Дворецът на бълхите

353
— И без друго сме център на вниманието. Не можа ли да се облечеш малко по-прилично? — попитах Етел, когато си тръгнахме.
— Не се заяждай с мен. Проблемът не е в моите дрехи, а в гузната ти съвест — рече и премина на друга скорост. — Набутахме се в тая каша заради твоя ПИБГСГ. — Пътят се стесняваше, но тя нарочно настъпи газта. — Проект за Изчистване на Безнадеждно
Гузната Съвест на Господина! Мислиш, че си по-различен от другите и че си нещо повече от тях. Но като оплеска нещата, реши да си изчистиш съвестта и да докажеш, че си като тях. И сега събираш надписи, та да си чист като ангел. Божичко, какво направих! Не съм си изцапал ръцете с кръв, ала проклятието на вдовицата тегне върху мен.
Скъпо платих затова, че подцених хората. Накрая видях дявола със собствените си очи. Видях го, но вярвам само в теб, Господи! Не съм по-различен от другите твои чада. Ето, и те са писали надписи по стените. Значи това, което съм сторил, е нещо обикновено. Значи не съм толкова изключителен мъж, колкото си мислех. Слава на Бога, че е така. Ако обичаш онези, можеш и на мен да простиш… Ще ми простиш ли, Господи? Хайде, стегни се вече! С празни надежди си за никъде. Не разбираш ли, сладък? Та кой е успял да се пречисти в бунището?
След време започнахме да разпределяме надписите по вид. В
деня, в който ги заснемеше, Етел ги качваше в компютъра и ги слагаше в отделна папка. Най-многобройни бяха надписите в категория „обиди и псувни“: „Който хвърля боклук, е магаре!“ На стената на една банка в Галата пишеше: „… майката на този, който хвърля боклук!“ Първата част от изречението бе старателно задраскана. Две от стените на една къща с изронена мазилка във Фатих бяха от горе до долу изписани,
сякаш някой ученик бе наказан да напише сто пъти едно изречение:
„Който хвърля боклук, е педал!“ Пак в същия квартал на улица
„Къръктулум“ надписът гласеше: „Който хвърля боклук, е задник!“
Въпреки че надписите с псувни се срещаха много често, съдържанието им бе почти едно и също. „Който хвърля боклук, ако е жена, е курва,
ако е мъж, е сутеньор“ — пишеше на дървена табелка, закачена на една черница в Долапхане. Само на метър встрани, този път на фасадата на една къща, бе написано: „Който хвърля боклук, заслужава псувни!“ На

354
една порутена стена в Йорнектепе с бяла и черна боя бяха напластени десетки надписи. Най-отгоре имаше яркосин надпис: „Който хвърля боклук, ще разбере, че е педал“. Но надписът, който бе на път да спечели първенството в папката „обиди и псувни“ беше в Долапдере на улица „Керестеджи Реджеп“: „Който хвърля боклук, да го начука на майка си, жена си, сестра си, бъдещето си, миналото си, целия си род…“
На второ място най-много бяха надписите, свързани с разликата между човека и животното. В Галата на една табелка на улица
„Джамекян“ пишеше: „Ако си човек, не хвърляй боклуци, ако си мечка
— хвърляй!“ Надписът на стената на една банка на улица „Кючук
Хендек“ гласеше: „Ако не си човек, хвърляй си боклука тук“. В
Долапдере над входната врата на един блок се четеше: „Хората не хвърлят тук боклук.“ Целите стени на сирийската църква бяха с надписи: „Не хвърляй боклуци, бъди човек! Който хвърля тук боклук, е прост като боклука“.
В третата категория бяха събрани надписите, които мотивираха гражданското съзнание: „Който замърсява околната среда, е безотговорен“, пишеше на Куштепе. „Не оставяйте боклуци в околната среда, това е неуважение към човечеството“ — бе изписано на една табелка, забита на кръстовище в същия квартал. За разлика от другите надписи, буквите бяха изписани старателно и красиво. И до вечната дупка в Балат, насред улицата пишеше: „Който хвърля боклук, е недостоен човек. Това място е наше“. А на стената на една къща в
Йорнектепе, която очевидно щеше да се срути при най-лекото земетресение, бе написано: „Който си изхвърля тук боклука, е несправедлив към съседите си“. Подобен надпис посрещаше отдалече посетителите на Цариградската патриаршия: „Който си хвърля боклука тук, е недостоен човек“.
Част от надписите бяха недовършени или с времето се бяха изтрили. „Тук боклук“… пишеше на много места в Истанбул и по- нататък не се четеше. Надписът на стената срещу училището на улица
„Харбийе Папа Ронджалли“ бе почти изтрит: „Който хвърля тук боклук ще ста…“
Доста голям беше броят на заплашителните надписи. „Който изхвърля боклука си тук, ще си намери белята“, бе най-често повтарящият се надпис между тях. От двете страни на старинната

355
чешма до джамията Фатих Ючбаш имаше безброй такива надписи:
„Не хвърляй тук боклук. Ще те сполети беда“. Надписите с проклятия,
изписани с флумастер върху картон, най-често се срещаха на оживените улици в квартала: „Който хвърли боклук тук, да му умре детето!“ Редом с надписите, съдържащи заплахи и обиди, имаше и по- изискани: „Моля, не хвърляйте боклуци!“ или „Най-учтиво ви молим да не хвърляте тук боклук“. На входната врата на началното училище
„Каптанпаша“ имаше две табели. Едната бе адресирана до учениците,
а другата — до минувачите: „Моля, не хвърляйте боклуци в двора на училището.“ На дървените заграждения пред строежа в началото на улица „Асмалъмесджит“ бе написано нещо подобно: „Хвърлянето на боклук е забранено, please
[1]
!“ А на улица Мейменет: „Молим този,
който обича Аллах, да не хвърля тук боклук!“
Най-често срещаната дума в надписите беше „забранено“. На стената около Влашкия дворец с големи букви пишеше: „Хвърлянето на боклуци е забранено!“ А на страничната стена на ателието на известен шивач в Харбийе имаше изключително кратко послание: „Тук боклукът е забранен!“ Друга често използвана дума беше „строго“. За да се вижда от улицата, надписът на широката ограда на поликлиниката в оздравителния център на болницата към Института за социално осигуряване в Окмейдан бе изписан много четливо:
„Хвърлянето на боклук е строго забранено!“ И малко по-напред:
„Строго е забранено хвърлянето на боклук и баластра!“
Почти никога отдолу нямаше подпис или име на институция. Не че нямаше изключения. Когато някой искаше надписът да има повече тежест и въздействие, често включваше в него и кмета. На улица
„Месневихане“ пишеше: „Моля да не хвърляте боклуци. При неспазване на молбата ще бъдете глобени. Кметът.“ Съветът също участваше в инициативата: „Който хвърля боклук, ще бъде глобен от съвета!“ Понякога жителите на квартала поемаха отговорност за надписа като например в Зейрек: „Аллах да накаже този, който хвърля боклука си и паркира колата си тук! Жителите на квартала.“ Идваше ред на надписите, свързани с религията и вярата. Около двореца,
построен отново от принца на Молдова Димитри Кантемир (1688–
1710), от който сега са останали само развалини, пишеше: „В името на
Аллах не хвърляйте боклук тук“. Стената на Великата народна школа,
както и дуварите на джамиите, бяха изписани с подобни надписи.

356
„Вярващият не хвърля тук боклук“ — се четеше на разпечатка на улица „Думанлъ“ в Кятхане, а сто метра по-нататък: „Този, който хвърля боклук, да бъде наказан.“ На една от улиците, която излизаше на площада в Кадъкьой, имаше следният надпис: „Аллах ще изсипе бедствие над онзи, който хвърля боклук тук“. „Моля, не хвърляйте боклуци. Тук се молят“ — гласеше надписът във Фатих на оградата на една градина, облепена с афиши за кметските избори. Подобни надписи се срещаха и в района на старото гробище в същия квартал.
На оградата от край до край бе изписано: „В името на Аллах не хвърляйте боклуци!“ А на една старинна чешма в Джихангир пред нас се появи познат надпис: „Тук има светец, не хвърляйте боклук!“
На една арка, на един уединен склон, където се събираха духове;
на стар резервоар; на похабена богаташка къща; по пустите улици без изход; по площадите с пазари, където не можеше да се мине от мръсотия; по порутените къщи; по кипящите от живот блокове; по скучните учреждения; по болниците, от които на човек му ставаше лошо; по невзрачните училища; по фасадите на храмовете, които дори не бяха отбелязани на Божията карта; там, където новото и старото се сливаха в едно, навсякъде, където проникваше мириса на Истанбул,
пред нас изникваха надписи.
Не след дълго на Етел и омръзна. Преди да се усетя, беше изчезнала — далече от боклука и от мен. В нейния храм на любовта,
където всеки влюбен е един незавършен проект, аз също бях незавършен проект.
[1]
От англ. — Моля. — Бел.пр.
↑

357

Изтегляне 3 Mb.

Сподели с приятели: