Видове и форма на нотариалните удостоверявания

В правната система на България има различни удостоверявания, извършвани от държавен орган – актове за гражданско състояние; ревизионни актове; удостоверения и т.н. НУ са само тези, които се извършват от нотариус, т.е. от лице с нотариална компетентност, с компетентност да удостоверява посочените в закона обстоятелства. Това е неговата материална компетентност. Със специална нотариална компетентност са овластени и някои държавни органи – кметът, дипломатическите и консулски представителства в чужбина, съдия по вписванията. Всеки нотариус има и строго определена териториална компетентност /местна/. Според предмета, нотариалните удостоверявания биват:

• 
  Удостоверявания на правни сделки – чл.465-а ГПК
  
• 
  Удостоверяване на право на собственост – чл.465 – б от ГПК
  
• 
  Удостоверяване на документи /подпис, дата, верността на преписи/-чл.465–б/г ГПК
  
• 
  Удостоверяване на вписване, отбелязвания и тяхното заличаване
  
• 
  Удостоверяване на други факти – явяване пред нотариус, покани, протести
  
• 
  Приемане и връщане на документи и квижа
  

• 
  Нотариален акт за правни сделки
  
• 
  Нотариален акт за удостоверяване на ПС върху недвижим имот
  
• 
  Удостоверяване чрез вписване, заличаване и отбелязване в нотариалните книги
  
• 
  Удостоверяване чрез надпис на документа
  

С нотариален акт могат да се удостоверяват всякакви правни сделки – едностранни /завещание/, двустранни и то не само когато НА е условие за тяхната действителност, но и когато страните искат да облекат сделката във форма на НА като средство за нейното доказване.

Нотариален акт, удостоверяващ извършването на правна сделка с недвижим имот се определя като протокол, удостоверяващ извършената пред нотариуса сделка и извършените от него действия за нейното удостоверяване.

Производството за издаване на НА за сделки с недвижим имот започва по молба на лицето /лицата/, чиято сделка следва да се извърши във формата ан НА. Заедно с молбата се представя и проект за НА със същото съдържание, каквото ще има и окончателният НА, само без подписите на страните по сделката и на нотариуса. Необходимо е във всички случаи страните по сделката или техните пълномощници да се явят лично пред нотариуса. След явяване на лицата /страните по сделката или техен представител/ нотариусът извършва проверка за редици идисквания, за да пристъпи към издаване на нотариален акт:

• 
  проверка на компетентността за извършване на удостоверяването/налице ли е
  

• 
  проверка на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицата, чиито волеизявления удостоверява.
  
• 
  проверка на съдържанието на проекта за НА с оглед установените по чл. 476 от ГПК изисквания – дата, място на съставяне, име и презиме на нотариуса, име, презиме и фамилия, местожителство на участващите лица, волеизявленията и предмета на сделката, представените документи.
  

Одобрението на акта може да се манифестира устно или чрез конклудентни действия. Одобрението се отбелязва в самия НА. Нотариусът подписва НА след като са го подписали участващите в акта.

Предмет на НА са само двустранни сделки, с които се прехвърля собственост или се учредява ВП върху недвижими имоти. Компетентен да издаде НА е нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот. За ад се породят вещноправни последици на сделките с недвижим имот, праводателят трябва да е собственик на имота, респ. носител на ВП. Иначе и приобретателят няма да стане собственик. Затова и чл. 482, ал.1 от ГПК задължава нотариуса да провери дали праводателят е собственик и да отрази /удостовери/ тази проверка в самия НА. Ако нотариусът не ес увери, че праводателят е собственик, отказва да издаде нотариален акт. Най-сетне, за да се издаде НА, трябва да се спазят други изисквания, установени от специални закони. Например, удостоверение за пазарна оценка на имота, за платени данъци и държавни такси.

Освен НА, удостоверяващ правни сделки с недвижими имоти, процесуалното право признава и нотариални актове, удостоверяващи ПС върху недвижими имоти. Съвременните НА, удостоверяващи ПС, са уредени в чл. 465, 483 и 484 от ГПК и са известни под наименованието констативни НА. При тях, за разлика от НА за правни сделки, не се удостоверяват сделки, а наличието на самотоПС върху недвижим имот. Всяко лице, което е собственик на недвижим имот, но няма документ за ПС, може да се снабди с НА, като докаже своето право с други документи. Констативният НА се издава по писмена молба от лицето, което има правен интерес да се снабди с такъв НА. Необходимо е не лицето да няма какъвто и да е документ, а да няма НА за собственост.ако обаче е прехвърлил част от имота, може да иска за останалата част да му се издаде нов НА. Молителят е собственик без НА. Затова нотариусъттрябва да провери дали наистина е собственик, а от своя страна молителят да докаже, че е собственик чрез други документи. Това могат да бъдат документи, удостоверяващи придобиването на имота по пътя на общо правоприемство /наследяване/ и той, молителят трябва да представи документ за собственост на своя праводател, удостоверение за наследници и акт за смърт. Молителят може да не разполага с никакви писмени документи, с които да докаже своето право на собственост. Ва такъв случай той може ад се позове на придобивната давност и да поиска да се извърши проверка от нотариуса на ПС чрез свидетели. Тази проверка се нарича обстоятелствена проверка. Тя се извършвачрез разпит на трима свидетели, посочени то молителя или кмета по възможност съседи на имота. Чрез техните показания трябва да се установи фактът на владението – дали то е непрекъснато, несъмнено, явно, спокойно, срока на владението. Производството по обстоятелствена проверка започва с писмена молба-декларация. Въз основа на нея се образува нотариално дело. Делото се насрочва с призоваване на молителя и свидетелите. Неявяването на молителя не е пречка за гледане на делото. Показанията на свидетелите се записват в протокола, който се подписва от нотариуса и молителя. Въз основа на събраните доказателства нотариусът се произнася с мотивирано постановление за признаване или непризнаване на ПС. Постановлението, с което не се признава ПС, може да се обжалва пред окръжния съд.

Постановеното по обстоятелствената проверка само констатира изтеклата придобивна давност и възникването на ПС за владелеца. Издаденият въз основа на него НА само констатира тези обстоятелства. Издаден въз основа на документи, представени от молителя или чрез производство по обстоятелствена проверка, НА възпроизвежда само правния извод на нотариуса, че лицето е собственик. затова той не се прочита, не се одобрява от молителя, не се подписва от него, а само от нотариуса. Този нотарилен акт се ползва с доказателствена сила спрямо всички други лица. И понеже от категорията на охранителните актове, той не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова може да се оборва.

В зависимост от основанието, на което е придобит имотът, и документа, въз основа на който се издава НА, констативните НА биват:

- НА по правоприемство /придобиване по наследство/;

- НА по правоприемство на основание съдебно решение;

- НА издаден на основание административен акт – за някои случаи не е необходим НА, за отстъпване право на строеж от държавата; продажба по чл. 18 от ЗС. Издаване на НА в тези случаи е допустимо по молба на собственика.

- НА във връзка със жилищно-строителни кооперации;

- НА за недвижими имоти, придобити по давност /обстоятелствена проверка/

Вещните права дават възможност на своя носител да упражнява непосредствена власт върху вещите. Така собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ. Той упражнява тези правомощия, защото законът му ги признава и гарантира, защото има право да ги упражня­ва. Но има случаи, когато лице, което няма вещно право, фактически упражнява съдържанието на това право. Едно е правното, друго е фактическото положение на вещта. Лицето, което фактически упражнява съдържанието на едно вещно пра­во, наричаме владелец. При владението не се поставя въп­рос за субективни права, то е факт, фактическо отношение между хора по повод на вещите

Член 68 от ЗС определя владението така: „Владени­ето е упражняване на фактическа власт върху вещ, коя­то владелецът държи лично или чрез другиго като свояОт легалното определение на владението в чл.б8 от ЗС могат да се извлекат неговите основни признаци. Видно е, че те са два: обективен и субективен

Външен, обективен признак е упражняването на фактическа власт върху вещ, това е корпусът на владението. Владелецът държи вещта, служи си с нея, упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздей­стват върху същата вещ. Действията, съставляващи фак­тическата власт на владелеца могат да бъдат най-различни - техният обем зависи от обема на вещното право, което той фактически упражнява. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика, ще си служи с вещта, ще прибира плодове­те, може и да се разпореди с нея. Ако упражнява ограни­чено вещно право, и неговата фактическа власт ще е ог­раничена. Член 75, 78, 85 от ЗС също разграничава владе­нието от владението на вещно право.

Субективен признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта „като своя". Това ще рече, че той се смята или иска да стане собственик или носител на друго вещно право. Намере­нието е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва. Ето защо чл.69 от ЗС въвежда презумпцията:„предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго". Тази презу­мпция е оборима - тя трябва да се обори от заинтересо­ваните лица, като докажат, че владелецът е придобил фактическата власт на правно основание, което изключ­ва възможността той да държи вещта като своя, напр. договор за заем, влог и др.

Двата признака на владението трябва да съществу­ват едновременно, за да е налице владение.

Владението трябва да е постоянно. Не е необходимо владелецът непрекъснато да упражнява фактическата власт. Вла­дението е постоянно, когато владелецът изразява трайна во­ля да държи вещта за себе си, като се противопоставя и тър­си защита срещу всяко действие на друго лице, което иска да установи фактическа власт върху завладяната вещ. Зато­ва владението се прекъсва, ако друго лице установи факти­ческа власт или владелецът изостави владението.

Владението трябва да е непрекъснато. А то се прекъсва с изгубването в продължение на 6 месеца (чл.81 от ЗС)изгубване на владението. Касае се за едно сравнително трайно състояние, при което владелецът не упражнява фактическата власт по различни причини, най-често чрез отнемане от друго лице. Значението на непрекъснатото владение е с оглед придобиване на ПС върху недвижим имот по давност -тя се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с неп­рекъснато владение в продължение на 5 години чл. 79 от ЗС. Владелческата защита срещу всяко нарушение на владението също изисква то да е продължило непрекъс­нато повече от б месеца (чл. 75 от ЗС).

Владението трябва да бъде несъмнено. Съмнително е владението, когато не могат да се установят неговите съществени признаци - дали се упражнява фактическа власт и дали владелецът има намерение да свои вещта. Този признак е излишен, защото ако липсва фактическа­та власт или намерение, то въобще няма владение.

Владението трябва да е спокойно. А то е спокойно, когато не е установено по насилствен начин. Насилието опорочава владението само по отношение на това лице, срещу което се упражнява насилието. Този признак е в основата на защитата по чл.76 от ЗС. Владелецът, а съ­що и държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин вещта, може да иска връщането й от лице­то, което я е отнело. За всички други лица и насилстве­ното владение е обикновено владение и то се ползва със защита. Но ако загубеното чрез насилие владение се възвърне, насилственият владелец не ще може да се ползва от защита на своето насилствено владение срещу владелеца, спрямо когото е упражнил насилие.

Владението трябва да е явно. То е явно, ако не е ус­тановено по скрит начин, когато всеки, включително и предишният владелец, може да разбере, че се упражнява фактическа власт с намерение да се свои вещта Установеното по скрит начин владение няма действие спрямо предишния владелец - то е опорочено. Едва когато стане явно, ще породи действие.

2. Разграничение на владението от други факти­чески действия

Посочените признаци разграничават владението от други, сходни фактически действия. Например от т.нар. търпими действия, които се извършват със съгласие на владелеца. Тези действия са откъслечни и се извършват със съгласи­ето на собственика, а извършващият ги няма намерение да свои вещта. Не са владение и т.нар. „съизволени действия", които произтичат от упражняването на призна­ти вещни права. Например, който има учредено право на строеж, може да складира в парцела строителни материа­ли, да извършва изкопни работи, да прокарва инсталации.

а) Владение и държане. Член 68, ал. 2 от ЗС опреде­ля държането като „упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя". Общото, между владението и държането е, че и при двете действия се упражнява фактическа власт върху вещта. Разликата е само в анимуса, в намерението - държателят няма наме­рение да свои вещта. Той държи вещта за другиго, за вла­делеца или за собственика. От тях той е получил факти­ческата власт на основание, което изключва намерение­то вещта да се държи като собствена.

Владението може да е установено дори и неправомерно. Все пак връзка между владение и държане има и тя се проявява въз въз­можността държането да прерасне във владение със съг­ласието на предшестващия владелец. Възможна е обратна хипотеза - владението да се превърне в държане, като се промени намерението.

б) Владение и право на владение. Владението е фак­тическа власт, фактическо господство. Член 68 от ЗС не се интересува от това дали лицето, което упражнява фак­тическа власт върху вещта има или няма право да я уп­ражнява. Владението е факт, а не право. Иначе е при пра­вото на владение. Правото на владение не е самостоятелно вещно право, а съставна част от съдържанието на едно субективно право. То е ед­но от правомощията на собственика или на ползвателя. Правото на владение се основава на притежанието на ед­но субективно право и фактическата власт се упражнява по силата на притежаваното вещно право. Освен това, при упражняване правото на владение въобще не се пос­тавя въпрос за намерението, с което се осъществява фак­тическата власт. Няма и нужда да се питаме какво мисли собственикът или ползвателят, когато си служи със своя­та вещ, когато придобива плодовете от имота.

3. Предмет на владението

Предмет на владението могат да бъдат всякакви вещ - движими и недвижими, независимо в чия собстве­ност се намират. Различни са само последиците, а в ня­кои случаи и защитата на владението.

Правните последици на владението на вещно право са същите като тези на обикновеното владение. Те могат да се придобиват по давност. Разпоредбите за придобиване право на собстве­ност върху недвижим имот по давност важат и за придо­биване по давност на други вещно право върху такъв имот (чл. 85 от ЗС). Владението на вещни права се полз­ва със същата владелческа защита, както и обикновено­то владение на вещ. Не могат да бъдат предмет на вла­дение облигационни права.

Член 68 от ЗС сочи, че фактическата власт може да се упражнява не само лично от владелеца, но и „чрез дру­гиго". В този случай фактическата власт се упражнява от друго лице. Затова е необходимо владелецът да има на­мерение да държи вещта чрез това лице. Но нужно е съ­що и другото лице да има намерението да държи вещта не за себе си, а за владелеца. А щом няма намерение да я държи като своя, това друго лице просто е държател. Последиците и на личното владение, и на владението чрез другиго са едни и същи.¹

Възможно е фактическата власт върху една вещ да се упражнява от няколко владелци. В този случай е нали­це съвладение. За да има съвпадение, у съвладелците трябва да са налице и двата признака на владение - да упражняват общо фак­тическата власт и да имат намерение да държат вещта общо за себе си. Въпреки тази общност на владението, всеки от съвладелците има правата на самостоятелен и отделен владелец - той може да изостави своето владе­ние, да го защитава с владелчески искове срещу трети лица и дори срещу останалите съвладелци; да придобие правото на собственост по давност върху своя дял преди другите, поради това например, че тяхното владение е било прекъснато.

5. Способи за придобиване на владението

а) Чрез едностранни действия

б) Със съгласието на досегашния владелец Когато една вещ е във владение на някого и с него­во съгласие владението се предаде на друго лице, това лице придобива владението като започне да си служи с вещта като своя. Най-често на практика владението се предава въз основа на сключен договор между лицата -продажба, замяна и пр. Самото съгласие за предаване на владението обаче не е сделка. Ако сделката страда от по­рок, не ще може да се прехвърли собствеността, но той няма значение за придобиване на владението. Това разг­раничени още по-ясно проличава в чл. 70, ал. З от ЗС, който приравнява полученото на основание на предвари­телен договор владение на добросъвестно владение, въп­реки че този договор не прехвърля собствеността.

в) Чрез превръщане на досегашния владелец в дър­жател

Това е частен случай на придобиване на владение чрез другиго. Такъв е случаят, при който едно лице е във владение на вещта, но по съгласие с друго лице досегаш­ният владелец се лишава от владението, като се отказва от намерението да свои вещта и започва да я държи за новия владелец, за другото лице. Тук практически не се извършва предаване на фактическата власт върху вещта. Достатъчно е простото съгласие за в бъдеще вещта да се държи за новия владелец. Така е при договорите за прехвърляне право на собственост върху индивидуално определени вещи.

г) Чрез наследяване

6. Способи за изгубване на владението.За да е налице владение, необходимо е да съществуват кумулативно двата негови основни признака - уп­ражняване на фактическа власт върху вещта и намерение тя да се държи като своя. Логично е да се приеме, че с отпадане на един от тях владението се загубва.

а) Изгубване на владението поради изгубване на фак­тическата власт

За да съществува обективният признак на владени­ето не е необходимо постоянно, непрекъснато да се уп­ражнява фактическата власт от вещтаСамо ако владелецът трайно бъде лишен от фактическата власт по своя воля или поради това, че властта му е отнета от дру­го лице, ще е налице изгубване на владението.

Този признак на владението анимуса, ще се изгуби, а оттам ще се изгуби и владението, само ако владелецът изяви воля, само ако обективира своето намерение повече да не държи вещта като своя. Няма изисквания относно това, как ще се из­рази тази воля - с думи, с действия.

Владението е съвкупност от посочените два юриди­чески факта. То е един фактически състав. Затова с из­чезването му се изгубва владението. Но и след това с не­го се свързват някои правни последици - възможност да се предяви иск за възстановяване на отнето или наруше­но владение, право на владелеца да иска да му се запла­тят разноските и подобренията.

в) Изгубване на владението чрез в превръщане на дър­жането във владениеНеобходимо е да настъпи промяна в основанието на фактическата власт. Това може да стане със съгласието на предишния владелец, например собственикът на вещта я продава на наемателя. Не е нужно наемателят да върне вещта на собственика и отново да я получи въз основа на съглашението (договора за продажба). Но държането може да се превърне във владение и с едностранни действия от страна на държате­ля чрез превръщане на владение­то. И тук е необходимо да се измени основанието, като държателят извърши такива действия, с които манифес­тира намерение да държи вече вещта за себе си и тези действия да са известни на владелеца. Посочените способи намират приложение и при придобиването и загубването на владение на вещни права. Ще се касае до държането, то се придобива като се установи фактическа власт върху вещта без намере­ние тя да се държи като своя, и се изгубва, щом се из­губи фактическата власт или с превръщане на държа­нето във владение.

Б) Видове владение

Отбеляза се, че с оглед обема на фактическата власт, владението може да бъде пълно или ограничено.

Според наличието на правно основание за възник­ване на владението ЗС разграничава два вида владение -добросъвестно и недобросъвестно.

Според чл. 70 от ЗС владСелецът е доборосъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или предписаната от закона форма е била опорочена.