Г) Права на подобрителя върху чужд имот

Законът урежда и отношенията между владелеца и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските, направени за чуж­дата вещ. Тези отношения се уреждат от чл. 71-74 от ЗС.

Владелецът не е собственик, но той фактически уп­ражнява правата на собственика. Той държи и ползва чуждата вещ като своя - събира плодовете, които тя му дава. Но за да получи добиви от вещта, владелецът пра­ви разноски за нейното поддържане, за да може да се получават плодовете от нея Преди изтичане на давностния срок собственикът си виндицира имота, връща си владение­то. При това получава имота си облагороден. Стойността му се е увеличила вследствие раз­носките, направени от владелеца. Излиза, че единият -собственикът - се е обогатил, а другият - владелецът -обеднява. Правото обаче не позволява неоснователно обогатяване - всеки, който е получил нещо без основа­ние, е длъжен да го върне (чл. 55 от ЗЗД). Между собственика и владелеца възниква следователно и об­лигационно правоотношение във връзка с разноските и подобренията, направени от владелеца. Тези отношения обаче се уреждат от норми на ЗС.

От разпоредбите на чл. 71-74 от ЗС е видно, че пра­во да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика. ЗС в чл. 71-74 урежда само отношенията между владелеца и собственика¹.

Казаното може да се илюстрира по-добре като се посочат и други лица, които правят разноски върху чуж­да вещ, но техните вземания не се уреждат от вещноправните норми. Те са следните:

а/ Държателят

Държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице,с което се намира в договорни отношения, например наем. Затова отношени­ята със собственика ще се уредят от нормите на облига­ционното право. Член 231 от ЗЗД му дава право да прих­ване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема. Ако пък е извършил значителни подобрения, отношенията ще се уреждат или по правилата на водене на чужда работа без мандат, или по 55 от ЗЗД.

б/ Носителят на вещно право върху чужда вещ

Ползвателят или суперфициарът също правят раз­носки във връзка с ползването и застрояването на чуж­дия имот. Но тези разноски са за тяхна сметка.

в/ Съсобственикът

Обикновено съсобственикът владее имота съответ­но на своя дял. Но ако упражнява фактическа власт вър­ху целия имот, за останалите съсобственици той е държател. В такъв случай отношенията между тях ще се уредят или по правилата на чл. 30 от ЗС, или съобразно чл. 61-62 от ЗЗД или чл. 45 от ЗЗД

За да възникне правото на вземане, необходими са две условия - да са направени разноски или подобрения и те, както и вещта, да съществуват. Ако вещта е поги­нала след подобренията, те не могат да се търсят от собственика.

А що се касае до разноските, направени преди поги­ването на вещта, приема се, че меродавен на възникване на вземането, и че то възниква с изоставяне на имота, с предаване на вещите на собственика, с предявяване на иск или към деня на постановяване на съдебното реше­ние¹. Ако към този момент вещта, респ. подобренията, не съществуват, не възниква право на обезщетение.

2. Видове разноски, които подлежат на обезщетение

По правилата на чл. 71-74 от ЗС владелецът може да иска от собственика обезщетение за два вида разнос­ки: необходими и полезни разноски

Необходими разноски са тези, без които вещта съ­ществено би се повредила или би погинала. Основател­но в литературата се поддържа, че владелецът не е длъ­жен да прави тези разноски и ако не ги извърши, не но­си отговорност към собственика дори вещта да погине.

Полезните разноски се наричат подобрения. Това са онези разноски, които без да се необходими за запазване на вещта, са довели до увеличаване на нейната стойност. Няма значение с каква цел са направени. Достатъчно е да са увеличили стойността на вещта. Няма значение и това, че собственикът може да не ги иска.

Обаче разноските за добивите (плодовете) не подле­жат на обезщетяване. Това са разноски, извършени от владелеца, без които не биха се получили добиви или, както ги нарича чл. 73 от ЗС „плодове". Те не са свърза­ни нито със запазване на вещта, нито с увеличаване на нейната стойност и затова не са нито необходими, нито полезни разноски Не попадат в приложното поле на чл. 71-74 от ЗС и така наречените „луксозни" или излишни разноски.Те не подлежат на обезщетяване от собственика, затова владе­лецът може да си ги прибере, ако това е възможно, без да се увреди вещта или имота, върху който са направени.

3. Правен режим на вземанията за разноски

А/ Вземания за необходимите разноски Право на вземане за тези разноски имат както доб­росъвестният, така и недобросъвестният владелец. Трябва , да е съществувала обективна нробходимост те да се извър­шат. Затова ако са направени, зашото сам владелецът е повредил вещта, той не може да иска обезщетение от тях. Владе­лецът трябва да докаже тази необходимост. Собственикът дължи действителния размер на разноските, а той се оп­ределя по пазарни цени към момента на извършването им. Дължат се разноските, които владелецът е „напра­вил" (чл. 72, чл. 73 от ЗС). До заплащането, на тези разнос­ки от собственика само добросъвестният владелец има право на задържане на вещта (чл. 72, ал. З от ЗС).

Б/ Вземане на подобренията

Както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец има право на вземане на подобренията, които са направени в чуждия имот. Техните права обаче са раз­лични.

а/ Права на добросъвестния владелец Според чл. 72 от ЗС „добросъвестният владелец мо­же да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение е определя към дена на постановяване на съдебното решение". Законът указва яс­но как и кога ще се определи размерът на увеличената стойност. Нейната сума ще бъде разликата между стойно­стта на имота към датата на постановяване на съдебното решение и стойността, която същият имот би имал към същата дата, ако извършените подобрения не бяха напра­вени¹. Меродавни ще бъдат и тук пазарните цени към деня на съдебното решение. Така например владелецът е построил гараж в чуждия имот. Той е направил разноски за материали, превоз, труд и пр. в размер на 50 хил. лева. Преди строежа имотът е струвал 500 хил. лева, а в резул­тата на подобренията струва бОйшл. лева. Добросъвестни­ят владелец ще има право да получи от собственика 100 хил. лева, които увеличават стойност, макар че е израз­ходвал 50 хил. лева. Или обратно, изразходвал е повече -напр. 100 хил. лева, но стойността на имота сее увеличила само с 50 хил. лева. В този случай владелецът ще получи само 50 хил. лева. Само с тази сума собственикът се е обо­гатил. И тук до заплащане на подобренията добросъвест­ният владелец има право на задържане.

б/ Права на Недобросъвестния владелец за подобре­нията

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗС „недобросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е напра­вил само по-малката сума измежду сумата на направени­те разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения". Ако използва­ме горния пример видно е, че недобросъвестният владе­лец има право да получи само стойността на разноските от 50 хил. лв. които е направил, защото те са по-малката сума в сравнение с увеличената стойност от 100 хил. лв. Ако обаче неговите разноски са 50 хил.лева, а имотът е увеличил своята стойност само с 10 хил.лева, той ще има право само на тези 10 хия. лв., те са по-малката сума. То­ва е една своеобразна санкция за недобросъвестния вла­делец, който макар да знае, че имотът е чужд, прави по­добрения в него. Увеличената състойност и тук се опре­деля на базата на пазарните цени към момента на поста­новяване на съдебното решение. А сумата на подобрени­ята, т.е. на разноските, които са направени за тези подоб­рения, ще се определи по пазарни цени към момента на извършването им. Иначе неоправдано би бил ощетен собственикът, ако подобренията се оценяват след момента на съдебното решение.

В/ Вземане за разноските за плодовете Добросъвестният владелец става собственик на плодовете от чуждата вещ до предявяване на иска за връ­щането им (чл. 71 ЗС). Недобросъвестният владелец ня­ма право да получава добивите от чуждата вещ - той дължи връщането им на собственика, включително и обезщетение за тези, които е могъл да получи, но като си приспадне направените за тези плодове разноски. Видно е, че ако недобросъвестният владелец е направил разнос­ки, но не са получени плодове, той няма от какво да приспадне тези разходи, не може да извърши прихваща­не, защото няма насрещно вземане, няма вземане на собственика за тези плодове. Следователно правото на вземане на разноските за плодовете може да се упражни само чрез компенсация по реда на чл. 103 от ЗЗД.

Г/ Право на задържане

Член 72, ал. З от ЗС дава право на задържане на доб­росъвестния владелец. До заплащане на подобренията и разноските, се казва там, той има право да задържи вещ­та. Понеже правото на задържане възниква след влизане в сила на съдебното решение, от този момент владе­лецът вече не е владелец, той се превръща в държател.

По време на задържането той държи вещта за собственика. Правото на задържане обаче не е ВП. Бив­шият владелец не може да си служи с вещта, да придоби­ва плодове. Това право може да се упражни само срещу собственика, затова то има личен характер. Чрез право­то на задържане бившият владелец гарантира своето взе­мане срещу собственика. Освен това по силата на чл. 136, т. 4 от ЗЗД той става и привилегирован кредитор - под­режда се на четвърто място по привилегия.

Посочи се, че общото правило на чл. 72, ал. З от ЗС дава право на задържане на добросъвестния владелец. От това право обаче се ползва и недобросъвестният вла­делец, придобил владението въз основа на предварите­лен договор със собственика (чл. 70, ал. З от ЗС). И в друг случай недобросъвестният владелец има право на задър­жане, но само за подобренията - това е случаят, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения и не се е противопоставил (чл. 74, ал. 2 от ЗС).

Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражение по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и установителен иск за съдебно уста­новяване на вземането за разноски (чл. 97 ТПК).

ОО могат да възникнат по волята на страните. Правно средство за установяване, изменение и прекратяване на ПО е правната сделка.

Тази изявена воля е техен източник. Всяка правна сделка следователно включва по необходимост във ФС едно или няколко изявления, насочени към установяване, установяване или прекратяване на едно ПО.

Когато ФС на правната сделка се изчерпва с волеизявлението на един само правен субект, правната сделка е ЕДНОСТРАННА , а когато обхваща съгласуваните насрещни волеизявления на двама или повече правни субекти, правната сделка е ДВУСТРАННА.Двустранните правни сделки се наричат договори

Определение.

В българското законодателство намираме легално определение в член 8 на ЗЗД

Договорът е институт, общ на цялото ГП. Той се среща във всички негови части- ВП, ОП, СП.

Свободното договорно обвързване и следващата от него задължителност на уговореното-това са двата основни принципа, които се изтъкват като особени предимства на договорното право.

Макар и съществуващо легално определение в чл.8 на ЗЗД то търпи критики в няколко посоки:

1.От юр.гледна точка трудно се прави разлика м\у "да се създаде" и "уреди".

И в двата случая оставаме с впечатлението, че се касае за създаване на правна връзка.

2.Още по-неточно е употребен термина "унищожи една правна връзка".Това означава да се унищожи д-р. Това става ч\з конститутивен иск предявен пред съда.Унищожаване става и ч\з възражение.Както и да е разпоредбите за унищожаване на д-р се намират в ЗДД от чл.27 до чл.35.

Затова някои теоретици определят договора като съглашение м\у две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на една правна връзка м\у тях.

- Имаме две съвпадащи насрещни волеизявления.

- Съглашението е пълното покриване на волята на участващите в д-ра страни.

В чл.9 на ЗЗД е провъзгласена свободата на договаряне. Страните могат свободно да определят съдържанието на д-ра, доколкото то не противоречи на повелителни ПН.

Под съдържание се разбира, че изброените в ЗЗД д-ри не са единствени, които могат да се сключват м\у страните -стига да не се нарушават императивни ПН и да не се нарушават добрите нрави.

Видове договори:

1.Едностранни и двустранни. Критерий е това дали едната или двете страни по д-ра имат задължения.При едностранните задължена е само едната страна, а другата има само права (заем за послужване;договор за поръчка) Двустранните (продажба; замяна).Повечето д-ри са синалагматични. А те са тези д-ри, при които правата и задълженията на страните са генетично и функционално свързани и обусловени(ако едната не се задължи и другата не би се задължила- генетично; изпълнението на задълженията трябва да стане едновременно- функционално).

2.Несъвършени двустранни д-ри - те по принцип са едностранни, но страните са се уговорили задължения да възникват и за двете страни(д-р за поръчка с уговорка, че възнаграждение ще се дължи на довереника).При тях по принцип се прилагат правилата за едностранните д-ри.

3.Според това дали е налице еквивалентно разместване на имуществените ценности биват възмездни и безвъзмездни.Възмезден е този д-р, при който всяка от страните по него се задължава с\у насрещна престация.Не е необходимо двете престации да са еквивалентни.Д-р за продажба, наем, залог, за превоз ит.н.Безвъзмездните са тези д-ри с които едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация.Такива са д-ра за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и т.н.

4.С оглед на това дали формата за действие е елемент на ФС д-рите се делят на формални и неформални.При формалните д-ри е необходима определена форма.

Неформалните- з-нът не изисква форма за действителност. При тях може да се използва формата за доказване(разписка).

5.Според това дали за сключването на д-ра е необходимо някакво фактическо действие-консенсуални и реални.

Консенсуални са тези д-ри , за чиято валидността необходими и достатъчни само съвпадащи волеизявления на двете страни.Д-рът е сключен с простото съгласие на волите на двете страни.

Реален е този д-р за чиято действителност е необходимо вън от съгласието още и ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕЩА , предмет на д-ра.

6.Комутативни и Алеаторни .Критерият е в зависимост от това дали към момента на сключване на д-ра са известни облаги, които ще получат страните .Комутативните- известни ; алеаторните- неизвестни, зависи от едно бъдещо несигурно събитие

7.Според това дали основанието е елемент от ФС на договора- Каузални и Абстрактни. Основанията, които може да има един договор са три:

- да се придобие едно СП

- да се надари едно лице

- да се погаси един дълг

Основанието не е елемент от ФС на д-ра.

8.Главни и Акцесорни. Дали са самостоятелни или са обусловени от някакъв предшестващ д-р.

Сключването на договора е постигане на съгласие между две лица по неговите съществени елементи.

ФС на сключването. Той е сложен, защото изисква наличието на два прости ЮФ- волеизявлението на предложителя и волеизявлението на адресата.Едната от страните поема инициативата за сключването му и прави оферта. Тази страна се нарича ОФЕРЕНТ.Другата страна е необходимо да изрази съгласие чрез приемане и се нарича приемащ, АДРЕСАТ НА ОФЕРТАТА.

Предложението.То е волеизявление \покана\ за сключване на д-р, което един правен субект отнася до друг. Предложението трябва да отговаря на няколко изисквания:

1. Да съдържа всички съществени условия на договора. Тези условия се определят от закона, от обичаите или от естеството на самото задължение. Освен това предложението трябва да посочва и всички онези ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ДИСПОЗИТИВНИТЕ ПРАВИЛА на закона на които оферентът държи.Следователно приема се, че няма оферта, ако предложението НЕ съдържа всички специални условия. Предложението трябва да е така оформено, че за неговото приемане да е необходимо едно просто ДА на адресата. И още няма да е на лице предложение, ако изявлението НЕ съставлява само покана "за сключване на договор". Няма предложение, ако се задоволя да съобщя на едно трето лице, че съм намислил да продам къщата си, стига да ми бъде предложена изгодна цена. Това е една информация и нищо повече.

Предложението трябва и да е достатъчно пълно- по каква цена, какво предлага и т.н.

2. Предложението трябва да е отправено до друго лице т.е. принципа е, че офертата трябва да е насочена към точно определено лице (адресат). Възможно е обаче то да е насочено към определен кръг адресати. В тази хипотеза този, които пръв е приел предложението- с него се сключва договора. Например излагане на стоки на витрина съставлява предложение за продажба, отправено до неопределени лица; такава оферта може да бъде отправена и чрез вестник.

3. Трябва да съдържа изисквания за намерения (animus на предложението). Има две становища по въпроса дали анимуса е необходим и ако няма такъв- няма оферта, а покана за преговори. Второто становище е, че не е необходим, а е достатъчно само волеизявление. Приоритет се отдава на първото становище.

4. Обвързваща сила на офертата. Предложението е едностранно волеизявление. То се отправя до друго лице, за да бъде узнато и евентуално прието от него.

Нашето право стои на становището, че предложението обвързва предложителя.

а\ Ако предложителят е определил срок, в течение на който предложението му следва да бъде прието, офертата го обвързва до изтичане на този срок без оглед на това, дали предложението се прави на присъстващ или на отсъстващ (чл. 13, ал. 1). Следователно предложителят не може валидно да оттегли офертата си до изтичане на този срок.

б\ Ако няма определен срок, в течение на който предложението може да бъде прието, трябва да различаваме с оглед на това, дали то се прави на отсъстващ или на присъстващ. Предложението, направено на присъстващ, обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане. Предложението губи силата си, ако не бъде незабавно прието, казва чл. 13(3). За присъстващи се считат и лица, които преговарят по телефона.

в\ Предложение, направено на отсъстващ, обвързва предложителя за толкова време, колкото е обикновено нужно за пристигане на приемането-чл.13(3).Това е относително определена норма. Тук се включват три компонента:

- време за пристигане на предложението до адресата;

- време необходимо да се провери и обсъди предложението;

- време за достигане на отговора до предложителя.

Оферента може да оттегли офертата, ако съобщението за оттегляне пристигне ПРЕДИ или НАЙ-КЪСНО със самата оферта. Задължителната сила на предложението е установена в защита на лицето, на което се прави предложението. За адресата договора е сключен, дори ако самият оферент умре или бъде поставен под запрещение, след като е отправил офертата. Офертата има задължителна сила по смисъла на закона.

Предложението губи силата си:

1. Ако бъде отхвърлено от адресата, до който е отправено. Молбата за продължаване на срока за приемане още не означава отхвърляне. Офертата може да бъде приета в първоначално определения срок.

2. Ако изявлението за приемане не пристигне своевременно.

3. Ако бъде оттеглено съгласно чл. 13(2) ЗЗД

Съпоставка м\у оферта и покана за преговори.

- офертата е задължаваща ;

- офертата трябва да има анимус;

- офертата трябва да съдържа всички съществени условия на договора.

Поканата за преговори не трябва да съдържа тези три изисквания.

Приемане.

Същност. Лицето, на което е направено предложението, има една алтернатива- или да приеме предложението и с това договорът е сключен, или да отхвърли предложението и така да осуети сключването на договора. Приемането също отговаря на няколко изисквания:

1. Да изхожда от лицето, на което предложението е направено, от негов особен представител, евентуално от неговите наследници (ако договорът не е intuitu personae).

2. Да бъде отправено до предложителя, негов представител, респективно неговите наследници.

3. Да е безусловно, т.е. да няма резерви и насрещни условия, защото в такъв случай ще е налице контраоферта или покана за преговори.

Начини на приемане.

Приемането не трябва да оставя никакво съмнение относно окончателното решение да се сключи окончателния д-р.Приемането трябва да бъде безусловно.Няма приемане, ако то става с резерви и съдържа насрещни у-я.Приемането не е направено с резерви, ако представлява разширение на предложението.

Изявлението за приемане може да бъде ИЗРИЧНО или МЪЛЧАЛИВО.

1.Изрично е когато волята за сключване на предложения договор личи от изрични изрази, които приемащия употребява.

2.Мълчаливо е когато от действията на приемащия може да се съди за решението му да сключи предлагания д-р.Това са т.н конклудентни действия.

Оттегляне на приемането .

Предложителят може да оттегли офертата си, стига само известието за това да стигне у лицето, на което се предлага, по-рано или едновременно с предложението(чл.13-ЗЗД)

Късно пристигане на приемането .

От пристигналото приемане се вижда, че то е изпратено навреме, но по независещи от него причини то не е пристигнало навреме. Тогава д-ра се счита сключен, освен ако предложителя незабавно уведоми другата страна, че счита приемането за закъсняло.Чл.13(5).

Сключване на д-ра.

Когато предложението се приеме тогава се постига съгласие м\у двете страни.

Съгласие (consensus) наричаме съвпадането на волеизявлението на двете страни по съдържанието.Липсата наричаме разногласие(dissensus).

То трябва да обхваща всички съществени страни на д-ра. Но, ако трябва да се постигне и съгласие и по несъществените елементи, то тогава съгласието по тях НЕ води до сключване на д-ра.Несъгласието м\у страните може да бъде явно и скрито-волеизявленията се отличават.

Момент на сключване .

Договорът е сключен, когато се постигне пълно съгласие в\у всичко.

Когато предложението е направено на присъстващ д-ра се счита сключен от момента на приемането.

Когато предложението е направено на ненеприсъстващ има четири теории:

1.В момента на изявлението на адресата- когато неговата воля за приемане бъде външно обективирана.Това е т.н. теория на ИЗЯВЛЕНИЕТО.

2.Д-рът е сключен в момента, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението си на предложителя, че приема офертата.Тази теория е теория на ИЗПРАЩАНЕТО.

3.Договорът се счита сключен , когато е узнал за приемането на офертата. Това е т.н. теория на УЗНАВАНЕТО.

4.Д-рът е сключен в този момент, в който изпратеното съобщение за приемане на офертата е достигнало у предложителя.Това е т.н.теория на ПОЛУЧАВАНЕТО.

Нашият законодател е възприел теорията на узнаването.

Мястото на сключване на договора е том където е било направено предложението.

Договорът е сключен, щом страните постигнат съгласие в\у всичко, което е съществено или което се счита за съществено. От този момент нататък м\у тях съществуват договорни отношения. Но това не означава, че до този момент не са съществували никакви прано релевантни отношения. И преди приемането на офертата м\у страните възникват отношения и продължават до приемането на направената оферта.Тези отношения наричаме ПРЕДДОГОВОРНИ.

1.Правно релевантна връзка възниква м\у тях още с получаването на предложението. Сам з-нът е придал задължителна сила на офертата.

Задължения на страните в преддоговорните отношения.

- ЗЗД определя един общ мащаб за поведение като предвижда, че страните по преговорите и при сключването на д-ра трябва да действат ДОБРОСЪВЕСТНО. Страните трябва да доведат до знанието на другата страна всички обстоятелства, които тя трябва да знае по д-ра. Това са задължения за взаимно уведомяване.

- Задължение на страните да НЕ прекъсват произволно преговорите.

- Задължение да обезпечи валидността на престирания договор.

Тези задължения са преддоговорни защото все още няма сключен д-р

Неизпълнението на тези задължения може да се вмени във вина на съответната страна.Тя се нарича преддоговорна вина или вина при договаряне.

Това води и до т.н.преддоговорна отговорност. Тя произтича от действията извършени по повод сключването на д-ра. Тя не е деликтна, защото няма деликт като умишлено виновно деяние.

Отговорности.

В чл.12 ЗЗД е точен:"При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.В противен случай те дължат обезщетение".

Какъв ще бъде размера на обезщетението ? Кои вреди се дължат:позитивните или негативните?

Позитивни- претърпените загуби от страната в резултат на недобросъвестното водене на преговорите.

Негативни- които страната претърпява от несключването на д-ра.

В една хипотеза ЗЗД счита, че се дължат негативните вреди.Това е хипотезата на чл.28(3) ЗЗД"Страната, която иска унищожението , е длъжна да обезщети другата страна за, вредите, които й са причинени от сключването на унищожаемия д-р, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или е знаела за грешката".До доказване на противното з-на предполага, че не е извинима грешката на, този, който иска унищожаването на д-ра на това основание, и затова свързва унищожаването на това потестативно право със заплащане на обезщетение на другата страна.Т.е.смята се, че трябва да бъдат поправени само негативни вреди, а това са вредите, които другата страна претърпява от това, че е сключила д-ра, че се е доверила на неговата валидност.Тези вреди съставляват разликата м\у имущественото състояние на увредения преди и след сключване на договора. Този текст би могъл да се приложи и по отношение на нищожност поради невъзможен предмет (вж. стр. 58)

Негативният интерес ще трябва да бъде покрит и в случая, когато преговорите биха били прекъснати без достатъчно основание.

Във всички останали случаи обаче ще важи чл. 12, които не ограничава дължимото обезщетение в границите на негативният интерес. Т.Е. увреденият има право да претендира позитивният си интерес.