Е публикувано през 1937 г. В ограничен петхиляден тираж. Нито Деил Карнеги, нито издателството „Саймън енд Шустър

евтини похвали.” Това е то ласкателството – евтина похвала. Веднъж прочетох определение на ласкателството, което може би си струва да повторя: „Ласкателството е да казваш на другия точно онова, което той самият си мисли за себе си.”
„Какъвто и език да използвате – казва Ралф Ъолдо Емерсон – не можете никога да изразите нещо друго освен това, което сте.”
Ако трябваше просто да сипем ласкателства, всеки би го правил и всички щяхме да бъдем специалисти по човешки взаимоотношения.
Когато не сме заети да обмисляме някакъв конкретен проблем, обикновено прекарваме около 95% от времето си в мисли за себе си. Ако малко спрем да мислим за себе си и се замислим за добрите страни на другия, няма да се налага да прибягваме до ласкателството – толкова евтино и фалшиво, че проличава още преди да сме го изрекли.
Едно от най-пренебрегваните безценни качества на ежедневието ни е похвалата.
Кой знае защо, забравяме да похвалим сина си или дъщеря си, когато са получили добра оценка, забравяме да насърчим децата си, когато за първи път успеят да изпекат кекс или да направят къщичка за птици. Нищо не доставя на децата повече удоволствие от този родителски интерес и одобрение.
Следващият път, когато в клуба си хапнете вкусно филе миньон, помолете да предадат на главния готвач, че е било отлично приготвено, а когато уморен продавач се отнесе към вас с необикновена любезност, не го отминавайте с мълчание.
Всеки свещеник, лектор или оратор познава разочарованието да излее душата си пред публиката и да не получи нито една похвална дума. Това, което важи за професионалистите, важи с двойна сила за служителите в офиси, магазини и фабрики,
за роднините и приятелите ни. В отношенията си с хората не бива да забравяме никога,
че всички, с които общуваме са хора и жадуват похвали. Добрите думи доставят наслада всекиму.
Опитайте се да оставяте след себе си приятна следа от искрици благодарност навсякъде откъдето минавате. Ще се изненадате как те ще запалят пламъчета на приятелства, които до следващото ви посещение ще са се разгорели неимоверно.
Едно от задълженията на Памела Дънам от Ню Фсърфийлд, Кънектикът, била да надзирава един портиер, който си вършел работата недобросъвестно. Другите служители често му се присмивали и хвърляли боклуци по коридорите, за да се види как той не си върши работата. Нещата се били влошили дотам, че се губело ценно време.
Пам се опитала безуспешно да мотивира този човек по различни начини. Тя забелязала, че той понякога се справя особено добре с работата си. Поставила си за цел винаги да го похвалва за това в присъствието на други хора. Той започнал да работи все по-добре с всеки изминал ден и не след дълго станал отличен работник. Сега си върши работата чудесно и другите също го признават и го хвалят. Искрената похвала успява там, където критиката и подигравките не действат.
Ако обиждате хората, това не само няма да ги промени, но е и неоправдано. Има една стара пословица, която съм изрязал и залепил на огледалото, така , че неизбежно да я виждам всеки ден:
„Минавам по този път само веднъж; затова всяко добро, което мога да направя, всяка добрина, която мога да проявя към някое човешко същество – трябва да сторя сега.
23

Не бива да го отлагам и пренебрегвам, защото втори път няма да мина по този път.”
Емерсон казва: „Всеки човек, когото срещна, ме превъзхожда в някакво отношение. Затова аз се уча от него.”
Ако това важи за Емерсон, не е ли вероятно да важи хиляди пъти повече за мен и за вас? Спрете да мислите за собствените си постижения, за собствените си нужди.
Опитайте се да видите добрите страни у дригия. После забравете за ласкателствата.
Похвалата ви трябва да бъде честна и искрена. „Одобрявайте от сърце и бъдете щедри в похвалите” и хората ще ценят думите ви и ще ги носят в сърцето си през целият си живот – години след като вие самият сте забравили какво сте казали.

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: