Е публикувано през 1937 г. В ограничен петхиляден тираж. Нито Деил Карнеги, нито издателството „Саймън енд Шустър

Един от моите куесисти се тревожеше за малкия си син. Той беше много слаб и не искаше да се храни. Родителите прилагаха обичайните методи. По цял ден мърмореха и опяваха. „Мама иска да изядеш това.” „Татко иска да пораснеш голям.”
Обръщаше ли детето внимание на тези приказки? Толкова, колкото ние с вас бихме обърнали внимание на песъчинка на плажа.
Никой, който има поне малко здрав разум, не може да очаква от тригодишно дете да сподели гледната точка на трийсетгодишният му баща. А точно това искаше от него бащата. Беше абсурдно. Накрая и той го разбра. Тогава се запита „Какво иска това дете? След като си зададе последния въпрос, останалото беше лесно. Момчето имаше детски велосипед с три колела, който обичаше да кара по улицата пред дома им в
Бруклин. На същата улица през няколко къщи живееше едно по-голяма момче, голям грубиян, което често сваляше по-малкото от велосипеда му, за да се вози на него.
Естествено, детето хукваше разплакано при майка си, тя излизаше, прогонваше грубияна и връщаше велосипеда на синчето си. Това се повтаряше почти всеки ден.
Какво искаше детето? Не беше нужно човек да е Шерлот Хоумс, за да си отговори на този въпрос. Неговата гордост, гняв и желание да се почуства господар на положението – всички възможни най-силни емоции – го тласкаха към отмъщение, към това да фрасне грубияна по носа. И когато баща му обясни, че някой ден ще може да направи по-голямото момче на пух и прах, ако, яде каквото му приготвя майка му,
настъпи краят на проблема с яденето. Детето беше готово да изяде всичко – спанак,
кисело зеле, солена скумрия, - всичко, за да стане достатъчно голямо и да напердаши грубияна, който толкова често го малтретираше.
След като решиха този проблем, родителите се захванаха с друг – детето имаше лошият навик да се напишква в леглото. То спеше с баба си. Сутрин баба му се будеше,
пипваше чаршафа и казваше: „Виж Джони какво си направил пак нощес.”
А Джони отговаряше:
„Не, не съм аз. Ти си го направила.”
Упреци, плесници, подигравки и обяснения, че не бива да прави това – нищо не помагаше.Тогава родителите се запитаха: „Как да накараме това дете да престане да се напишква в леглото?”
И така, какво искаше то? Първо, искаше да спи като татко си с пижама, а не с нощница като баба си. На баба му вече беше писнало от нощните изпълнения и с готовност предложи да му купи пижама, ако обещае да престане с тях. Второ, детето искаше да си има свое легло. Баба му не възразяваше.
Майката го заведе в един голям магазин в Бруклин, намигна на продавачката и каза: „Ето един млад господин, който иска да понапазарува.”
Продавачката погъделичка суетата му, като се обърна към него с думите: „Какво мога да направя за вас, млади господине?”
Момчето се изпъна, за да изглежда по-високо, и отвърна: „Искам да си купя легло”
Когато му показаха леглото, което майка му искаше да купят, тя намигна на продавачката, която убеди детето да вземат именно него.
Леглото беше доставено на следващият ден и същата вечер, когато бащата се прибра, момчето хукна да го посрещне с викове: „Татко! Татко! Ела горе да видиш
33

леглото, което си купих!
Бащата погледна леглото и следвайки съвета на Чарлс Шуоб, бе „искрен в одобрението и щедър в похвалите.”
„Нали няма да напишкваш това легло? – попита той.
„О, не, няма! Няма да го напишквам!” Момчето спази обещанието си, защото това беше въпрос на чест. Това си беше неговото легло. Само си го беше купило. И вече носеше пижама като малък мъж. Искаше да се държи като мъж – и го направи.
Друг баща К.Т.Дъчман, телефонен инженер и участник в курса, не може да накара тригодишната си дъщеря да закусва овесени ядки. Обичайните методи на уроки,
увещания и уговаряния оставаха безплодни. Тогава родителите се запитаха: „Как да я накараме да поиска да яде овесени ядки?”
Нониченцето обичаше да подръжава на майка си, да се чуства голяма, затова една сутрин я сложиха да стипи на стол и й дадоха тя да приготви закуската.Точно в нужният момент, докато тя бъркаше овесените ядки, бащата влезе в кухнята и тя се обърна към него: „Виж татко тази сутрин аз правя закуската”.
После изяде две порции от овесените ядки, без въобще да се налага да я увещават, защото й беше интересно. Тя се чустваше важна, защото се беше проявила в приготвянето на закуската.
Уилям Уинтър отбелязва, че „да се проявиш е доминираща потребност в човешката природа”. Защо не подходим със същата психология към деловите отношения? Когато имаме бляскава идея, вместо да натрапваме на другите, че е наша,
защо да не ги оставим да се оформи у тях като тяхна – тогава ще я харесат и сигурно
„ще си сипят допълнително”.
Не забравяйте: „Първо събудете у другият силно желание. Който може да стори това, светът ще му принадлежи. Който не успее ще крачи самотен по пътя си.”

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: