Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

СПИРАНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА ПД

В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обатоятвлства, при натъпването на които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителнатая давност.

За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е необходимо да е налице притеание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече , но да не е изтекла напълно.Давността не тече м/у деца и родители докато последните упражняват родителските си права.Тя не тече в отношрнията с този родител, който упражнява предсавителна власт и попечетелско съдействие, а не и спрямо този, който е лишен от родителски права.

Давността не тече м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството.

Същото се отнася и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у техните управители, докато последните са на служба.Отнася се и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у ФЛ, които са в състава на представителния орган.

Давностен срок не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което намат назначен законен представител или попечител и в 6 м. след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността.

Давностен срок не тече докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. В този случаи спиране на давността настъпва само ако искът бъде уважен с влязло в сила решение.

Ако давностният срок изтича по време когато кредитирът или длъжника са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизацията.

Докато са в сила обстоятелствата , които са основание за спиране на погасителната давност изтеклия период от време не се включва в срока на давността .Давността се удължава с периода от време, през които не е текла.

Съгласно чл. Чл.116. Давността се прекъсва:

а) с признаване на вземането от длъжника;

б) с предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;

в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Чл.117. (1) От прекъсването на давността почва да тече нова давност.

(2) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

При обстоятелства от коитоличи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни но това не става поради лошото му имуществено състояние на длъжника са дава жъзможност ч/з пекъсване на давността да се усуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна защита.

Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.

Едено от основанията за прекъсване е признаването на вземането от длъжника. Това може да стане изрично като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия, като плащането на лихвите на задължението и др.Признаването може да се извърши лично или чрез представител.То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган сезиран с искане за защита на субективното право.

С предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Но с уважаване на иска за обезщетение поради непозволено увреждане за определен периодот време не се прекъсва давността спрямо притезанието за друг периодот време.

Възражението прекъсва погасителната давност ако се отнася до права, за които тя тече и се прекъсва от лице което осъществява свое субективно право ч/з него.

Друго основание е предприемането на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемст след издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително съдебно решение или на несъдебно изпълнително основание като НА и др.Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя на неосъщественото притезание, който е взискател по делото.

Съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава че изтеклият срок до прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпването на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизането в сила на решението с което са уважени.

ПРИЛАГАНЕ НА ДАВНОСТТА

Според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.Нейните правни последици настъпват ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това става чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни задължението си като противопостави възражението за изтекла давност.

Задълженото лице може да се откаже от изтеклата погасителна давност.Това може да стане с едностанно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието.Отказът може да бъде пълен и тогава тече нова давност или чатичен когато е само за чатс от изтеклата давност. Изтеклата давост поражда право на задълженото лице да откаже изпълнението на задължението ч/з възражение.

Ако вместо да направи възражение,задълженото лице изпълни, по този начин то погасява правното си задължение и не може да иска възстановаване на даденото или исвършеното. Същия правен ефект настъпва и когато задълженото лице изпълни без да знае, че погасителната давност е изтекла.

Възражението за погасителна давност може да породи правни последици, само когато задължението не е още погасено.

Изтегляне 12.61 Mb.

Сподели с приятели: