Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

В ЗЗД гл. П, 2, б. в), чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат правни норми за родовата категория недейс­твителни сделки. Законодателят определя този вид сдел­ки чрез два признака: от една страна недостатъците на сделката, които се признават като основания"за недейст-вителност (чл. 26-33 ЗЗД) и от друга - чрез правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци. Когато се вникне във формулираните в посочените текс­тове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдържание понятие. Той включва в недействителните сделки и такива явления, които, по­ради недостатъци при извършването им, нямат белезите на сделка. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са догово­ри, при които липсва съгласие, а също и привидните сделки, за които е характерно, че страните извършват волеизявления, които не са насочени към пораждане на правни последици, а сймкГкъм създаване* на привидност, че "такива та възникнали. Когато волеизявленията на страните не съвпадат и липсва съгласие или когато с волеизявленията не се цели пораждане на правно дейст­вие, всъщност липсва договор. Законодателят обаче пред­почита да нарича тези правни явления нищожни дого­вори, за да е ясно, че те не пораждат желаните от стра­ните правни последици.

Чрез изрично изброените основания в чл. 26-33 ЗЗД законодателят ограничава родовото понятие недействи-телност.В него се вкючват само такива сделки, при който има порок на волеизявлението или недостатък от изрично изброените в посочените текстове. В литературата без убедителна аргументация в родовото понятие недействителна сделка включват волеизявления, които не страдат от пороци. Приликата им с недействител-ните сделки по ЗЗД е, че временно или окончателно не пораждат правни последици. Освен по предпоставките за недействителността, висящата и относителната не­действителност се различават съществено от^ недействи­телността по чл. 26-35 ЗЗД по правните си последици и по социалните функции, които изпълняват, според нас по-издържано от теоретическа гледна точка е тези осо бени правни явления да се разграничават от недействи­телността на сделките, а не да се включват в една родова категория. Ако като решаващ белег за изграждане на едно общо понятие недействителност се възприеме един­ствено непораждането на правни последици от волеизяв­лението, в това 'понятие би трябвало да се включат и всич­ки незавършени сде^к^^продажбите^ на чужди вещи, които не пораждат вещноправни последици. Такова широко понятие според нас не е полезно нито за теория­та, нито за практиката.

Вторият характерен белег за недействителните сдел­ки е, че те или не пораждат правни последици още от сключването си и не могат да се превърнат в действи-правните последици, които те пораждат, могат да бъдат заличени с обратна сила.

Този вид недействителни сделки страдат от най-тежките^пороци. Те са уредени в чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. В тази разпоредба сгГнредвйдени противоречието и заобикалянето на закона, противоречието на добрите нрави, договорите върху неоткрити наследства, началната невъзможност на предмета на сделката, липсата на съгласие, форма, основание и привидните договори. Освен оощо формулираните основаТния за Лшщожноств специални правни норми също се уреждат сделки или отделни уговорки от тяхното съдържание като нищожни, като напр. чл. 40, 335, ал. 1 ЗЗД и др. При тълкуване и прилагане на тези разпоредби трябва да се има предвид и непрецизността на законодателството при използване на термина недействителни сделки. Той се употребява и за означаване на родовата категория опо­рочени сделки без оглед на вида, напр. заглавието над чл. 26 ЗЗД, чл. 26, ал. З т йпе ЗЗД, но и като синоним на нищожна сделка или уговорка в нея, като напр. в чл. 38, ал. 2, 94, 113, 361, ал. 2 ЗЗД и др. Точният смисъл на термина може да се определи само като се има предвид контекста, в който е употребен.

Нищожните сделки не пораждат правните после­дици, които страните целят с тях. Още от момента на сключването си сделката е лишена от желаното от стра­ните правно действие, поради което този вид недействи­телност се нарича още начална нищожност.

Всеки правен субект може да се позове на нищожност­та на сделката. Съдът при висящ процес следва служеб­но да следи за нищожността и да я обяви независимо от волята на страните.

Нищожните сделки по правило не могат да се заздра­вят, т. е. чрез отстраняване на порока да се превърнат в действителни. Това само по изключение е допустимо, ако е възможно да се поправи недостатъкът на формата, като напр. се заверят нотариално подписите в страните в час­тния писмен документ, ако законът предписва такава форма като условие за действителност.

Порокът на нищожната сделка към момента на сключ-ването й не отпада с последващо изменение на закона, напр. облекчаване на изискванията за форма на сделка­та. Действителността на последната се преценява спо­ред закона, който е бил в сила по време на сключването й Но законодателят може да придаде обратнга сила на разпоредби на новия граждански закон с цел да санира сключени преди влизането му в сила нищожни сделки. Такива са примерите с т. нар. валидизационни закони, издадени в периода 1885-1947 г., за да се признаят с об­ратна сила за действителни нищожни поради липса на форма продажби на вещни права върху недвижими имоти.

Страните по нищожната сделка могат да породят же­ланите от тях правни последици, само ако я сключат наново без допуснатите пороци.

Непораждането на правните последици от нищожна­та сделка не зависи от предварителното установяване на порока по съдебен ред. При спор между страните съдът следва да бъде сезирай с отрицателен установителен

иск, тъй като целта е да се установи, че правни последи­ци не са били породени.

Нищожността може да бъде пълна или частична в зависимост от това дали порокът засяга цялата сделка или само отделни части от нея.

Това са недействителните сделки, които страдат от пороци на волеизявлението, уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Основанията за унищожаемост са недееспособност или несъблюдаване на правилата за извършване на сделки от законните представители на недееспособните или ограничено дееспособни физически лица, грешка, измама, заплашване, неспособност да се разбира значението на действията от дееспособни лица и крайна нужда. Основанията не са уредени изчерпателно в чл. 27-33 ЗЗД, защото има и други разпоредби, които уреждат основания за унищожаемост на сделките, като напр. чл. 43, б. б, ал. 2 ЗН, който сочи насилието и грешката в мотива като основание за унищожаемост на завещанието, § 8 от преходните и заключителните разпоредби на ЗГЕПДОП, и защото законодателят може да предвижда с нови разпоредби такива основания.

Унищожаемата сделка поражда правни последици от момента на сключването й или в по-късен момент, ако е сключена под срок. Вследствие на порока в полза на стра­ната, чието волеизявление е опорочено, се поражда по-тестативно право по съдебен ред да предизвика с обратна сила отпадане на правните последици на сделката. От волята на носителя на това право зависи дали ще го упражни и по този начин ще заличи правно­то действие на сделката. След упражняване на потеста-тивното право и унищожаване на сделката със съдебно решение правното й състояние е същото както при ни­щожната сделка — счита се, че сделката не е породила правни последици. Законодателят установява срок за упражняване на потестативното право в чл. 32, ал. 2 ЗЗД.

Унищожаемите сделки могат да се заздравят чрез пот­върждаване по реда на чл. 35 ЗЗД и едва тогава сделка­та окончателно се стабилизира, тъй като отпада възмож­ността за унищожаването й.Унищожаемостта също може да бъде пълна или час­тична в зависимост от това, дали порокът засяга изцяло сделката или само отделни уговорки в нея.

3.3. Недействителните сделки могат да се квалифи­цират и в зависимост от конкретните основания за ни­щожност и унищожаемост. Такова деление обаче при действащата правна уредба, която с чл. 34 ЗЗД не отда­ва правно значение на основанието при последиците от изпълнение на недействителна сделка, има ограничено значение главно при обосноваване на конкретната при­чина за недействителност.

Следваща възможна класификация е в зависимост от това, дали основанието за недействителност е предвиде­но в обществен интерес или само в интерес на определе­на страна по сделката. Правната уредба на унищожае-мите сделки, според която само в полза на определен правен субект възниква правото за унищожаване и тази страна може да се откаже от него и да потвърди сделка­та, дава основание за извода, че законодателят урежда унищожаемостта само в интерес на определени правни субекти. Правилността на този възглед може де бъде ос­порена при пороците измама, заплашване и неспособ­ност да се разбира значението на поведението (чл. 31 ЗЗД). При тези недостатъци на сделките се засягат и об­ществени интереси, а в случая на чл. 31 ЗЗД изобщо лип­сва разумно волеизявление, което е съществен елемент на сделката. Тези аргументи следва да послужат като повод за преосмисляне на правната уредба на недействителността.

. Основания за нищожност на сделките

ЗЗД урежда нищожните сделки от една страна чрез общи основания, които обхващат недостатъци, изразя­ващи се в противоречие на сделката на закона по съдър­жание или по начина на сключването си, а също и в про­тиворечие на добрите нрави. Наред с общите основания в гражданското законодателство са уредени множество специални норми, които постановяват нищожност, като напр. чл. 38, ал. 2, 40, 226, ал. 2 и З ЗЗД, чл. 73, ал. З СК идр.

В следващото изложение ще бъдат разгледани общи­те основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД.

1. Противоречие на закона.35 Това основание е ус­тановено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Исторически то представля­ва резултат на обобщение и синтез на различни наруше­ния на правния ред и е илюстрация за приноса на тео­рията и на съдебната практика при формулиране на нормативните текстове.

Съдържанието на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл се влага в термина закон в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Този термин се упот­ребява в обективното право с две значения. Едно по-тяс­но, което включва само нормативни актове, които са при­ети по реда, установен в законодателството, от Народното събрание и са влезли в сила. Те са закони във формално-юридически смисъл. Под закон в широк смисъл се раз­бира всяко правило за поведение с юридически задъл­жителна сила. В съдебната практика и в литературата се приема единодушно, че в чл. 26, ал. 1 ЗЗД се има пред­вид по-широкото значение на термина закон. Ефикасна защита на правния ред може да се даде, само като се санкционират всички нарушения на правните норми, а не само на тези от законите във формалноюридически смисъл. Макар и всички правни норми да са задължи­телни за правните субекти, в частното право има разлика в начина, по който се проявява тази обвързаност при два­та вида правни норми - диспозитивни и императивни. Диспозитивните норми съдържат възможност за откло­нение в определени граници от предписаните в тях прав­ни последици. Поради това използването на тази възмож­ност не представлява неправомерно поведение.

Противоречието на закона представлява несъобра­зяване с предписанията на императивни правни нор­ми.

Обсъжданото основание за нищожност е толкова общо формулирано, че може да погълне почти всички остана­ли основания. При повечето от тях в крайна сметка има противоречие на императивна норма или по начина на сключване на сделката (насилие, липса на съгласие, на форма, недееспособност, измама, заплашване и др.), или в съдържанието й (противоречие и заобикаляне на зако­на, противоречие на добрите нрави - чл. 9 ЗЗД, крайна нужда). Щом като законодателят установява различие между последиците при двата вида недействителност, очевидна е необходимостта от разграничаване на при­ложните полета на отделните основания за недействи­телност. Всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото — противоре­чието на закона. В този смисъл то се очертава като суб-сидиарно и намира приложение, когато съдържанието на сделката противоречи на закона или по начина на сключването й тя не е в съответствие с императивни нор­ми, но нарушението не е предвидено като отделно, спе­циално основание за недействителност. Практически интерес от това разграничение има главно, когато е пред­видено специално основание за унищожаемост. В тези случаи не може да се приеме, че сделката е едновремен­но и нищожна, поради противоречие на закона "°

При сключване на сделките следва да се съблюдават всички императивни правни норми, които са свързани с тях, а не само гражданскоправните. Нарушаването на норма на административното, финансовото и др. прав­ни отрасли също може да доведе до пълна или частична нищожност на сделката.

Основание за нищожност е противоречието не само на конкретна императивна норма, но и на правен прин­цип. Последните имат по-голямо значение в правната система, поради което се нуждаят също от защита при нарушение. Но ако принципът не е изрично формули­ран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основа­ние за нищожност. Законосъобразността на сделката се преценява с оглед на законите, които действат по време на сключването й - р. 237 на I г. о., Сб. 30, 1984.

За нищожността на сделката поради противоречие на закона е достатъчно обективното й несъответствие с по­велителна правна норма или правен принцип. Субек­тивни елементи от състава като знание или намерение за нарушение не се изискват.

Противоречието на закона намира приложение при всички видове сделки, а не само при договорите, за кои­то то пряко е формулирано в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На това основание могат да бъдат обявени за нищожни едност­ранни и многостранни сделки и решения на органи на юридически лица и общности.

Съдебната практика съдържа много примери на ни­щожни сделки поради противоречие на закона. Такива според трайната практика на ВС са сделки на разпореж­дане с обекти, които законът не третира като самостоя­телни вещи, напр. отделни помещения, които не са обо­собени като жилища, с реални части от парцели — в р.1301 на I г. о. на ВС, Сб. 102,1991 се обявява за нищожно завещание на несамостоятелни помещения поради про­тиворечие с чл. 62 ЗТСУ; с р. 1050 на I г. о. на ВС, Сб. 83, 1991 се приема, че е нищожно завещание, в което са по сочени две дати, поради противоречие на чл. 25, ал. 1 ЗН; дарение на бъдещо имущество е нищожно, поради противоречие на чл. 226, ал. 2 ЗЗД - р. 1174 на I г. о. на ВС, Сб. 87, 1985; продажба на жилище, построено върху държавна земя при учредено право на строеж е нищож­на, ако не е получено разрешение от общинския съвет, поради противоречие на чл. 66 ЗС 2. Заобикаляне на закона

Това основание е частен случай на противоречие на закона. Много по-често в законодателствата се предвиж­да само противоречието като общо основание, което обх­ваща и заобикалянето на закона.37 Общото между про­тиворечието и заобикалянето на закона е, че участници­те в сделката желаят да породят резултат, който импера­тивни правни норми не допускат. При противоречието страните по сделката действат пряко соп1га 1ееет. Няма значение дали знаят за тези норми, които нарушават,

или не.

3. Противоречие на добрите нрави

Добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че зна­чителна част от хората според вътрешното си убежде­ние ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължително действие. Те са резултат на вътрешната потребност на почтения човек да се усъ­вършенства духовно и да повишава културата на взаи­моотношенията си с другите членове на обществото. Доб­рите нрави са тези етични възгледи и правила на пове­дение, които се споделят от по-голяма част от хората в онези цивилизовани страни, с които България поддър

жа икономически, политически и културни връзки. Това е най-обща характеристика, която без съмнение се нуж­дае от конкретизация. •

Не всички правни системи възприемат идеята за сан­кциониране на противонравствените сделки. Признава­нето на тези сделки за нищожни означава да се придаде определено правно значение на етичните категории. Известният германски теоретик на правото К. Ларенц определя добрите нрави като правни норми с негативно задължително действие. С § 138 ГГЗ се установява об­щото правило, че противните на добрите нрави правни сделки са нищожни. У нас отмененият ЗЗД признаваше за недействителни задълженията, които имат противна на добрите нрави причина (основание) - чл. 24 във връз­ка с чл. 27 ЗЗД (отм).

В чл. 26, ал. 1 ЗЗД според първоначалната му редак­ция основание за нищожност беше накърняването на „правилата на социалистическото общежитие", което при последното изменение на ЗЗД беше заменено с накър­няване на добрите нрави. Промяната има дълбоко ка­чествено значение, защото има съществени разлики меж­ду двете понятия. Правилата на социалистическото об­щежитие се изясняват в литературата като етична кате­гория, повлияна в своето съдържание от определени философски и политически възгледи. Напротив, добри­те нрави не се свързват с определена политическа идео­логия. Те се отнасят към господстващия морал в общест­вото на определен етап от неговото културно развитие.

В западноевропейската теория на гражданското и търговското право преобладава възгледът, че по отно­шение на морала, който следва да се съблюдава при сделките, вече има широк обществен консенсус. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се уговарят необосновано високи цени, неравноп­равно се третират икономически слаби участници в обо­рота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, всички сдел-

ки, чрез които се цели недобросъвестна конкуренция. Като примери за неморални сделки в германските учеб­ници се сочат сделки, с които прекомерно се ограничава личната свобода, свободата за участие в стопанския жи­вот, за художествено творчество, за упражняване на про­фесия, за конкуренция; използване на монополно поло­жение, за да се наложи на другата страна неизгодна сдел­ка; когато, за да се осигури сключването на сделка една­та страна брои пари или подаръци на служители или представители на другата страна; когато със сделката се преследват неморални цели; сделки, чрез които се ко-мерсиализират строго лични действия—уговарят се имот­ни облаги за сключване на брак, за даване съгласие за осиновяване, за смяна на религиозна или партийна при­надлежност.

У нас също се сключват сделки, които противоречат на добрите нрави. В печата често се изнася информация за такива случаи, напр. деца се продават от майките за осиновяване, предварително се уговарят резултатите от спортни състезания срещу заплащане, заплащат се пари за сключване на брак от лица от малцинствата, купуват се гласове на избори и др.

В по-старата си практика напр. р. 2221 на I г. о., Сб. 94, 1974 ВС приемаше, че договор за прехвърляне на имот от единия съпруг на другия срещу задължение за гледане е нищожен, поради противоречие на правилата на социалистическото общежитие, защото бракът пораж­да взаимни задължения за грижи и издръжка между съпрузите."Правилна е по-новата практика на ВС, коя­то допуска сключване на такива договори.

Поемането на допълнително задължение по договор между съпрузи не противоречи на морала, а дава по-пълна гаранция в случай на прекратяване на брака при развод. При тежка болест на единия съпруг бракът може да бъде прекратен, но задълженията по договора оста­ват.

4. Сделки върху неоткрити наследства

Това основание е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗЗД като специален случай на договори, които накърняват добри­те нрави и същевременно противоречат на закона. Тези договори представляват разпореждане с имуществени права, които лицето не притежава, но очаква да придо­бие при откриване на наследство в негова полза. Немо­ралният характер на тези сделки се състои в това, че придобиването на имуществените права в бъдеще зави­си от смъртта на наследодателя, а евентуалният наслед­ник се разпорежда с тях в момент, когато притежателят на правата е още жив и единствено той може да сключва сделки с тях.

Чрез това основание за нищожност се защитават ос­вен добрите нрави и сигурността в оборота. Да се допусне разпореждане с вещи или дялове от неоткрити наследства би означавало да се признаят сделки, при които липсва яснота в няколко насоки: дали евентуал­ният наследник ще преживее наследодателя, кои лица ще бъдат наследници и какви права и задължения ще се включат в наследството.

Това основание за нищожност следва да се приложи и спрямо останалите видове сделки, а не само спрямо до­говорите. Едностранни сделки като завещания или мно­гостранни сделки, като напр. договор за групов строеж с неоткрити наследства, също следва да се считат за ни­щожни. Това основание рядко намира приложение в практиката. С р. 474 на I г. о., Сб. 64,1985, ВС се е произ­несъл, че продажба на дял от неоткрито наследство е нищожна, независимо дали евентуалният наследодател знае и не се противопоставя на сделката.

5. Нищожност по § 5 от допълнителните разпо­редби на ЗППДОП

От случаите на нищожност поради забрана в специ­ални правни норми заслужава да се отбележи тук този по § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП. Според тази разпоредба нищожни са сделките за придоби­ване по този закон, осъществени чрез подставено лице или скрит пълномощник. Имат се предвид онези случаи, при които приобретателят по приватизационната сдел-кггприкрива името си като си служи с чуждо име (подс-тавено лице) или едно лице от свое име придобива при-вати^нфано имуществоТно действа като довереник (стра-на по договор за поръчка) за чужда сметка със задълже-ние да прехвърли на доверителя придобитото имущест­во. Чрез строгата санкция', предвидена в посочената раз-"поредба, законодателят цели да осигури максимална от-критост при придобиванията чрез приватизационни сделки. Изискването да се разкрие личността на приоб-ретателя по сделката е гаранция срещу злоупотреби със служебно и обществено положение и дава възможност обществеността да следи дали чрез последващи дейст­вия не се заобикаля законът.

6. Основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД

В"чл. 26, ал. 2 УЬд са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изиск-ванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката — волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявлени­ята са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правните последици на даден вид сделка. Макар в закона да се използва тер­минът липса на съгласие, предмет, форма, основание, това не са незавършени фактически състави, защото правните субекти извършват волеизявления, които поради пороците си не пораждат правни последици. При тези случаи не се поставя изобщо въпрос да бъдат довър­шени като фактически състави. При тези сделки не лип­сват отделни факти от фактическия състав на сделката, а извършените факти са със недостатък.

Основанията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД също представляват противоречия на закона, само че при тях са нарушени съществени законни изисквания за сключване на сдел­ката.

6.1. Начална невъзможност на предмета

Съдържанието на волеизявленията при всяка сделка определя нейния предмет. Това може да бъде вещ, нема­териално благо, човешки действия или бездействия, от­делни права и/или правни задължения, както и съвкуп­ности от права и задължения. Предметът на сделката не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици — субективните права и правните задължения, които тя поражда.

За да породи правно действие, волеизявлението, като съществен елемент на сделката, трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговаря­нето на невъзможен предмет при сключване на сдел­ката е пречка тя да породи правни последици - нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи.

Настъпилата след сключване на сделката невъзмож­ност на предмета не е основание за нищожност.

Невъзможността на предмета може да е фактичес­ка: индивидуално определената вещ, предмет на дого­вора, е вече погинала към момента на сключването му; договорът има за предмет действието на лице, което към момента на сключването му е изпаднало в невъзможност поради болест да осъществи действието; към момента на сключване на лицензионния договор за ноу-хау техни­ческата информация е станала общодостъпна и др.

Невъзможността на предмета може да бъде правна напр. към момента на сключване на сделката за учредя­ване на право на надстрояване застроителният план не допуска осъществяване на такова право - в този смисъл е р. 73 на ОСГК на ВС, Сб. 29, 1986; към момента на сключване на лицензионния договор за авторско или патентно право тези права са били вече прекратени и

др.

От невъзможния предмет трябва да се отличава заб­ранения от правото предмет, напр. забрана за внос или за износ на определени стоки, за наркотици, взривни вещества и др. В тези случаи сделките са нищожни по­ради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки че не се поражда нейният вещен ефект - в този смисъл е постоянната прак­тика на ВС, р. 1287 на II г. о., Сб. 53, 1993 и др.

6.2. Липса на волеизявление или на съгласие

Към това основание се отнасят случаи, при които вън­шно воля е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В едни случаи правният субект съзнава, че не желае прав­ните последици, въпреки изявлението си, а в други - не е в състояние да осъзнае това.

До липса на волеизявление или съгласие води изразя­ването на воля от недееспособни - малолетни или поста­вени под пълно запрещение, когато те не разбират зна­чението на правните действия, които извършват, и на техните правни последици. Напр. малолетно дете или поставен под пълно запрещение продава своя вещ или я обременява с права на трети лица.

Волеизявление, направено при насилие срещу ли­цето, което го извършва, е също равносилно на липса на волеизявление. Насилието е упражняване на физическа сила спрямо лице, което изявява воля, или спрямо него­ви близки, за да бъде заставено то да сключи сделката. Чрез насилието пряко се цели да се принуди лицето да осъществи външно поведение за извършване на сделка та, въпреки че то не желае сключването й. В печата бяха изнесени данни за случаи, при които собственици на недвижими имоти са били насилствено държани в по^е-щения, докато не подпишат предлаганите им договори за продажба. Чрез извършване на престъпление спрямо личността им, тези собственици са били принуждавани да подписват договори. Насилието се отличава от зап­лашването, при което чрез предизвикване на основате­лен страх от причиняване на зло едно лице се мотивира да сключи сделка, която без това психологическо мани­пулиране то не би сключило.

Класическите примери на насилие са, когато едно лице хваща ръката на друго и насила я движи, за да се подпише договорът; когато се насочва оръжие към лице-то или негов близък докато не подпише договора. Акту­алните случаи на насилие са отвличане на лицето *ли на негови близки; привличане чрез измама и лишаване от свобода на лицето, докато не подпише и др.

При двустранните сделки липсва съгласие, ако се ус­танови при тълкуване на договора, че насрещните воле­изявления не се покриват по съдържание. Това мож# да се дължи на използване на технически средства - тедег-рами, телекси или пратеник, които не са предали точно волеизявлението на едната страна. Скрито несъгласие има и когато страните употребяват думи, в които влагат различен смисъл.

Липса на волеизявление или съгласие има и когато изявлението е направено на шега. За да се смята за ни­щожно такова волеизявление, е необходимо от обстоятел­ствата да може ясно да се разбере от останалите участ­ници в сделката, че се прави несериозно.

Волеизявления, направени като учебен пример, напр. подписване на чек с учебна цел, също са нищожни, по­ради това, че те не са насочени към пораждане на прав­ни последици.

Когато се извършва волеизявление при мислената уговорка (гезегуаИо теш.ап8), че не се желаят правдите

му последици, то ще бъде нищожно, само ако тази уго­ворка се доведе до знанието на адресата на волеизявле­нието. Ако уговорката не се сподели с лицата, които са засегнати от правните последици на волеизявлението, то е действително. 6.3. Липса на форма

Правните норми, които предвиждат форма като усло­вие за действителност на сделките, са императивни. Не-съблюдаването им води до нищожност на сделката. Съ­дебната практика изобилства с нищожни сделки, пора­ди липса на форма. В р. 650 на I г. о., Сб. 27, 1993, ВС приема, че прехвърляне на наследствени права с дого­вор за гледане и издръжка в писмена форма с нотариал­на заверка на подписите е нищожно, тъй като законът -чл. 18 ЗЗД изисква за този договор нотариален акт. Опо­рочаването на нотариалният акт, поради нарушаване на чл. 472 във вр. с чл. 479, ал. 2 ГПК - не е назначе,н тъл-ковник на глухата и неграмотна продавачка - води до нищожност на продажбата, поради несъблюдаване на формата - р. 1062 на II г. о., Сб. 44, 1993.

В р. 43 на ОСГК, Сб. 16, 1970 ВС приема, че съставя­нето на протокол на общо събрание на ЖСК и подписва­нето му не са елементи от решението на ОС като воля на мнозинството, а само форма за доказване на протичане­то на събранието и на взетите от него решения. Изводът е, че недостатъците при подписването на протокола не дават основание да се счита решението на ОС за изк­лючване на член кооператор за нищожно.

Предварителният договор за продажба на дял от пра­во на собственост върху къща следва да се сключи в пис­мена форма. Това изискване не е спазено, ако между стра­ните се постигне устно съгласие и се подпише само раз­писка за броените суми като капаро по бъдещия оконча­телен договор. Писменият предварителен договор тряб­ва да съдържа съществените клаузи на окончателния договор - тълкувателно решение на ОСГК №94, Сб. 29, 1970.

6.4. Липса на основание

Според действащото у нас законодателство и съдебна практика по-голяма част от сделките, предоставящи имотна облага се третират като каузални. При тях, ако липсва основание, те са нищожни.

Основанието не е необходимо изрично да е формули­рано в съдържанието, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна нор­ма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Чл. 26, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за оборването й пада върху този, който твърди, че липсва основание.

В практиката на ВС са малко решенията, в които се обсъжда въпросът за липса на основание. В р. 1040 на II г. о., Сб. 43, 1993 ВС приема, че алеаторният договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане е нищожен, когато приобретателят е знаел тежкото здра­вословно състояние и близката смърт на прехвърлителя.

Не споделяме изразеното в р. 1001 на I г. о. на ВС, Сб. 72,1967 разбиране, че договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е без основание, ако прехвър-лителят е млад човек и има достатъчно средства за изд­ръжка. В подобни случаи следва да се обсъди дали прех-върлителят има нужда от помощ при воденето на дома­кинството и задоволяване на други негови и на семейст­вото му нужди. Ако, макар да е млад, здрав и имущест­вено обезпечен, прехвърлителят няма възможност да отделя време или не умее да се грижи за домакинската работа, за пазаруване, за отглеждане на децата си, не е разумно да му се отнеме възможността да сключи такъв договор. Изразеното в цитираното решение становище ограничава договорната свобода по чл. 9 ЗЗД.

Правилно ВС приема, че наличието на един договор за издръжка и гледане не е основание следващият, склю­чен от същия прехвърлител на имот, да се счита като нищожен поради липса на основание. С последващия договор се уговаря получаването на допълнителна изд­ръжка и грижи, поради което той също има основание -р. 1749 на I г. о. на ВС, Сб. 71, 1969.

7. Привидни сделки

7.1. Понятие

За привидната (симулативната) сделка е характерно, че се извършват външно изявления, които по съдържа-ние_и форма отговарят на изискванията за даден вид сделка, но участниците в нея уговарят, че не желаят прав-ните последици на сделката. При всяка симулативна сделка липсва волеизявление, насочено към поряж-дане на определено правно действие в областта на час­тното право. При този вид сделки зад обективираното изявление липсва адекватно вътрешно волево решение. Както правилно изяснява проф. В. Таджер, вътрешната воля на участниците в симулативната сделка~е"да'не"се породят правните последици, които съответстват на

външното изявление, и поради това тези сделки не по-раждат правни последици, те са нищожни.

При симулативните сделки участниците съзнават несъответствието между своите изявления и вътреш­ната си воля сделката да не породи правните си после­дици. Симулативно може да бъде само волеизявлението, което има адресат, и при условие той да узнае за привид-ността, а при договорите между всички участници да се постигне споразумение, че сделката няма да породи прав­но действие.

Следователно привидната сделка е специален случай на съзнавана липса на воля или съгласие за пораждане на правните последици на сделката. В зависимост от това дали не се желае изцяло настъпването на правните пос­ледици на сделката или само на част от тях, привид-ността може да бъде пълна и частична.

'Със симулативните сделки правните субекти целят да създадат едно привидно правно състояние за пред трети лица. Последните въз основа на привидната сделка тряб­ва да повярват, че тя е породила правните си последици и да ги зачитат в отношенията си със страните по нея. Кредиторът трябва да повярва, че неговият длъжник е прехвърлил вещта на приобретателя по привидната сдел­ка, поради което той няма право да насочи изпълнение­то за вземането си върху тази вещ. Уговорката за при­видния характер на сделката остава тайна за третите лица, за да могат те да бъдат заблудени относно действи­телното правно положение на страните по привидната сделка. Привидната сделка не покрива престъпния със­тав на измамата по НК, за което се изисква користна цел, този вид сделки не са забранени от закона. Привидната сделка може да се квалифицира и като деликт (непозво­лено увреждане), когато с нея виновно са причинени вре­ди.

Привидността, поради своята специфика, е предви­дена като отделно основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В чл. 17 ЗЗД се урежда действието на привидната сделка спрямо трети лица, с цел да се защитят техните интереси, а също и съчетанието на привидна с прикри­та сделка.

Привидните сделки намират приложение при еднос­транни сделки, които имат адресат като напр. упълно­мощаването, но главно се използват при договорите -продажба, замяна, дарение, прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и др.

Симулативни правни актове не могат да се извърш­ват в областта на семейното право - бракът, осиновява­нето, разводът по взаимно съгласие, припознаването на дете не могат да бъдат привидни. Макар лицата, които извършват волеизявленията, да са направили уговорка, че те са привидни, правните последици се пораждат. Изявления, които се извършват пред длъжностни лица с цел да породят частноправни последици, не могат да се признават за привидни. Не се допуска и привидно воде­не на съдебен процес.

7.2. Отграничения

Привидната сделка се отличава от волеизявление нап­равено при мислена уговорка по това7 че при нея адре­сатът на волеизявлението се уведомява, че не се желае правното действие на сделката, а се цели създаване на едно привидно правно състояние.

Привидната сделка се различава от фидуциарната сделка, която е действителна и поражда правни после­дици, но включва в съдържанието си уговорка приобре-тателят на правото да го прехвърли отново на своя пра-водател.

Привидната сделка се различава от сделката, склю­чена приизмдма. При последната единият от участни-цитев нея е въведен в заблуждение, за да бъде мотиви­ран да сключи сделката.

Такава сделка е унищожаема.При симулативните сделки измамата е предназначена за третите лица.

Привидната сделка се различава от относително не­действителната сделка почлЛ353§Д. Последната е дейс твителна между страните. Тя може да бъде обявена за недействителна само спрямо увредени с нея кредитори на прехвърлителя по съдебен ред при предпоставките по чл. 135 ЗЗД.

Привидната сделка се сключва по реда предвиден за действителните. По съдържание волеизявленията тряб­ва да включват съществените белези на дадения вид сдел­ка и да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави, защото иначе ще бъдат нищожни по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и няма да могат да породят целеното от страните привидно правно отношение. Ако законът предписва форма като условие за действителност, тя също точно трябва да се спази, напр. ако сделката трябва да Създаде привидност, че се прехвърлят вещни права вър­ху недвижими имоти, тя трябва да се сключи с нотариа­лен акт, като се платят и изискващите се за това дър­жавни и местни такси. Изявленията, които участниците в симулативната сделка правят при сключването й, са предназначени за третите лица и за длъжностните лица, които оформят сделката. Участниците в привидната сдел­ка помежду си се уговарят, ч§_не,желаят правното дейс-твие_на сделката. Тази уговорка се пази втайна от тре­тите лица и^от~държавните органи. Независимо дали участниците в сделката си имат доверие или не, спора­зумението за привидността на техните волеизявления следва да се оформи в писмен документ, наричан обрат­но писмо (сопЪге 1ейге). Този документ е необходим, за да се установи привидния характер на сделката по съдебен ред по искане на една от страните. Това изискване е пред­видено в интерес на правната сигурност, тъй като има опасност и при действителни сделки страната, която иска да се освободи от правните си задължения, да твърди че сделката е привидна. Писменият документ, който тряб­ва да се представи пред съда според чл. 134, ал. 2 ГПК трябва да изхожда от страна по сделката или да удосто-

верява нейни изявления пред държавен орган и да пра­ви вероятно твърдението на другата страна по сделката, че тя е привидна. При сделки, с които привидно се прех­върлят права, привидният приобретател дава обратно писмо на привидния прехвърлител. От съдържанието на този документ, който се редактира свободно, трябва да се разбира, че страните не желаят последиците на сделка­та. При привидни продажби напр. в практиката в обрат­но писмо купувачът пише, че сделката е безпарична и не прехвърля собственост. Писменият документ може да се състави и даде преди сключване на сделката, по вре­ме на сключването й или след това, ако страните си имат доверие.

Привидната сделка е нищожна по право, без да е не-обходимо съдът да обяви това. Всяко заинтересовано лице можеГдаГпредяви отрицателен установителен иск, за да се установи с влязло в сила решение,"че сделката, пора-дипривидния си характер, не е породила правните си последици.

Исковата молба за установяване на привидността на сделка, с която се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, подлежи на впис­ване в нотариалните книги - чл. 114, 6. а ЗС, чл. 11, б. а ПВп.

Изискването да се представи_обратно писмо като на­чало на писмено доказателство, за да са допустими и сви­детелски п61казания за установяване на привидността, важи самота страните по сделката и за техните право-приемници. Когато искът се предявява от лица, чиито интереснГсделката накърнява, включително и наследни­ци на праводателя по нея, изискване за представяне на писмен документ не се поставя, защото тези лица не мо­гат да разполагат с такъв.

Искът за разкриване на привидността не се погасява по давност. Решението на съда, с което се уважава искът, има установително действие. То подлежи на отбелязва­не в нотариалните книги - чл. 115, ал. 2 ЗС.

7.4. Действие на привидната сделка

Привидната сделка е нищожна според чл. 26, ал. 2 т йпеЗЗД, поради което_тя не поражда правни последи­ци, характерни за дадения вид сделка между страните. Всеки може да се позове на нищожността, а съдът след­ва и служебно да следи за нея. Привидната сделка не може да бъде санирана чрез потвърждаване. Няма срок за разкриване на привидността.

Щом като_симулативният приобретател не може да придобие права от привидната сделка, битря^вадо и третите лица, на които той „прехвърля" такива права, да не ги придобиват. Но чл. 17, ал. 2 ЗЗД установява раз­поредбата, че „правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглаше­ние, се запазват, освен ако се отнася до права върху не­движими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността". Редакцията на този текст е неточна. В разпоредбата се имат предвид случаи, при които приобретателят по симулативната сделка прехвър­ля на трето лице право, което той само привидно придо­бива. Щом като той не притежава правото и неговият правоприемник по сделката не може да го придобие. В тази разпоредба законът всъщност постановява, че тре­тото лице придобива правото, въпреки че праводате-лят му не го притежава. В чл. 17, ал. 2 ЗЗД се урежда първичен способ за придобиване на субективни пра­ва при следния фактически състав: между симулатив-ния приобретател и трето лице е сключена прехвърли-телна сделка за права, които симулативната сделка при­видно поражда или на които се основава правото на тре­тото лице. Сделката с третото лице трябва да е действи­телна, а не нищожна поради липса на форма, противо­речие на закона и др. Третото лице трябва да е добросъг. вестно, т. е. да не знае, че сключва сделка с лице, което черпи права от привидна сделка. Когато сделките се от­насят до вещни права върху недвижими имоти, се изис­ква актът за придобиване на третото лице да е вписан

преди вписване на исковата молба за разкриване на при­видността. Ако актът е вписан след вписване на искова­та молба за установяване на симулацията, третото лице е могло да направи справка в нотариалните книги и да разбере, че правата на праводателя му са оспорени, по­ради което то не се счита за добросъвестно. Трети лица по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД са само частните право­приемници на симулативния приобретател, а не и него­вите наследници. Последните се намират в правното положение на своя праводател, те не придобиват също правата по привидната сделка.

Когато третото лице придобие въз основа на чл. 17, ал. 2 ЗЗД субективното право, симулативният прехвър-лител го загубва или неговото право се оказва обремене­но с права на третото лице, напр. с ограничено вещно право или с обезпечителни права залог или ипотека. В хипотезите на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е налице колизия между интересите на симулативния прехвърлител и на третото лице. Законодателят дава предимство на интересите на добросъвестните трети лица, което е справедливо. Симу­лативният прехвърлител може да търси обезщетение за вредите, които е претърпял от прехвърлянето от симула­тивния приобретател.

Чл. 17, ал. З ЗЗД установява изключение от правило -то, че кредиторите могат да насочват принудителното изпълнение само върху имуществени права, които при­надлежат на длъжника им. Предпоставки за приложе­нието на това изключение са кредиторите да не знаят за привидния характер на сделката на длъжника, когато са наложили запор върху движимата вещ или вземане­то, а при недвижими вещи възораната да е вписана в нотариалните книги преди вписване на исковата молба за разкриване на привидността. В тези случаи при ко­лизия между интересите на привидния отчуждител и добросъвестните кредитори на привидния приобретател законът дава предпочитание на кредиторите по съобра­жения на правна сигурност.

Съчетанието привидна - прикрита сделка е уредено в чл. 17, ал. 1 ЗЗД. При него има две различни по вид и правен режим сделки. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключ­ването си. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се уз­нае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, когато страните прикрият сключеното между тях съглашение с привид­на сделка, „прилагат се правилата относно прикритото (съглашение), ако са налице условията за неговата дейс­твителност." Прикритата сделка може на свой ред да страда от някои от пороците по чл. 26-33 ЗЗД и тогава тя също ще бъде недействителна. Ако за прикритата сдел­ка е предписана от закона форма като условие за дейст­вителност, тя трябва да бъде спазена. Когато привидна­та сделка, която е близка по съдържание до прикритата, е сключена в същата форма, предписана за прикритата, счита се, че и по отношение на нея е спазена формата. Така в р. 695 на II г. о., Сб. 142,1985, ВС приема, че про­дажбата на недвижим имот, прикрита като дарение, из­вършено с нотариален акт, е действителна.

Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще по­роди между страните онези правни последици, които следват от закона и от съдържанието на волеизявления­та на страните. Така в казуса по цитираното решение между страните ще се прилагат правилата за продажба­та включително отговорността за евикция и недостатъ­ци. Правните последици няма да могат да се отменят на основанията, предвидени в чл. 227 ЗЗД, защото дарени­ето е нищожно, а продажбата е действителната сделка. Това се отнася за отношенията между страните.

За третите лица, от които е скрита действителната сделка, до момента на разкриване на симулацията ще действа привидната сделка. Ще се прилагат чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД. След обявяване на привидността според прик­ритата сделка ще се уреждат отношенията и с третите лица, като ще се запазят и правата, придобити при усло­вията на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, ако има такива.

Съчетанието на привижда и прикрита сделка намира приложение в практиката при фигурата на подста­веното лиде. Във френската и немската литература и практика това явление се нарича „сламен човек" а в италианската литера­тура още „дървена глава" .

При изясняване на тази правна фигура преди всичко

тя трябва да се разграничи от правното явление скрито пълномощно (косвено представителство), с което тя се смесва както в литературата, така и в някои съдебни решения на ВС. Според преобладаващото разбиране у нас както в литературата, така и практиката на ВС (р. 3831 на I г. о., Сб. 175, 1959) между подставеното лице и скритото пълномощно има принципна разлика. И двете фигури се използват главно при придобиване на права. За спецификата на всяка от тях се държи сметка и в нор­мативните актове от последните няколко години. Спо­ред § 5 от допълнителните разпоредби на ЗППДОП се обявяват за нищожни придобивките сделки по този за­кон осъществени чрез подставено лице или скрит пъл­номощник.

Скритият пълномощник извършва от свое име прав­ни действия, възложени му с договор за поръчка или с комисионен договор за сметка и в интерес на доверителя — другата страна по договора. Подставеното лице не учас­тва в правната сделка по придобиването на права, то единствено ,”услужва” с името си, за да се прикрие този. кoйто сключва сделката и придобива правата.

Подставеното лице се използва, когато един правен субект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. Б тези слу­чаи той се споразумява с друг правен субект - подставено­то лице, да използва неговото име. Така напр. Б иска да сключи сделка с А, но държи да не се разбере, че той ще придобие права по нея, поради което се уговаря с В да използва неговото име. Сделката с А се сключв от Б той осигурява средствата за изпълнението й, но в документа за сделката се вписва името на В. Това може да стане със знание на А или без той да знае. Когато сделката следва да се скючи в официална Форма, при

което Б ще следва да се легитимира като страна, между Б и В (подставеното лице) се постига съгласие В да упълномощя привидно Б да действа от негово име.

За да се осигури доказателство за разкриване на при-видността, Б получава от В обратно писмо, от което личи, че упълномощаването е симулативно. При подставеното лице се извършват две привидни сделки и една прикри­та, която е действителна, ако не страда от пороците по чл. 26-33 ЗЗД. Симулативни са упълномощаването от В на Б и сделката между А и В въз основа на привидното упълномощаване. Прикритата сделка е между А и Б и ако тя не страда от пороци, съобразно нейното съдържа­ние следва да се уреждат отношенията. Прикритата сдел­ка ще бъде нищожна, ако има забрана за придобиване на съответното право от лицето, което се прикрива зад чуждото име, или ако то се разпорежда чрез нея с иму­ществени средства, придобити неправомерно (т. нар.

пране на мръсни пари). __

При подставеното лице между насрещната страна по сделката и подставеното лице не възниква правоотно­шение. Между подставеното лице и лицето, което се прик­рива с неговото име не възниква представително право­отношение, защото упълномощаването е нищожно. Според Кр. Цончев39 между тях възниква правоотноше­ние по договор за поръчка, тъй като подставеното лице се задължава да извърши правни действия. Тъй като правното действие е нищожно, симулативното упълно­мощаване и този договор според нас са нищожни. Отно­шенията между Б и В следва да се уреждат по правила­та за водене на чужда работа без упълномощаване - чл. 60 и сл. ЗЗД.

Поставя се въпросът какво ще бъде действието на сдел­ката между А и Б преди разкриване на симулацията. Спрямо недобросъвестни трети лица правата придоби­ти на името на В ще се считат за права на Б. Частните правоприемници и кредиторите на В ще могат да се пол­зват от разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД.

Подставеното лице се нарича още двустранно под

ставяне. То трябва да се отличава от т. нар. еднос­транно подставяне. При него едно лице, което сключва сделка от свое име и със свои средства без знанието на трето лице вписва неговото име в документа за придобиване на правото. Напр. бащата купува хладилник със свои пари, но в касовата бележка и гаранционната карта вписва името на дъщеря си. За третото лице в тези случаи възникват правни последици едва, когато то изяви воля, че желае да придобие правото.