Създаване, преобразуване и прекратяване на юридически лица

Създаване, преобразуване и прекратяване на юридически лица

Юридическите лица възникват по ред, установен с повелителни правни НОРМИ. В зависимост от това какви юридически факти следва да бъдат осъществени, за да възникне юридическо лице, се разграничават четири системи.

Най-старите системи в историята на частното право са разпоредителната и разрешителната.

При разпоредителната система юридическите лица се създават с властнически акт: акт на краля или на парламента, но най-често това става с акт на изпълнителната власт. По този ред възникват юридическите лица на публичното право.

През първата половина на XIX век юридическите лица възникват изключително въз основа на разреши­телната (концесионната) система. При нея инициатива за създаване на юридическо лице поемат субекти на частното право, които желаят да участват в него, но не­обходимо условие за възникването му е разрешение от държавен орган, обикновено такъв на изпълнителната власт, което се дава след преценка за целесъобразност­та на образуването му. При тази система държавата уп­ражнява контрол при създаването на всяко юридическо лице, като преценява целесъобразността на дейността му.

2. Възникване на юридическите лица според действащото законодателство

У нас най-широко прилагана е нормативно-контрол-ната система.. При съблюдаването и се осъществява фактически състав, който включва два елемента.

Образуването на юридическото лице започва с учре­дителен акт, който обхваща волеизявленията на прав­ните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Те се наричат учредители. Въз­можно е законът да изисква минимален брой учредите­ли, например 6 лица за ЖСК, 7 дееспособни физически лица при останалите кооперации. Съдържанието на волеизявленията на учредителите се отнася до вида на юридическото лице, състава на първите му органи и проектоустава, ако законът изисква приемането на та­къв. Волеизявленията на всички учредители се покри­ват по съдържание, тези, които не са съгласни с остана­лите по някой от изброените въпроси, не могат да бъдат учредители на юридическото лице.

По своята правна същност волеизявленията на учредителите представля­ват многостранна сделка, насочена към обща цел -създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност или цели и задачи. Учредителното събрание е техническо средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото юридическо лице.

За някои юридически лица се изисква задължително да имат устав, като например за кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставът най-общо трябва да съдържа: наименования и седалище на юридическото лице, при юридически лица със стопанска дейност се посочва предметът на дейност, а при останалите - целите и задачите им; условията за приемане на членове и правата и задълженията на последните; органите на юридическото лице и правомощи­ята им; ред за разпределение на печалбите и загубите, ако има такива; основания за прекратяване на членството и на самото юридическо лице. Съдържанието на устава зависи от вида на юридическото лице и неговата дейност. В него могат да се уредят и въпроси, които не са регламентирани в закона.

Вписванията в други регистри на юридически лица нямат значение за възникването им като правни субек­ти, например регистър с информационна цел се води в Българската търговско-промишлена палата на юриди­чески лица, които осъществяват външнотърговска дей­ност. По нормативно-контролната система възникват търговски­те дружества, кооперациите, сдруженията с нестопанс­ка цел.

Държавните юридически лица у нас възникват по разпоредителната система с властнически акт на орган на изпълнителната власт. За тези от тях, които разви-ват стопанска дейност, се изисква да бъдат регистрира­ни във фирмения регистър при окръжния съд по седа­лището им и едва след спазване на това изискване въз­никват като юридически лица.

Преобразуването настъпва като резултат на опреде­лени юридически факти. При корпоративно устроените юридически лица то става с решение на органа му, кой­то е компетентен за това според закона и устава му, обик­новено това е върховният орган — общото събрание. При юридическите лица-учреждения органът, който е ком­петентен да ги учреди, е овластен да извършва и преоб­разувания с тях.

Понастоящем най-актуално е преобразуването на държавни фирми и предприятия в еднолични търговс­ки дружества - акционерни или с ограничена отговор­ност, при което настъпва промяна едновременно в правно-организационната форма и във вида на собствеността. Решенията за това преобразуване се вземат от дър­жавните органи, които имат право да упражняват дър­жавната собственост, - МС и министри или ведомстве­ни ръководители съгласно ЗППДОП и ПРУПСДП.

Когато икономически или други социални причини налагат обединяване на две или повече юридически лица в един правен субект, се практикуват сливането и вли­ването като форми на преобразуване.

При сливането от две или повече юридически лица, които загубват качеството си на правни субекти, възник­ва ново юридическо лице, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се юридически лица.

При вливането едно юридическо лице поема дей­ността и правата и задълженията на друго или други юридически лица, които прекратяват своето съществу­ване като отделни правни субекти. Поемащото юриди­ческо лице е универсален правоприемник на влелите се в него.

Прекомерното разрастване на дейността или увели­чаване на имуществото на юридическото лице може да обоснове необходимостта от възникването от него на два или повече правни субекти. В тези случаи се практику­ват формите на разделяне и отделяне.

Разгледаните четири традиционни форми на преоб­разуване са свързани с промени в правосубектността на юридически лица, настъпва прекратяване на юриди­чески лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали правни субекти или същес­твуващи такива.

Прекратяването на юридическото лице може да се съпътства с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на юридичес­кото лице или на държавен орган, които са компетент­ни да преобразуват последното.

Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образуването му, като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др.

С властнически акт на съд може да бъде прекратено юридическото лице в изрично предвидените в специал­ните нормативни актове случаи. Това става, когато дей­ността на юридическото лице противоречи на повели­телни правни норми, или то не отговаря на задължител­ни изисквания за минимален брой на членствения състав, за минимален уставен капитал и др., или е изпад­нало в неплатежоспособност - чл. 43, ал. 1 ЗК, чл. 146 ЗЛС и др. Състоянието на неплатежоспособност на юри­дическите лица на търговското право дава основание за откриване на производството за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова юридическо лице.

Прекратяването на юридическите лица на граждан­ското право, което е свързано с прекратяване и на дей­ността им, се съпътства с ликвидация. Тя е производст­во, при което юридическото лице и неговите органи са преустановили дейността си, вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и съби­рат вземанията по висящите правоотношения или по съгласие с насрещната страна ги прекратяват, осребря­ват наличното имущество и остатъка след изпълнение на задълженията или разпределят между членовете като ливидационни квоти, ако законът допуска това, или го предават на държавата..