Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право
Учредяване. Членствени правоотношения
Изтегляне 12.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Учредяване на събирателното дружество
- Вътрешни правоотношения в събирателното дружество
Учредяване. Членствени правоотношения.Събирателно дружествоОбщи положенияЕдин от петте вида търговски дружества, които ТЗ допуска да се учредяват, е събирателното дружество. Въпрос 7 .Събирателното дружество е дружество, образувано то две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма при солидарна и неограничена отговорност на съдружниците. Характеристики на събирателното дружество:
Във фирмата на събирателното дружество се включват фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници – съкращение за вида на дружеството е “с-ие” Учредяване на събирателното дружество
Договорът за учредяване трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Закона определя минималното съдържание на договора, а именно : а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището и предметът на дейност на дружеството; в/ видът и размерът на вноските на всеки съдружник и оценката им; г/ начинът на управление и на представителство на дружеството; д/ начинът на разпределение на печалбите и на загубите между съдружниците. Задължението да поискат вписване на събирателното дружество в търговския регистър лежи върху всички съдружници. Заявлението е адресирано до окръжния съд по седалището на дружеството. Към заявлението се прилагат учредителния договор и образци от подписите на лицата, които според договора представляват дружеството. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ имената и местожителствата, съответно фирмите и седалищата, както и адресите на съдружниците; б/ фирмата, седалището, адресът на управление и предметът на управление на дружеството; в/ начинът на управление и на представителство на дружеството Вътрешни правоотношения в събирателното дружествоУрежданеВътрешните правоотношения в събирателното дружество се разделят на две групи : а/ правоотношения между съдружници; б/ правоотношения между всеки от съдружниците и събирателното дружество /членствени правоотношения/ Вътрешните правоотношения се уреждат в договора за учредяването на дружеството или по допълнително съгласие между всички съдружници. Допустимо е съдружниците да уредят тези отношения по своя преценка. Договорното уреждане на вътрешните правоотношения в събирателното дружество има предимство пред законовото. Единствено недопустимо е да се уреди в учредителния договор приемането на решения по друг начин, отколкото е предвидено в ТЗ /всеки съдружник има право на един глас при вземането на решения./ Решенията се вписват в протоколна книга. Права и задължения на съдружниците Правата на съдружниците спрямо дружеството биват имуществени и неимуществени.
Правото на съдружника на част от печалбата не е изрично предвидено в ТЗ, но ОС не би трябвало да допусне регистрация на дружество, ако учредителния договор не съдържа уговорка за разпределение на печалбата. Но когато липсва уговорка, съдружника следва да участва в печалбите, както и в загубите съразмерно с дела си. Правото на съдружника на обезщетение обхваща необходимите разноски, които той е направил за дружествените работи, както и вредите, които е претърпял във връзка с тях. Под необходими разноски трябва да се разбират не само разноските, които съдружникът е направил за правна помощ за съставяне на учредителния договор, за вписване на дружеството в търговския регистър и за поддържане на съществуването му. Такива са и разноските, които са полезни за осъществяване на неговата дейност, включително разноските за наемане на служебно помещение, обзавеждането му с мебели и т.н. Достатъчно е другите съдружници предварително да не са забранили на съдружника да предприеме подобни действия. На обезщетение обаче не подлежат луксозните разноски. Обезщетение се дължи на съдружника вредите, които той е претърпял при и по повод на действия в полза на събирателното дружество. Длъжник за обезщетение е дружеството, а не останалите съдружници. Правото на съдружника на лихва се поражда, когато той е направил необходими разноски за дружествени работи или е претърпял вреди във връзка с тях. Правото на лихва възниква по силата на самия закон. Размерът на лихвата не подлежи на уговаряне, той е такъв, какъвто го предвижда съответния подзаконов нормативен акт. Годишният размер на законната лихва за просрочени задължения в левове възлиза на основния лихвен процент на БНБ плюс десет пункта. Правото на съдружника на ликвидационен дял не е изрично уредено в ТЗ, но той се определя съразмерно с вноските му в дружеството.
Правото да управлява дружествените работи принадлежи на всеки съдружник. Изключение : когато управлението е възложено на един или повече съдружници или на друго лице с дружествения договор. Имат се предвид действията на обикновено управление, за разпоредителните работи е необходимо съгласието на всички съдружници /такива са действията за придобиването и разпореждането с вещни права върху недвижим имот, назначаване на управител, който не е съдружник, сключване на договор за паричен заем в размер по-голям от определения в учредителния договор/ Правото на контрол принадлежи на всеки съдружник, но законът го урежда и за съдружник, който не участва пряко в управлението. Това е възможността на съдружника да се осведомява лично за работите на дружеството, да преглежда търговските книги и да иска от управителите обяснение
А/ Имуществени :
Б/ Неимуществени :
Когато съдружникът наруши това право, за дружеството се пораждат две алтернативни възможности :
Командитно дружество. Характеристика и учредяване на командитното дружество Най-рано възникналото търговско дружество е определено в закона като дружество, което се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща форма при солидарна и неограничена отговорност на един или повече от съдружниците за задълженията на дружеството и при отговорност на останалите съдружници, ограничена до размера на уговорената вноска. Изводи :
Учредяването на КД протича протича в две фази: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър при окръжния съд. Договорът за учредяване на КД е формален, в писмена форма и с нотариална заверка на подписите на съдружниците. Определено е минималното съдържание на учредителния договор: а/ фирмата на дружеството; б/ седалището и адресът; в/ предметът на дейност; г/ имената, съответно фирмите, адресите на съдружниците и размерът на тяхната отговорност; д/ видът и размерът на вноските на съдружниците; е/ начинът на управление и представителство на дружеството; ж/ начинът за разпределяне на печалбите и загубите между съдружниците. Изисква се фирмата на дружеството да съдържа обозначението КД и името на поне един от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е в името на фирмата да съществува името на ограничено отговорен съдружник, но ако въпреки всичко това е сторено, то той се смята за неограничено отговорен. Задължението за вписване лежи върху неограничено отговорните съдружници Правоотношения между съдружниците Тези правоотношения се уреждат още в учредителния договор, който има предимство пред разпоредбите в закона.
Права и задължения на неограничено отговорните съдружници Има особени разпоредби само за неимуществените права и задължения на неограничено отговорните съдружници : Неограничено отговорните съдружници извършват управлението на КД и е недопустимо решенията им да бъдат спрени от ограничено отговорен съдружник. /др. имуществ. пр. и задълж. са както при събирателното дружество/. Недопустимо е неограничено отговорен съдружник да участва в друго дружество или да сключва за своя или за чужда сметка сделки, които се отнасят до предмета на дейност на КД /може със съгласие на другите неограничено отговорни съдружници/. Дружеството може или да иска обезщетение, или да встъпи в правата по сключената сделка.
Право на контрол – може да преглежда търговските книги на КД и да иска препис то годишния счетоводен отчет; участието му в загубите е до размера на предвидената вноска. Правоотношения с трети лица Тези правоотношения не могат да се уредят в учредителния договор, защото са уредени с императивни правни норми. Представляването на КД се извършва от неограничено отговорните съдружници. Недопустимо е ограничено отговорен съдружник да извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е представител или пълномощник. За дълговете си КД отговаря с неговото имущество, срещу което при нужда се насочва принудителното изпълнение. Едва след като кредиторът не получи удовлетворение от имуществото на КД, може да се осъществи отговорността на съдружниците /субсидиарна по отношение на отговорността на дружеството./ Ограничено отговорният съдружник отговаря пред неудовлетворения кредитор до размера на предвидената вноска/ Прекратяване на дружеството Както при събирателното дружество със съответните изменения: а / с изтичане на уговорения срок; б/ по съгласие на неограничено отговорните съдружници; в/ с предизвестие за прекратяване от неограничено отговорен съдружник; г/ с обявяване на дружеството в несъстоятелност; д/ със смъртта или поставянето под пълно запрещение на неограничено отговорен съдружник ФЗ или прекратяване на ЮЛ; е/ по искане на синдика в производството по несъстоятелност на неограничено отговорен съдружник; ж/ в други случаи, предвидени в учредителния договор; з/ по решение на съда
Дружеството с ограничена отговорност е исторически най-новият вид търговско дружество, създадено с цел избягване на солидарната и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на събирателното дружество, както и сложното учредяване и сложния апарат на управление. Дружеството с ограничена отговорност е междинна форма между дружествата на личността и дружествата на капитала. Дружеството с ограничена отговорност е определено в закона като дружество, образувано от едно или повече лица, които отговарят за дружествените задължения с дяловата вноска в капитала му. /чл.113 ТЗ/
Учредяване То преминава през два последователни етапа: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване на дружеството с ограничена отговорност в търговския регистър.
Дружественият договор е формален и в писмена форма, не е необходима нотариална заверка на подписите на съдружниците. Допустимо е при сключването на договора, съдружник да бъде представляван от пълномощник с изрично и нотариално заверено пълномощно. Ако дружеството се създава от едно лице, вместо дружествен договор, се съставя учредителен акт. Видът на акта е различен, в зависимост от качеството на лицето, което създава дружеството. Той е частен документ, когато физическо или юридическо лице създава дружество с ограничена отговорност и административен акт, ако държавата или общината образуват такова дружество. Задължителните елементи на дружествения договор са: а/ фирма и седалище на дружеството; б/ предметът на дейност и срока на договора; в/ имената, съответно фирмите на съдружниците; г/ размерът на капитала- когато при учредяването не е внесен целия размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; д/ размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала; е/ управлението и начинът на представителство; ж/ предимствата на съдружниците, ако са уговорени; з/ други права и задължения на съдружниците. Недопустимо е срокът за довнасяне на целия размер на капитала да бъде по-дълъг от две години. Фирмата трябва да съдържа означението “ООД”, а ако капиталът принадлежи на едно лице – “ЕООД”. Наименованието иначе се избира свободно от учредителите. Не се изисква фирмата ада съдържа името на един или повече съдружници. Учредителите определят свободно предмета на дейност на дружеството, в съгласие с позволените от закона търговски дейности. Само недопустимо е да включват банкова и застрахователна дейност /само от АД и кооперативни организации/
За вписването се изисква : да се представи дружествения договор, да е назначен управител или управители на дружеството; всеки съдружник да е изплатил поне една трета от дела си, но не по-малко от 10 лева; да е внесен най-малко 70 на сто от капитала. Задължението да поиска вписване лежи върху избрания му управителен орган. На вписване подлежат следните данни : фирмата и седалището на дружеството; предметът на дейност и срока на договора; имената, съответно фирмите на съдружниците; размерът на капитала; управлението и начинът на представителство. Тези данни следва да бъдат обнародване в ДВ. Вписването в търговския регистър има конститутивно действие, от деня на вписването се смята за възникнало. Капитал От една страна капитала представлява икономическа основа за дейността на дружеството, а от друга служи за обезпечаване на дружествените кредитори. С оглед на това законът определя минимален размер на капитала и той не може да бъде по-малък от пет хиляди лева. Капиталът се образува чрез вноски на съдружниците, а размерът му се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците и тези дялове не могат да бъдат по малки от 10 лева. Дялове Частта от капитала, която принадлежи на съдружник, представлява неговия дял; допустимо е дяловете да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Сумата на дяловете следва да бъде равна на капитала. Но стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на сто. Няма пречка един дял да бъде поет от няколко лица. Размерът на дела на всеки съдружник, направените вноски и всички промени в тях се вписват в книга на дяловете, която се води от ООД-то. За редовното й водене отговаря управителят. Недопустимо е съдружниците да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Недопустимо е да се уговарят и лихви за дяловете на съдружниците. Дружествени дялове Те са нещо различно от дяловете в капитала, но между тях съществува зависимост. Дружественият дял представлява израз на членственото правоотношение в ООД-то. Той обуславя съвкупността от права и задължения на даден съдружник. На всеки съдружник принадлежи дружествен дял от имуществото на дружеството. Като правило размерът му се определя съобразно с дела на съдружника в капитала. Но няма пречка да бъде уговорено друго. За участието на съдружника в ООД-то може да бъде издадено удостоверение, което обаче не е ценна книга /за разлика от акцията/. Допустимо е прехвърлянето и наследяването на дружествения дял. Съществува свобода за прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг. Съдружникът приобретател става носител не на втори, а на увеличен по размер дружествен дял. За прехвърляне на дружествения дял на трето лице, трябва да са спазени изискванията за нов съдружник. Необходимо е решение на общото събрание, което се вписва в търговския регистър. Допустима е делба на дружествен дял само със съгласието на съдружниците От различието между дял и дружествен дял е обусловено и различието между капитал и дружествено имущество. Капиталът представлява цифрово изразена величина, която се състои от вноските на съдружниците и е сравнително стабилна. Напротив дружественото имущество като съвкупност от права и задължения е променлива величина. Печалбата води до увеличаването на имуществото, а загубата – до неговото намаляване.
Един от най-съществените видове търговски дружества е акционерното дружество и играе важна роля в държавите с развита пазарна икономика, служи за концентрация на капитали с оглед постигане на големи стопански цели. Акционерното дружество е определено в закона като дружество, в което дружественият капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си. Съществени признаци на АД – то са: а/ то е вид търговско дружество, за което са приложими общите разпоредби за всички търговски дружества; б/ дружественият капитал е разделен на акции. Съществено е участието в капитала чрез притежаване на акции, без значение са индивидуалните качества на лицата, които влагат парични средства, затова то е типично дружество на капитала; в/ АД-то е ЮЛ и отговаря пред кредиторите с имуществото си. Учредяване
Учредяването е правна последица на сложен фактически състав, който има четири основни елемента: а/ правни субекти, които участват в учредяването; б/ начин на образуване на капитала на дружеството; в/ учредително събрание; г/ вписване на АД – то в търговския регистър
Под учредители се разбират ФЛ или ЮЛ, които са записали акции на учредителното събрание. Учредители са едно или повече лица. По такъв начин учредяването може да се извърши и от едно лице /еднолично акционерно дружество/. Съществува нормативна забрана да бъдат учредители търговци, които са обявени в несъстоятелност. Действащия ТЗ не разграничава фигурата на учредителя, от тази на записващия акции
Недопустимо е дружеството да записва акции от капитала си. Паричните вноски се извършват по набирателна банкова сметка, открита на името на дружеството от УС, съответно от СД. Ако записалият акции прави непарична вноска, тя следва да бъде оценена от три вещи лица. Тези лица се назначават от Окръжния съд, пред който ще се извърши регистрацията. Когато вносителят не е съгласен с оценката, може или да участва с парична вноска, или да се откаже от дружеството. Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции, акционерите получават временни удостоверения, подписани от упълномощен член на УС или СД. Удостоверението не е ценна книга и не въплъщава участието в акционерно дружество, служи за получаване на акции от акционерите. Недопустимо е временното удостоверение да се прехвърля преди възникване на дружеството, а след възникването, прехвърлянето става с джиро и се вписва в книгата на акционерите. Изтегляне 12.61 Mb. Сподели с приятели:
|