Е публикувано през 1937 г. В ограничен петхиляден тираж. Нито Деил Карнеги, нито издателството „Саймън енд Шустър
Изтегляне 1.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Lidija Kovacheva
| успеха, тя е в умението да разбереш гледната точка на другия, да се опиташ да видиш нещата от неговия ъгъл, а след това от своя собствен.” Толкова е просто, толкова е очевидно, че всеки би трябвало да го забележи от пръв поглед. Но 90% от хората на земята го пренебрегват в 90% от случаите. Искате ли пример? Погледнете писмата си на бюрото си утре сутринта и ще видите, че повечето от тях нарушават това важно правило и не отговарят на здравия разум. Ето едно писмо, написано от ръководителя на радиоотсела на една рекламна агенция, която има представителства из целият континент. Писмото е изпратено до директорите на месните радиостанции в цялата страна. (В скоби съм посочил собствената си реакция на всеки абзац.) До Г-н Джон Бланк Бланквийлд Индиана Уважаеми господин Бланк, Фирмата желае да запази позициите си на водеща рекламна агенция в областа на радиото. 27 (Кого го интересува какво желае твоята фирма? Аз си имам мои собствени проблеми.Банката обявява ипотеката на къщата ми за просрочена, бръмбарите ми съсипват ружите, фондовият пазар вчера се срути. Тази сутрин изпуснах влака в осем и четвърт. Снощи не ме поканиха на забава у семейство Джонс. Лекарят ми каза, че имам високо кръвно, неврит и пърхот. И какво? Пристигам в кабинета си тази сутрин притеснен, отварям пощата и някакъв си мнителен мухльо от Ню Йорк седнал да ми плещи какво желае неговата фирма. Ха! Ако само знаеше какво впечатление оставяше писмото му, би напуснал рекламната дейност и би започнал да произвежда дезинфекционни разтвори.) Рекламните проекти на нашата агенция създадоха на практика първата на практика национална мрежа. Нашите реклами в ефир поддържат висок рейтинга ни сред другите агенции от години. (Ти си голям и богат на върха, така ли? И какво от това? Пет пари не давам, дори да си голям като „Дженерал Мотърс”, Дженерал Електрик” и Пентагона взети заедно. Ако имаше мозък колкото на едно посредствено колибри, щеше да знаеш, че мен ме интересува колко голям съм аз, не клок си голям ти. И всички тези приказки за огромният ти успех ме карат да се чуствам дребен и маловажен.) Искаме да предлагаме на нашите клиенти по радиото информацията по последната дума на рекламната стратегия. ( Искаш! Искал, представяте ли си. Ама, че глупак! Въобще не ме интересува какво искаш ти, нито иска президентът на Съединените щати. Повтарям ти за последен път, че ме интересува това, което аз искам – а ти още не си казал и дума по този въпрос в високопарното си писмо.) Затова, бихте ли включили фирмата в преференциалния си списък за седмична информация – всички подробности, които биха били от полза на агенцията, която умее да ангажира рекламното си време. („Префенциален списък”! Ама, че нахалник! Караш ме да се чуствам незначителен с надутите си приказки за своята фирма, след което искаш да те включа в „преферинциален” списък и дори не знаеш да кажеш едно „моля”) Незабавното потвърждение за получаването на нсатоящето писмо, придрружено от информация за дейноста Ви в последно време, ще бъде от взаимна полза. (Глупак! Пращаш ми евтино стандартно писмо – тиражирано и пръснато като есенни листа, и имаш наглоста да искаш от мен, който съм притеснен за застраховката, за ружите, за кръвно си, да седна и и да продиктувам отговор, потвърждаващ получаването му. При това „незабавно”. Какво значи „незабавно”? Не знаеш ли, че аз съм не по-малко зает от теб – или поне ми харесва да мисля, че съм. И като става дума за това, кой ти дава правото да се разпореждаш? Щяло да бъде „от взаимна полза”. Най-сетне си помислил и за мен. Но е твърде неясно каква ще бъде изгодата за мен.) Най-искрено Ваш Джон Доу Директор на отдел „Радио” P.S. Приложеното кпие на новия брой на списание „Бленкфийлд” може би Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|