Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

1. Орган за разрешаване на спорни дела, чрез посредничеството на арбитри. ¹

2. Недържавен съд за разрешаване на имуществен спор, произтичащ от гражданско или търговско правоотношение. Правото му да разреши спора произтича от волята на страните по силата на сключено арбитражно споразумение. В международната практика е познат и под наименованията помирителен съд, Арбитражна комисия, третейски съд. Той може да бъде едноличен или колективен. Когато е едноличен, страните по взаимно съгласие определят лицето(арбитър), Което да разреши спора. При колективен съд всяка острана посочва договорения брой арбитри, а те от своя страна избират председател, който ръководи заседанието по делото. В някои случаи могат да определят и приложимия закон. Арбитражния съд бива: инцидентен(ad hoc) - създаден за решаване на конкретно дело, или институционен - организиран да решава спорове, когато спорещите се обърнат към него.

Средство за недържавно разглеждане на спорове от трето незаинтересовано лице, овластено от страните по спора с това правомощие. А е договорна алтернатива на държавното правосъдие. Той е връхна проява на диспозитивното начало в гражданския процес. Неговата опора е разпоредителната власт на страните относно техните частонопрвани правоотношения. Арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договора за арбитраж. А съчетава договорни с юрисдикционни и процесуални елементи. По основание на праворздавателно правомощие и начин на конституиране на арбитражния стд, А има договорна същност, докато правните поседици са процесуални и юрисдикционни.

Понеже е изключение от държавния правораздаввателен монопол, А трябва да бъде допуснат от правопорядъкът на държавата, с която е свързан. Няма ненационален А. Такъв не е МТА, който е международен с оглед местожителството или седалището на страните по спора, но е национален според държавния правопорядък, с който е свързан. За тази връзка е меродавно седалището на А - чл. 1(1) ЗМТА. Този закон се прилага, ако мястото на арбитража е в РБ. Страните не могат ба подчиняват на чужд закон А, който е в РБ. Но ако една от тях е с местожителство или седалище в друга държава, т.е. А е междънароден, те могат да уговорят мястото на А да е в друга държава.

Макар във връзка с приложимия за него закон А да е винаги национален. За обсега на неговата компетентност не важат териториалните и личните предели на юрисдикцията на държавните съдилища. Понеже не е проява на държавна власт и суверенитет, а черпи правораздавателната си власт от волята на страните, на А могат да бъдат възложени за разрешаване и спорове, които не седят в лична и териториална връзка с държавата, където е седалището му.

Мястото на А се определя по взаимно съгласие на страните. Може да се посочи в арбитражното споразумение или в друго съглашение, сключено по - късно. Страните могат да възложат на трето лице да определи мястото на А. Мястото на А може да се определи и от арбитражния съд. При вътрешния арбитраж мястото може да е само РБ.

РАЗГРАНИЧЕНИЯ: 1. Посредничество или помирение. Те също целят уреждане на спора. Посредникът или помирителят обаче не се назначават от страните. Те само сътрудничат на страните при постигане на спогодба, с която самите страни решават спора. Посредничеството или помирението целят да осуетят решаването на спора от държавеб съд или А.

2. Същинският международен А, който разглежда междудържавни спорове, за които са прилага МПП. Разликите са в предмета на спора и правилата за разрешаването му.

3. Особени съдилища или юрисдикции, овластени от закона, със задължителна за страните правораздавателна власт.

4. С такива процесуални договори, по силата на които се дерогира или международна подведомственост, или местната подсъдност на гражданските дела, тъй като с тези договори не се изключва подведомственостт или подсъдността на спора на държавните съдилища изобщо.

А е по-бърз, тъй като е едноинстанционен и неговите решения не подлежат на обжалване. Понеже страните избират арбитрите, това обезпечава по - голямо доверие и възможност спорът да бъде разрешен от специалисти в областт. За А важат ограниченията на мегдународната подведонственост. Изпълнението на арбиражните решения в чужбина чрез Нюйоркската конвенция ot 1958 е обезпечено в по-висока степен, отколкото изпълнението на чуждите съдебни решения на държавните съдилища.

А решение е и изпълнително основание.

А не разполага с власт да наложи явяването на свидетели или вещи лица пред него, нито да задължи трети лица да представят държани от тях документи. Той не може да привлече трети лица, нито да наложи спрямо тях обрзпечителни мерки. Всичко това е, защото не разполага с държавна правосъдна власт и в тези области се нуждае от съдействието на държавния съд.

Основен източник - ЗМТА, който съдържа придимно диспозитивна уредба. Това произтича от договорната същност на А. Чл. 12 (1) и чл. 24 изрично предвиждат, че по въпросите за образуване на А съд и разглеждане на делото страните могат да уговорят уредба, различна от тази в ЗМТА. Субсидиарно прилагане на ГПК по неуредените в ЗМТА въпроси е изрично изключено от чл. 24. А съд изготвя правилото, което дава отговор на неуредния въпрос. За инситуционалния А тази възможност е ограничена от правилника на съответния А (чл. 3 (3) ПАС на БТПП). Нищо не пречи Асъд да възприеме уредбата на въпроса в ГПК.

ВИДОВЕ АРБИТРАЖ:

1. От гл. т. на устройсвото - постоянен и ad hoc

А ad hoc се сртеща рядко поради липсата на процедура. Учредява се само за разрешаването на спора или споровете, посочени в арбитражното споразумение. След тяхното разрешаване, той престава да съществува.

А инстанция се учредява с цел разрешаването на неограничен брой спорове. Тя е постоянно действаща. Не А институция решава споровете. Тя е недържавно учреждение, което администрира осъществяването на А по дела, които са й възложени. Тя има органи и правилник, според който се образува А съд по конкретно дело. Правилникът не е НА, неговата задължителна сила за страните произтича от съгласието им да възложат спора на съответната инстанция, а спрямо арбитрите - на съгласието им да поемат разрешаването на спора от името на институцията. За РБ такива А институции са: А съд към БСК, А съд към БТПП и др.

2.С оглед споровете, които поемат за разглеждане, А институции се делят на такива с обща компетентност и специален институционален арбитраж, който разглежда спорове в отделни браншове между предприятия, членуващи в организацията, към която е създадена А институция. Това е закрит А. Откритият А разглежда спорове без оглед страните по тях. Аинституция може да има списък от арбитри с препоръчителен или задължителен характер. ЗМТА важи както за институционалния А, така и за А ad hoc, щом тяхното седалище е в РБ.

2. Според местожителството или седалището на страните - вътрешен и международен (когато седалището или местожителството на една от страните или на двете не е в РБ). Този белег е достатъчен, за да бъде А мегдународен и за него да се прилагат правилата за международния А за ЗМТА. Белегът, който чл. 1(2) ЗМТА прибавя е остатък от периода, когато в РБ се приемаше само мегдународния търговски А. С изменението на чл. 9 (1,2) ГПК А бе допуснат за всички частно правни имуществени спорове, независимо от това дали са възникнали от търговски или нвтърговски отношения, т.е. ЗМТА трябва да се приложи и за нетърговски спорове.

Вътрешен А - и двете страни по спора са със седалище или местожителство в РБ. За него важи уредбата на ЗМТА с някои изключения, отразяващи спецификите на международния вътрешен А. Тези изключения са посочени изчерпателно.

За окачествяване на А като вътрешен или мегдународен е меродавен деня на сключване на А споразумение.

3. С оглед предмета - по правните спорове и по неправни спорове.

А по правни спорове има сходен предмет с държавното гражданско правосъдие и следователно е негова алтернатива.

А по неправни спорове - това са спорове, свързани с попълване на празноти в договора или приспособяването му към нови обстоятелства, възникнали след неговото сключване. Той е изрично уреден в чл. 1 (2) ЗМТА. Тези спорове имат не правен, а икономически характер. Търси се отговор на въпроса как е стопански оправдано да се уреди неуредения от договора въпрос. В нашето право държавните съдилища нямат право д арешават такива спорове. Решението по правния спор не се ползва със СПН и с изпълнителна сила. Неговите правни последици са материално правни, а по неправен спор е допустим само ако е международен. По нашето право не е възможно А да решава спорове относно факти.

Чл. 6 ЗМТА - съдебната намеса в А е допустима само в изрично предвидените от ЗМТА случаи. Намесата на държавния съд е двуяка:

а) Проява на съдействие

б) Проява на контрол върху А.

В повечето случаи намесата и съдействието са възложени на СГС.

Съдействие при обезпечаване на иск или доказателства (чл. 9 ЗМТА) се дължи от компетентен съд и когато мястото на А е в чужбина. Това съдействие е израз на зачитане на чуждия А.

б)Арбитражно споразумение и неговото значение

АРБИТРАЖНИ СПОРАЗУМЕНИЕ:Писмен договор за А. С него страните по договора възлагат на А (институционален или ad hoc) всички или някои от споровете, които могат да възникнат или вече са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно ЧП имуществено правоотношение, което може да е предмет на А.

А споразумение е източникът на правораздаващи првомощия на арбитрите и на силата на А решение, тъй като е условие за неговата валидност. Когато, освен да възложи спора на А, то обхваща и неговата уредба, А спор е неин източник в пределите на договорната свобода в областта на А. Несъобразяването с правилата на А, посочени в А споразумение опорочава А решение и е основание за неговата отмяна.

Минимално необходимото съдържание на А споразумение - взаимното съгласие на страните спорът да бъде решен от А. Предвид ключовата роля на споразумението е необходимо това съдържание да се разшири съобразно изискванията на визирания спор: мястото на А, дали е институционален или ad hoc, дали А съд да е едноличен или колегиален, особени правила на производство и др.

А споразумение като договор подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД.

Може да бъде сключен под срок или условие.

А споразумение е дерогационен договор - дерогира компетентността на държавните съдилища и създава компетентност за А. Дерогирането е условно, тъй като ако спорът бъде отнесен пред държавен съд и ответникът не възрази, съдът може да реши спора.

А спор може да е самостоятелен договор или клауза в материално правен договор. Ако възникне спор за действителността на материално правния договор, А съд може да се проинесе по него, ако клаузата за А е действителна - чл. 19 (2) ЗМТА>

Към наличието на А споразумение се приравняват хипотезите, при които де факто липсва такова, но де юре се счита, че има - чл. 7 ЗМТА.

А споразумение лежи в основата на А и затова то е подчинено на същия закон, на който е подчинен А - закона на мястото на А. Вътрешният А е винаги подчинен на този закон заразлика от международния А. А спор може да бъде подчине от страните на избран от тях закон. В тази хипотеза и избраният закон , и законът по мястото на А се оказват меродавни за А в неговата цялост: за А спор - избраният закон, а по другите въпроси - закона по мястото на А.

Контрол върху съществуването и валидността на А спор. Упражняват се по различен повод и различни органи: а) Държавен съд - за отвод на А, назначаване на арбитър и иск за отмяна на А решение.

б) Назначаващият орган - по повод образуването на А съд.

в) А институция - по повод приемането на исковата молба.

г) А съд - по повод проверка на собствената си компетентност.

А спор се прекратява: а) На основанията, присъщи на всеки договор.

б) Специфични основания - непредявяването на отвод пред държавен съд във връзка с А спор; прекратяване на А дело.

Допустимостта на А споразумение съвпада с допустимостта на А - трябва да е налице арбитруем спор - ЧП имуществени спорове. Имущественото право трябва да бъде в распоредителната власт на неговия носител. Чл. 9 (!) GPK изрично изключва от предмета на А спор определени спорове: а) Спорове относно ВП и владение върху недвижими имоти.

б) Спорове за издръжка.

в) Спорове за права, произтичащи от трудови правоотношения.

Няма ограничения кой може да е страна по спора, с едно изключение при вътрешния А - А е недопустим, кофато страна по спора е българската държава или българско държавно учреждение. Европейската конвенция за МТА - не може да е страна и такава чужда държава, която е заявила, че не признава А, по който тя или нейни ЮЛ са страна.

А решение по неарбитруем спор е нищожно.

Други изисквания за действителност - писмена форма ма А споразумение. Визира се понятието за документ в широк смисъл. Чл. 7 (3) ЗМТА - мълчаливо А споразумение.

Последиците на А споразумение са процесуални:

а) А спор е пречка да се предяви пред държавния съд спор, който е предмет на А спор.

б) Поражда за страните по него насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на А; открива възможност да се учреди А съд въпреки съпротивата на една от страните.

в) Поражда правомощие за А съд да реши спора.

г) Опора за силата на Арешение.

Сталев - неточно е да се казва, че А споразумение дерогира подведомствеността на държавните съдилища. Държавният съд продължава да е компетентен. А споразумение не погасява правото на иск, а е пречка за неговото осъществяване,т.е. отрицателна процесуална предпоставка. Съдът не следи служебно за А спор, а трябва да бъде сезиран с възражение от ответника до края на първото по релото заседание ( чл. 8 (1) ЗМТА). Пропускът на отвода погасява правото на итвод да се позове на А спор и обезсилва споразумението. Ако ответникът се позове своевременно на А спор, съдът е длъжен да прекрати делото, ако А спор съществува, валидно е и може да бъде изпълнено. Определението на държавния съд по отвода трябва да може да подлежи на обжалване - няма изрична уредба.

Чл. 8 (2) ЗМТА - Висящо дело пред държавен съд по спор, който е предмет на А спор, не пречи да бъде започнато, продължено и завършено с решение производството пре А съд. Тази паралелна висящност продължава, докато държавният съд се проинесе по отвода. Ако го отхвурли, А съд е обвързан от СПН на определнението и трябва да прекрати производството. Ако го продължи и постанови решение, то ще бъде отменено от държавния съд на базата на чл. 47 (1,т.3) ЗМТА.

От правомощието на А съд да разгледа и реши възложения му спор произтича едно производствено правомощие - да се произнесе относно собствената си компетентност - чл. 19 (1) ЗМТА.

А съд разполага, освен ако страните не са уговорили друго, и с правомощието не само да тълкува А споразумение с оглед на споровете, но и да провери налице ли е А спор, валидно ли е то. още ли е в сила и дали е изпълняемо.

Когато проверява собствената си компетентност, А съд е длъжен да зачете СПН на определението или решението на държавния съд по повод на отвода или по повод на положителен или орицателен УИ дали иам А спор,още ли е в сила и дали е изпълняемо. Той е длъжен да зачете и конститутивното съдебно решение на държавния съд, с което той е унищожил А спор поради пороци във волята.

Като при всеки договор правните последици на А спор важат само между страните. А спор в полза на трето лице е недопустим. тъй като то поражда не само права , но и задължения. За встъпване и привличане на трети лица в А производство е необходимо не само съгласието на страните, но и на третото лице. А съд не може и да наложи и на свидетелите и на вещи лица да се явят пред него, нито на трети лица - да представят държани от тях документи.

Идеята на правъа по договор, съдържащ клауза за А не води до всъпване на цесионера в нея. За да стане страна по А клауза е необходимо, то със съгласието на страните да встъпи на мястото на една от тях, т.е. да встъои в договора. Универсалният правоприемник на една от страните става и страна в А спор. При необходимото другарство, А спор, сключен от един от другарите, не обвързва и другите.

Понеже А е винаги чястен, ане държавен съдържанието на отношенията между арбитрите и страните по А спор имат, въпреки правопораждащата функция на А, частноправен, а не публичноправен характер. Това е особено Гпр., по силата на което арбитърът е длъжен да разгледа и реши възложения му спор, а страните му дължат възнаграждение. Това Пр. наподобява възмезден договор за поръчка, но арбитърът не е довереник на страните. Правораздавателната функция на арбитъра изисква той да е независим и безпристрастен.

Източник на това Пр. е взаимното съгласие на лицата, които са страно по него. Съгласието на страните се дава още със сключването на А споразумение. Съгласието на страните по спора е в Пр. с всички арбитри, а не само с избраните от тях.

Особеното на задължението на арбитрите е, че то не подлежи на принудително изпълнение – чl.(?). Арбитър, който не изпълнява задълженията си, се замества от друг. За причините от вредите арбитърът носи отговорност. Ако се търсят вреди, причинени от порочно А решение, за тях арбитърът, подобно на държавен съдия, би следвало да отговаря само ако поведението му представлява престъпление.

Страните дължат на арбитрите възнаграждение. При А ad hoc то се определя от арбитрите, а при институционалния А - от тарифа, представляваща част от неговия правилник. Арбитрите имат право да получат възнаграждение след приключване на делото, но необходимата за възнаграждението сума се внася предварително - арбитрите не пристъпват към изпълнение на задълженията си, докато тя не бъде внесена.

А съд не е арбитражна инстанция, а решаващият орган - едноличен или колегиален. А ad hoc има само един решаващ орган. От името на А инстнция има много решаващи органи.

Уредба на образуването - чл. 11, 12 ЗМТА. Тази уредба е диспозитивна. При вътрешния А има една повелителна разпоредба - арбитрите да са български граждани. Възможен е друг ред за образуване да се предвиди в правилника на институционалния съд, т.е. специална уредба по отношение на ЗМТА.

А съд може да е едноличен и колегиален - видът се определя от страните. При колегиален АС, броят на арбитрите също се определя от страните. Чл. 14 ПАС към БТПП изисква няколко ищци или няколко ответници да посочат свой общ арбитър. Когато страните не са определили броя на арбитрите, те трябва да са трима. Законът не поставя изрични изисквания за квотата на арбитирте, но самата уредба предпоставя такива изисквания. Лицето трябва да е дееспособно, да е трето лице по отношение на спора. Не е меобходимо арбитърът да е юрист; предметът на спора може да предполага друга квалификация на арбитрите, което може да се уговори от страните.

Чл. 12 ЗМТА - процедурата за образуване на АС, ако страните не са уговорили друга. Договорната свобода не е безгранична: уговорената процедура не може да осуетява образуването на АС или да противоречи на изискванията за обективност и безпристрастие на арбитрите; не може да се дерогира възможността някоя от страните да посочи арбитър.

Уредбата по образуване е диференцирана според вида на АС - едноличен или колегиален.

1) ЕДНОЛИЧЕН: Страните трябва по взаимно съгласие да изберат арбитър. Ако не може да постигнат съгласие, арбитърът се назначава от назначаващия орган. При търговски спорове такъв орган е БТПП, а при нетърговски - СГС. Изборът трябва да стане в разумен срок; по аналогия се прилага 30 дн, срок за образуване на колегиалем АС.

2) КОЛЕГИАЛЕН: Всяка от страните посочва по един арбитър, а посочените арбитри избират трети, който изпълнява функцията на председател на АС. Ако една от страните в 30дн. срок от получаване на искането не посочи арбитър или посочените арбитри не изберат председател, той се назначава от назначаващия орган.

Страната, която иска назначаването на арбитър, трябва да представи А споразумение на назначаващия орган, тъй като от него произтича задължението да се назначи арбитър. Препис от молбата трябва да се представи и на другата страна, за да се разбере становището й. Решението на назначаващия О не подлежи на обжалване, но ако той е отказал назначаването поради липса на валидно А споразумение, заинтересованата страна може да предяви пред Д съд УИ, че такова споразумение е налице. Когато А е в друга Д, нейното право ще важи относно назначаващия О.

За арбитрите съществува задължение за независимост и безпристрастие. Арбитър, който не отговаря на тези изисквания подлежи на отстраняване. За да се избегне такова отстраняване - чл. 13 ЗМТА задължава всеки посочен или назначен арбитър да посочи всички обстоятелства, които могат да породят съмнение относно неговата обективност и безпристрастност. Съществува и задължението за само отвод на вече назначен арбитър. Ако не постъпи така, всяка от страните може да поиска отстраняване - чл. 14 (1) ЗМТА.

Възможно е да бъде отстранен и арбитър, който не отговаря на необходимата квалификация, уговорена от страните. Те разполагат със свобода да уговорят процедурата за отвода, но те не могат да изключат контрола на Д съд, ако предявеният пред АС отвод не бъде уважен от него - чл. 15 (1) ЗМТА.

Ако няма уговорена процедура за отвод, прилага се режимът на чл. 15 (2 - 4) ЗМТА. Искането за отвод трябва да бъде направено не по-късно от 15 дни, след като страната е узнала за образуването на АС или е научила основанията за отвода. Срокът е преклузивен. Искането за отвод е писмено и се предявява пред АС. Трябва да се сочат основанията за отвода и евентуални доказателства. АС се произнася и когато е едноличен, т.е. винаги участва и арбитърът, чийто отвод се иска. Смисълът от произнасяне на АС се губи при самоотвод и когато и другата страна се съгласи с отвода. Решението, с което отводът се уважава не подлежи на обжалване, а решението, с което се отхвърля се обжалва пред СГС - чл. 16 ЗМТА.

Ако арбитърът не е в състояние да изпълнява своите функции или виновно бездейства, неговите правомощия трябва да бъдат прекратени - чл. 17 (1) ЗМТА. Способите за прекратяване са три:

а) Самоотвод;

б) Двете страни по взаимно съгласие отнемат занапред качеството на арбитър;

в) Всяка от страните може да поиска от СГС да прекрати правомощията.

Чл. 18 ЗМТА урежда заместването на отведен арбитър. Става чрез назначаването на нов арбитър по реда, по който е бил назначен отведеният. Новият арбитър заема същото положение, като отведения.

АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО: Това е конвенционален (договорно уреден) процес. Участието на прокурор в него е несъвместимо с частния характер на А.

Много силно е застъпено състезателното начало. Служебното е свързано с движението на процеса по почин на АС. Важат принципите на устността и непосредствеността. Публичността е недопустима - възможна е само със съгласие на страните. Основните принципи са равенство на страните и право на участие в производството. Тези принципи имат повелителен характер и следователно са гаранции на договорната свобода на страните при уреждане на Апроцес. Нарушаването на тези принципи води до отмяна на А решение.

За представителството не важат ограниченията на чл. 20 ГОК. Страните временно неограничават правото на избор на пълномощник.

Апроцес започва с подаване на исковата молба. Ако А е ad hoc, първо трябва да се образува АС. Затова в случая А процес започва в деня, когато ответникът получи искането за А, освен ако страните не са уговорили друго (чл. 23 ЗМТА). Искането за А е поканата, която ищецът отправя до ответника да назначи свой арбитър или да се започнат преговори за назначаването на арбитър.

От деня, в който А процес се прекъсва погасителната давност относно вземането - предмет на процеса.

Апроцес се развива съобразно уговорената от страните процедура (чл. 24 ЗМТА). Договорната свобода се определя от императивните норми на ЗМТА, особено на чл. 22. Ако не е уговорено нещо друго или за неуредениете с А споразумение въпроси, се прилага ЗМТА.

Място на разглеждане на делото: Ако не е уговорено от страните, то се определя от АС - чл. 25 ЗМТА.

чл. 26 ЗМТА. Страните могат да се споразумеят относно езика или езиците, които ще се използуват в арбитражното производство. При липса на споразумение езикът или езиците се определят от арбитражния съд. Той може да разпореди всяко писмено доказателство да бъде съпроводено от превод на езика или на езиците, уговорени от страните или определени от арбитражния съд.

При институционалния А, неговият правилник урежда исковата молба. При А ad hoc, ако страните са уговорили друго, прилага се чл. 27 (1) ЗМТА; приложение към молбата - А споразумение.

Препис от исковата молба се изпраща на ответника от ищеца при А ad hoc, а при институционалния А - от канцеларията му, освен ако правилникът не предвижда друго. Ответникът може да представи писмен отговор, в който взима становище по исковата молба. Изпраща ся препис на ищеца по същия ред.

Пред АС ответникът може да предяви насрещен иск, само ако той има за предмет спор, възложен с Аспоразумение, най-късно с отговора на исковата молба - чл. 28 ЗМТА.

Чл. 29 - принципна допустимост на изменението на иска. Допустимо е едновременно изменение на основанието и на петитума. С изменението не може да се предяви спор, до който не се отнася А споразумение. Изменението на иска е допустимо и по време на устните състезания. АС може да не допусне изменението, ако счете, че то ще създаде съществени затруднения за другата страна.

Разглеждането на делото става в заседание, насрочено от АС, освен ако страните не се съгласят спорът да се реш, без те да бъдат призовани на заседание, а само въз основа на предоставени от тях писмени доказателства и становища (чл. 30 ЗМТА). Страните трябва да бъдат своевременно уведомени за деня и часа на заседанието - гаранция на П на всяка страна да бъде изслушана. Правилото има императивен характер,т.е. следва от чл. 22 ЗМТА. Чл. 32 ЗМТА - фикция за уведомяване, има повелителен характер. Възможно е страните да посочат адресат.

Ако неявяването на някоя от страните е извинително, заседаниерто ърябва да бъде отложено. То трябва да бъде отложено и когато уведомяването на страната е било несвоевременно.

Доказване - сходно с доказването в съдебния исков процес (доказателствена тежест, видове доказателства, оспорване на истинността на официалните и частни документи и т.н.). В Апроцес са допустими доказателствените договори. Чл. 27 ЗМТА - заедно с исковата молба и отговора страните представят и писмените си доказателства и посочват други доказателства, които ще предсъавят. Този срок не е преклузивен. Делото може да бъде попълнено с доказателства до приключване на устните състезания. АС може да попълва делото с доказателства по свой почин. Възможно е назначаването на вещо лице, като АС може да задължи страните да му предоставят необходимите сведения. Вещото лице може да се призовава на заседания ако прецени или по искане на страна. Ограниченията на чл. 133 ГОК не важат.

В Апроцес отказът от иск не води до прекратяване на делото. В качеството му на признаване на признаване на неоснователността на иска, той подобно на признанието, обвурзва АС до постановяване на решение, с което отхвърля иска като неоснователен.

Чл. 37 ЗМТА - задължение за Д съдилища да окажат съдействие на АС при събиране на доказателствения материал. Компетентен да събере или обезпечи доказателствата е РС, в чийто район е съптветното доказателство. Арбитрите следва да бъдат призовани при събиране на доказателствата.

Чл. 21 ЗМТА допуска АС сам да обезпечи предявения иск. Обезпечителното правомощие на АС зависи от волята на страните и важи само спрямо тях, но не и спрямо трети лица. Страните могат да изключат това правомощие на АС. Допускането на обезпечение може да бъде обусловено от представяне на гаранция от молителя за вредите, които може да претърпи другата страна. Определението, с което се допуска или отказва обезпечение не подлежи на обжалване пред Дсъд, нито може да се атакува с иск по чл. 47 ЗМТА. Постановените обезпечителни мерки не подлежат на принудително изпълнение. Санкцията е отговорността на страната за причинените на другата страна вреди. Невъзможно е обезпечаването на бъдещ иск от АС. Обезпечителната мярка може да се поиска и от Д съд - чл. 9 ЗМТА, компетентен е РС. При обезпечителните мерки с ефект в чужбина, международно компетентен е съдът на държавата, където обезпечителната мярка ще предяви ефекта си.

В Апроцес може да се постанови решение, ако съдът не е десезиран и искът е допустим. Кога има десезиране: 1) Когато ищецът оттегли иска си, освен ако ответникът възрази и АС намери, че той има законен интерес да бъде постановено решение (чл. 42, т. 1 ЗМТА).

2) Страните са съгласни производството да се прекрати.

3) Страните са сключили спогодба (чл. 40 ЗМТА). Особеното е, че въпреки спогодбата Апроцес няма да се прекрати, ако страните поискат от АС да възпроизведе спогодбата в свое решение (т.нар. решение при уговорени условия).

Ако АС бъде десезиран, той прекратява Апроцес, който може да се прекрати и когато: Искът е недопустим. Най-важната предпоставка за допустимост е компетентността на АС, произтичащо от А споразумение. което е действително, не е изгубило силата си и е изпълняемо. АС проверява служебно компетентността си само за непоправима нищожност на Аспоразумение (напр. неарбитуемост на спора) и пълно бездействие на ответника (неподаването на отговор и неявяването на делото, но при условие, че няма Аспоразумение, то е недействително, загубило е силата си или е станало неизпълнимо). Ако А споразумение е само унищожаемо поради пороци във волята, АС не може служебно да проверява компетентността си, а прави това само ако на тях се позове страната. В този случай, както и логато ответникът не бездейства, АС проверява компетентността си само ако ответникът я оспори и то най - късно в отговора на исковата молба - след това оспорването се преклудира.

Когато Аспоразумение е засегнато от същите пороци, както и материалноправния договор, спорът относно компетентността не може да се отдели от материалния спор. Неговото разрешение става с решение по същество, т.е. тогава АС се произнася и по въпроса за своята компетентност.

Ако АС е десезиран или искът е недопустим, АС прекратява делото с определение. То не подлежи на обжалване пред Д съд и не може да се атакува с иск по чл. 47 ЗМТА,т.е. слага се окончателно край на делото.