Шеста глава
Предизвикателства в отношенията между сродни души
Съвършен свят ще има едва когато ражданите в него постепенно започнат да прилагат поуките, добити в минали прераждания, вместо да започват от нулата.
Лесли Д. Уедърхед, Д.Ф. Факти на прераждането
Каквито и да са житейските факти, от тълкованията на Едгар Кейси става ясно, че душата привлича към себе си онези трудности и условия, които ще й осигурят най-добра възможност да „срещне себе си". Затова във всяка връзка има някакви предизвикателства. Кейси е смятал, че тези проблеми не идват отвън, а човек участва в планирането на житейския си път. Няма такова нещо като „жертва", освен ако индивидът не избере да се държи като такъв, а всички трудности могат да ни окажат голяма помощ в духовното израстване и личностната трансформация.
През 1939 г. Кейси бил изправен пред един интересен случай на „любовен триъгълник", който чудесно илюстрира динамиката на трима души, получили възможност да срещнат себе си. Ставало дума за четиридесет и девет годишна жена на име Мей, която дошла със съпруга си Хауърд и любовницата му, за да получат тълкование за създалата се ситуация. Тя казала на Кейси, че мъжът й и другата са толкова влюбени, че не знаят какво да правят. Хауърд бил импотентен и Мей знаела, че увлечението им не е от физическо естество, но плачела и нямала никаква представа как да проумее станалото и да се справи с него.
По-раншни тълкования били показали, че семейството е имало поне три общи прераждания — в Палестина, Египет и Персия. В Персия Мей използвала влиянието и себичността си, за да се поставя над околните. Очевидно през същия този период Хауърд бил доста разпуснат сексуално и обичал да се заобикаля с „прекалено много съпруги" (289-9). Според тълкованието именно на персийското прераждане се дължала настоящата ситуация в живота им. Очевидно днешната му приятелка някога била една от неговите съпруги, а Мей по някакъв начин използвала положението си, за да й навреди. В резултат сега и тримата „срещали себе си".
Кейси им казал, че Хауърд и Мей „са си необходими, понеже си помагат". Колкото до връзката с другата жена, съпругът бил посъветван да направи от нея „нещо красиво, а не грозно!" (413-11). В Персия той обичал и двете и любовта му към тях продължила на душевно ниво. Сега обаче трябвало да бъде съобразена с конкретните обстоятелства. Като бъдеща стратегия им се препоръчвало постоянно да си задават въпросите: „Какво би казал Бог? Какво биха казали децата ти? Какво би казал съседът ти?".
Според тълкованието създалата се ситуация била много поучителна и би могла да се превърне в „трамплин" за развитието и на тримата, независимо че на пръв поглед изглеждала като безизходица. На всеки било напомнено да не забравя за чувствата на другите: „Живей и постъпвай към другия така, както би искал да постъпи той с теб, ако местата ви бяха разменени". Кейси ги съветвал да не се обвиняват и да не се съдят един друг — трябвало да посрещат всичко ставащо с безусловна любов.
Мей направила всичко възможно да следва съветите. След известно време се заинтересувала как се справя със ситуацията. Кейси й отговорил: „Малцина постигат такъв напредък, такъв скок дори в проявяването на любов и търпение" (413-13). Тълкованието завършвало с обнадеждаващи думи: „Дръж се здраво за тази вяра, защото приближава денят, когато в живота ти ще дойдат повече спокойствие, повече хармония, повече щастие".
Скоро след това съпругът и приятелката му се разделили и станало възможно семейният живот да бъде подновен. Няколко години по-късно Хауърд заболял от сърце, но жена му продължила да се грижи за него и да го обича. Може би най-важното тук е, че тя успяла да се отърси от егоизма си на душевно ниво и се научила на истинска, безусловна любов. Хауърд починал през 1968 г. В докладите не се споменава повече за другата жена. Мей обаче живяла дълго и плодотворно, подкрепяна от семейство и приятели. Починала през 1991 г. на забележителните 101 години. Друго семейно предизвикателство ни представя случаят с тридесет и една годишна жена и съпруга й, които поискали общо тълкование за трудните си отношения. Бракът бил втори и за двамата и те се интересували как да преодолеят някои от проблемите си. Освен другите им разногласия, между съпруга и доведения му син съществувала постоянна вражда. Кейси казал на семейството, че не са се събрали случайно, а заради материалното, умственото и духовното развитие на тримата. Насърчил ги да използват тази възможност. Имало много основания да останат заедно и само едно, за да се разделят — егоизмът. Когато жената попитала: „Защо се чувстваме така неуютно един с друг?", той отговорил:
„Те всички са решили, че не ги е грижа и не искат да бъдат заедно; но ако анализират съществуващите между тях проблеми и се опитат — наистина се опитат—да ги разрешат честно, ситуацията ще бъде овладяна и неприязънта им ще изчезне" (263-18).
Съпрузите искали да знаят какво да направят, за да се чувстват наистина женени. Съветът бил: „Обединете целите си". На въпроса: „Защо ни е толкова трудно да постигнем съгласие за каквото и да било?", Кейси отговорил: „Всеки търси различията, а не онова, в което можете да сте единодушни!" Освен да се погледнат един друг по различен начин, двамата били посъветвани да намерят някаква дейност, хоби или развлечение, с което да им е приятно да се занимават заедно. Колкото до отношенията между тримата, било подчертано, че всеки трябва да се научи да „смалява недостатъците и да увеличава добродетелите!" Накрая Кейси им препоръчал „така да живеят, така да се отнасят един с друг, че този им живот — тук и сега — да си струва".
Но трудностите между тях продължили и през 1944 г. двамата се разделили. Раздялата обаче била краткотрайна и те скоро се събрали. Според докладите не само решили да направят втори опит, но и отношенията между мъжа и доведения му син се подобрили. След време приятелите им забелязали, че „се справят чудесно". Семейният им живот станал пример за мнозина. Връзката им продължила чак до юли 1963 г., когато жената починала. През 1967 г. съпругът бил покосен от инфаркт, а синът заявил, че той му бил станал „истински баща" във всяко отношение.
Като друг пример за триъгълник в отношенията може да се даде следният случай. В рамките на две и половина години един тридесет и четири годишен нюйоркски адвокат [2052] си направил няколко тълкования относно връзките си с две жени: съпругата и приятелката си, към която изпитвал отчаяно влечение. Той казвал: „Обичам ги и двете, но по различен начин и не искам да нараня никоя от тях".
Кейси му казал, че положението е идентично с онова, което преживял като член на еврейско племе по времето на Мойсей. Тогава [2052] бил женен за сегашната си съпруга, но го хванали да прелюбодейства с настоящата си приятелка. Прелюбодейството обаче се наказвало със смърт и двамата били екзекутирани незабавно. Сега ситуацията се повтаряла и Кейси го посъветвал да преодолее увлечението си по приятелката, за да изпълни неспазения някога дълг към жена си. Освен това заявил, че към любовницата си той изпитва единствено страст и желание за удоволствия, докато брачната му връзка притежавала далеч по-голям потенциал: „Има възможности в този съюз двамата да си помагат истински" (2052-2).
Въпреки съветите от двете тълкования, през 1941 г. мъжът избягал от жена си, получил развод в Мексико (който е невалиден в Ню Йорк) и се оженил за приятелката си. Няколко месеца по-късно се почувствал виновен и се върнал при истинската си съпруга. След още няколко месеца я напуснал отново и пак заживял с другата жена. През април 1942 г., напълно объркан [2052], помолил за трето тълкование, за да разбере какво да прави с цялата тази бъркотия. Попитал също дали понякога се препоръчва развод.
В третото тълкование Кейси напомнил на [2052], че влечението към втората му съпруга се основава главно на страст и желание за удоволствия. За нея щяло да бъде далеч по-добре, ако я напусне и я остави да си намери друг партньор. Също така му било припомнено, че е „унизил" първата си жена в миналото и сега го прави отново. Ако продължавал в същия дух, щял да принизи както двете жени, така и себе си и да добие „постоянно съзнание за грях". Сериозно му се препоръчвало да следва правилния курс на действие.
Макар да имало случаи, когато тълкованията препоръчвали развод по редица причини, тук създалата се ситуация не била такава. В най-общи линии някои от основателните причини за развод били: (1) когато индивидът е застрашен физически, умствено или духовно, ако остане с другия; (2) когато двама души са свършили абсолютно всичко, върху което е трябвало да работят заедно; или (3) когато единият е научил необходимите уроци, а другият решително отказва да го направи.
През януари 1946 г. [2052] съобщил на фондация „Кейси" как се развили събитията: събрал се с втората си съпруга и им се родило дете. После вината го завладяла и се върнал при първата, но помирението им не траяло дълго. Вече бил убеден, че никога не е обичал истински нито едната, нито другата, разбира се, и те вече не искали да имат нищо общо с него.
Господин [2052] пишел, че е в голяма депресия и е емоционално нестабилен. Освен това смятал, че през лятото на 1945 г. най-сетне е намерил истинската си сродна душа. Тя го пробудила духовно за истинското значение на любовта. Макар че тогава бил на тридесет и девет, а тя само на двадесет и една, „връзката беше съвършена и за двамата и ние бяхме напълно запленени един от друг. Имахме еднакви емоционални интереси в музиката, литературата и изкуството. На света не би могло да има други двама души, които да се обичат повече". За съжаление жената била омъжена за друг, а [2052] така и не бил направил опит да получи законен развод. Въпреки това през следващите няколко месеца двамата продължили връзката си. На Коледа брачните им половинки най-сетне се съгласили на развод. Тогава обаче ги сполетяла трагедия — същия ден младата жена получила диабетен пристъп и след седемдесет и два часа починала. Всичко това оставило [2052] „така самотен и емоционално опустошен, че загубих интерес към живота". Една от причините да пише на фондацията била, за да попита дали тази болка не е следствие от досегашните му решения. Също така се чудел къде да намери жена, която да му напомня за току-що загубеното момиче — любовта на живота му.
Джина Серминара от фондацията го посъветвала в писмо да забрави тази идея и да започне да служи на другите, да култивира в себе си всеотдайна любов, вместо да търси нова жена. Освен това му изпратила информация от тълкованията, засягаща целта на живота му, и го насърчила да бъде по-себеотрицателен. През август същата година [2052] отново им писал. Този път ги уведомявал, че е постигнал голям напредък в лекуването на душевните си рани и искал да благодари на Джина за информацията, която му изпратила: „Това ми помогна много да обогатя живота си, да приключа с егоизма си и желанието за задоволяване на низки страсти, на които явно съм станал жертва". Мъжът продължил да проявява интерес към организацията на Кейси до 60-те години, но в архивите няма информация дали се е оженил отново.
Интересен пример за възмездие заради действия в минало прераждане е историята на г-н [953]. Според Кейси някога [953] живял в древен Египет и осъдил на изгнание един мъж, който изоставил жена си и избягал с друга. Той очевидно приложил буквата на закона, без да се замисли за възможните причини за тази ситуация. Принуден да напусне родината си, осъденият бил просто съсипан.
Сега драмата се повтаряла. Въпреки лошия им брак, съпругата на [953] отказвала да му даде развод. Оставен без избор, той я напуснал и заживял с друга жена, която му родила двама синове. [953] я обичал много и искал да се ожени за нея, но така и не успял да го направи. Всичко това му донесло много болка и горчивина, но било възмездие заради това, че несправедливо е наказал човека.
През август 1942 г. една жена попитала какви са били миналите й взаимоотношения с неин приятел. В тълкованието се казвало, че двамата са били другари в живота няколко пъти, но най-силна е била връзката им в Индия. По онова време жената постигнала голям духовен напредък поради способността си да помага на другите, но и загубила много, защото обичала да си „угажда". Колкото до връзката с нейния приятел, двамата имали разногласия по много въпроси, но избрали да работят заедно, понеже „подобна връзка в настоящето ще им се отрази много добре". В случай обаче че не се съобразявали един с друг, всеки от тях можел да се превърне в „препъникамък" в живота на другия. Според следващите доклади в рамките на седем години двамата успели да се оженят и да се разведат (2800-2).
Млад мъж разбрал от тълкованието си, че със съпругата му са живели заедно в няколко предишни прераждания. В последното тя била гувернантката му, в друг живот двамата били женени, но така и не се научили да работят заедно. Със сегашното прераждане им се давал втори шанс. Кейси казал: „Те не са постигали успех в предишните си връзки". За да израснат духовно, трябвало „да го направят сега..." Според следващите доклади двамата се научили да работят заедно и отгледали „три прекрасни дъщери" (2167-1).
През 1937 г. [1483] поискала да разбере защо приятелят й не бърза да й предложи брак. Между двамата съществувало безспорно привличане и тя отчаяно искала да се омъжи за него, но той [ 1173] като че ли се колебаел. Кейси проследил връзката им до две прераждания, когато тя била омъжена за най-добрия му приятел и дълго време изневерявала на съпруга си с [1173]. Очевидно копнежът по сегашния й приятел се дължал не на любов, а на желанието да го притежава, което я преследвало още от онова прераждане. Затова Кейси деликатно й намекнал, че има много жени, с които нейният приятел би бил по-щастлив в този живот, както и много други мъже, с които тя би имала по-успешен брак.
Седмица по-късно двамата поискали общо тълкование, като отново искали да проучат възможността за брак. Кейси повторил, че между тях определено има привличане, както и пориви, идващи от миналото, върху които сега трябва да поработят. Сетне напомнил на жената, че трябва да преодолее желанието да се налага и да притежава [ 1173]. На мъжа казал, че най-силният му порив от миналото прераждане е не за дом и брак с [1483], а вътрешното усещане, че в нейния живот липсва нещо и тя има нужда от някой, който да я защитава. Накрая заявил и на двамата, че ако се оженят, „това ще стане бреме за всеки от тях" (1173-11).
Разяснил им, че се поддават на поведенчески модели, създадени в друг живот: „Всеки от тях се е сблъскал със себе си! С никой друг, освен със себе си!". Макар че имали свободата да избират какво да правят в настоящата ситуация, Кейси посъветвал жената да преодолее желанието за „отдаване на страсти", а мъжа — порива „да се жертва". Когато [ 1173] попитал какъв вид отношения би трябвало да създадат помежду си в настоящето, получил следния отговор: „Приятелство". Двойката последвала съвета му и не се оженили.
Пример за успешно преодоляване на трудности, които водят началото си от минал живот, е историята на Алиша и Джеймс. Двамата се запознали през 50-те години, той бил двадесет и четири годишен шофьор на камион, а тя била на двадесет и работела във фабрика за хартия. От самото начало между тях сякаш имало някакви нерешени проблеми. Алиша разказва, че видяла Джеймс, когато по време на сутрешната си почивка отишла в кафенето:
„Той влезе да си купи чаша кафе, докато разтоварваха камиона му. Познах го, беше брат на една моя съученичка от гимназията. Много добре си спомням, че страшно ме хвана яд на него. Бях на двадесет години и не исках да се омъжвам, а просто знаех, че ще го направя, и то точно за този човек. Не бях готова за брак. Помня, че направо ми кипеше отвътре, докато седяхме в кафенето".
По-късно Джеймс й се обадил да я покани на среща. Въпреки предчувствията си, Алиша се съгласила. Ядът й се подновил на втората среща, когато той й споменал, че преди е работил за чичо й Франк. Всъщност точните му думи били: „Никога не съм си помислял, че един ден с Франк ще станем роднини!". Това направо разярило Алиша. На всичкото отгоре майка й не била особено въодушевена, че се среща с мъж, когото смятала за неподходяща партия. Двете започнали постоянно да се карат за това. После се случило нещо, което допълнително усложнило ситуацията: момичето забременяло.
Независимо от кавгите тя имала дълбока емоционална връзка с майка си и сега не знаела какво да прави. Опасявала се да не би майка й да се откаже от нея. Джеймс я умолявал да се оженят, но Алиша се страхувала. Не смеела и да каже на майка си, че е бременна. Не знаела към кого да се обърне и заминала при сестра си и зет си в Пуерто Рико, за да обмисли нещата. Когато след няколко месеца се върнала у дома, разказала на родителите си какво се е случило. Те настояли да я изпратят в дома за самотни майки към Армията на спасението, за да роди детето и да го остави за осиновяване, като „никога и никому не разправя за това".
Алиша не се осмелявала да направи друго и изпълнила желанието на родителите си да постъпи в дома. Скоро след това получила тежка анемия и лекарите я преместили в болница, за да установят причината. Сякаш за да докаже, че гневът й не е стихнал, майка й заявила, че причината за анемията не е важна и ако умре от кръвозагуба при раждането, това щяло да бъде „божие дело" и „истинска благословия". Казала на дъщеря си, че предпочита да я види „мъртва, отколкото с извънбрачно дете". Но Алиша се възстановила и родила здраво момиченце. Майка й обаче отказала дори да го види.
Още щом родила детето, младата жена разбрала, че не може да се откаже от него. Тя се обадила на Джеймс и двамата решили да заживеят заедно като семейство. После се оженили и след няколко години им се родила дъщеря. Бащата на Алиша обикнал Джеймс и му било приятно да бъдат заедно, но майка й не омекнала до края на живота си.
Десетина години след сватбата Алиша сънувала ясен сън, който показвал, че в предишен живот връзката й с Джеймс е приключила внезапно по време на Гражданската война в Америка:
„Бяхме на юг, Гражданската война беше започнала. Намирахме се в голямо красиво имение, свиреше оркестър с много цигулки и хората танцуваха валс. Аз стоях досами къщата с някакъв младеж. Когато вдигнах поглед към него, се изненадах колко различно е изглеждал Джеймс в онзи живот, но знаех, че е той. Беше съвсем младо момче, а му предстоеше да отиде на война. Беше облечен в униформа и носеше пушка или сабя, не съм сигурна. Аз пък бях пременена с разкошна бална рокля. Реших да прекосим тичешком моравата, да прескочим живия плет и да избягаме в гората. Отначало той се слиса, но после се озърна да види дали не ни гледа някой и хукна след мен. В съня си почувствах, че скоро след това е отишъл на война и е загинал съвсем млад. Разбрах, че сега сме се преродили заедно, за да довършим брака си".
През целия си съвместен живот Алиша и Джеймс изпитвали особен интерес към периода на Гражданската война.
Години по-късно Алиша отишла при медиум, който й казал, че в предишен живот е била изоставена от родителите си и е забременяла изънбрачно. Тогава бременността й причинила много мъка и ядове. В стремежа си да получи опрощение, тя станала много религиозна, но не успяла да си прости напълно. Така че сега било особено важно да постигне това.
В първите години на брака си с Джеймс Алиша имала сериозни здравословни проблеми, които я направили гневна и раздразнителна. Тя често се ядосвала и с повод и без повод нападала съпруга си, неговите чувства обаче оставали непроменени. Безусловната му любов към нея и децата им най-сетне й помогнала да обикне себе си.
Размишлявайки върху сегашния си живот, Алиша съзнава, че е имала възможност и да не се събере с Джеймс. Разбира се, това е щяло да бъде грешка. Друг интересен факт е, че веднага след раждането си първата им дъщеря заболяла тежко от дизентерия. Алиша казва: „Неведнъж съм се питала дали душата й нямаше да напусне този свят, ако беше разбрала, че няма да бъде заедно с Джеймс и мен. Вечно ще съм благодарна на Твореца, че взехме решението да станем семейство".
След близо четиридесет години брак двамата са научили много един от друг. Тя е доста емоционална и чувствителна; той пък е обективен и внимателен. Алиша обича да контактува с всякакви хора, а на него му е напълно достатъчно да бъде сам или със семейството си. Според нея съпругът й притежава някаква вътрешна сила. Той сякаш винаги е в мир със себе си. Приема се такъв, какъвто е, с всичките си достойнства и недостатъци. Неговият пример й помогнал да разбере доста за себе си. Тя вярва, че двамата заедно са се научили да постигнат „равновесие" в съвместния им живот.
През целия си брак те са се отнасяли крайно отговорно към децата и са споделяли едни и същи семейни ценности. Така дъщерите им са отраснали в любов, грижа, подкрепа и доверие:
Докато отглеждахме двете си момичета, посрещахме всички предизвикателства в атмосфера на пълно доверие. Каквото и да се случеше, им вярвахме, че са направили всичко възможно, и ги подкрепяхме във всяко начинание. Дъщерите ни израснаха във време, когато за младите хора съществуват много изкушения — наркотици, алкохол, секс и така нататък. Когато пораснаха, веднъж ги попитахме как успяха да устоят на всичко това. Двете отговориха в един глас, че са знаели какво доверие им имаме и просто не са искали да ни разочароват".
Дори след като децата пораснали, Джеймс и Алиша продължили да ги даряват с любовта и подкрепата си. Наскоро след неуспешен брак малката е преминала през тежък развод. Сега е самотна майка с три деца, но родителите й са отложили плановете си за пенсиониране и пътувания, за да й помагат. Денем гледат внуците си, но не смятат това за бреме: „И двамата сме убедени, че Бог ни е благословил с тези три душички".
Те и досега се уважават и се възхищават един от друг. Приятелите и роднините им ги наричат „сиамски близнаци". Двамата са отличен пример за дълбока отдаденост на семейството. Някои вярват, че бракът им сякаш е „предопределен свише". Алиша смята, че връзката с Джеймс е „най-големият дар" в живота й, с него е разбрала какво точно означава сродна душа:
„Той е моят земен ангел, вездесъщият ми закрилник. Той е най-големият ми духовен учител и източник на подкрепа. Връзката между сродни души е нерушима и незаменима. Тя е вътрешното съзнание, че този човек е изпратен нарочно в живота ти, за да се обичате, да преживявате всичко заедно и да споделяте. Пътят не винаги е гладък, но такава връзка остава непоклатима каквото и да се случи. Тя ви помага да откриете и да закрепите или да промените поведенческите модели в живота си. Вадите си поуки и израствате духовно. Според мен важно е не какво се случва в живота ти, а как ще решиш да се справиш с него".
Друг пример от архивите на Кейси за предизвикателства в отношенията между сродни души можем да намерим в историята на две жени, които се запознали през 1932 г. в колежа, когато ги разпределили в една стая в общежитието. И двете се чувствали самотни и отчаяно копнеели да се омъжат и да имат деца. Едната — [369], преди това имала нещастна връзка с мъж, която от няколко години буксувала. Другата — [1922], често се чувствала виновна за душевното състояние на съквартирантката си. Според едно от направените им тълкования често са имали връзка в минали прераждания и сега можели взаимно да си бъдат много полезни. Били окуражени да използват приятелството си, като си помагат „всяка да постигне собствените си цели". Възможно било както да си въздействат положително, така и да злоупотребят с отношенията си, т.е. имали шанс или да използват родството на душите си, за да се подпомагат, или да си пречат и да се спъват взаимно в житейския си път.
В следващите двадесет години двете жени редовно уведомявали фондация „Кейси" за това как се развива животът им. След краткото си съжителство в колежа се разделили с цел да си намерят съпрузи, но продължили да си пишат и често си ходели на гости. Според сведенията от архивите, когато едната откривала щастие в обещаваща връзка, другата се отдръпвала натъжена, защото приятелката й най-сетне си била намерила някого, а тя не. През 30-те години Гладис Дейвис е написала в една от бележките си към техните писма:
„Може би г-ца [1922] би се омъжила, ако г-ца [369] не се чувстваше толкова самотна и нещастна. Поради това на г-ца [ 1922] не й дава сърце да излиза на срещи — не иска приятелката й да страда" (случай 1922-1, докладна папка).
След няколко години приятели започнали да ги предупреждават, че тази взаимна зависимост им вреди. Някои се чудели дали двете не са с хомосексуални наклонности, но жените твърдели, че не изпитват плътско привличане, връзката им била „умствена и емоционална". Но каквато и да била основата на техните взаимоотношения, скоро за всички станало очевидно, че не са в състояние да взимат решения независимо една от друга. И сякаш това не било достатъчно, г-ца [369] често общувала с един мъж, с когото някога имала връзка. Още била увлечена по него, но се страхувала да поднови отношенията им. Това й причинило силна тревожност и депресия и тя се подложила на „префронтална лобектомия" с надеждата да се освободи от страховете си.
Двете жени останали приятелки и прекарвали много време заедно, въпреки че понякога живеели отделно. Общото им нещастие, че не могат да си намерят другари в живота, продължило. В един момент и двете се пристрастили към алкохола и транквилизаторите. Години по-късно, когато г-ца [369] се омъжила за доста по-млад от нея мъж, г-ца [1922] така се разстроила, че здравето й се влошило и се наложило да се върне при родителите си. След време съпругът на [369] се преместил в друг град и трябвало тя също да замине, но направо се разкъсвала между него и приятелката си и накрая се самоубила.
След смъртта й [ 1922] признала, че тя винаги ще й липсва, но при така стеклите се обстоятелства може би било „за добро". В архивите на Кейси няма друга информация по случая. Тази история показва как двете жени са злоупотребили с връзката си на сродни души и всяка е спъвала развитието на другата, вместо да й помага, каквато била целта.
При Трейси и Майкъл най-голямото предизвикателство били проблемите в общуването. Макар че между тях веднага „пламнала искра", още от самото начало двамата спорели за какво ли не. Било нещо съвсем обичайно да се карат по пет-шест пъти седмично. Дърлели се на какви ли не теми — от това дали да останат заедно, или да се разделят, до сметки, пари и различните им стилове на общуване. През първите няколко години всички смятали, че връзката им едва ли ще просъществува дълго. Ала въпреки непрестанните разправии, двамата сякаш били неразривно свързани.
След като се оженили, по настояване на Трейси тръгнали на индивидуална и обща терапия, за да се научат да общуват помежду си. Освен всичко останало, Майкъл трябвало да се научи да бъде по-открит и да споделя чувствата си. Било добре също да престане с пословичната си независимост и да наблегне на сътрудничеството със съпругата си. В добавка към проблемите й със самоуважението, от своя страна, Трейси се държала така, сякаш Майкъл има пълна власт върху живота и на двамата. Всеки от тях трябвало да се научи да възприема другия като „равен". След неколкомесечна терапия кавгите им чувствително намалели. Макар че все още се карат два-три пъти седмично, и двамата усещат разликата.
Като част от терапията жената се подложила на няколко сеанса хипнотична регресия, при която разбрала за няколко техни общи прераждалия. Те били обсъждани и по-късно, когато заради взаимоотношенията си семейството отишло при медиум. В едно от общите им прераждалия двамата били членове на голямо номадско племе. Майкъл бил бащата, а Трейси—негов син. Периодът се отличавал с множество политически размирици и промени. Бащата предпочитал да стои кротко и да изчаква, като само се молел Бог да се погрижи за всичко. Синът пък решил да поеме нещата в свои ръце и взел участие в революцията. Макар че подходите им били коренно различни, промените в обществото засягали и двамата.
От медиума разбрали, че и двамата са взели погрешни решения, тъй като задачата им още тогава е била да се научат да се сработват. Трябвало само да си задават въпроса: „Проблемите ни не са ли едни и същи и в крайна сметка нима целта ни не е еднаква?" Баща и син можели да се стремят към нея заедно, вместо да се отчуждават поради различните си реакции. А всъщност племето се нуждаело от „революция", която да мобилизира обществото като народ, социално и политически.
Проблемът с общуването между двамата се повторил и в Англия, където Майкъл и Трейси били семейство. Тогава той имал склонността да бъде рязък, а тя обикновено си премълчавала. Родителите й били оставили 600-годишно имение, което със сватбата станало „собственост" на Майкъл. След време той го ипотекирал без знанието на жена си. В резултат на провалени търговски сделки и неразумни финансови спекулации имението било загубено. Така отново се сблъсквали със същия проблем, но никой от тях не желаел да работи върху разрешаването му. Вместо това се отчуждавали все повече.
В настоящето връзката на Майкъл и Трейси, както и общуването между тях, продължават да се подобряват. Те са решили много от проблемите си и са открили, че когато се стремят заедно към дадена цел, нещата вървят гладко. Например много двойки имат спорове, когато си строят къща, но Майкъл и Трейси обсъждали всичко от началото до края и нито веднъж не се скарали. Това начинание изисквало много време и пари. Седем години по-късно двамата открили, че във връзката им всичко „се получава най-добре, когато работим заедно и общуваме като равни", вместо някой от тях да е „шефът".
От тълкованието си една жена научила, че семейните проблеми, които дъщеря й преживява в момента, може да й са много полезни. Точните думи на Кейси били: „Хората не се срещат случайно. Те са си необходими, макар не винаги да използват духовно възможностите" (2751-1). Жената била посъветвана да не се бърка в отношенията на младите и да не съди никого. Вместо да решава проблемите на дъщеря си, каквото било първоначалното й намерение, тя била насърчена да й помага, доколкото може, без да се замесва лично. По-късно семейството се развело.
На друга двойка Кейси казал, че най-добрата възможност за лично развитие се е появила в живота им, когато са се запознали. По онова време жената — [934], току-що била приключила нещастния си първи брак. Мъжът — [391], изпитвал силно привличане към нея и много искал да се оженят. Освен другите им минали връзки, тълкованието проследило корените на това привличане до едно тяхно прераждане в Гърция. Скоро след това двамата се оженили и им се родило дете.
Въпреки чувствата им, бракът им за съжаление бил труден от самото начало. И двамата имали силни, непреклонни характери. Само два месеца след сватбата се разделили. В тълкованието, което си направили тогава, Кейси им казал, че биха могли да работят заедно. Очевидно били задължени един на друг от минали прераждания. И двамата трябвало да се научат, че е добре да бъдат не тъй твърдоглави и по-склонни на компромиси: „Всеки трябва да допълва другия. Това може да се осъществи, но с общи усилия. Ако са разделени или отчуждени, няма да се получи" (398-8). Казал им също, че всеки от тях трябва да изиграе много важна роля в отглеждането на сина им.
Въпреки съветите, през следващите десет години двойката се разделяла и събирала поне пет пъти, като два пъти се женили и развеждали. Накрая окончателно прекратили брака си и си намерили други партньори, с които по-късно също се развели. В резултат синът им имал много неспокойно детство. Две десетилетия по-късно, размишлявайки върху живота си, [934] отбелязала, че ако на младини е притежавала сегашната си разсъдливост, със сигурност е щяла да положи повече усилия за брака си с [391].
Да завършим със следния пример: един мъж се влюбил и оженил за жена, която била с двадесет години по-млада от него. За нея това било първи брак, а за него — втори. Двамата изглеждали щастливи, но след десет години жената се почувствала неловко от факта, че от време на време несъзнателно нарича съпруга си „татко". Естествено, всеки път, когато това се случвало, се ужасявала от себе си. За мъжа това било още едно напомняне за разликата във възрастта им. С течение на времето бракът им се превърнал по-скоро в дружба и те се разделили като приятели.
Без да знае всичко това, по-късно един медиум казал на мъжа, че бившата му съпруга действително е била негова дъщеря в тяхно общо прераждане като индианци. Тогава двамата били много близки. За съжаление, преди още да влезе в пубертета, тя се разболяла и умряла. Когато медиумът отбелязал, че момичето е починало на дванадесетгодишна възраст — точно колкото траял и бракът им, човекът потръпнал.
Сподели с приятели: |