Дееспособност на физическите лица

Дееспособност на физическите лица

Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато сьс свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат.

Изискването за дееспособност е предвидено както в интерес на участниците в правотношенията, така и в обществен интерес

2. Правна уредба и определяне на понятието

Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, 73 СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не мо­гат да внасят промени в своята дееспособност въз осно­ва на свои волеизявления.

Според чл. 2 ЗЛС дееспособността е способ­ност на едно физическо лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира при­ложение спрямо правомерни правни действия, сле­дователно под действия трябва да разбираме такива во­леви актове на физическите лица, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Пос­ледните не се състоят само в придобиване на права и поемане на правни задължения. Внасянето на промени в съществуващи правоотношения, като измененае, по­гасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т. е. осуетяване на погасяването или прекратяване на права и правни задължения, са също правни действия

Гражданската дееспособност е признато и гаранти­рано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат прав­ни последици, които могат да бъдат възникване, съхра­няване, изменение, погасяване или прекратяваш на су­бективни граждански права и гражданскоправни задъл­жения.

Дееспособността следва да настъпи в такъв иомент от развитието на човешкото същество, когато то е дос­тигнало необходимата психо-физическа и интелектуал­на зрялост .У нас според чл. 2 ЗЛС от 9.1Х.1949 г. гражданското пълнолетие настъпва на 18 години. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия жи­вот. Недееспособните лица са лишени от такова учас­тие и са зависими при задоволяване на своите потреб­ности от волята на други физически лица.

Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършва­не на такива други правомерни правни действия, за ко­ито законът изисква нейното наличие.

Дееспособността следва да се отличава от деликто-способността като предпоставка за гражданска отговор­ност при непозволено увреждане. Според чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъп­ките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена ви­новно от него. Такова лице не е деликтоспособно, т. е. законът не го счита за годно да носи гражданска отго­ворност, защото не е социално оправдано неговото лич но поведение да се санкционира. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприе­ма неформален, конкретен подход. Съдебната практи­ка у нас счита лицата под 14 години за деликто-неспособни, а тези от 14-18-годишна възраст за деликто-способни по правило, освен когато не са разбирали значе­нието на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следователно деликтоспособността зависи от инте­лектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.

3. Степени на дееспособността

У нас дееспособно стта възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лица­та са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна въз­раст период на непълнолетие, когато лицата са ограни­чено дееспособни и пълнолетие, навършване на 18-го-дишна възраст, когато настъпва гражданското пълно­летие.

Тъй като с навършване на 18-годишна възраст отпада ограничението на правоспособността, само пълнолет­ните могат да извършват безвъзмездните разпоредител­ни действия по чл. 73, ал. З СК и да правят завещания. Гражданското пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по прави­ло за всички клонове на гражданското право и за оста­налите отрасли на частното право. Същата възраст важи за придобиване на дееспособност и в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.

действия от други лица.

Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона слу­чаи. Така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изменение на собственото име на осиновено лице, на­вършило 14 години, също се изисква то да изяви воля -чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗИБГ.

Трудовата дееспособност настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 години, а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години лица.

а) Обикновени дребни сделки за задоволяване теку­щите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от хра­на, предмети за бита и духовни потребности, за тях се изразходват неголеми по количество средства. Тези сдел­ки се изпълняват още със сключването си и правоотно­шенията по тях се прекратяват.

а2) Непълнолетните могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд". Законодателят има предвид сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. С такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. З СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълно­летие или от тяхно име.

Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнолетният може сам да се разпорежда само с непосредствено придобитото срещу труда си. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда..Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект, отговаря на интересите на непъл­нолетния, които се защитават чрез специалните изиск­вания за попечителско съдействие и разрешение от ра­йонния съд.

б) На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключ­ват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолет­ни лица се извършват освен със съгласие на един от ро­дителите или попечител, още с разрешение на район­ния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния.

Поставяне под запрещение

1. Материалноправни предпоставки за поставя­не под запрещение

Не всички пълнолетни физически лица, които фор­мално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия.

Отнемане или ограничаване на гражданската деес­пособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е спо­собно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.

Под запрещение могат да бъдат поставени непълно­летни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:

а) първото изискване е свързано с болестно състоя­ние на лицето, което засяга интелекта, психиката и во­лята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Сла­боумието според медицинската наука има различни сте­пени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните болес­ти (психопатиите) представляват разстройство на пси­хиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести, също могат да послужат като основание за запрещение.

б) От съществено значение за поставянето под запре­щение е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и на­сочване на волята. Чл. 5 допуска поставяне под запре­щение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своите работи или е намалила възможностите му за това. Втората материалноправна предпоставка за запрещението ще бъде налице, когато страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значе­нието на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и во­лята са по-слабо засегнати, вследствие на което е нама­лена възможността лицето да се грижи за своите рабо­ти, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.

Разточителството или пиянството не могат да послу­жат като предпоставка за запрещение.

Пълнолетни лица могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.

Иск за поставяне под запрещение пред окръжния съд по местожителството на засегнатото лице могат да пре­дявят съпругът, близките роднини, всяко заинтересова­но лице, например кредитор и прокурорът, който дейст­ва в обществен интерес или,в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Това лице е ответник по предяве­ния иск. Съдопроизводствените правила по чл. 275-277 ГПК съдържат гаранции срещу злоупотреби на недоб­росъвестни лица при поставянето под запрещение. Учас­тието на прокурора е задължително, независимо кой е предявил иска, и той може да обжалва решението на първоинстанционния съд без значение в какъв смисъл е то.

Много важно изискване е лицето, чието запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично за ведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след раз­пита съдът намери за необходимо, му назначава време­нен попечител, който следва да се грижи за личните му и имуществени интереси до назначаването на настой­ник или попечител.

Съдът преценява дали се налага назначаването на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, след­ва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъци­те му.

Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претен­дирано в исковата молба. Той определя степента на огра­ничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събраните и преценени по съвкупност доказателства по делото.

Решението, с което се уважава искът, има за после­дица отнемане на гражданската дееспособност ,при пъл­ното запрещение - лицето се приравнява на режима на малолетните; приравняване на ограничено запретения на режи­ма, които важи за непълнолетните физически лица . Решението има конститутивно правно действие спрямо всички правни субекти.

Решението, с което се отхвърля искът, не засяга деес­пособността на ответника и няма конститутивно дейст­вие.

Съпругът, а при липса на такъв родителите са по пра­во настойници или попечители на поставеното под зап­рещение лице. Ако последното е настанено в обществе­но заведение, управителят му е по право настойник или попечител на поставения под запрещение. В тези слу­чаи не се образуват дела за настойничество или попечи­телство в общината - чл. 128 СК.

Във всички останали случаи след влизане в сила на решението за поставяне под запрещение съдът съобща­ва за това на органа по настойничеството и попечител­ството при съответната община.

Когато има основание за промяна на вида на запре­щението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставя­не под запрещение, още от органа по настойничеството или от настойника. Спазва се същото производство как­то при допускане на запрещението.

Поради липса на морални и делови качества лицата, изброени в чл. 116 СК, не могат да бъдат членове на нас­тойническия съвет или попечители.

На поставени под пълно запрещение се назначава настийнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойни и двама съветници измежду роднините и близките на лицето, като при възможност се включват и лица с педагогическа подготовка. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той може да се разпорежда с правата на запретения само при нужда или очевидна полза за него с разрешение на районния съд, което се изисква и за теглене на суми от влогове на лицето. Към молбата за даване на разрешение се прилага и мнение на настойническия съвет. Нас­тойникът е длъжен да внася на влог получени парични средства на запретения, като за несвоевременно внесе­ни суми той дължи законната лихва. Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което го пред­ставя на длъжностното лице.

Заместник-настойникът извършва правни действия от името на запретения, когато настойникът е възпре­пятстван или ако възникне противоречие между инте­ресите на последния и тези на запретения.

Попечителят се грижи за личността и за имущество­то на поставения под ограничено запрещение. За разлика от настойника той не е "законен представител на запретения, а дава съгласие за скючените от него сделки. Разпоредителни действия, ограничено запретеният може да извършва при условията на чл. 73, ал. 2 СК. Заместник-попечителят действа, когато попечителят е възпрепятстван или има противоречие между неговите и интересите на запретения.

Длъжностите на лицата от настойническия съвет и на попечителите са безвъзмездни и почетни.

Длъжностното лице по настойничеството и попечи­телството упражнява надзор върху дейността на настой­ника и попечителя и при необходимост ги освобождава и заменя с други лица.

ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ -ПОНЯТИЕ И ПРАВЕН РЕЖИМ

1. Понятие и предпоставки за регистрация

Търговският закон урежда два вида търговци - едноличен и търговски дружества. Едноличният търговец е физическо лице, което е регистрирано като такова и извършва търговска дейност, а търговските дружества са обединения на две или повече физи­чески и/или юридически лица за извършване на търговски сдел­ки с общи средства и са юридически лица.

Понятие за едноличен търговец - дееспособно физичес­ко лице с местожителство в България - чл. 56 ТЗ. Правните му белези са:

1. Физическо лице. Кое лице е физическо, се определя от правилата на гражданското право.

2. Дееспособност. Малолетни и непълнолетни, поставени под пълно и ограничено запрещение не могат да се регистрират като еднолични търговци нито чрез своите законни представите­ли, нито със съгласието на родителите и попечителите с и.

3. Местожителство в България - постоянно пребиваване в страната. Без значение е обаче дали едноличният търговец е бъл­гарски гражданин или не. Може и чуждестранен гражданин да се регистрира като едноличен търговец. Но за да се регистрира, той трябва да има разрешение за постоянно пребиваване по чл. З, ал. 4 от Закона за чуждестранните инвестиции и това разреше­ние се получава от МВР по реда на чл. 8 от Закона за пребивава­не на чужденците в България.

По принцип всяко физическо лице може да бъде едноли­чен търговец, освен ако са налице предвидените в закона огра­ничения - чл. 57 ТЗ.

Първото ограничение е то да не се намира в производст­во по несъстоятелност. Достатъчно е това производство да е започнало, т.е. да е подадена писмена молба за откриване на про­изводството. Не се изисква вече да е постановено решение за обя­вяване на търговеца в несъстоятелност.

Второто ограничение е то да не е възстановен в правата си несъстоятелен. Става дума за бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, който се е намирал в произ­водство по несъстоятелност, но не е могъл да изплати напълно приетите в производството вземания заедно с лихвите и разнос­ките за тях и несъстоятелността не се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Такова ограничение не същест­вува по отношение на лице, което е възстановен в правата си търговец. Възстановяването на правата на длъжника -търговец става с решение на окръжния съд по несъстоятелността - глава 47 от Търговския закон.

Третото ограничение е физическото лице да не е осъдено за банкрут. Според Наказателния кодекс - чл. 227в банкрутът е деяние на търговеца, извършено след откриване на производст­вото по несъстоятелност и съставляващо скриване, унищожава­не, повреждане или безвъзмездно отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, когато даденото значи­телно надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нор­малното водене на стопанската дейност; опрости или скрие свое вземане; признае или поеме по какъвто и да е начин или удов­летвори несъществуващо задължение; вземе заем, като знае, че не може да го издължи; предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; про­тивозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори, унищожи, скрие или преправи търговските книги, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети.

Едоличният търговец има фирма, седалище, предмет на дей­ност и тези елементи трябва да се регистрират.

Фирмата на едноличния търговец е наименованието, в ко­ето се включват без съкращения личното и фамилното или ба­щиното име - чл. 59 ТЗ. Фирмата може да съдържа и някакво свободно избрано наименование, но задължително в нея се включ­ва и името на търговеца като физическо лице.

Едноличният търговец може да регистрира една фирма ка­то такъв - чл. 58, ал. 4 ТЗ, т.е. той може да има само една фирма в качеството си на едноличен търговец

Седалището трябва да се различава от местожителството на физическото лице, което е мястото, където лицето живее преи­муществено и където то е регистрирано в МВР. Затова еднолич­ният търговец може да има седалище, различно от местожителс­твото му като физическо лице.

Едноличният търговец може да осъществява едновременно и да впише в заявлението си всички възможни търговски дей­ности, дори на практика в определен момент той да не осъщест­вява някоя от тях.

Въпросът за правосубектността на едноличния тър­говец. Всъщност това е въпрос, дали едноличният търговец има търговска правосубектност, различна от неговата правосубект-ност като физическо лице. На този въпрос е имал възможност да отговори Върховният съд - р. 389/1997 - V- публикувано в Съдеб­на практика 7-8/1997 г., с. 30. Според Върховния съд, с регистра-цията си като едноличен търговец физическото лице не придо­бива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Гражданското и търговското право признават само два вида правни субектни - физически и юридически лица. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице и зато­ва името на физическото лице не може да се отграничи от това на търговеца. След прекратяването дейността на физическото ли­це като търговец и заличаването му от търговския регистър, от­говорността за задълженията от сключените договори продължа­ва да носи лицето, макар да няма качеството на търговец.

Кога възниква едноличният търговец?

Независимо че едноличният търговец е физическо лице, той не възниква като такъв от момента на раждането, както и не се заличава в правната действителност със смъртта си като физи­ческо лице. За да стане едно физическо лице едноличен търго­вец, той трябва ЦГсъздаде стопански и правно обособена едини­ца и да се позитивира със своята търговска дейност сред общест­веността. Условие за възникване на търговска правосубектност е вписване в търговския регистър като едноличен търговец. Впис­ването се извършва в съда, където се намира неговото седалище. Регистрацията става въз основа на заявление, подадено от физи­ческото лице, в което се посочват името му, местожителството, адрес, ЕГН, фирма, седалище и адрес на управление, предмет на търговска дейност на едноличния търговец. Трябва да се предс­тави още декларация, че по отношение на него не съществуват законови пречки, както и да се представи образец от подписа му -чл. 58, ал. 2 ТЗ.

3. Правен режим на едноличния търговец

Едноличният търговец е правен субект - физическо лице. Като правен субект той може да бъде страна по сделки и носител на права и задължения, възникнали във връзка с осъществява­ната търговска дейност. Сделките, които едноличният търговец сключва в процеса на извършваната от него търговска дейност, трябва да се различават от сделките и правата и задълженията по тях, които той сключва в личния си живот в качеството си на физическо лице.

Едноличният търговед може да осъществява търговската си дейност в различни населени места. Мястото, където се намира управлението на търговското му предприятие, се означава като седалище и подлежи на регистрация. Когато търговецът поддър­жа в друго населено място извън седалището му структури и ко­гато те са относително обособени и самостоятелни, следва да се открият клонове. Едноличният търговец може да открива един или поведе клонове извън своето седалище, но за да станат струк­турите му клонове, те трябва да се регистрира в търговския ре­гистър - чл. 17 и сл. ТЗ.

Със смъртта си търговецът престава да бъде правен субект и следователно носител на права и задължения. Неговите права и задължения, придобити приживе в процеса на осъществяваната търговска дейност обаче не се погасяват, а преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници. При смърт търговското му предприятие като съвкупност от пра­ва, задължения и фактически отношения преминава върху нас­ледниците, тъй като се влива в наследствената маса заедно с лич­ното му имущество. Освен това няма пречка търговецът да го завещае. Следователно, при смърт търговското предприятие не изчезва ц наследниците поемат правата и задълженията. Те оба­че не встьпват автоматически в правното положение на търгове­ца. Възможно е наследниците да продължат търговската дей­ност на своя наследодател и тогава те трябва да се впишат в тър­говския регистър, а регистрацията да се обнародва - чл. 60, ал. З ТЗ. Те могат да променят фирмата или да запазят неговата фир­ма. Задължително обаче в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик - чл. 60, ал. З ТЗ. Но е възмож­но също така те да не искат да продължат търговската дейност и тогава не са длъжни да се регистрират. Независимо кой от двата варианта ще бъде избран от наследниците, те отговарят за задъл­женията на починалия търговец по правилата на наследствено­то право. Ако са приели наследството, всички наследници отго­варят неограничено като солидарни длъжници за задълженията на починалия едноличен търговец. Сънаследниците отговарят лично и солидарно за задълженията от търговската дейност на наследодателя си, така както отговарят лично, солидарно и неог­раничено за личните му, нетърговски задължения.

При смърт вписването на едноличния търговец трябва да се заличи от търговския регистър. Това става по писмена молба на наследниците - чл. 60а, т. 2 ТЗ. Заличаване се предвижда още при поставянето на едноличния търговец под запрещение или при прекратяване на дейността му или установяване на место­жителството му в чужбиа. В тези случаи молбите за заличаване се подават от настойника или попечителя или от самия едноли­чен търговец.

Въпрос 4. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Юридическото лице се е наложило като правен субект наред с физическите лица и е придобило много широко разпространение поради съществените предим­ства, които предлага. 1) То е правно-организационна форма, която дава възможност да се обединят личните усилия на повече лица и заедно с това да се съберат зна­чителни по размери материални средства, капитали, за постигане на общите цели.

2) Юридическото лице е самостоятелен субект със свое имущество и обособена ОТГОВОРНОСТ, поради което то може да се използва за ограничаване отговорността на правните субекти, които го създават и му предоставят материални средства. По този начин лицата, които съз­дават юридическото лице, запазват своето лично иму­щество от отговорност за задълженията му. Тази възмож­ност се използва както от физическите лица, когато съз­дават търговски дружества или сдружения с идеална цел, така и от държавата, когато тя създава юридически лица за постигане на определени социални цели. 3) Чрез съз­даване на юридически лица хората установяват по-трай­ни социални контакти помежду си и така задоволяват свои неимуществени интереси. Юридическото лице е подходяща правна форма и за осъществяване на поли­тически, синдикални и социално-културни задачи.

3. Определение на понятието юридическо лице

В нашето законодателство няма определение на легално­то понятие юридическо лице. То се изяснява от правната те­ория. Основно значение има разпоредбата на чл. 131 ЗЛС, според която юридическите лица са носители на права и за­дължения, които те придобиват чрез своите органи.

3.1. Юридическото лице е социално образувание. което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на закона, на обективното право. То се намира в зави­симост от правните норми както с оглед на възникването си, така и на правното си положение през цялото време на свое­то съществуване. Юридическото лице е правомерно правно явление, защото може да възникне и съществува само доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.Съгласно чл. 136, ал. З от Конституцията об­щината е обявена за юридическо лице.

3.2. Юридическото лице възниква, за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по право­отношения. Това означава, че то е обособен правен су­бект, различен от физическите лица, които го създават, от лицата, които са включени в него като негови члено­ве, и въобще от всички останали правни субекти. Това дава възможност между юридическото лице и остана­лите правни субекти да възникват различни правоотно­шения.

Юридическите лица възникват, за да са носители предимно на права и задължения в областта на частно­то право, защото те не са снабдени с властнически пра­вомощия.

Юридическото лице отговаря само за изпълнение на правните си задължения и за неблагоприятните после­дици от неизпълнението им. Юридическото лице като правен субект притежава като свои родови характерни белези освен имуществената и отговорностна обо­собеност от всички останали правни субекти.

Белезите, които характеризират юридическото лице като вид правен субект, са: създава­нето му като изкуствено социално образувание по ред, определен от закона, наличието на органи, съставени от физически лица, чрез които то извършва правни действия и липсата на властнически правомощия.

В обобщение на изложеното, юридическото лице може да се определи като създадено по ред, определен от закона образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва прав­ни действия чрез свои органи, съставени от физически лица, и не притежава властнически правомощия.

Социалната същност на юридическото лице като правно явление се разкрива чрез неговото материално и персонално съдържание (субстрат). Материалното съдържание - това е имуществото на юридическото лице, което първоначално се предоставя от лицата, които го създават, а след това търпи промени в зависимост от дейността му. Материалното съдържание е динамична категория, която може да се обхване и характеризира само към определен момент от съществуването на този

Юридическите лица учреждения нямат членове, не се намират в членствени правоотношения с други правни субекти.

Формирането на органите и управлението при кор­поративно устроените юридически лица се основава на принципа на вътрешно-корпоративната демокрация, докато при учрежденията намира по-широко приложе­ние принципът на единоначалието.

Юридическите лица на публичното право са учреждения като например МС, министерства, съдилища, прокуратура, общини и др., докато тези на частното пра­во са в преобладаващия си брой корпорации с изключе­ние на фондациите, които са учреждения.

Г. В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите, които притежават, юридическите лица биват държавни ,общински и частни. Това деление има практическо значение, защото нашето гражданско законодателство установява някои различия в режима на трите основни вида право на собственост. С държав­ната и общинската собственост могат да се разпореждат определени органи, които предоставят на юридичес­ките лица вещи за използване и стопанисване. Те обик­новено не стават сооственици на вещите, които използ­ват, докато ЮЛ, които се създават от частноправни субекти дори когато държавата участва в тях, са собственици на внесените или придобити със сделки вещи.

Д. Юридическите лица биват първични и производ­ни. Първичните се ооразуват направо от държавата или от граждани, като например кооперациите, сдруженията с нестопанска цел и др. Производните се образуват от други юридически лица, като например кооперативните съюзи или консорциум, създаден от търговски дружества като акционерно дружество, производните юри­дически лица може да са подчинени на специални прав­ни норми в сравнение с първичните, какъвто е случаят с кооперативните съюзи.