази "теория" не се противопоставя на религиозното учение, че Бог е създал света и всички живи същества в него. Нещо повече, в тази "теория" по-силно е подчертано всемогъществото на Бога Създател.

За илюстрация на тези твърдения можем да споменем, че далече по-силно би се изразила гениалността на инженера, който е построил барака и в нея е вложил способността сама да се развие в къща и небостъргач, от онзи, който изгражда отделно барака, отделно къща и отделно небостъргач. Но има една поговорка, която гласи: "Фактите са своенравни. И макар че би ми било драго да докажа верността на твърденията на "теорията" за относителната еволюция, все пак тази теория не може да се приеме, защото е съвсем сигурно, че не съществуват преходни форми, а без тях не може да се говори за еволюция, за постепенен преход.

Трябва да се приеме мнението, което е съществувало при всички народи и във всички времена, а то е - че Бог Създател е сътворил живи същества каквито е искал, когато е искал, където е искал и колкото е искал.

Единственото, което може да се приеме като реално и оправдано е, че са съществували и съществуват различни варианти в рамките на различните видове живи същества от растителния и животинския свят. Необходимо е по-подробно да анализираме и прецизираме понятието вид в светлината на информацията, която ни дава генетиката. Известно е, че промените при живите същества, се основават на закономерностите и възможностите, които дава генетичният материал на всеки вид и че тези промени си остават в рамките на вида. Въз основа на информацията, която дава генетиката, може да се говори за относителен развой па живите същества вътре във всеки отделен вид, по не може да се твърди, че съществува преход от един вид в друг, защото не съществуват преходни форми, които да потвърдят или опровергаят това.

Хипотезата за относителната революция защитава гледището, че Създателят непосредствено е създал човешката душа, която е съединил с животинското тяло на най-съвършения бозайник и от този момент съществува човекът - като единство на душа и тяло. С това се обяснява внезапната поява на човека - без преходни форми, а също така и биологическата връзка на човека с другите живи същества.

Няма оправдани причини такова гледище да не се приеме като възможно.