ПРИНЦИП № 1Започнете с похвала и искрено възхищение.2

Джон Унамейкър използва същата техника. Той има навика всеки ден да обикаля големият си магазин във Филаделфия. Веднъж вижда клинтка да чака на щанда. Никой не й обръща внимание. Продавачите? О, те са скупчили в другия край на щанда,
говорят си и се смеят. Унамейкър не казва и дума. Минава тихичко зад щанда обслужва лично клиентката, след което връчва покупката на продавачите да я опаковат и продължава обиколката си.
Често критикуват политиците за това , че са недостъпни за избирателите си. Те са заети хора и вината понягога е на престараващите се сътрудници, които не искат да преуморяват шефовете си с прекалено много посетители. Карл Лангфорд, кмет на
Орландо, Флорида, където се ражда Дисниленд, в продължение на много години често повтаря на служителите си да пускат хората, които искат да се срещнат с него. Твърди,
че поддържа „политика на отворените врати”, и въпреки това жителите на градчето не могат да преодолеят бариерите от секретарки и администратори.
Накрая кмета намира решение. Маха вратата на кабинета си! Помощниците му разбират посланието и кмета има една наистина администрация от деня, когато символично изхвърля вратата.
Промяната на една-единствена кратка думичка често съставлява разликата между неуспеха и успеха в опита ни да променим хората, без да ги обидим или да предизвикаме у тях негодуване.
Много хора започват критиката си с искрена похвала, последвана от думичката
„но”, и завършват с критичното изявление. Ако например се опитват да променят нехайното отношение на дете към уроците му, биха казали нещо от рода на: „Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си този срок. Но ако се беше постарал повече по алгебра, резултатите щяха да бъдат още по-добри.”
В този случай Джони, насърчен от думите преди „но”, може да се усъмни в искреноста на похвалата заради продължението. Тя би му се сторила фалшиво въведение към критичния намек за неуспех. От това пострадва доверието и може би няма да се постигне целта да се промени отношението на Джони към учението.
Това може лесно да се преодолее, като се смени думичката „но” с „и”: „Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си този срок, и ако продължиш да се стараеш така и през следващия, бележките ти по алгебра ще достигнат успеха ти по другите предмети.”
В този случай Джони ще приеме похвалата, защото в продължението няма никакъв намек за неуспех. Така бихме привлекли вниманието му към това, което той коствено желае да промени, и много е вероятно той да оправдае очакванията ни.
Коственото привличане на вниманието към грешките прави чудеса при чуствителните хора, които може да възнегодуват остро от пряката критика. Мардж
Джейкъб от Унсокет, Роуд Айланд, разказа пред един от курсовете ни как убедила някакви немарливи строителни работници, които правели пристройка към къщата й, да почистват след себе си.
През първите няколко дни, докато работят, госпожа Дежейкъб се връща от работа и намира двора осеян с парчета дърво. Тя не иска да се кара с работниците, защото те си вършат чудесно работата. И след като си тръгват, заедно с децата си прибира и спретнато натрупва парчетата дърво в един ъгъл. На следващата сутрин извиква настрани ръководителят им и казва: „Много ми хареса как изглеждаше снощи моравата пред къщата – спретната чиста и не дразни съседите.” От този ден нататък работниците събират и струпват настрани отпадъците и всеки ден шефът им се обажда да попита дали тя одобрява вида на моравата след приключването на работата.
114

Едно от сериозните разногласия от запасняци и редовните военни, които ги обучават, е по въпроса за постригването на косата. Запасняците се смятат за цивилни
(каквито през повечето време наистина са) и затова не обичат да се постригват късо.
Старшина Харли Кейзър от 542–ро военно училище е изправен пред този проблем,
когато работи с група подофицери от запаса. Като опитен старшина от редовната армия от него би се очаквало да креши на войниците си и да ги заплашва. Вместо това той решава да обясни на войниците си какво иска от тях непряко.
Господа – започва той, - вие сте водачи. И ще бъдете най-добри като водите с примера си. Вие трябва да давате пример на хората си. Знаете какви са правилата за подстригването в армията. Аз ще се подстрижа днес, макар че косата ми е доста по-къса, отколкото на някои от вас. Погледнете се в огледалото и ако смятате, че за да бъдете пример за подражание, ще имате нужда от постригване, ще ви запишем час в бръснарницата.”
За резултатъ може да се досетите. Няколко от запасняците наистина се поглеждат в огледалото, същият следобед посещават бръснарницата и се подстригват, както се полага „по устав”. На следващата сутрин сержант Кейзър отбелязва, че вече са налице зачатъци на лидерски качества у някои членове на взвода.
На 8 март 1887 г. Умира сладкодумния проповедник Хенри Уорд Бийчър.
Следващата неделя Лайман Абът е поканен да говори от амвона, опустял след смърта на Бийчър. Изпълнен от желание да покаже най-доброто, на което е способен, той пише, преработва и шлифова проповедта си с флоберковски педантизъм. После я прочита на жена си. Проповедта е слаба – като повечето написани речи. Ако беше по-неразумна, жена му би могла да каже: „Лайман, това е ужасно. Няма да свърши никаква работа. Ще приспиш хората. Звучи като енциклопедия. След толкова години проповядване би трябвало да измислиш нещо по-добро. За Бога , защо не говориш нормално? Защо не се държиш естествено? Ако прочетеш това нещо, ще си навлечеш ужасен срам.”
Това би могла да каже жена му. И ако го беше казала, знаете какво би се случило.
Тя също знае. Затова само отбелязва, че от речта би излязла чудесна статия за „Норд
Америкън Ривю”. С други думи, тя е похвалва и същевременно деликатно намеква, че няма да свърши работа като проповед. Лаймън Абът разбира, скъсва внимателно подготвения си ръкопис и говори, без дори да използва бележки.
Един добър начин да поправите грешките на другите е ....

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: