ПРИНЦИП №11Разиграйте идеите си по неочакван начин.12

„Как така способен директор като вас не може да накара работниците да произведат толкова, колкото се полага?” – пита Шуоб.
„Не знам – отвръща му директорът. – Увещавах работниците, настоявах, ругах,
сипах проклятия, заплашвах ги с уволнение, но нищо не помага. Те просто не искат.”
Този разговор се провежда към края на деня, точно преди застъпването на нощната смяна. Шуоб моли директора за парче тебешир, после се обръща към най-близкия до него работник и пита: „Колко топилни направи днес вашата смяна?”
„Шест”
Без да каже дума повече Шуоб написва голяма шестица на пода и си тръгва.
Когато идва нощната смяна, работниците виждат шестицата и питат какво означава. „Днес идва големият шеф – отвръщат хората от дневната смяна. – Пита колко топилни сме направили и ние казахме шест. Той написа шестица на пода.”
На следващата сутрин Шуоб отново минава през завода. Нощната смяна е изтрила шестицата и я е заместила с голяма седмица.
Когато на сутринта идва дневната смяна, вижда голямата седмица на пода. Значи тези от нощната смяна си мислят, че са по-добри от тях, така ли? Е, сега ще видят.
Дневната смяна се нахвърля с хъс на работата и тръгвайки си на вечерта, оставя на пода голяма горда десятка. Нещата набират скорост.
Не след дълго този изостанал преди завод произвежда повече от всеки друг.
Какъв е принципът тук?
Да цитираме думите на самия Чарлс Шуоб: „Начинът да накараш хората да вършат работата е, като насърчиш състезателния дух. Нямам предвид користолюбивия,
печалбарския смисъл, а като желание да надминеш другите.”
Желанието да надминеш другите!
Предизвикателството!
Хвърлянето на ръкавицата! Безпогрешен начин да намериш път към сърцатия човек.
Ако нямаше предизвикателство, Теодор Рузвелт никога нямаше да стане президент на Съединените щати. Току-що завърналият се от Куба кавалерист е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Опозицията разкрива, че той вече не е официално гражданин на щата и Рузвелт изплашен, иска да оттегли кандидатурата си. Тогава
Томас Колиър Плат, по онова време сенатор от Ню Йорк, хвърля в лицето му предизвикателството. Обръща се неочаквано към Рузвелт и извиква: „Страхливец ли е героят от Сан Хуан Хил?”
Рузвелт не се оттегля от борбата – а останалото е история. Предизвикателството променя не само неговия живот, но и бъдещето на страната.
„Всеки човек има страхове, но само смелите ги превъзмогват и продължават –
понякога към смъртта, но винаги към победата.” Това е девизът на царската гвардия в древна Гърция. Какво по-голямо предизвикателство от възможноста да преодолееш страховете си?
Като губернатор на Ню Йорк Ал Смит се озовава в затруднено положение. Синг
Синг, по онова време е затворът с най-зловещата слава на запад от Дяволския остров,
остава без директор. През затворническите стени се чува за скандали носят се грозни слухове. На Смит му трябва силен човек да ръководи Синг Синг – човек от желязо. Но кой? Той изпраща да повикат Луис Е. Лос от Ню Хамптън.
„Искате ли да поемете Синг Синг? – запитва безгрижно, когато Лос застава пред него – Там имат нужда от човек с опит.”
108

Лос е сащисан. Той знае какви са опасностите в Синг Синг. Това е назначение,
изложено на политически прищевки и капризи. Директорите идват и си отиват, един е прекарал на поста само три седмици. Той трябва да мисли за кариерата си. Струва ли си да поеме риска?
Смит вижда колебанието му, обляга се на стола си и се усмихва. „Млади човече, не ви виня, че се изплашихте. Там не е лесно. Само силен човек може да се заеме с работата и да се задържи на нея.”
Значи Смит ще му хвърля предизвикателството, така ли? На Лос му допада идеята да си опита силите в работата, за която е нужен”силен човек”.
И отива. И остава. Той е най-прочутият директор на затвор от онова време. Книгата му „Двайсет хиляди години в Синг Синг” се продава в стотици хиляди тираж.
Предаванията му по радиото за затворническия живот са в основата на десетки филми.
„Човечното” му отношение към престъпниците прави чудеса в реформата на затворите.
Харви С. Файърстоун, основател на компанията, „Файърстоун” за автомобилни гуми и каучукови изделия, казва: „Не знам случай единствено и само добро заплащане да събере и задържи добър екип. Според мен, тайната е в самата игра.”
Фредерик Херцбърг, един от най-големите капацитети по човешко поведение, е на същото мнение. Той изучава задълбочено отношението към работата на хиляди хора, от заводски работници до висши ръководители. Как мислите, какво намира за основен мотивиращ фактор и най-стимулиращата страна на работата? Парите? Добрите условия на работа? Допълнителните придобивки? Не, нито едно от тези неща. Най-важният фактор, който мотивира хората е самата работа. Ако тя е вълнуваща и интерестна, човек я върши с желание и е мотивиран да я върши добре.
Това именно обича всеки успял човек – играта. Възможноста за самоизява.
Възможноста да докаже качествата си, да надмине другите, да победи. На това се опират съзтезанията по бързоходство, по надвикване и по ядене на сладкиши. На желанието на човека да изпъкне, да се почуства важна личност.

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: