ПРИНЦИП №141 Проявявайте искрен интерес към другите.2

Проявявайте искрен интерес към другите.
2
Един прост начин да направите добро първо впечатление
На една вечеря в Ню Йорк една от поканените дами, която бе получила пари в наследство, много искаше да направи на всички добро впечатление. Тя беше хвърлила цяло състояние в самури, брилянти и перли. Но не беше направила нищо за лицето си.
То излъчваше раздразнителност и егоизъм. Тя не бе разбрала нещо, което всички знаят,
а именно, че изражението на лицето е много по-важно от дрехите, в които сме облечени.
Веднъж Чарлс Шуоб ми каза, че усмивката му струвала един милион долара. Той сигурно беше наясно с тази истина. Защото на личноста му, на неговият чар, на умението му да се харесва на хората се дължи почти изцяло невероятният му успех. А
най-очарователна от всичко бе покоряващата му усмивка.
Действията говорят повече от думите, а усмивката казва: „Харесваш ми.
Приятно ми е с теб. Драго ми е да те видя.”
Ето защо кучетата са толкова обичани животни. Те са толкова щастливи, че ни виждат, че само дето не пощуряват от радост. Затова, естествено и на нас са ни приятни.
Същото въздействие има и усмивката на бебетата.
Случвало ли ви се е да седнете в чакалнята на лекаря и да гледате около себе си мрачни лица на хора, които чакат реда си? Доктор Стивън К. Спроул, ветеринарен лекар от Рейтаун, Мисури, разказва за един типичен пролетен ден, когато чакалнята му била пълна с клиенти, довели любимците си на ваксинация. Никой с никого не разговарял и сигурно всички си мислели за десетки други неща, които биха могли да направят, вместо да си „губят времето” пред кабинета му. Той разказа следното пред един от курсовете ни” „В чакалнята имаше шест – седем пациенти, когато влезе млада жена, която носеше деветмесечно бебе и коте. Случи се да седне точно до господина,
който беше доста изнервен от дългото чакане. Преди той да разбере какво става, бебето погледна нагоре към него с онази широка усмивка, така типична за бебетата. И какво направи господинът? Ами каквото бихме направили и ние с вас, разбира се – усмихна се на бебето. Скоро той започна разговор с жената за бебето и за своите внучета, а не след дълго към тях се присъедини и цялата чакалня, така че отегчението и напрежението се превърнаха в приятно преживяване..”
Неискрена усмивка? Не. Тя никого не може да заблуди. Знаем, че е изкуствена и ни е неприятна. Говоря за истинска усмивка, която стопля сърцето, която идва отвътре и която струва много.
Професор Джеймс В. Макконъл психолог от Мичиганския университет, казва следното за усмивката: „Хората, които се усмихват, са по-добри ръководители, учители и продавачи. Те възпитават по-щастливи деца. В една усмивка има повече информация,
отколкото в намръщената физиономия. Ето защо насърчението е много по-добро възпитателно средство от наказанието.”
Директорът на един голям нюйоркски магазин ми каза, че по-скоро ще наеме
42

продавач, който не е завършил училище, ако има приятна усмивка, отколкото доктор по философия с навъсено лице.
Усмивката оказва силно въздействие дори когато не се вижда. Телефонните компании в цяла Америка ползват програма, наречена „Въздействие по телефона”,
която е предназначена за хора, които продават стоки и услуги по телефона. Тази програма съветва да се усмихвате, докато говорите по телефона. „Усмивката” се предава чрез гласа ви.
Робърт Крайър, шеф на компютърен отдел в една фирна в Синсинати, Охайо, ми разказа как се е справил с трудната задача да намери подходящ човек за определена работа.
„отчаяно се опитвах да намеря дипломиран специалист по компютърни науки за отдела си. Накрая открих един млад човек с желаната квалификация, който тъкмо завършваше университета „пурдю”. След няколко разговора по телефона научих, че имал предложения и от други компании, по-големи и по-известни от нашата. Бях много доволен, когато прие моето предложение. След като започна работа, го попитах защо е избрал именно нас от всички компании. Той замълча за миг и после отвърна: „Мисля,
че беше защото директорите на другите фирми ми говореха по телефона хладно и делово, а това ме караше да се чуствам като поредната сделка. Вашият глас звучеше така, сякаш ви е приятно да ме чуете.... Сякаш наистина искаше да стана част от вашата организация. Можете да не се съмнявате, че все още се усмихвам, когато вдигам телефона.”
Председателят на управителния съвет на една от най-големите фирми за каучукови изделия в Съединените щати ми каза, че според неговите наблюдения хората рядко успяват в нещо, ако не се забавляват, докато го правят. Този индустриалец не вярваше особено на старата максима, че само къртовският труд е магическият ключ за вратите на нашите желания. „Познавам хора, които успяха, защото се забавляваха чудесно, докато вършеха работата си, - разказа ми той. – По-късно ги виждах как се променят, когато забавлението започваше да се превръща в работа, и им ставаше скучно. Те загубваха всяко удоволствие да я вършат и се проваляха”.
Ако ви е приятно да се срещате с хората и това ви личи, и на тях ще им е приятно да се срещат с вас.
Молил съм хиляди мои курсисти да се усмихват някому по всяко време на денонощието в продължение на една седмица и после да разкажат резултатите пред всички. Какво се получи? Да видим ... Ето писмото на Уилям Б. Стайнхарт, борсов агент от Ню Йорк. Неговият случай не е единствен. Всъщност е типичен – има стотици като него.
„Женен съм повече от осемнайсет години и през цялото това време рядко се бях усмихвал на жена си и рядко и казвах повече от двайсетина думи от ставането ми сутрин до тръгването ми на работа.Бях един от най-ужасните и мрачни типове на света.
Когато поискахте да извършим опита с усмивките, реших да опитам една седмица. На следващата сутрин докато се решех, погледнах киселата си физиономия в огледалото и си казах: „Бил, днес начумереното ти кисело изражение трябва да изчезне.
Ще се усмихваш. При това започваш веднага.” Сядайки на масата за закуска, поздравих жена си с „Добро утро, скъпа” и се усмихнах.
Бяхте ме предупредили, че тя може да се изненада. Е, подценили сте реакцията й. Тя беше смаяна. Беше шокирана. Казах й, че за в бъдеше може да очаква винаги да
43

бъде така, и обещах обещанието си – всяка сутрин!
Тази промяна в отношението ми донесе в дома ми повече щастие през двата месеца, откакто започна, отколкото иначе за цяла година.
Когато тръгвам на работа, поздравявам момчето в асансьора с усмивка. После поздравявам портиера. Усмихвам се на продавачката на билети в метрото, докато си получавам рестото. На партера на фондовата борса се усмихвам на хора, които доскоро не бяха ме виждали да се усмихна.
Не след дълго установих, че всички ми се усмихват в отговор. Отнасям се приветливо с хората, които идват при мен с оплаквания или жалби. Усмихвам се,
докато ги изслушвам, и съм открил, че така много по-лесно се стига до споразумение.
Установих, че усмивката ми носи пари, много пари всеки ден.
Офисът ми е общ с друг брокер. Един от помощниците му е приятен млад човек.
Аз бях толкова въодошевен от резултатите,
които, получавах, че неотдавна споделихновите си виждания за човешките взаимоотношения. Тогава той ми призна, че в началото, когато дошъл на работа в офиса, ме сметнал за ужасен мрачен тип и едва неотдавна променил мнението си. Каз, че добивам наистина човешки облик, когато се усмихвам. Освен това изцяло се отказах да критикувам. Сега одобрявам и хваля, вместо да съдя. Вече не говоря за това какво искам. Опитвам се да разбера гледната точка на другия. Тези неща буквално направиха революция в живота ми. Аз съм един нов,
по-щастлив, по-богат човек, с повече приятели – в края на краищата, това са единствените неща, които имат сериозно значение.”
Не можете да се усмихвате? Какво да правите тогава? Две неща. Първо,
наложете си да се усмихнете.Ако сте сами, наложете си да си подсвирквате, тананикате или пеете на глас. Дръжте се така, сякаш сте щастливи – и наистина ще станете. Ето какво казва по този въпрос Уилям Джеймс, психолог и философ:
„Действията привидно следват чуствата, но в действителност двете вървят паралелно и регулирайки действието, което е под прекия контрол на волята, можем коствено да регулираме чуствата. Затова най-добрия път към ведроста се състои в това да се държим и да говорим така, всякаш все още я имаме, когато я загубим....”
Всеки човек на света търси щастието – и има един-единствен сигурен начин за намирането му. Като контролираме мислите си.Щастието не зависи от външни условия,
само от вътрешни.
За да сте щастлив, няма значение какво притежавате, кой сте, къде сте и какво правите. Важно е какво мислите. Например двама души могат да бъдат на едно и също място, да работят една и съща работа, да притежават еднакво количество пари и престиж и въпреки това единият да се чуства нещастен, а другият – щастлив. Защо?
Поради различната психическа нагласа. Сред бедните селяни, които се трудят с примитивните си оръдия в безмилостната жега на тропшиците, съм виждал толкова много щастливи лица, колкото и в климатизираните офиси в Ню Йорк, Чикаго и Лос
Анжелес.
„Няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене”, каква Шекспир.
Линкълн отбелязва веднъж, че „повечето хора са горе-долу толкова щастливи,
колкото решават да бъдат”. Прав е. Аз видях жив пример на тази истина, докато се качвах по стълбите на гарата в Лонг Айланд, Ню Йорк. Тояно пред мен трийсет-
44

четирийсет сакати деца с бастуни и патерици се мъчеха да се изкачат по стълбата. Едно от момчетата трябваше да бъде качено на ръце. Бях смаян от смеха и веселието им.
Разговарях за това с един от мъжете, които се грижеха за момчетата. „О, да – каза ми той, - когато детето осъзнае, че ще бъде сакато цял живот, отначало е шокирано, но след като преодолее шока, обикновенно се примирява със съдбата си и става толкова щасливо, колкото и другите деца.”
Изпитах желание да сваля шапка на тези момчета. Те ми дадоха урок, който се надявам никога да не забравя.
Да работиш сам в отделна стая е нае само скучно, но и те лишава от възможноста да се сприятелиш с колегите си. Госпожа Мария Гонзалес от Гуадалахара, Мексико,
имала точно такава съдба. Тя завиждала на работниците в общите помещения във фирмата, слушайки говора и смеховете им. През първите седмици от назначението си тя ги подминавала по коридора, стеснително отклонявайки поглед.
След няколко седмици си казала: „Мария, не можеш да очакваш тези жени да дойдат при теб. Трябва ти да отидеш да се запознаеш с тях.” Следващият път, когато се отправила към машината за сода, тя извикала на лицето си най-широката си усмивка и към всеки срещнат по пътя се обръщала със „Здравей, как си днес? Резултатът не закъснял.Отвърнали на поздрава и усмивката й и в коридора сякаш станало по-светло, а работата изведнъж й се сторила по-приятна. Някои от запознанствата прерастнали в приятелства. Работата и животът й станали по-приятни и по-интересни.
Прочетете внимателно този мъдър съвет от есеиста и издателя Елбърт Хърбърт,
но не забравайте, че и да го прочетете, това само по себе си няма да ви помогне, ако не го приложите:
„Винаги, когато излизате от къщи, повдигнете брадичката, изправете глава и напълнете дробовете докрай. Опитайте от слънчевата светлина, поздравявайте приятелите си с усмивка и влагайте сърдечност в всяко ръкостискане. Не се страхувайте, че могат да го изтълкуват погрешно, и не губете и минута в мисли за враговете си.
Опитайте се да мислите неотклонно за това, което ви се иска да направите – тогава, без да лъкатушите, ще вървите право към целта. Съсредоточете ума си към великите и прекрасни неща, които искате да постигнете, и с течение на времето ще установите, че подсъзнателно се възползвате от всяка възможност, за да осъществите желанието си, точно както коралът взема от прилива онова, от което се нуждае. Представете си компетентния, честен и полезен човек, който искате да бъдете,
и тази мисъл с всеки изминал час ще ви превръща именно в такава личност...
Мисълта е над всичко. Запазете правилната психическа нагласа – смелост,
искреност и добро настроение. Да мислиш правилно означава да твориш. Мечтите могат да ви донесат всичко, една искрена молитва не остава нечута. Ставаме това, на което сме се посветили. Повдигнете брадичката и изправете глава. Метаморфозата е в ход. Ние сме бъдещите богове.”
Древните китайци са били мъдри хора, познаващи добре света. Те имат една поговорка, която не би трябвало никога да забравяме. Тя гласи: „Човек без усмивка на лицето не бива да отваря магазин.”
Усмивката е вашият пратеник на добра воля. Усмивката прави по-светъл живота на онези, до които достигне. За онзи, който е видял десетина души да се мръщят,
чумерят или отвръщат лице, вашата усмивка е като слънчев лъч, пробиващ облаците.
Особено когато този някой се чуства подтиснат от отношението на началниците, от
45

клиентите, от учителите, от родителите, от децата .... Усмивката може да му помогне да разбере, че не всяка надежда е загубена, че на света има и радост.
Преди няколко години един универсален магазин в Ню Йорк, разбирайки на какво напрежение са продавачите в навечерието на коледа, предлага на читателите на рекламните си материали следната простичка философия:
ЦЕНАТА НА УСМИВКАТА ПО КОЛЕДА
Тя не струва нищо, а дава много.
Тя обогатява единият, без да направи другият по-беден.
Тя трае само миг, но споменът за нея понякога остава за винаги.
Никой не е толкова богат, че да може да мине без нея, и никой не е толкова беден, ако е облагодетелстван от нея.
Тя носи щастие в дома, насърчава добрата воля в деловите отношения и е парола за приятелство.
Тя е почивка за уморения, светлина за обезсърчения, искрица радост за тъжния и най-доброто природно лекарство против неприятности.
Но не може да се купи, изпроси, заеме или открадне, защото не представлява никаква ценност, докато не бъде дадена от сърце другиму.
И ако в забързаното пазаруване в последния момент преди Коледа някой от продавачите ни е твърде уморен, за да ви се усмихне, не бихте ли му подарили вие една усмивка?
Защото никой няма такава нужда от усмивка, както онзи, комуто бече не са останали усмивки за раздаване!

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: