ПРИНЦИП № 4Задавайте въпроси, вместо да раздавате заповеди.5

необходимост да уволните или упрекнете свой подчинен.
„Да уволниш служител не е много забавно. Да те уволнят е още по-малко забавно.
(Цитирам писмо, което получих от Маршал А. Грейнджър, експерт-счетоводител.)
Нашата работа е предимно сезонна. Затова трябва да освобождаваме доста хора, след като свърши данъчната кампания.
В нашата професия има пословица, че никой не обича да размахва брадвата. Затова се е установила практика с този въпрос да се приключва по най-бързият възможен начин, който обикновенно изглежда така: „Седнете господин Смит. Кампанията приключи и вече нямаме задачи за вас. Вие, естествено, и без това разбирате, че сте били нает само за кратък период от време и т.н., и т.н.”
В резултат на това хората се чустват разочаровани и „предадени”. Повечето от тях са работили цял живот като счетоводители и не хранят добри чуства към фирмите,
които са ги отписали.
Неотдавна аз реших да освободя сезонно наетите служители малко по-тактично и внимателно. Повиках всеки един от тях едва след като внимателно преценях работата му през зимата. Казвах му нещо от рода на: „Господин Смит, вие свършихте чудесна работа (ако е било така). Онзи път, когато ви изпратихме в Нюарк, задачата никак не беше лека. Трябваше да се справяте на място, но вие го направихте отлично, и искам да знаете, че фирмата се гордее с бас. Вие сте способен човек и ще стигнете далеч, където и да работите. Нашата фирма вярва във вас и ще ви поддържа, искам да не забравяте това.”
Какъв беше резултатът? Хората си тръгнаха, като понесоха много по-леко уволнението си. Не се чустваха „предадени”. Знаеха, че ако имахме работа за тях, бихме ги задържали. И когато ни потрябват, ще дойдат с удоволствие при нас.”
На едно от нашите занятия двама курсисти разискваха отрицателното въздействие на изтъкването на недостатъци и положителното въздействие на това, да дадеш на другия възможност да спаси гордоста си.
Фред Кларк от Харисбърг, Пенсилвания, разказа за един случай в неговата фирма:
„На производствените ни съвещания един от вицепрезидентите задаваше много резки въпроси във връзка със производствения процес на един от ръководителите на производството. Тонът му беше агресивен и целеше да изтъкне некомпетентноста на този ръководител. Тъй като не искаше да се злепоставя пред колегите си, той отговаряше уклончиво. Това накара вицепрезидента да избухне, да го наругае и да го обвини в лъжа.
Всякакви колегиални взаимоотношения, съществували преди този сблъсък, бяха съсипани за няколко минути. От този момент нататък въпросният ръководител, който по начало беше добър служител, вече не вършеше работата на компанията. Няколко месеца по-късно той напусна и отиде да работи за конкурентна фирма, където, като дочух се справял чудесно.”
Друг участник в курса, Анна Мацоне, разказа подобен случай в нейната работа – но с толкова различен подход и резултати! Госпожа Мационе, специалист по маркетинг във фирма за опаковки за храни, получава първата си голяма задача – пробна продажба на нов продукт. Тя разказва пред курса: „Когато дойдоха резултатите от опита, бях съсипана. Бях направила сериозна грешка в планирането и цялото изследване трябваше да се повтори. На всичкото отгоре нямаше време да обсъдя нещата с шефа си преди заседанието, на което трябваше да представя доклада си по проекта.
Когато ме поканиха д докладвам, треперех от страх. Правех всичко възможно да не си изпусна нервите, бях решена, че няма да се разплача и да дам повод на всички тези
120

мъже да говорят как жените са неспособни да се занимават с мениджмънт, защото са прекалено емоционални. Докладвах кратко и заявих, че поради наличието на грешка ще повторя изследването преди следващото съвещание. Седнах, очаквайки негативна реакция от шефа.
Вместо това той ми благодари за работата ми и отбеляза, че често се случва човек да направи грешка, когато работи по нов проект, и че вярва, че повторното изследване ще бъде точно и показателно за компанията. Увери ме пред всичките ми колеги, че вярва в мен и знае, че съм направила всичко възможно и че неуспехът се дължи на липсата на опит, не на липса на компетентност.
Излязох от заседанието с високо вдигната глава, решена повече никога да не разочаровам този човек.
Дори ние да сме прави, а другият със сигурност да греши, само нараняваме самолюбието му, като потъпкваме гордоста му. Легендарния френски пионер в авиоацията и писател Антоан дьо Сент Егзюпери пише: „Нямам право да сторя или кажа нищо, което дискредитира другия в собствените му очи. Важно е не какво аз мисля за него, а какво той мисли за себе си. Да нараниш нечие достойнство е престъпление.”
Истинския лидер винаги спазва .....

Изтегляне 1.15 Mb.

Сподели с приятели: