Седма глава
Души-близнаци
Помислих, че цял живот съм търсил тази жена. Казах си: ето, това е моята мисия, да бъда с нея. Но грешах. Да я намеря, не беше целта на живота ми, а нещо задължително. Защото, когато я намерих, животът ми започна.
Ричард Бах, Мост през вечността
Една от най-сложните и погрешно разбирани теми от материалите на Кейси е тази за душите-близнаци. Хората често използват този термин в смисъл, че двама души са половинките на една душа и трябва да се намерят, за да се получи едно цяло. Въоръжени с това схващане, клиентите на Едгар Кейси винаги са питали как да намерят „другата си половина", своята душа-близнак, и дали това не е сегашният им партньор. В някои случаи същите тези хора са използвали термините „лъчи-близнаци" или „пламъчета-близнаци", за да опишат едно и също.
Двадесет и седем годишна жена узнала, че е имала общи прераждания със съпруга си в Египет и Перу по времето на инките, и се заинтересувала дали са души-близнаци. Кейси отвърнал: „Да са еднакви души, не. Няма две листа на дървото или две тревички в поляната, които да са еднакви" (3285-2). След това в тълкованието обаче се казвало, че със съпруга й са духовни другари и могат да се допълват взаимно всеки път, когато работят за обща цел. Словосъчетанието „единство на целите" дава най-добра представа за разбирането на Кейси за души-близнаци.
Тълкованията му сочат, че отношенията между такива души не са задължително сексуални или романтични — главното в тях са общите цели и идеали. Душите-близнаци се събират, за да свършат някаква важна обща работа. В повечето случаи те не са романтична двойка, а двама души, събрани в общата си цел. Тълкованията често посочват души-близнаци, които в живота са родители и деца. Веднъж например той е заявил, че Исус от Назарет и майка му Мария са души-близнаци (5749-8 и други). По различни начини, когато се съберат заедно, душите-близнаци си помагат в постигането на общата им житейска мисия.
Макар главното в техните отношения да е работата, понякога те се прераждат и като семейни двойки. Колкото до това дали душите-близнаци са двете половини на едно цяло, от тълкованията става ясно, че всяка душа е отделно цяло, но е дълбоко свързана със своя Създател. Тази взаимовръзка е толкова важен елемент от същността на душата, че тя в крайна сметка представлява индивидуализирана част от едно цяло. Най-общо казано, връзката между две души-близнаци не е по-добра или по-важна от връзката между сродни души. Първите обаче упражняват уникално и постоянно влияние една върху друга в много от преражданията си на Земята. Духовните истории на Едгар Кейси и някой от най-близките му хора са интересен пример за това явление.
Може да се каже, че работата, която се превърна в завет на Едгар Кейси, е плод на усилията главно на четирима души: самия него, съпругата му Гъртруд, секретарката му Гладис Дейвис и най-големия му син Хю Лин. Те са се събрали в този живот, за да създадат организация, която впоследствие става международна и прави много за просветлението на обществото по въпроси като холистичното здраве, прераждането, сънищата, духовността и свръхсетивните способности.
С годините тълкованията потвърдили, че четиримата са се прераждали много пъти като души, свързани помежду си, както и с много други хора. Като семейство Едгар и Гъртруд са имали дълбока връзка, която е била очевидна за всичките им познати. През целия си живот Кейси е сънувал сънища, показващи неизбежността на техния брак, както и че двамата са щели да умрат доста по-рано, ако не бяха станали съпрузи.10 През 1942 г. Едгар Кейси пише следното посвещение на жена си: „Когато съм с теб, Божиите обещания винаги изглеждат по-сигурни — ти наистина си моя опора в този живот". Тълкованията потвърждават, че той има душа-близнак, която много ще му помогне в неговата работа за този живот. Оказва се обаче, че тази душа-близнак е не Гъртруд, а Гладис Дейвис. Оказало се също така, че души-близнаци са Хю Лин и майка му.
В някои отношения е невъзможно да се различи дали една връзка е между сродни души или души-близнаци. И в двата случая има трайна връзка между две личности. Тя е на духовно ниво и може да помогне много на двете страни в духовното им развитие. Още по-важно според Кейси е, че не е нужно тези връзки да се търсят—те неизбежно се случват. Главната разлика се състои в това, че сродните души се събират, за да си помогнат в духовното развитие, а душите-близнаци—за да свършат заедно някаква работа или да се обединят за постигането на обща цел.
За да демонстрирам начините, по които се събират сродните души и душите-близнаци, ето кратък преглед на миналите прераждания на четирима души, които имат големи заслуги в работата на Едгар Кейси.
Хю Лин Кейси бил интелигентен човек, питаещ дълбока любов и почит към делото на Исус. Той основал много сериозни организации и структури, занимавал се с умствена дейност, чувствал се най-добре на открито, сред природата, и умеел да общува с хората. Някои от преражданията, оказали най-силно влияние върху сегашния му живот, били като един от първите фараони на Египет; съвременник, последовател и мисионер на Исус; баварски воин кръстоносец и монах в Англия (341-1 и други). Като дете той често говорел за желанието си да отиде като мисионер в Китай. Това желание отчасти се дължало на някогашното му изключително ползотворно прераждане в тази страна; по онова време бил много близък с настоящата си съпруга Сали. Родството на душите им можело да се проследи и до Палестина, където двамата били брат и сестра.
Гъртруд Кейси притежавала вродени дарби в живописта и балета. Докато Едгар Кейси работел като фотограф, тя се справяла много изкусно с оцветяването и ретуширането на снимките. Макар че никога не била виждала балет, още като дете, а и по-късно често ходела в гората и танцувала с часове, представяйки си, че го прави пред публика. Подобно на сина си Хю Лин, тя имала силен ум. Преражданията, които оказвали най-голямо влияние върху сегашния й живот, били на красива танцьорка в Египет, осиновено дете на персийски номад-лечител, дъщеря на елински философ и дама от френския кралски двор по времето на Луи IV и Луи XV (538-5 и други).
На Гладис Дейвис било казано, че едно от най-ценните й качества е способността да превръща всяко препятствие в трамплин за духовно развитие. Тя притежавала силна вяра и вродено желание да направи „добро на много хора" (288-1). В най-значимите си прераждалия била дъщеря на висш египетски жрец, съпруга и помощница на персийски номад-предводител и млада майка на незаконно дете във френския кралски двор по времето на Луи XV (288-6 и други).
Според тълкованията Едгар Кейси бил склонен към крайности. Главният му източник на стабилност била неговата духовност и интересът му към духовното развитие. Като душа му било писано да донесе просветление на много хора, в качеството си на медиум да им помага с полезна информация и да даде на човечеството много знания за лечителските изкуства. Най-значимите му минали прераждания били на висш жрец в Египет; персийски номад-лечител; съвременник, последовател и мисионер на Исус; незаконородено дете по времето на Луи XV; американски трапер и скитник през XVIII век (294-8 и други).
Два от важните периоди и за четиримата били в Египет и в светите земи по времето на Исус. В първия случай били преродени четиримата, докато във втория Гладис и Гъртруд останали в отвъдното като „духовни наставници" на своите души-близнаци.
В Персия Гъртруд била осиновена от лечител и съпругата му, преродени сега в Едгар Кейси и Гладис Дейвис. В настоящето ролите били разменени — след като била наета като секретарка, Гладис се нанесла у семейство Кейси и станала тяхна „осиновена дъщеря". В Персия душите-близнаци Гладис и Едгар били родени с цел да основат център за лечение, образование и духовно просветление—дело, наподобяващо АИП през XX век.
Френското прераждане на Едгар като незаконородения син на Гладис било твърде кратко. Той бил убит в съвсем ранна възраст поради възможността да претендира за трона. Същите отношения, но с разменени роли душите имали и в Египет, където Дейвис била дъщеря на Едгар и Гъртруд. Според тълкованията най-голямо влияние върху четиримата било общото им прераждане в Египет.
Тогава Едгар Кейси бил висш жрец, който помагал на хората да разберат много духовни и вселенски истини. Хю Лин пък бил владетел, натоварен с отговорността да сплоти своя многонационален народ. Двамата били влюбени в красива танцьорка. И тази танцьорка била бъдещата Гъртруд Кейси. По-късно тя и Едгар заживели заедно и им се родило дете, сегашната Гладис Дейвис. Бесен от ревност, Хю Лин изпратил жреца и танцьорката в изгнание, но задържал детето при себе си, за да му напомня за изгубената любов.
Разбира се, всички тези минали отношения имали различни влияния върху днешния им живот. В ранна възраст Хю Лин изпитвал ревност и неприязън към баща си. Поради общото им прераждане в Палестина обаче двамата изпитвали силна любов и почит към делото на Исус. Гладис на моменти се разкъсвала между братската любов и неприязънта си към Хю Лин, а Гъртруд се отнасяла с него не толкова строго като баща му. Освен това тя и Едгар често се чувствали като родители на Гладис.
Очевидно връзките между сродни души се състоят от много минали влияния и пориви, върху които трябва да се работи в настоящето. По тази причина тълкованията на Кейси често напомняли на хората, че „...истинското рождено право на отделната същност е волята. Следователно никой порив, никое обстоятелство, никое условие не е по-силно от волята на индивида" (2272-1). Макар че миналите прераждалия оказват влияние върху настоящото под формата на подсъзнателни спомени, всеки човек си запазва свободата да решава как ще се справи с тях. Чудесен пример за това е Хю Лин, който в Египет прокудил Едгар Кейси и прекъснал работата му, но сега посветил целия си живот, за да не се загуби бащиното му дело.
Колкото до днешните отношения на душите-близнаци Гладис Дейвис и Едгар Кейси, както и Гъртруд Кейси и сина й Хю Лин, на всеки от тях било напомнено, че са се събрали за осъществяването на „една цел". За връзката между Гладис и Едгар в едно тълкование се казва:
„Запомнете, деца мои: единство в целите, единство в духа, единство на умовете при всяко общуване на телата (защото душите в крайна сметка са едно) и в подхода ви към всеки индивид; нека целта ви е събуждане на най-доброто у всеки човек и покажете му, че обединяването на силите е най-доброто нещо на този свят" (288-19).
Сякаш за да потвърди вечността на връзката между душите-близнаци, друго тълкование отбелязва, че двамата работят заедно, откакто „утринните звезди са запели, а шепотът на ветровете е донесъл вестта за идването на човека" (294-8).
На Гъртруд и Хю Лин пък било казано:
„Емоциите пораждат много тесни връзки, както личи и от едно египетско пребиваване, не само като майка и син, а още по-близки: в знанията, в разбирането на нещата, в безпристрастността — защото те са едно, когато се обърнат в една посока" (538-59).
През целия си живот Едгар Кейси давал на хората точна и полезна интуитивна информация. Тя помогнала на мнозина да разберат по-добре себе си и да вземат дейно участие в развитието на своя живот. Очевидно една от целите е била самата инфомация. В същия ред на мисли една от основните цели в живота на Гладис Дейвис била да записва и класифицира тази информация. Преди нейното назначаване за секретарка (през 1923 г.), тълкованията му, правени от 1901 г., невинаги са били записвани и съхранявани за бъдещите поколения. Близо 95% от архивираните във фондация „Едгар Кейси" тълкования са записани от Гладис.
Освен че подкрепяла съпруга си и внасяла равновесие в живота му, Гъртруд ръководела и процеса, при който той правел тълкованията. В тази своя роля тя оказвала стабилизиращо влияние, така както и в семейството. По същия начин Хю Лин Кейси станал стабилизиращ фактор в развитието на бащината си организация.
През януари 1945 г., когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300. По онова време единствената публикувана книга по темата била „Има една река" на Том Съгрю. Тя видяла бял свят благодарение главно на Хю Лин, който сериозно се ангажирал с идеята. През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Писани още докато участвал във Втората световна война, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали списание, непрекъснати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкованията, една от най-добрите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкованията по теми и извличане на практически сведения от тях.
През юли 1982 г., когато Хю Лин почина, тези цели вече бяха осъществени. АИП вече имаше голяма централа, стана международна организация с десетки хиляди членове по целия свят и беше издала буквално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му. Макар темата да се обсъжда рядко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й писал писмо, в което изразил чувствата си по следния начин:
„Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бориш с проблеми, пред които други биха се огънали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераждалия — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това няма да забравя. Мога да изброявам безкрайно.
Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през вратата към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, понякога за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб.
Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изящество и красота, че не бих позволил себичните ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение.
Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам.
ХюЛин (Случай 538-9, доклади)
Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напуснала делото на живота им. Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще продължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.
Осма глава
Същност на самотата
Животът ми, какъвто го живях, често ми приличаше на история без начало и край. Имах чувството, че е някакъв исторически фрагмент, извадка, на която предходният и последващият текст липсват... Ясно бих могъл да си представя, че съм живял в по-ранни векове, че там съм се сблъсквал с въпроси, които са останали без отговор: че е трябвало да се родя отново, защото не съм могъл да изпълня мисията, за която съм бил предназначен. Когато умра, ще ме последват делата ми (поне така си представям). Ще нося със себе си това, което съм създал. Междувременно обаче въпросът е в това, че в края на живота си няма да застана с празни ръце.
Карл Юнг, Спомени, сънища, размисли
Сред най-удивителните неща в тълкованията за самотни хора, които търсели приятелство, другарство или брак, е, че Кейси никога не им е казвал къде да намерят такава връзка. Информацията засяга единствено онова, което тези хора е трябвало да свършат в периода на самотата си. Често тя била необходима на човека за духовното му израстване и изцеление, а също така му давала възможност да протегне ръка на някой в по-неизгодно положение. На хората, които страдали от самотата си, било казвано да открият неповторимите дарби и способности на душата си и да намерят начин да бъдат полезни на другите. Кейси е вярвал, че ако положи усилия в тези насоки, човек неизбежно ще си намери другари.
Двадесет и девет годишна разведена жена се тревожела например ще успее ли някога да се омъжи отново и искала да разбере дали вече не е срещнала бъдещия си съпруг. Кейси я посъветвал да не мисли толкова за брак, а да обърне внимание на умственото и физическото си здраве, както и на личните си постижения: „Първо да направи нещо със себе си! Да осмисли личните си отношения и начина, по който се проявява връзката й с Божественото, и да си намери някакъв идеал!" (5615-1).
От повторен брак се интересувала и тридесет и девет годишна вдовица. След смъртта на съпруга й алкохолик тя се чувствала самотна и не знаела какво да прави. Разбира се, мислела главно за собствените си нужди — как да прогони самотата и да намери щастие. Кейси й казал да смени подхода, когато намери сили за това:
„Направи нещо за някой друг! Направи живота му щастлив, стойностен и тогава може да преживееш тези неща! Издигни се до съзнанието, че ако искаш да имаш живот, ако искаш да имаш приятели, ако искаш да срещнеш любовта, трябва да направиш тези неща. Защото получаваш само когато даваш" (1786-2).
През 1930 г. една четиридесети осем годишна жена, също вдовица, писала на Едгар Кейси с молба за помощ. Част от писмото й гласяло:
„Овдовях преди петнадесет години и макар че съм доста заета, се чувствам самотна, копнея за другар. В живота ми има много мъже, но така и не срещам подходящия, когото да обичам достатъчно, за да се омъжа за него. Можете ли да ми кажете дали някога ще се омъжа отново? Това е въпросът, във връзка с който имам нужда от Вашата помощ. Ще направите ли това за мен? Надявам се скоро да ми пишете кога мога да очаквам тълкование..." (случай 1740-1, доклади).
По време на тълкованието Кейси отговорил, че самотата й се дължи на няколко причини. Тя била „с прилична външност, физически привлекателна [и] изключително умна", но често избухвала, макар после да съжалявала за казаното. Притежавала таланти и способности, които имали нужда от изразяване и не й давали мира отвътре. Обвинявала другите за нещастията си. Жената била посъветвана да обърне живота си в по-градивна посока, да използва по-положително способностите си, да се съсредоточи върху своите идеали, да поддържа добра физическа форма. Ако следвала тези насоки, всичко, от което се нуждаела в живота, щяло да дойде при нея, включително желаният партньор.
На въпроса: „Къде е човекът, за когото ще се омъжа, и как мога да го срещна?", една двадесет и четири годишна жена получила следния отговор: „Това трябва да стане като естествена последица от общуване в ежедневието. Когато подготвиш ума и тялото си за изграждане на дом и семейство, той ще се появи" (951-4). На един четиридесет и шест годишен мъж, който също търсел партньорка в живота, било напомнено, че трябва да поработи върху себе си. Кейси му поставил въпроса: „Щом не можеш да живееш в мир със себе си, как ще живееш с другите?" (5392-1).
Шестдесет и осем годишен професор, който твърде дълго живеел сам, се оплаквал, че в живота му липсват значими връзки и приятелства. Човекът питал как може да се поправи това. Кейси го посъветвал: „Давай от себе си така, че да привлечеш хората, които се нуждаят от онова, което можеш да им дадеш" (3056-1). „Постоянно поддържай оптимизма си и помагай на онези, които са в по-лошо положение от теб — те са милиони!" (1540-6). Така отговорил Кейси на четиридесет и пет годишна жена, която искала да разбере кои са „най-подходящите отдушници" за самотата й.
Двадесет и шест годишна жена копнеела за съпруг и деца, но й било казано, че били налице много други области, към които тя би могла да се насочи в момента—имала дарба на писател, учител, секретарка, вдъхновителка и дори проповедник. Кейси я насърчил да избере някое от тези поприща, докато се появи възможност за брак: „Използвай онова, което ти се дава сега, и Неговата благодат, Неговата милост, Неговата любов ще те държат далеч от страха от самотата, от отчаянието; ще ти донесат радост в служене на ближния" (945-1).
След като загубила семейството си във войната и останала сама с шестнадесетгодишната си дъщеря, една четиридесет и пет годишна жена изпитвала ужас от деня, в който и момичето ще я напусне. През 1944 г. тя писала на Едгар Кейси с молба за съвет как да пребори тези страхове:
„Като че ли всичко се свежда до едно: чувствам се много самотна и изпадам в отчаяние, когато си помисля, че само след няколко години няма да имам дори дъщеря си, за която да се грижа, да я наставлявам и да я обичам. Какво ми става? Получавам много комплименти, че съм привлекателна, дори чаровна, но в социално отношение съм кръгла нула. Разбира се, не съм в първа младост, а само младите момичета имат възможност да избират между множество партньори от противоположния пол. Мъжете, които познавам, до един са женени. Всички, които са се интересували от мен досега, са имали непочтени намерения. Имам чувството, че съм останка от отминала епоха — защото в днешната има само алкохол и разпуснатост. Но дълбоко в себе си зная, че постъпвам правилно, иначе бих загубила самоуважение, а просто не съм готова да платя такава висока цена, за да се харесвам на другите. Нима до края на живота си ще бъда сама и нещастна, а щастието винаги ще ме подминава? Има ли поне лъч надежда?" (случай 5728, доклади).
Кейси й отговорил, че тя притежава много неща, които може да сподели с другите. Насърчил я да използва способността си да помага на околните да се отърсват от злободневните грижи. Подходяща идея било да събира малки групи хора, които заедно да изявяват таланта си, или да организира курсове по метафизика, тъй като имала вродена дарба да забавлява и да води разговор. Освен това притежавала мистично излъчване и знаела много за тайните на непознатото. Талантът й да забавлява и вдъхновява другите идвал от едно нейно прераждане в Гърция. По време на живота си в светите земи пък се занимавала усилено с изследване на мистериите на живота. Когато жената попитала: „Как да запълня огромната празнина в живота си?", Кейси отговорил: „Чети посоченото и започни с онова, с което същността може да помогне в живота на другите и на себе си".
Млада жена пък узнала от Кейси, че периодите й на съмнения, страхове и самота се дължат на това, че упорито потиска желанието си за себеизява. Тя била насърчена да престане да се подценява, да осъзнае, че единственият човек, който я спира, е тя самата, и да даде израз на талантите си (1968-5). Макар че минали цели десет години, докато се омъжила и родила две деца, тя била много доволна и благодарна, че е изчакала, докато намери подходящия съпруг. Веднъж писала на Гладис Дейвис: „Убедени сме, че това ни накара да ценим брака си повече, отколкото ако се бяхме оженили на по-млада възраст".
В случая с една петдесет и четири годишна домакиня тълкованията давали да се разбере, че чрез самотата собственото й подсъзнание я подсеща да се обърне към себе си. По собствените й думи тя често се чувствала самотна и недоразбрана. Кейси й казал, че притежава писателски талант, особено в областта на разказите и книгите за подрастващи момичета. Той бил убеден, че ще престане да се чувства самотна, ако развие дарбите и способностите, които притежавала на душевно ниво, но още не е използвала (2992-1).
На друга жена също било казано, че самотата й се дължи отчасти на това, че често потиска същността и способностите си. Това станало причина и за физически дисбаланс, който допълнително влошавал депресията й и й внушавал усещането, че е „откъсната от хората и самотна, че никой не го е грижа за нея и тя не се интересува от другите" (3102-1). Освен препоръките във връзка с физическия проблем и съветите да намери физическо и умствено равновесие, Кейси й напомнил, че „умът е строителят" и мислите постоянно оказват въздействие върху душевното и физическото състояние на човека.
През май 1944 г. една жена му писала: „Чувствам се сама на този свят, на петдесет и пет съм и остарявам в самота, въпреки че отчаяно се нуждая от семейство, любов и другарство... Пред другите си слагам щастлива маска и съм солистка в един хор, където пея с вдъхновение, но дълбоко в сърцето си съм едно малко, самотно дете..." (случай 5124-1, доклади). В тълкованието й се казвало, че тя твърде често е потискала талантите, желанията и склонностите си, понеже се е водила по мнението на другите. Това възпрепятствало личното й израстване. Ако започнела да се занимава с нещата, от които разбирала и които й били интересни, щяла да срещне бъдещия си съпруг. Ако обаче продължавала да потиска чувствата си и да отбягва дейностите, с които наистина предпочитала да запълва времето си, щяла да остане сама до края на живота си.
В друг случай на тридесет и седем годишна домакиня било казано, че самотата в живота й е резултат от това, че се чувства неразбрана и неоценена „дори от онези, които са близки със същността". Била насърчена да започне работа върху духовните си идеали и да култивира у себе си увереност, която щяла да й помогне в себеизразяването (2170-1).
След като децата пораснали и напуснали дома, петдесетгодишната им майка се чувствала самотна. Всъщност тя поискала тълкование, за да разбере дали със съпруга й трябва да се преместят в по-малка къща. Кейси й казал, че една смяна на жилището може да й се отрази добре, но за да се отърси от самотата, трябва да помага на другите. Освен да поддържа връзка с любимите си хора, тя била посъветвана да открие как да бъде от полза за познатите си (79-1).
Четиридесет и две годишна художничка пък получила тълкование, според което подсъзнателно отлагала да се омъжи, защото в много от предишните й прераждания изборът на неподходящ партньор й „донесъл объркване". Кейси я насърчил да продължи да преподава на деца, а с времето щяла да се появи възможност за подходяща връзка. На въпроса й какво да прави междувременно, когато се почувства самотна, й било напомнено, че всъщност никога не е сама:
„И докато анализираш себе си и проблемите си, не забравяй урока, който трябва да научиш тук и сега. Знай, че никога няма да си сама, ако се стремиш да бъдеш едно с Него. Защото Неговото обещание е: „Никак няма да те оставя — с тебе ще бъда винаги". И ако често се ослушваш, може да чуеш в себе си онзи глас: „Аз съм, не бой се" (2397-1).
Една жена искала да разбере защо често се чувства самотна и защо има толкова малко приятели и научила от тълкованието си, че не е изградила истинска близост с никого. Вместо да се среща с тях на светски събития или в ежедневието, трябвало да им засвидетелства същата любов, която търсела за себе си. Имало много хора с по-малко късмет от нея и тя можела много да им помогне. В замяна щяла да намери любовта (2401-1).
Един мъж твърдял, че стеснителността е може би най-големият му проблем. Той бил посъветван: „Отпусни се, като правиш нещо за другите!" (5420-1). Когато попитал как да намери подходящото момиче, за което да се ожени, Кейси му отвърнал: „Постъпвай и живей, както подобава на човек, който заслужава този идеал, и той ще дойде".
Тридесет и шест годишна жена поискала тълкование, защото се чувствала много самотна и безразлична към живота. Тъй като не била доволна от работата си, тя искала да знае дали има начин да намери „някакво подобие на удовлетворяващ, плодотворен, дори щастлив живот..." и дали би могла да се надява „на любов, брак и собствени деца". Кейси й казал, че е много приятна личност, въпреки склонността си понякога да се нервира от „съвсем незначителни неща". Притежавала художествени, писателски и актьорски способности, които реализирала в радиопредавания. А в миналите си прераждания често развличала другите или се занимавала с деца.
В настоящето обаче не използвала добре творческите си способности. Кейси я посъветвал да си намери работа, свързана с тези дейности, за да изразява себе си. Тълкованието я уверявало, че ако започне по-подходящи занимания, бъдещият партньор щял да я открие сам. Когато жената попитала кой е правилният курс на действие, Кейси отговорил:
„Моли се ежедневно същността да бъде насочвана към дейности и решения, които ще са от по-голяма полза не само за нея, но и за да стане светът по-добро място за другите" (5248-1).
Според тълкованията някои хора сами се изолирали от другите с погрешните си реакции, макар да не го правели съзнателно. Четиридесет и девет годишен мъж, работещ в търговията с обувки, поискал през 1936 г. например здравно тълкование за проблема с кръвообращението си (1238-3). След като получил нужната информация, човекът попитал: „Какво ми има, че така и не успявам да завържа трайно приятелство?". Кейси му отговорил, че притежава критичност и талант за консултант. По тази причина привличал мнозина, но когато го питали за мнението му, давал твърде сурови „оценки". Било му напомнено, че когато хората идват при него за помощ, не бива да се възгордява от знанията си, а да направи всичко възможно да им помогне.
Тридесет и една годишна художничка, която често се чувствала неоценена, била насърчена да развие способността си да цени другите. Кейси й казал, че каквото посее, това ще пожъне. Препоръчал й следната молитва:
Господи, позволи ми да запълня мястото в живота на другите, което Ти си ми определил, за да разберат, че животът е от Теб и в Теб (1823-1).
Едгар Кейси често е разисквал динамиката на универсалния закон за привличане на подобното. По-просто казано, човек привлича това, което излъчва. И за да не страда от отрицателните последствия, трябва да се замисли повече за отношението си към другите, да им дава онова, което би искал да получи в замяна:
„Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб" (2023-1).
Родителите на едно единадесетгодишно момиче научили от полученото тълкование, че тя ще се чувства най-добре в собствената си компания, което е голям дар, но трябва да я научат да бъде добра компания и за другите. Момиченцето имало твърде критични наклонности и ако не успеело да се освободи от тях, по-късно щяло да остане само. Тълкованието съветвало родителите да й дадат следния ценен урок: „да не обръща голямо внимание на чуждите недостатъци, така както би искала и другите да не обръщат внимание на нейните" (2648-1).
На млада жена Кейси казал, че склонността й да омаловажава себе си и способностите си й носи много самота. Той я насърчил да си възвърне духовната вяра, която имала по време на прераждането си в Рим. Съсредоточаването в личната духовност и вяра щяло да й донесе необходимата увереност, за да преодолее самотата (2803-2).
Един тридесетгодишен пилот научил от своето тълкование, че в повечето случаи е самотен, защото не смее да отдава любовта си. Той бил посъветван да внимава много как се отнася с околните, когато се чувства сам или е разстроен. Кейси му напомнил, че каквото отдава в емоционално отношение, това и ще получи:
„Ако искаш да имаш приятели, бъди дружелюбен. Ако искаш да имаш любов, обичай другите. Ако искаш да имаш надежда, проявявай я към ближния. Макар че може да има периоди, когато сякаш няма надежда, когато се чувстваш потиснат, не съди околните за това. Защото както прощаваш, така ще бъдеш простен; като се надяваш, работиш и проявяваш една или друга черта от характера си, ще бъдеш възнаграден — ако го правиш в духа на истината" (3184-1).
От своето тълкование счетоводителка разбрала, че е самотна заради бързия си и саркастичен ум. Тя толкова се страхувала от критики, че за да се предпази, често насочвала стрелите си към околните. Кейси й казал, че трябва да пренасочи умствените си способности към култивирането и прилагането на нови възгледи за живота (5098-1). С малко повече упоритост и постоянство можела да промени реакциите си към хората, а с това и техните към нея, и никога повече да не остава самотна.
В някои случаи причината за самотата се крие в преживявания от минал живот. Такъв пример е една държавна служителка, която често се чувствала самотна дори да се намирала в претъпкана стая. Кейси й казал, че част от тези чувства се дължат на прераждане по времето на кръстоносните походи (1183-1). Тогава семейството й често я оставяло да се грижи сама за дома, докато те отсъствали. Тълкованията показвали, че когато чувствала същата самота, трябвало да я възприема като напомняне, че е време да се вглъби в себе си, и като възможност да потърси вътрешното си аз.
Тридесет и четири годишна жена, която постоянно се изолирала емоционално от света около себе си, се чувствала самотна в самата си същност и колкото повече хора имало наоколо, толкова по-самотна била. В тълкованието се казвало, че страхът да открие чувствата си идва от минал живот. Тогава останала с разбито сърце и се заклела „никога повече в материалния живот да не обича онези, които могат да я разочароват или да й причинят сърдечни терзания" (1747-3). Кейси я посъветвал да показва повече обич към другите и да започне да си създава приятелства. По този начин не само щяла да задоволи своята нужда от любов, но и да помага на онези, които изпитват същата потребност.
Тридесет и една годишна разведена жена узнала от Кейси, че причината да дружи с хора, които не й допадат особено, е страхът й да остане сама. Бившият й съпруг бил „напълно неморален и безотговорен" пастор, но опасенията й не се дължали само на проваления брак. От тълкованието ставало ясно, че в последното си прераждане жената участвала в изследователска експедиция, но колегите й я изоставили и се върнали в родината си. Страховете й можели да бъдат преодолени със самоанализи и постоянство (958-3).
Един петдесет и три годишен мъж обичал хората и компаниите, но имал чувството, че те се отдръпват всеки път, когато направи опит да се сближи с тях. Често се случвало да е самотен дори сред тълпа и се затварял в себе си, защото усещал, че другите го изолират. Кейси му разяснил, че това се корени в негово прераждане като саксонец. По онова време той обичал всички да му се възхищават: „Там същността била почитана от ближните си—и й харесвало! Но вместо да използва това, за да им служи по-добре, тя само му се наслаждавала и другите й обърнали гръб!" (3544-1).
Независимо дали самотата идва от минало прераждане, от детството или от физическо или душевно заболяване, тълкованията на Кейси предлагат един и същи подход за решаване на проблема. Например на една четиридесет и седем годишна жена било казано, че усещането за самота и потиснатост се дължи отчасти на проблеми с храносмилането. Освен че й съобщил кои лекарства ще й помогнат, той й напомнил за могъщите способности на собствения й ум. Посъветвал я да осъзнае връзката и единството си с останалата част от Творението. Всичко това заедно щяло да доведе до „по-добра физическа и умствена нагласа в рефлексите на цялото тяло" (1100-34).
Човек със семейни проблеми попитал доколко детството е създало у него способност за „нормален, щастлив брак" и получил следния отговор:
„Толкова, колкото същността позволява. Защото, когато си бил дете, ти си мислил като дете, но сега, след като си станал мъж, добре ще е да оставиш детинщините и да не обвиняваш другите за тях. Защото всяка душа е същност— тяло, ум, душа. Тя ще използва волята си, за да приложи плодовете на духа върху околните условия и да се настрои на едни вълни с безкрайното. Ако се опита да злоупотребява с тях, ще си плати. Както е и при теб. Докато расте дървото, можеш да го насочваш и да му придаваш желаната форма. Така може да стане и с отделната същност, докато се обучава и израства. Тя има същите онези черти, но и своя индивидуалност..." (4083-1).
Мъжът обаче продължил да разпитва в същия дух: „Има ли някакви преживявания в юношеска възраст, които са отнели способността на същността за нормален, щастлив брак?". Отговорът бил: „Чети каквото е дадено. Всичките ти проблеми са в теб". Накрая, когато попитал: „Психоаналитично погледнато, каква е емоционалната възраст на същността?", Кейси отвърнал кратко: „Около два месеца".
Родителите на едно момченце научили от тълкованието си, че синът им е склонен понякога да се чувства самотен. Кейси им препоръчал, когато тези моменти настъпят, детето да се обръща към музиката, която за него щяла да има особено значение (3203-1).
Тълкованията често препоръчвали на хората, които търсят партньор, добре да помислят какво точно искат. Ако ставало дума за някой, който да задоволи емоционалните или физическите им потребности, нямало да бъдат щастливи в брака. Най-подходящият партньор за семейство бил този, на когото да бъдат полезни и който също да им помогне. Според Кейси истинската любов не е просто емоция, а акт на отказване от себе си в служба на друг човек. Истинската любов е събиране на допълващи се части, които не са идентични. Това би позволило на двамата да изживеят един „по-полезен, по-пълноценен, по-... балансиран живот..." (364-7].
Когато едно двадесетгодишно момиче се поинтересувало в коя област ще работи бъдещият й съпруг, тълкованието отговорило: „Дали ще е уличен метач или президент, ти ще го познаеш! Не се избира по професия, а сърце откликва на сърцето и тяло на тялото" (308-13).
Когато тридесет и осем годишен мъж попитал кога е препоръчително да се ожени, Кейси отвърнал: „Препоръчително е по всяко време, стига да намериш подходящия партньор!". А отговорът на въпроса: „Срещнал ли съм вече подходящото момиче, за което впоследствие ще се оженя?", бил: „Това зависи от теб. Вече си срещал някои, за които би могъл да се ожениш, но искаш ли?". Сетне човекът помолил да му бъде разкрито името й, но Кейси му казал, че това е решение, което сам трябва да вземе. Десет месеца по-късно човекът вече бил женен (622-7).
Ето и един последен пример. През 1943 г. една тридесет и седем годишна жена напуснала работата, която обичала, за да си намери съпруг. Приятелка й била казала, че професията й на детегледачка „не й позволява да изявява талантите, които Създателят й е дарил". През май същата година жената поискала тълкование, като попитала дали е орисана да остане сама, или има шанс да се омъжи. Интересувала се още няма ли да е най-добре да напусне дома си в Ню Йорк.
Било й отговорено, че до три години ще има възможност за голяма радост, ако се съсредоточи върху целта на живота си. Тя обаче не била да бъде просто бавачка, а трябвало да осъзнае значимостта си като „учител, другар, възпитател, като човек, който може да направлява не само духовното, но също така и умственото, и физическото тяло на детето..." (2988-2). Била посъветвана да остане в Ню Йорк. След тълкованието, което не решавало проблема й със самотата, жената все пак изпитала облекчение, че не е нужно да се съсредоточава върху търсенето на съпруг, а може отново да се заеме с любимата си работа.
Месец по-късно случайно се сблъскала с бившия си работодател в един универсален магазин. Семейството така и не било успяло да намери жена на нейно място, така че настоятелно я помолили да се върне при тях. Тя писала на Едгар и Гъртруд Кейси за новата си нагласа: „И така, пак съм на старата си работа — която напуснах преди четири седмици, — но се върнах като нов човек, с радостен поглед върху живота и работата си".
В следващите няколко години не получили никаква вест от нея, но през 1958 г. тя написала на Гладис Дейвис писмо, част от което гласяло:
„Скъпа Гладис,
.. .Стана ми много приятно, когато научих, че си ме „търсила"; само че аз изобщо не съм напускала Ню Йорк — та как бих могла? В тълкованието на Кейси се казваше, че ще намеря брачния си партньор именно в този град. И това трябваше да се случи през 1946 г., но ние се срещнахме 2 години по-късно. Все пак г-н Кейси се оказа прав—както обикновено. След време със съпруга ми разговаряхме за тълкованието и открихме, че през 1946 г. и двамата сме отказали работа, която е щяла да ни срещне. Виждате ли? Но както и да е, вече съм г-жа [2988]..." (случай 2988, доклади).
Кейси отново се бил справил.
Сподели с приятели: |