Основания за унищожаемост на сделките

Основания за унищожаемост на сделките

Общите основания за унищожаемост са уредени в чл. 27-33 ЗЗД. Законодателят не гледа на тях като на изчер­пателно изброяване. В чл. 43, б. б ЗН насилието се уреж­да като основание за унищожаемост на завещанието, а в § 8 от предходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП са обявени за унищожаеми с обратна сила оче­видно неизгодни сделки на разпореждане с държавно и общинско имущество.

1. Недееспособност

Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени от недееспособни или сключени от техен предста-

вител без спазване на изискванията, установени за тях. От логическото тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че при нея буквалният текст е по-широк от сми­съла, който разумно следва да се вложи в нея. Според изричната разпоредба на чл. 73, ал. З СК нищожни са изброените в нея безвъзмездни сделки, когато са склю­чени от ненавършили пълнолетие физически лица или от законни представители на недееспособни лица. Ос­вен това в теорията се приема, че са нищожни и онези сделки, които недееспособни лица са сключили, без да разбират значението им и съдържанието на правните им последици. С изключение на тези две групи, остана­лите сделки, сключени от недееспособни лица или от техни представители, без да се съблюдават законните изисквания за тях, са унищожаеми. Унищожаеми са дреб-ните сделки, които малолетни сключват за задоволяване на техните всекидневни нужди. Унищожаеми са също сделки, сключени от непълнолетни или поставени под ограничително запрещение без волеизявление за съдейс­твие на родител или попечител или без разрешение на районния съд, когато законът го изисква - чл. 73, ал. 1 и 2 СК, чл. 4 ЗЛС.

2. Грешка

Според чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени при грешка, а чл. 28, ал. 1 ЗЗД урежда грешката в предмета и в лицето, с което се сключва сделката. Чл. 43, б. б ЗН урежда грешката като основание за унищо­жаемост на завещанието.

Лицето, което извършва волеизявлението, е в греш­ка, когато то има неверни представи или изобщо не знае за обстоятелства, които имат значение за него при фор-миране на вътрешната воля за сключване на сделката. Купува якето, защото смята, че е кожено, а се оказва, че е от сполучлива имитация на кожа; купува семе за по­сев, без да знае, че то е годно само за фураж.

Грешката е основание за унищожаемост само в слу

чаите, когато, ако лицето знаеше действителното поло­жение, не би сключило сделката. Грешката е порок на волеизявлението, защото погрешните представи или не­знанието на определени обстоятелства играят решаваща роля за сключване на сделката. При това основание има неосъзнато несъответствие между вътрешната воля и изявлението.

Грешките в мотивите за сключване на сделката не я опорочават според законодателя и не са основание за унищожаването й. Същото се отнася и до грешката в преценката на страната дали сделката е изгодна. Ако би се допуснало в последните два случая грешките да водят до унищожаемост на сделките, това би довело до неси­гурност в правния оборот, поради което е неприемливо.

Грешката като основание за унищожаемост може да се отнася или до начина на извършване на волеизяв­лението, или до неговото съдържание. В чл. 28, ал. 1 ЗЗД се уреждат два вида грешка.

Грешката в предмета на сделката е основание за уни­щожаемост, когато се отнася до негови съществени ка­чества. Грешката може да се отнася до фактически ка­чества на предмета, като напр. от какъв материал е из­работен, дали е златен или само позлатен, за какви опе­рации се използва даден инструмент, с какво гориво ра­боти моторът, каква масленост има млечното произведе­ние и др. Грешката може да се отнася и до правните ка­чества на предмета, като напр. какъв вид застрояване и на колко етажа се предвижда за дворното място, дали сградата в неурегулиран имот остава в отредения за него парцел и др.

Кои качества на предмета на сделката следва да се считат за съществени, се преценява пт ядна страна с ог­лед шГобектжвен и абстрактен критерий. Смята се в прак­тиката, че това са такива качества на предмета, които имагзяячТшие за годността му да~се използва според не­говото обикш)венр предназначение и които се отразяват чувствително върху цената на вещта. Но при преценката на качествата на предмета, за които се отнася греш­ката, следва да се прилага и конкретен подход, при кой­то да се държи сметка за уговорки, които страната, която е в грешка, е направила, и за нейните конкретни инте­реси, като се съди не от нейни последващи твърдения, а от обективни факти. Особеното предназначение, заради което страната е сключила сделката, макар да зависи от качества, които в оборота не се считат за съществени, следва да се съобрази, когато се преценява правното зна­чение на грешката.

ГЬешката в лицето е основание за унищожаване на ^дедката само, когато тя е сключена г. пгдяд на личност­та, т. е. когато личните качества на насрещната страна са изиграли решаваща роля за сключването й. Такива случаи са грешка в личността на лекаря, на който"шщи-ентът иска да повери лечението си; в личността на ху­дожника, на който е поръчана картина; в личността на адвоката, на който се поверява защитата и др.

В чл. 28 ЗЗД не са уредени изчерпателно всички ви­дове грешки, които могат да бъдат основание за унишожаемост. Грешката може да се отнася^ю правните пос­ледици на сделката, която се сключва. Ако страната е искала да отдаде под наем дворното място, но е подписа­ла договор за учредяване на вещно право на ползване, също сделката ще бъде унищожаема.

Грешката може да се отнася до количеството. Ако е продадена царевица, която се намира в един склад, като е вписано в договора, че тя е 10 тона, а се окаже, че е само 6 тона, също грешката ще бъде основание за уни­щожаване. От грешката в количеството трябва да се от­личава грешката в пресмятането, която според чл. 28, ал. 2 ЗЗД не е основание за унищожаване на сделката, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, ко­гато е уговорена единичната цена и при аритметичните действия за изчисляване на цялата цена (умножаване, събиране) е допусната грешка.

Специална разпоредба урежда правата на страните

при продажби на недвижими имоти, когато има откло­нение между уговорената и действително продадената площ с 1/10 в повече или по-малко от указаното в догово­ра. При условията на чл. 210, ал. 1 и 2 ЗЗД са предвиде­ни възможности за разваляне на договора от купу­вача, следователно той е действителен независимо от отклонението.

При унищожаемост поради грешка в чл. 28, ал. З ЗЗД изрично е уредено задължение на страната, която е пре­дизвикала унищожаване на сделката, да плати обезще­тение на насрещната страна. Предпоставките са тя да има вина за изпадането си в грешка и насрещната стра­на да не е знаела за грешката. Според чл. 28, ал. З ЗЗД обезщетението следва да поправи само вредите, причи­нени от сключване на унищожения договор, т. е. да удов­летвори само негативния интерес на насрещната стра­на.

3. Измама

Измамата е основание за унищожаване на сделката, когато волеизявлението е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у страната по сделката.

Изискванията, на които трябва да отговаря измама­та, за да се признае за основание за унищожаемост са следните. Извършено е волеизявление от страна по двус­транна сделка или участник в многостранна. Участник в сделката е въведен умишлено в заблуждение от друг участник в сделката или от трето лице. Въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелства, свързани със сделката, премъл­чаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката. Измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД ще има само, ако въвеждането в заблуждение е изиграло решаваща роля за сключване на сделката. Ако лицето би сключило сделката и ако зна­еше действителното положение, сделката не следва да

се счита за опорочена.

Ако трето лице е въвело в заблуждение страната по сделгата, законът изисква насрещната страна да е знае­ла или според обстоятелствата да може да се направи изводът, че не е могла да не знае за измамата.

Дали измамливите действия на участник в сделката или на трето лице са могли да въведат в заблуждение лицето и да го подведат да сключи сделката се преценя­ва с помощта на субективен критерий, при който се съ­образяват личните качества на измамения. Чл. 29 ЗЗД не изисква този, който осъществява измамните действия, да преследва користна цел или да се е облагодетелствал от сделката. Волеизявлението е опороченоГ защото е из-вършено под действие на неверни или неточни предста­ви, предизвикани съзнателно у лицето.

Унищожаема поради измама ще бъде и сделката, сключена от лице, което е било умишлено доведено от насрещната страна или с нейно знание от трето лице в състояние да не разбира достатъчно значението на пове-дението си чрез употреба на алкохол, упойващи вещест­ва или хипноза"

Използването на измама при сключване на сделки е виновно, неправомерно поведение. Когато чрез него са причинени вреди, то осъществява състава на гражданс­ки деликт.

4. Заплашване

То е уредено в чл. 30 ЗЗД. При това основание за уни­щожаемост участник в сделката е извършил волеизяв­лението си под влияние на психическа принуда. За разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участ­ник в сделката с цел тод_да_бъде принуден да я сключи. Психическият натиск върху волята на участник в сдел­ката се1 Упражнява чрез предизвикване на страх от при-чиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични или имуществени блага на участника или на негови близки. Страховите представи могат да бъдат предизвикани от друг участник в сделката или от трето лице. Не е необходимо непременно заплашва­нето да се отнася до извършване на неправомерни дея-ния. Страхови представи могат да се Предшвикат и от упражняване на субективни права на заплашващия, ако не се сключи сделката, като напр. предявяване на иск за развод, съобщаване за извършено правонарушение. Неправомерният характер на поведението на заплаш­ващия се определя не от неправомерния или неморален характер на действията, които той заявява, че ще пред­приеме, а от упражняването на психическа принуда вър­ху друго лице с цел да се накара то да сключи сделката. Няма значение дали това се върши с користна цел или не.

В чл. 30 ЗЗД се изисква при заплашването чрез въз­буждане на основателен страх да се принуди едно лице да сключи сделка. Редакцията на текста насочва към абстрактен, обективен критерий при преценката дали определено поведение може да предизвика такъв страх. Изглежда, че трябва да се преценява с оглед на човек с нормален интелект и воля дали действията са могли да го уплашат до такава степен, че да реши да сключи сдел­ката. Според нас критерият за това дали е предизвикан основателен страх трябва да бъде конкретен, субективен, защото се преценява поведението на конкретно лице, порокът на неговото волеизявление. Ако заплашеният участник в сделката има по-лабилна психика и не особе­но интензивно поведение на заплашващия може да предизвика у него такъв страх, който да го накара да сключи сделката. Същественото при преценката е да се определи дали без поведението на заплашващия лицето би сключило сделката, т. е. дали волеизявлението му се намира~в причинна връзка с предизвиканите страхови прбДстави у него. Само при това условие заплашването е основание за унищожаемост на сделката.

Няма заплашване, когато волеизявлението на участник в сделката е извършено, поради страх, предизвикан от определени обстоятелства, които не са свързани с чо­вешко поведение.

Заплашването е виновно неправомерно поведение. Чрез него се накърнява личното право на свобода на зап­лашеното лице. Заплашването осъществява състава на граждански деликт, когато с него са причинени вреди на заплашеното лице.

5. Унищожаеми сделки по чл. 31 ЗЗД

Според чл. 31 ЗЗД унищожаеми са договорите, склю­чени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират или да ръководят действията си. В тези случаи изявлението е извършено от лице, което спо­ред гражданското законодателство може да прави прав­но релевантни волеви актове. Такива са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и поставени­те под ограничено запрещение, когато сключват сделки­те по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

Порокът на волеизявлението при случаите по чл. 31 ЗЗД се състои в това, че лицето не го е извършило съзна­телно и разумно, тъй като е било в състояние, при което не е разбирало значението на действията си или не е могло да ги ръководи. Няма значение дали това състоя-нйена лицето е било краткотрайно или продължително, същественото е по време на сключване на сделката то да не е могло да осъзнава значението на правните си дейс­твия или да ги ръководи.

Различни могат да бъдат причините за неспособност­та на лицето да разбира или да ръководи действията си. Лицето може да се намира временно под действието на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, в със-тояние на патологичен афект, шок вследствие на трав­ма, хипноза, треска и др. Възможно е лицето да се нами­ра/трайно в такова състояние поради душевна болест, но да не е поставено под запрещение.

Б случаите по чл. 31 ЗЗД всъщност липсва разумно

формирана вътрешна воля, насочена към пораждане на определени правни последици. Ако не беше предвидено специално основание за унищожаемост, спокойно тези случаи можеха да се обхванат от чл. 26, ал. 2 ЗЗД - ни­щожност поради липса на волеизявление или съгласие. Отличителният белег на тези хипотези е. че лицето, кое­то швършва изявлението, е формално дееспособно. По съображения за правна сигурност законодателят е отде-лил в специално основание за унищожаемост тези слу­чаи, за да може сделката да породи правно действие, но неговото запазване да зависи от лицето, чието волеизяв­ление е опорочено. Също мотиви за сигурност в оборота и избягване на злоупотреби с унищожаването на сдел­ките са причина да се ограничи възможността за уни­щожаване на тези сделки след смъртта на лицето, което е сключило сделка в състояние на неспособност да раз­бира или ръководи действията си. Според чл. 31 ЗЗД унищожаване на такъв договор може~да се иска след смъртта на лнцетртсамо ако приживе е поискано поста-вянето му под запрещение или доказателството за не­способността произлиза от същия договор. Наследници­те на лицето могат да унищожат сделката само въз осно­ва на два вида факти, които правят вероятно твърдение­то, че е сключена в състоянието по чл. 31 ЗЗД. В цитира­ната разпоредба второто предложение — доказателства за недееспособността да произтичат от същия договор, не е ясно формулирано. В него се поставя всъщност изис­кването от съдържанието на волеизявлението на лицето да се вижда, че то не е могло да разбира поведението си или да ръководи постъпките си.

6. Крайна нужда

Идеи за това основание за недействителност са заим-ствани от френското и германското законодателства. В отменения ЗЗД е бил възпроизведен с едно изменение чл. 1674 ФГК. Чл. 308 ЗЗД (отм.) уреждаше право на продавача на недвижимо имущество да иска унищржаване на продажбата, ако „се е излъгал за повече от поло­вината от действителната стойност" на недвижимото имущество, макар да се е отказал от правото да иска уни­щожаване и да е обявил, че подарява разликата между цената и пълната стойност. Разликата от чл. 1674 ФГК е, че според него се изисква продавачът да е увреден с повече от 7/12 от цената на недвижимия имот. Това ос­нование за недействителност се нарича чрезмерна пов­реда (1аев1о епоггшз). Основанието за възникване на правото за унищожаване на продажбата в тези случаи се обяснява в литературата не само с очевидната нерав-ностойност на насрещните престации, но и с предполо­жението, че продавачът е бил притиснат от нужда, за да се съгласи да сключи продажбата при толкова неизгодна цена.

В ГТЗ в § 138, ал. 2 е предвидено основание за ни­щожност, което включва и крайната нужда, но е с много по-широко приложно поле. Според тази разпоредба ни­щожна е сделката, с която някой, като използва затруд­неното положение, лекомислието или неопитността на друго лице, го кара срещу една престация да даде или обещае имотни облаги, които са в очевидно несъответ­ствие с насрещната престация.

Основанието за унищожаемост по чл. 33 ЗЗД се отли­чава както от чл. 1674 ФГК, чл. 308 ЗЗД (отм.), така и от § 138, ал. 2 ГГЗ. То намира приложение при всички въз­мездни сделки — двустранни и многостранни. Разпоред­бата установява две изисквания, при които се счита, че сделката е опорочена и може да се унищожи.

Първата предпоставка е възмезден договор да е сключен при крайна нужда. Един от участниците в сделка­та по време на сключването й трябва да се е намирал в състояние на крайна нужда. Според схващанията в ли­тературата40 и в съдебната практика това е състояние на липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, като напр. недос­тиг на парични средства за издръжка на семейството, за лечение на лицето или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения, за набавяне на алкохол или нар­котици за пристрастени към тях лица и др.

Крайната нужда не трябва да се смесва с крайната необходимост, при която лицето избягва реална опасност да бъдат увредени негови или на други лица лични или материални блага чрез причиняване на по-маловажни вреди.

В чл. 33, ал. 1 ЗЗД се изисква състоянието на крайна нужда да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че го е накарало да я сключи. Необходи­мо е да може да се счита, че при нормални обстоятелст­ва, ако лицето имаше достатъчно средства, то не би склю­чило сделката.

Проф. В. Таджер приема, че в крайна нужда могат да изпаднат само физически лица. Според нас по този на­чин необосновано се ограничава приложното поле на чл. 33 ЗЗД. Спрямо юридически лица също могат да настъ­пят тежки обстоятелства: да изпаднат временно в непла­тежоспособност, да има опасност да бъдат прекратени и това да накара представителите да сключат неизгодни сделки. Няма основание, ако са налице предпоставките по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, да им се откаже правото да унищо­жат сделката.

Второто изискване е сделката да е сключена при явно неизгодни условия за лицето, което се намира в край­на нужда. Това означава, че не е достатъчно да има ня­какво несъответствие между стойностите на насрещни­те двестации. Разликата между стойността на това, кое­то лицетсмдолучава по сделката и стойността, която то би могло да долучи,_ако имаше възможност да потърси други съконрагентиГтрябва^~даТъде^значителна. Дали условията са явно неизгодни се преценява конкретно във всеки случай. При висока стойност на предмета на договора и по-големи отклонения от пазарните цени могат да не представляват явно неизгодни условия. Условията на сделката се преценяват към момента на сключването й. Последващите изменения в цените не би трябвало да се съобразяват.

Чл. 33 ЗЗД не изисква насрещната страна по сделка­та да има намерение да се облагодетелства от нея. Дос­татъчно е, че тя обективно извлича облага, а договорни­ят й партньор се ощетява.

Чл. 33 ЗЗД съдържа някои специални правила за сдел­ките, унищржаеми поради крайна нужда, които устано­вяват отклонения от режима на останалите унищожае-ми сделки.

Правото да се унищожи сделката отпада, ако облаго­детелстваната страна отстрани ощетяването. Това не е обеащитение за вреди, а възстановяване на нарушената еквивалентност на престациите при възмезднатеГ сдел­ка.

' При унищожаеми на това основание сделки може да се иска от съда да!Гостановй не заличаване на правните последици с обратна сила, а прекратяването им за"в бъ-

./рокът на погасителната давност яа упражняване на правото за унищожаване на сделката е 1 година.

Унищожаването на сделката поради крайна нужда не води до отпадане на правата, придобити от трети лица върху недвижими имоти от приобретателя по сделката, ако актът за придобиването им е вписан преди исковата молба за унищожаването - чл. 33. ал. З ЗЗД.

ни имуществени права или съвкупности от такива, кои­то принадлежат на държавата или на някоя от общини­те. В преобладаващия брой случаи това са права на държавна или общинска собственост. Правата, ко­ито принадлежат на държавни или общински юридичес­ки лица, това са облигационни права и права за използ­ване на нематериални блага, не могат да се считат за държавно или общинско имущество. Към сделките на разпореждане следва да се включат освен тези, чрез кои­то са прехвърлени имуществени права, принадлежащи на държавата и общините, още и сделки за предоставя­не на използването на държавни и общински вещи под наем или аренда за повече от 3 години. След изменение­то на § 8 (ДВ, бр. 51/1994 г.) в приложното поле на разпо­редбата се включиха и договори за гражданско дружест­во, въз основа на които са внесени в обща собственост на съдружниците или за дългосрочно използване вещи, дър­жавна или общинска собственост. Изброените сделки са унищожаеми, ако са сключени при явно неизгодни усло­вия. Към момента на сключване на сделката следва да се прецени дали е могла да бъде получена значително по-висока по стойност насрещна престация — цена, наем и др. Разпоредбата разпростира своето действие и спря­мо сделки, сключени преди влизането й в сила след 1. 01. 1990 г., т. е. такива сделки, които при сключването си са били действителни.

За държавните имущества унищожаването може да се иска от съответните отраслови министри, министъра на финансите и прокуратурата, а за общинските — от представителните органи на общината — председатели­те на общинските съвети или от упълномощени от тях лица.

Предявяване на недействителността и правните последици от нея

1. Обявяване на нищожността

В закона не е установен специален ред за обявяване на нищожността на сделката. Тя настъпва като последи­ца на основанието, предвидено в закона, и всяко лице може да се позове на нея и на липсата на правни после­дици от сделката. Както страните по сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожността. Установяването й може да се иска в обра­зуван процес с инцидентен установителен иск или с възражение от ответника. Съдът и служебно е длъжен да следи при образуван процес за пороци на сделката, които водят до нейната нищожност. Процесуалните сред­ства за обявяване на нищожността и позоваването на нея не са ограничени по време.

Порокът на нищожната сделка не може да бъде отст­ранен по волята на страните.

2. Постановяване на унищояеаемостта

Порокът на сделката, който е признат от закона като основание за унищожаемост, поражда потестативното право да се иска унищожаване на сделката. Според ЗЗД това право може да се упражни само по съдебен ред при всички видове утпттожаеми сделки. Това норматив­но решение създава стабилност и яснота в отношенията между страните по сделката, тъй като тя поражда прав­ни последици до момента, в който с авторитетен право-раздавателен акт не се обезсили правното й действие. Чрез вписването на исковите молби за унищожаване на сделки, с които се учредяват, прехвърлят или изменят вещни права върху недвижими имоти, се защитават и правата на третите лица, които те черпят от приобрета-теля по унищожаемата сделка. Има правни системи, които допускат извънсъдебното унищожаване на опоро

чените сделки, така както у нас се допуска разваляне на двустранни договори - чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД - без намеса на съда. За сделки с движими вещи е уместно унищожа­ването да става извънсъдебно и до съда да се стига само при спор между страните. При добра воля на страните задължителният съдебен ред само забавя уреждането на отношенията между тях и ги натоварва с неоправдани разходи.

Правото да селска унищожаване на сделката възник­ва според чл. 32, ал. 1 ЗЗД за страната, в чийто интерес законът допуска унишожаванетаТова е този участник в сделката, чието волеизявление е опорочено - неде-еспособният, този, който е в грешка, измаменият, запла­шеният, неспособният да разбира действията си, лицето, което при крайна нужда е сключило сделката при явно неизгодни условия. Ако волеизявленията и на двете стра­ни по двустранната сделка са опорочени, всеки от тях можела иска унищожаване, илед смъртта на носителя на потестативното право то преминава върху неговите наследници. При заместване на носителя на правото от друг правен субект чрез сделка, частният правоприем­ник придобива правото за унищожаване на сделката. Кредиторите на притежателя на потестативното право не могат по реда на чл. 134 ЗЗД да упражнят правото му на унищожаване, защото то зависи от личната прецен­ка на титуляра му. Кредиторите му могат да предявят отменителния иск спрямо сделката по чл. 135 ЗЗД.

Недееспособните упражняват правото си за унищожа­ване чрез законните си представители, а ограничено де­еспособните - с попечителско съдействие на родител или попечител.

При основанието по чл. 31 ЗЗД след смъртта на лице­то правото за унищожаване може да се упражни от нас­ледниците му, само ако приживе е поискано поставяне под запрещаване на лицето или ако от съдържанието на сделката може да се направи заключение за невменяе­мостта но починалия участник в нея.

Правото да се унищожи сделката се упражнява с предявяване на конститутивен иск. Когато лицето, на ко­ето принадлежи това право, не е изпълнило своите за­дължения по сделката, унищожаване може да се иска и чрез възражение, противопоставено на иска за изпълне­ние на насрещната страна.

В чл.^32, ал._2_ЗЗД е установена тригодишна погаси­телна давност за иска за унищожаване на сделката, до­като възражението може да се направи й~след изтичане на този срок, докато е възможно да се предяви иск за из-пълненйе

Началният момент на погасителната давност е раз­личен при отделните основания: при недееспособност от деня на навършване на пълнолетие или от деня на прек­ратяване на запрещението; при грешка и измам^, кога-то те са били открити; при заплашване, когато действи­ята, породили основателен страх са преустановени. В останалите случаи началният момент е сключването на сделката. При крайна нуждя погасителнятя давност е една година и започва да тече от сключване, на сделката.

При уважаване на иска или възражението съдът унищожава сделката и последицата от това е, че поро­дените от нея и желани от едната страна по нея прав­ни последици се отменят с обратна сила, настъпва обезсилване на правното действие на сделката. Съдеб­ното решение има конститутивно действие, поражда правна промяна като заличава последиците на сделка­та. Неговото действие се поражда спрямо всички правни субекти. В резултат от действието на решението правни­те последици на унищожаемата сделка се покриват с тези при нищожната - счита се, че сделката не е пораждала правен ефект. Самоприунищожаемите сделки поради крайна нужда съдът по искане на страната може да пос-танови прекратяване на сделката за в бъдеще- чл. 33 ЗЗД.

Щом като нищожната_сделка не поражда още от сключването си желаните от страните субективни пра-ва, това означава, че и третите лица - правоприемници на страна по сделката, няма да могат да придобият пра­ва, макар да са сключили действителна сделка. Който купува право на праводател, черпещ правото от нищож­на сделка, няма да може да придобие това право. Наследяване­то е също такъв способ за придобиване на права, поради което и наследникът на страна по нищожната сделка няма да придобие права, които неговият наследодател би имал, ако сделката беше действителна.

Кредиторите на страна по нищожната сделка също не могат да посегнат на правата, които длъжникът им не е придобил, поради порока на сделката.

Изключение от изложеното правило законодателят установява със специална норма само при привидните сделки. Това са правилата на чл. 17, ал. 2 и З ЗЗД, които бяха разгледани във връзка с привидните сделки. При движимите вещи правата на добросъвестните трети лица, придобили по възмезден начин права от несобст-веник, са защитени чрез чл. 78, ал. 1ЗС, който установя­ва в тези случаи първично придобиване въз основа на добросъвестното владение на третото лице.

Унищожаемите сделки пораждат права и задължения, поради което приобретателят по такава сделка може да прехвърли праната си на третсупще. Преди да се поста­нови унищожаването наследникът придобива правата на наследодателя си. Кредиторите могат да посегнат на имуществени права, придобити от техния длъжник по унищожаема сделка.

След като сделката бъде унищожена, поради порока си, спрямо третите лица, придобили права по-произво­ден начин от страна по унищожената сделка, се прилага правилото “ с отпадане правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника” .С обратна сила правоприемниците ще загубят правата, които са придо­били от страна по унищожената сделка. Изключение от това правило за движимите вещи е установено в чл. 78, ал. 1 ЗС.

За недвижимите имоти изключение е претпнтлено г-ямп при унищожаемите сделки поради крайна нужда - чл. 33 ЗЗД. Унищожаването на сделката не води до отпада­не на правата, придобити от трети добросъвестни лица преди вписване на исковата молба за унищожаване на сделката.

4. Обезщетение за вреди

При нищожните сделки и при унищожаемите след обезсилването им могат да възникнат и задължения за поправяне на причинени вреди вследствие сключване­то на недействителната сделка. Изрично възможността да се търси обезщетение е предвидена само в чд. 28, ал. З ЗЗДЛЗт тази разпоредба не следва да се направи изво­дът, че при другите основания за недействителност отго­ворността за вреди е изключена. Задължение на деликт-но основание — за поправяне на вреди, причинени при непозволено увреждане, -ще се породи, ако вредитеса в причинна връзка с виновно поведение на страната при сключване на сделката. Няма основание отговорността да се ограничава само до негативния договорен интерес — вреди, причинени при сключване на сделката. Обез­щетението следва да обхваща всички вреди, които са пряка последица от виновното поведение.

В смесените гражданскоправни фактически състави от пороци могат да страдат както гражданскоправните, така и негражданскоправните юридически факти. Ви дът на основанията за недействителност и правните пос­ледици от тях се регламентират от съответния правен отрасъл, към който се отнася юридическият факт. С го­лямо практическо значение е отговорът на по-трудните за решаване въпроси как се отразява недействителност­та на отделни юридически факти върху последиците на целия състав и как следва да се предявява тяхната не­действителност. Може ли съдът, който е сезирай със спор за субективно право, породено от смесен гражданскоп-равен фактически състав, да се произнася по недействи­телността на елементи от състава, които не са граждан-скоправни юридически факти?

Ако един от елементите на смесения фактически със­тав е нищожен, независимо към кой отрасъл се отнася, няма да могат да се породят правните последици на със­тава, последният също ще бъде нищожен. Съдът, който разглежда спор за субективно право, основано на смесе­ния фактически състав, има право да се произнесе по нищожността не само на гражданскоправните юриди­чески факти, но и за пороците, причиняващи нищож­ност на административни актове и съдебни решения. В този смисъл е практиката на ВКС - р. 78 на ОСГК на ВС, Сб. 15,1973, р. 2 на ОСГК на ВС, Сб. 3,1991 г., р. 405 на IV г. о., Б. 6/1995, №15 и др.

Когато гражданскоправен юридически факт, елемент от смесен фактически състав, е унищожаем, а другите юридически факти са действителни, съставът ще поро­ди правните си последици, но лицето извършило опоро­чения волев акт ще има право да иска неговото унищо­жаване от съда. Щом като се уважи от съда искането за упражняване на това право, с обезсилването на граждан-скоправния юридически факт ще отпаднат и правните последици на целия фактически състав.

Властническите актове като елементи от смесен фак­тически състав, ако са опорочени и подлежат на отмяна, но дотогава пораждат правни последици, не са пречка и целият фактически състав да поражда правното си действие. При спор за субективни права в тези случаи за стра­ните по правоотношението ще бъде улеснение, ако съ­дът, който раглежда спора им, би могъл да се произнесе върху унищожаемостта (отменимостта) и на неграждан-скоправните юридически факти. При предишното със­тояние на законодателството проф. В. Таджер отговаря­ше положително на този въпрос. Последният не е решен по нормативен път, въпреки че понастоящем смесените фактически състави с гражданскоправни последици имат практическо значение. В съдебната практика пре­обладава разбирането, че унищожаемостта на админис­тративни актове, от които се черпят субективни права, следва да бъде предявявана по реда за обжалване, уста­новен в ЗАП, а не чрез осъществяване на т. н. косвен съдебен контрол за тяхната действителност - в този сми­съл е р. 1359 на IV г. о. на ВС, Б. 12/1993, №22. Ако адми­нистративният акт не е бил отменен по реда на ЗАП или не е бил обжалван и е влязъл в сила, той поражда прав­но действие като стабилен правен акт независимо от не-законосъобразността си. В някои случаи ВС допуска гражданският съд, който решава спор за право инциден­тно да обявява унищожаемостта на административен акт, но само когато ищецът не е бил легитимиран да атакува административния акт по ЗАП, защото напр. не е бил страна по административното производство за настаня­ване - р. 1623 на IV г. о. на ВС, Б. 6/1994 г., №10.

Следователно при унищожаемост на юридически факт от смесения фактически състав за предявяване на унищожаемостта ще важи редът установен от нормите на съответния правен отрасъл, към който принадлежи фактът. Ако по време на процес за субективно право се повдигне въпрос за отменимост на негражданскоправен юридически факт, съдът, ако счете, че няма право да се произнася по него, следва да даде възможност на заин­тересованата страна да упражни правото си по надлеж­ния ред и до решаването на въпроса да спре производст­вото. Ако административният акт или съдебното реше ние, от които зависи пораждането на правото, не са ата­кувани и отменени, следва да се приеме, че правото е възникнало. За предпочитане е в бъдеще тези въпроси да бъдат изрично решени по нормативен път.

1. Проблемът и възможните нормативни реше-

Практиката сочи на редица случаи, когато страните по нищожна сделка съобразяват поведението си с нейното съдържание и изпълняват „задължения", които тя не е породила. При унищожаемите сделки също изпълнени­ето им може да предшества упражняването на потеста-тивното право за унищожаване. Когато нещо е дадено или извършено в изпълнение на нищожна или унищо­жена сделка, се поставя въпросът дали това са само фак­тически отношения41 или имат правен характер и, ако са юридически факти, какви правни последици следва да породят.

Осъществяването на престация в Изпълнение на ни­щожна или унищожаема сделка се третира от законода­теля като юридически факт, който се свързва с опреде­лени правни последици. Страните по недействителната сделка също гледат на изпълнението по нея като на прав­но действие, а не на фактически отношения.

Логично е да се приеме, че даденото или извършено­то по нищожна или унищожена сделка следва да се въз­станови на този, който го е осъществил, защото за него­вото задържане няма правно основание — получилият го няма субективно право върху него. Историята на граж­данското право познава и други възгледи за решаване на поставения въпрос. Римското право не признава иск за връщане на даденото в изпълнение на недействител­на сделка, когато поведението на страните при сключ­ването й е неправомерно или неморално. Не е обществе­но оправдано законът да защитава лица, които го нару­шават или действат неморално. В такива случаи се е прилагало правилото „1п рап саиза 1игрИш11ш8 се&&а1 гереШю" - „При неморалност на двете страни отпада искът за връщане". При рецепцията на римското право това правило е възприето и в правните системи на стра­ните от Западна Европа. Връщане на дадено или извър­шено в изпълнение на недействителната сделка може да иска само тази страна по нея, която не е действала противозаконно или неморално. Отказването на право за възстановяване (реституция) се обосновава като санк­ция за укоримото поведение на страната. Този възглед за режима на изпълнението по недействителни сделки, макар да се подкрепя с приемливи правни и морални съображения, има и недостатъци. Когато само едната страна по недействителната сделка е изпълнила, друга­та страна задържа полученото, без да има право върху него, и по този начин получава премия, обогатява се чрез сключване на недействителната сделка, защото тя не престира нищо по нея.

В ГК на РСФСР от 1922 г. беше възприето правилото, че поведението по изпълнение на някои недействител­ни сделки следва да се санкционира с отнемане на прес-тацията в полза на държавата. В случаите, когато не­действителните сделки не страдат от тежки пороци след­ва да възникне право за възстановяване на даденото в изпълнение на недействителната сделка.

В първоначалната редакция на ЗЗД в чл. 34 беше възприет под влияние на съветското гражданско право един диференциран режим, който в зависимост от осно­ванията за недействителност допускаше в едни случаи възстановяване, а в други случаи предписваше конфис­кация на даденото в изпълнение на сделката.

14. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Към нея спадат случаите уредени в чл.135 ЗЗД, чл. 346,347 ГПК и др.Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила.

При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси.

В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противопоставят на взискатвеля по изпълненито и на пресъединилите се кредитори. Тази правна последица настъпва, за да се oсуети или затрудни принудителното изпълнение, което ч/з запора или възбраната се насочва върху вещите и вземанията, с/у които те са наложени.

При отменителния иск по чл.135 ЗЗД относителната недействителност настъпва като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от кредитора конститутивен иск. Благоприятната последица за кредитора от относителната недействителност на сделкатае, че спрямо него длъжникът му се смята за носител на прехвърленото право, вследствие на което той може да се удоволетвори от него. Приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право спрямо кредитора, поради което той може да развали сделката, за да се освободи от облигационната връзка с насрещната страна.

В някои случаи длъжникът може да осуети относителната недействителност, ако изпълни задължението си по чл.135 ЗЗД, ако придобие други имуществени права от които кредитора може да се удоволетвори.

Относителната недействителност не е санкция за неправомерно или неморално поведение,а е правно средство за защита на интересите на определени правни субекти.

Друг особен случаи на недействителност на сделката е висящата недействителност. Под това наименование се обединяват редица съществено различаващи се един от друг случаи, уредени в специални норми в различни граждански закони- чл.42,ал.2 ЗЗД, чл. 22, ал.2, 3, 4 СК, чл. 76 ЗН и др.При тези случаи сделката първоначално не поражда правни последици, защото не са спазени допълнителни изисквания които закона предвижда- от чуждо име е сключена сделка без надлежна представителна власт, единият съпруг е извършил действие на разпореждане с имуществено право от съпружеската общност, въпреки че според чл. 22,ал.2 СК сделката трябва да се извърши от 2-та съпрузи. Въпреки че сделките в тези случаи не са съобразени с определени законни изисквания, в специалните разпоредби се предвижда възможност те да породят правни последици при осъществяване на допълнителни ЮФ. По чл. 42 ал. 2 ЗЗД сделката сключена от мнимо представлявания може да бъде потвърдена от мнимо представлявания и тогава тя поражда действие за него както при редовно представителство. Разпореждането с недвижима вещ от съпружеската имуществена общност от единия съпруг поражда действие и за другия ако в 6м. срок от узнаването той не го успори по исков ред.

При т.нар. висяща недействителност, за да породи действие ЮФ, към него трябва да се прибави и друг ЮФ. Не настъпи ли този факт сделката си остава окончателно лишена от последици.Състоянието на сделката е висящо, докато не се знае дали допълнителният факт ще се осъществи.

В теорията се приема, че когато порокът, признат като основание за недействителност, засяга целия фактически състав,недействителността е пълна. Опорочаването само на част от този фактически състав се окачествява като частична недействителност. За да е пълна недействителността обаче е достатъчно само един юридически факт от фактическия състав да е недействителен, за да е недейсвителен и целия фактически състав, защото всички ЮФ само заедно пораждат правно действие.

При частичната недействителност е възможно да се запазят частично правните последици на сделката, а недействителните части да се отстранят. За да има практическо значение отстраняването на недействителните части, това което остава трябва да предатавлява последици на допустима от закона сделка или по-ограничени правни последици на същата сделка, или последици на друга действителна сделка. Когато частичната недействителност засяга неосъщественото съдържание на сделката, последната може да запази правните си последици без тези, които са резултат на недействителните части.

Когато частичната недействителност засяга съществени части от съдържанието на сделката, няма да могат да се породят правните последици на същата сделка. В тези случаи сделката ще може да породи правни последици, само ако включва в съдържанието си друга действителна сделка.

Законодателят не урежда отделно основанията за частична недействителност на сделките. Частичната недействителност може да намери проявление както при нищожността, така и при недйствителността. Някои от основанията за недейстителност във всички случаи водят до пълна недействителност, затова са неприложими за частичната. Такива са липсата на волеизявление или съгласие, на предмет, форма и основание, недееспособност, чл.31 ЗЗД и крайна нужда.

Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД “ нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона”. Това се отнася за тези случаи на частична недействителност, при които чати на сделката противоречат или заобикалят императивни правни норми.

При съставните сделки недействителността на волеизявлението на един от правните субекти, които участват на едната страна, не опорочава волеизявленията на другите участници.

В редица случаи законодателят в специални правни норми изрично ограничава нищожността само до определени уговорки в сделката, която остава действителна в останалата си част. Такива са чл. 38, ал.2, чл.94, чл. 113,152,192,ал.2 ЗЗД.

ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ

Търговският закон не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици на недействителността на търговските сделки.Затова на основание чл. 288 ТЗ следва да се приложат общите правила за недийствителност на договорите установени в чл.26-34 ЗЗД.

Търговските сделки следователно могат да бъдат нищожни или унищожаеми на основанията, посочени в ЗЗД.

Нищожни са договорите и едностраните сделки, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са договорите които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Когато само част от договора е нищожна, това не влече нищожност на целия договор, ако нищожните части или част са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

Относително нищожни са търговските сделки, ако представителят и лицето с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания. Сделките не произвеждат действие за представлявания- чл.40 ЗЗД

Унищожаеми са договорите сключени от дееспособни или от техен представител без спазване на изискванията, установени за тях, договорите сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда-чл.27 ЗЗД.

Унищожаем е договорът сключен от дееспособно лице, ако то при сключчването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си- чл.31 ЗЗД

Налице са някои особени правила относно сделките сключени при краина нужда.Ако тези сделки са сключени м/у търговци не може да се иска тяхното унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия.-чл.297 ТЗ. Законодателят е преценил че търговците имат достатъчно опит, квалификация и знания, за да предотвратят сключването на сделка , която не е в техен интерес и е явно неизгодна за тях. Може обаче да се иска унищожаването на това основание,ако една от страните не притежава качеството на търговец.

Според облигационното право сделка сключена без передставителна власт се намира във висяща недействителност и не може да породи действие докато лицето от името на което е сключен договора не го потвърди-чл.42, ал.2 ЗЗД. Обратно е положението при търговските договори. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята че търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнавнето- чл. 301 ТЗ. Следователно първоначално е налице висяща действителност, договорът поражда действие, което обаче може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави на сделката веднага след узнаването й. Последващото волеизявление санира договора и изключва неговата нищожност на това основание.

ОСОБЕНОСТИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР

Недейстеителността е състояние на сделката, при което поради пороци на волята тя или въобще не произвежда правно действие или пък породените правни последици подлежат на заличаване с обратна сила.

В трудовото право режима на недействителността се различава от общия такъв. В Трудовото право не се прави разлика м/у нищожност и унищожаемост, както от гедна точка на основанията , така и от гл. т. на действието им..

Трудовоправната недействителност никога не действа по право. За да произведе действието си тя трябва да бъде обявена по надлежен ред. Нейното обявяване има действие само за напред, докато унищожаването на сделката по ГП има обратно действие. Обявяването на недействителността на ТД, при наличието на определени предпосравки, запазва породените от недействителното правно отношение последици.

Основанията за недействителност на ТД са ъредени в чл. 74, ал. 1 КТ. Недействителни са ТД, които противоречат на закона или на КТД или ги заобикалят. Не всяко противоречие с КТД е основание , а само това с което се установяват по- неблагоприятни условия на труд.

Недействителността в Тр. П се обявява от съда. В еин случаи тя може да бъде обявена от инспекцията по труда, тогава когато тя е в следствие на нарушсване изискванията за минимална възраст. Съдът също има право да обяви недействителност на договора поради ненавършена възраст.

Активно легитимирани да искат недействителност на ТД са не само страните, но и държавни контролни органи или други компетентни органи.

По начало щом се констатира порок в ТД, той се обявява за недействителен. Това може да стане както в нарочно производство въз основа на надлежно предявен иск, така и инцидентно- в друг процес, по искане на заинтрисованата страна или служебно от съда.

Недействителността не се обявява ако междувременно недостатъкет на ТД е отпадна или е бил отстранен. Работодателят не може да иска обявяване на недействителността, ако той самият може да отсрани недостатъка на ТД.

Допустимо е обявяването на недействителност самомо на отделни клаузи от ТД. В този случаи недействителните клаузи се заместват по право от повелителните разпоредби на закона или от съответните клаузи на колективния ТД.

Съгласно чл.75, ал.1 КТ , когато ТД бъде обявенза недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при скючвнвто му, отношенията на страните по договора до момента на обявяването на недейдтвителнодтта се уреждат както при действителен ТД. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Запезват се всички трудови права възникнали по време на недействителното трудово правоотношение- трудово възнаграждение, трудов стаж, отпуски, осигуровки и др.

15.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Представителство в търговското право.

Изтегляне 12.61 Mb.

Сподели с приятели: