Едгар Кейси за сродните души
Кевин Дж. Тодеши
ПРЕДГОВОР
Сродни души. Две думи, които пораждат очакване за романтика, за вечери на свещи, за смях и разходки на лунна светлина, за страстни прегръдки, безусловна любов и сливане в едно. Човек винаги свързва това понятие с отношенията с „другата си половина", с която копнее да се съедини в едно. Наричат го божествена любов на Земята. Описват го като близнака на индивида, като физическото въплъщение на духовната му половина. Връзката между две сродни души представлява абсолютно сливане с друго човешко същество, тя е идеалният съюз, спойката, в която мечтите се сбъдват, а индивидуалността бива насърчавана да расте и процъфтява — подтиквана от човека, когото наричаме сродна душа.
Кой не желае такава връзка?
Според някои хора в отношенията между сродните души няма предизвикателства, конфликти или спорове, налице е само възможност двама души да се изучават взаимно като равни, да споделят радости, да се утешават един друг и да бъдат неразделни, като един. Други, може би по-реалистично настроените, виждат в тях не толкова реалност, колкото цел, към която да се стремят. Но независимо дали я смятат за нещо, което могат да постигнат с усилия, или като предопределение на съдбата, повечето намират, че връзката между сродни души е много по-добра от обикновената. Тя е нещо по-възвишено от отношенията, с които са се задоволили останалите. Да помислим: ако повече хора бяха намерили сродните си души, нима щеше да има толкова много разводи?
Но какво точно е сродна душа? Къде се е зародила тази идея и защо тя така ни интригува? Макар да бях чувал за нея и преди, за пръв път се случи да я обсъждам преди около двадесет години. Тогава една моя близка приятелка ме слиса с новината, че се развежда с мъжа си, защото е намерила „истинската си сродна душа". Тази хубава жена, съпруга и майка на две деца ми довери, че не се чувствала завършена личност с настоящия си съпруг. От години имала усещането, че част от нея липсва. Беше убедена, че най-сетне е намерила другата си половина. Макар че не ми се искаше да бъда циничен, неволно ми мина през ума, че някога тя чувстваше същото и към човека, с когото сега се развеждаше. Може би тук се криеше много повече, отколкото и двамата предполагахме.
Спомням си как се запитах гласно дали е възможно индивидът да има повече сродни души. И ако е така, няма ли вероятност съпругът й да е от тях? Защото, ако човек има само една сродна душа, какви са шансовете изобщо да я намери? Предвид огромното население на Земята, перспективата не изглеждаше особено обещаваща.
В крайна сметка моята приятелка прекрати брака си. Увлечението й към онази нейна сродна душа бе много силно. Тя се разведе, заживя с другия мъж и впоследствие се премести в друг щат. За съжаление връзката с нейната половинка не продължи дълго. Въпреки безспорното привличане между тях, проблемите им започнаха почти веднага и до шест месеца всичко приключи.
От онези години насам идеята, че всеки човек има поне една сродна душа някъде по света, доби широка популярност в западната култура. Многотиражни книги на безброй автори, сред които Джес Стърн, Брайън Вайс, Шърли Маклейн, Ричард Бах и Томас Мур, привлякоха повсеместно общественото внимание. Може би защото представата за сродната душа е неразривно свързана с идеята за прераждането, която през същия този период започна да се приема от все повече хора. Но тя далеч не е нова, корените й са хилядолетия назад, и то в множество култури.
Според митовете и легендите първоначалната идея за сродната душа е, че в някой момент от историята на света човекът — буквално или метафорично, е бил подложен на разполовяване. Накратко казано, някога човешката душа била цяла и завършена, но впоследствие по някакъв начин се е разделила на две или повече части. Оттогава всеки човек се чувства непълноценен и се мъчи да постигне завършеност, като намери другата си половинка.
Според древногръцкия философ Платон (около 427-347 г. пр.н.е.) хората вечно търсят половинката си, след като някога Зевс ги е разделил на две. В „Симпозиум", един от най-известните си диалози, философът заявява, че отначало човекът е бил доста по-различен от сега. Имало три вида човешки същества: мъже, жени и двуполови. Всяко същество имало по четири крака, четири ръце, две лица, четири уши и два полови органа.
Явно в даден момент след сътворението хората станали твърде самонадеяни и започнали да се питат дали не могат да заемат мястото на боговете, някои дори правели планове да се изкачат при тях и да ги прогонят. Идеята предизвикала голяма суматоха в небесните селения и всичките им обитатели започнали да обсъждат със Зевс какво трябва да се направи. Лесно можели да унищожат човечеството, но без него биха се лишили от жертвоприношенията, които толкова им харесвали.
Накрая на Гръмовержеца му хрумнало да разрежат човеците на две. Така не само силата им щяла да намалее наполовина, но броят им да се удвои и боговете щели да получават още повече дарове и почит. Всички небесни обитатели приели този план с голямо въодушевление. Хората били разполовени, в резултат на което се получили нови същества—с по две ръце, два крака, едно лице, две уши и един полов орган. Освен това, за да не могат да изместят боговете, Зевс им вдъхнал непреодолим копнеж към другата им половина. За да им даде някаква утеха, той им позволил да имат сношения, по време на които да са едно цяло. Съществата, които дотогава били с по два мъжки полови органа, щели вечно да търсят други мъже, за да се съединяват с тях. Онези с по два женски органа щели да намират утеха само в обятията на други жени. Съответно бившите двуполови щели да търсят половинката си измежду хората от другия пол, с което да възпроизвеждат човешкия род.
Макар че Платоновият мистичен разказ вероятно за мнозина звучи като пълна измишльотина, той не е уникален. Подобна идея съществува и в юдео-християнството, описана е в Стария завет. Според първа глава от Битие, на шестия ден от сътворението Бог създава същество „...по Своя образ... мъж и жена ги създаде" (Битие 1:27). Изглежда, Божието творение по произход е двуполово и съдържа субстанцията на духа. Не само се казва, че това творение е по Божи образ (дух), но и че след седмия ден от сътворението (когато си почивал) Бог изведнъж осъзнал, че „нямаше човек, който да обработва земята"1. Решил да направи Своето творение-дух „жива душа"2, като вдъхне в ноздрите му дъха на живота и така Адам започнал съществуването си в материалния свят. Сетне, понеже не искал човекът да бъде сам, Бог взел от него едно ребро и му направил другарка:
„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека..."
В Новия завет Исус напомня на фарисеите, че отначало при сътворението Бог ги е направил „мъжко и женско... Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът... Така, щото не са вече двама, а една плът" (Матея 19:4-6).
Също както в историята на Платон, първоначално човекът е създаден цял, но бил разделен със сътворяването на жената. Това кара някои да мислят, че човешкото същество е несъвършено и може да открие някакъв смисъл в съществуването си — буквален или психологически, само като се слее в любов, връзка или брак.
Освен в Стария завет, в равинската литература съществуват още няколко разказа за сътворението на мъжете и жените. В Мидраш се казва, че отначало Бог е създал Адам „с две лица", но после решил да го разреже на две и се получили женско и мъжко същество. Другаде се твърди, че при създаването си Адам бил двуполов. Подобна идея се открива в индуизма — универсалната душа осъзнава себе си, приисква й е да има другар и затова създава мъжа и жената от собственото си същество:
„В началото бил само Азът под формата на човек. Огледал се той и не видял друго, освен себе си... Но не сетил радост. Замислил се. Бил твърде голям като мъж и жена едновременно. Затова се разделил на две и така се получили съпруг и съпруга".
Тъй като Изтокът и Западът възприемат цялото като обединение на мъжкия и женския полюс, ян и ин, анима и анимус, мнозина поддържат тезата, че човешката душа поначало е двуполова и в някой момент ще се върне в това си състояние. Независимо от произхода на тази идея за еднократно разделяне на човешките същества, очевидно се смята, че личната цялостност се постига само чрез връзка с външни индивиди.
Може би най-старият писмен документ за сродните души е на около 5000 години — това е легендата за египетските богове Озирис и Изида. В нея се говори за вечната любов между мъжкото и женското божество, които са едновременно брат и сестра и съпруг и съпруга. Предопределени да бъдат заедно, Озирис и Изида започват своята връзка още в майчината утроба, където са заченати заедно и излизат на бял свят като близнаци. Обичат се от самото си раждане. Тяхната любов е толкова силна и чиста, че дори смъртта не може да потуши чувствата им и да ги раздели.
Озирис бива отвлечен и убит от своя завистлив брат Сет. Въпреки смъртта на своя съпруг, Изида успява да се слее с духа му и зачева детето-бог Хор. Това още повече вбесява Сет и той насича трупа на брат си на четиринадесет парчета. Макар и съсипана от скръб, Изида показва вечната си любов, като обикаля страната, събира парчетата, сглобява ги и съпругът й оживява. Нейната неугасваща вярност поддържа връзката им жива. За египтяните Изида е богинята на плодородието и майчинството, Озирис е богът на смъртта, а тяхното дете Хор е бог на слънцето и небето.
През цялата история човешкият стремеж към цялост е претворяван в митове, приказки и легенди. Това е завладяващата история за принца, който търси момичето със стъклената пантофка в „Пепеляшка". Това е съвършената целувка, която съживява всичко в „Спящата красавица". Това е любовта на красавицата, която преобразява звяра. Това е легендата за жабока-принц; нуждата на ромеовците да бъдат със своите жулиети; стрелите на Купидон, които отклоняват човека от пътя му. Тези приказки напомнят, че у самотния човек има нещо незавършено и в един момент откриваме, че всички се стремим да постигнем цялост.
Безспорно, хората усещат привличане един към друг, но на какво се дължи то? Случайно ли се срещат двама души, или е предопределено? Кое ги подтиква да се стремят към нещо, което не могат да определят точно, или да търсят някой, когото никога не са срещали? Дали неизбежното пресичане на житейските пътища, което събира човешките същества, не се дължи на някакъв неясен импулс? Това закономерно и целенасочено ли е, или случайно и непреднамерено? Дали е на биологична, емоционална или интелектуална основа, или е нещо повече от онова, което сме си позволявали да мечтаем? Играе ли съдбата роля в живота ни? Каква точно е динамиката на сродните души и привличането между тях и какви въздействия оказват тези сили върху хората?
В материалите на Едгар Кейси (1877-1945) — една от най-забележителните личности на XX век, могат да се намерят уникални отговори на тези въпроси. През 1938 г. една 50-годишна жена идва при него, за да го пита за посоката на живота си. Кейси, за чиято дейност се смята, че е най-добре документирана за всички времена, вече й е бил помогнал да се излекува от някакво заболяване. Бивша учителка и съветничка, по онова време посетителката е разведена. Тъй като се интересува дали ще има друга връзка, тя интуитивно задава въпроса, който свързва идеята за сродните души със собствения й стремеж към цялостност: „Моля ви, обяснете ми какво означава сродна душа от гледна точка на моето духовно развитие". Кейси отговаря:
„Това са хора, които си съответстват като жлеб и нут, като болт и гайка, т.е. допълват се взаимно. При сродните души физическото привличане е обусловено от умствена и духовна помощ". 1556-23
От гледна точка на Кейси при сродните души не става дума само за физическо или сексуално привличане, а за отношения, неразривно свързани с процеса на духовно развитие и израстване на другия. Тази предпоставка е изследвана в много от неговите материали.
Въпреки документирания му ясновидски талант, някой може да попита какви прозрения за съвременните сродни души може да ни донесат неговите тълкования. Знае се, че той е направил последното през 1944 г., много преди да се появи каквато и да било информация по темата. И все пак, поради естеството на работата си и въпросите, които са му задавали хора като нас, Кейси може би е уникален експерт по въпроса.
Цели четиридесет и три години той е давал интуитивни консултации, наричани тълкования, на хора от всякакви религии и обществени прослойки. В стотици, ако не и в хиляди случаи е изследвал отношението на личните връзки върху духовното развитие на човека. Всъщност една от основните постановки в неговите материали е, че ние най-често опознаваме себе си чрез другите. Независимо дали научаваме какво е любов, когато някой ни стане скъп, или изграждаме търпението си в предизвикателствата на живота, отношенията с околните ни карат да осъзнаем недостатъците и способностите си. Именно личните връзки ни показват в каква насока трябва да работим и с какво разполагаме. Кейси е смятал, че точно в динамиката на тези отношения осъзнаваме истинската си същност и неразривната си връзка с Бога.
Може би най-уникалното в неговите материали по темата за сродните души е, че дават изчерпателен анализ на стотици връзки в рамките на преражданията. За двадесет години Кейси е направил близо 2000 „житейски тълкования", в които е изследвал духовното развитие на хората в различните им животи, както и връзките между тогавашните и сегашните им отношения с други лица. Например, когато един тридесет и пет годишен мъж запитал дали е имал връзки с настоящата си съпруга и в предишни прераждания, получил следния отговор: „Често сте били другари и преди — в беди и радости" (2421-2).
Според Кейси връзката със сродна душа представлява продължителни взаимоотношения с друг индивид, които душата подновява в серия прераждания. В източника на информация, който наричал „Хрониките Акаша" или „Книгата на живота", той е можел да види развитието на връзките във времето и описва как влиянията и решенията от минали животи въздействат върху настоящия. Но вместо философски трактати, тълкованията му са давали на хората практически съвети, които те можели да прилагат.
Взети заедно, материалите на Кейси са един от най-значимите източници на информация за динамиката на всички човешки взаимоотношения, целта на нашите преживявания с други хора и естеството на самата душа.
Поради дълбоко вкорененото ни желание да намерим съвършения партньор, онази наша половинка или специален човек, който да направи живота ни пълноценен, днес се ширят множество погрешни схващания. За някои идеята за сродните души в тълкованията може да се стори доста по-различна от популяризираната в съвременното общество. За Кейси сродната душа в никакъв случай не е другата половина на човека, без която той не е цялостен. Привличането, което усещаме, е на духовно ниво, но не защото другият е неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем цялостни.
В безкрайния процес от връзки, преживявания и различни прераждания душата има свой план за лично израстване и развитие. Вярно, че й е предопределено да бъде цяла, както се твърди в оригиналната история за Сътворението, но Едгар Кейси е вярвал, че накрая всяка душа ще постигне сама своята цялостност. Така погледнато, връзката със сродна душа всъщност помага на човека в духовното му развитие и неизбежното постигане на духовната му завършеност.
Вирджиния Бийч, Вирджиния
Кевин Дж. Тодеши
Първа глава
Сродни души
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи...
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
I Коритяни 13:4-7, 13
През 1926 г. тя е звезда на Бродуей. Само на двадесет и четири години изпълнява главната женска роля в голяма постановка. Играта й като младата херцогиня Онис Скинър в „Санчо Панса" кара критиката и почитателите да я нарекат „пленителна". Кариерата й на актриса се развива с главоломна скорост. Името й е Роуз4 и тъй като постановката скоро ще слезе от сцена, тя неволно започва да се пита какво й предстои.
Макар че отначало не възнамерявала да се изявява като актриса, това й се удавало с лекота. Тъй като обичала музиката, смятала да се занимава с цигулка и се записала да учи в Чикагския музикален колеж. Ала скоро желанието й да свири угаснало и тя решила да тръгне на курсове по актьорско майсторство. Станала актриса много по-лесно, отколкото си представяла. Сякаш била родена за сцената. Един продуцент я видял в първата й пиеса в колежа и й предложил роля на невинно момиче в пътуващата си театрална трупа. След тази трупа дошъл Ню Йорк, където веднага я взели в голяма постановка. Всички врати се отваряли пред нея. Мнозина смятали, че й е писано да бъде суперзвезда. Трябвало да се чувства удовлетворена, но не било така. След ролята в „Санчо Пан-са" никое от предложенията не й допадало. Чудела се дали трябва да отдава всичките си сили на театъра, или й е дошло време да се омъжи. Била влюбена и понякога притегателната сила на дома и брака й се струвала по-силна от желанието да бъде на сцената.
Колкото и невероятно да звучи, година по-късно изоставила кариерата си на актриса, омъжила се и се посветила на съпруга и децата си. Копнежът по театъра намалявал, а желанието да бъде с мъжа си се увеличавало. Роуз била намерила своята сродна душа и срещата им щяла завинаги да промени живота й.
Макар и млада, тя вярвала, че нищо не става случайно. Животът някак успявал да сглоби ситуациите и преживяванията в божествен сценарий с потенциални входове и изходи. Най-често ролята й била просто да наблюдава и да се вслушва, за да не пропусне знаците. Участие в продукция на Бродуей със заглавие „Смей се, клоуне, смей се", преди ролята й в „Санчо Панса", я било довело до споменатия житейски кръстопът. Докато играела в пиесата, тя се запознала с двама души, които щели да окажат голямо влияние върху живота й; единият бил театрален критик, а другият—тридесет и две годишен бизнесмен.
В една почивка между репетициите тя отишла на пристанището да чака своя роднина, която щяла да пристигне с презокеански лайнер. Тъй като била привлекателна, общителна и дружелюбна, Роуз скоро завързала разговор с чакащия до нея висок достолепен господин. След размяната на любезности младата жена установила, че той се интересува от театър. Споменала за малката си роля в постановката „Смей се, клоуне, смей се" с Лайънъл Баримор в главната роля. Господинът обещал да отиде да я гледа. Впоследствие се оказало, че той е Джон Корбин, главен театрален критик на „Ню ЙоркТаймс".
След едно от представленията Роуз получила зад кулисите бележка от друг мъж, някой си Брайънт Гудман. Техни общи приятели го били помолили да я посети. Мъжът се сторил приятен на Роуз и заедно със сестра си тя го поканила на вечеря, по време на която Брайънт започнал да говори за мистицизъм, за минали прераждания и за приятеля си медиум от Дейтън, щата Охайо, на име Едгар Кейси. Макар че обичала да разговаря на религиозни и философски теми, актрисата за пръв път чувала за прераждания и в един момент се запитала: „Господи, в какво се забърках?". Въпреки това двете със сестра й намирали Брайънт за очарователен, при все че не вярвали дори на една от думите му.
Времето минавало и след като участието й в „Смей се, клоуне, смей се" приключило, благоприятната критика на Джон Корбин й отворила още врати. Така я наели за главната женска роля в „Санчо Панса". Продължила да се вижда с Брайънт и полека-лека започнала да се увлича по него. Той бил интересен, забавен човек и талантлив търговец. Все пак не вярвала на приказките му. В по-голямата си част разговорите им се състояли от невероятни разкази за същия онзи Едгар Кейси, който по думите на Брайънт можел да постави диагноза, докато спял, а освен това да дава чудесни съвети за бизнеса (Брайънт се кълнял, че разчита много на тях). Също така виждал как събитията и връзките от минали прераждалия влияят върху сегашното. Затова Роуз не разисквала със семейството си тези неща, когато им разказвала за човека, с когото се среща.
По-късно обаче трупата тръгнала на турне и един от градовете, през които минала, бил Дейтън. По настояване на Брайънт Роуз поканила Едгар Кейси и жена му Гъртруд да гледат пиесата, за да може да се запознае с тях. Оказало се, че семейство Кейси страшно харесали постановката, и младата актриса попитала дали не може да погледа как работи Едгар. На следния ден за пръв път станала свидетел на тълкование, направено на петгодишно дете, чийто стомах по някаква причина не можел да задържа нищо. След всяко хранене момиченцето започвало да повръща и бавно умирало от глад. Лекарите опитали всичко, но без успех и накрая родителите се обърнали за помощ към Едгар Кейси.
Точно както й било описвано, Кейси легнал на канапето и се унесъл. Гъртруд му казала, че в това състояние на транс той ще трябва да прегледа детето, и му поръчала да „намери" момиченцето. То било в къщата (но не в същата стая) и не след дълго той заговорил: „Да, имаме тялото". Секретарката му записвала всичко дума по дума.
Роуз наблюдавала процеса с голяма доза скептицизъм. Не можела да повярва, че един човек е в състояние да разбере физическите проблеми на друг (камо ли да види нещо толкова отвлечено като минало прераждане). И все пак семейство Кейси се отнасяли много сериозно към работата си, а родителите приемали с благоговение всяка негова дума. Едгар Кейси им казал какво не е наред с детето и препоръчал неща като диета, главно от зрели банани, и физикално лечение. Макар да била слушала често за работата на този човек, сега, когато видяла всичко с очите си, Роуз се почувствала някак нелепо.
Тя слушала и все повече се ядосвала. Кейси не бил лекар; доколкото знаела, дори не бил завършил гимназия. Не направил, нито възнамерявал да прави физически преглед на детето. Преди това Гъртруд й била споменала, че съпругът й няма никакво медицинско образование или обучение. Най-малкото този човек практикувал медицина без разрешително. Ами ако препоръката му застрашавала живота на детето? Тази мисъл я тревожела и възмущавала. Терзанията й обаче не пречели на останалите в стаята да слушат и гледат спящия Кейси, без да задават никакви въпроси.
Когато тълкованието приключило, Роуз напуснала къщата възможно най-учтиво — все пак била актриса, — но изпълнена с ярост към семейство Кейси и отвратена от Брайънт, задето вярвал на всичко това. За нейно облекчение няколко седмици по-късно получила вести от родителите на детето и с изненада научила, че дъщеря им се е оправила напълно.
Момиченцето най-сетне можело да приема нормално храна—очевидно тълкованието на Кейси било успешно. Роуз започнала да се пита дали Брайънт не е прав за него.
През пролетта на 1926 г. актьорският състав на „Санчо Панса" се върнал в Ню Йорк. Макар да имало голям успех, турнето свършило и пиесата била свалена от сцена. Роуз имала големи затруднения да избере следваща роля. Никоя не й изглеждала подходяща. Започнала да се пита какво изобщо иска да направи с кариерата си. Същевременно Брайънт искал да се оженят. Тя го обичала и безспорно усещала привличане към него, но наистина ли искала да замени театъра с дом, готвене и бебета? Едва ли можела да съчетава успешно семейство и кариера. Понякога идеята за брак й допадала, но друг път й изглеждала крайно безинтересна. На моменти театралната слава й била много приятна, но не я удовлетворявала нито пълно, нито трайно. За пръв път Роуз не знаела какво да прави с живота си.
За да й помогне да се ориентира, Брайънт й предложил сеанс при Едгар Кейси. По онова време, подпомогнато от някои много влиятелни нюйоркски бизнесмени, семейство Кейси се били преместили във Вирджиния Бийч, за да основат болница, в която Едгар да работи. Роуз вече била чула много разкази за нещата, които този човек незнайно как можел да прави, затова се съгласила.
И сякаш всичко не било достатъчно чудновато, Роуз научила, че процедурата ще се извърши, докато семейство Кейси са във Вирджиния Бийч, а тя и Брайънт — в Ню Йорк. Очевидно на Едгар не му било нужно да са в един град, за да долови проблемите й.
Когато тълкованието най-сетне пристигнало, Роуз била удивена от неговата точност. Всякакви останки от съмнения, които имала към този човек и неговите способности, мигом се разсеяли. Тя написала на семейството писмо, в което ги уведомила, че информацията й е била повече от полезна и интересна. Без да познава историята на живота й или настоящата й дилема, спящият Кейси по някакъв начин успял да направи блестящ анализ на характера, чувствата и талантите й. Роуз била дълбоко впечатлена и веднага го помолила да отдели време и на други членове на семейството й.
В нейното тълкование се казвало, че може да постигне големи успехи в музиката, литературата, живописта, театъра или дома. Едгар Кейси обсъждал накратко преражданията й по време на заселването на Америка, в Англия, Германия, светите земи и Гърция. Музикалните си наклонности била развила като певица в Германия, била близка с известен композитор и споделяла любовта си към музиката с много хора. Актьорският й талант бил най-силно изразен в едно прераждане в Елада, била с прелестна осанка и доставяла голяма наслада на хората с различните си роли. Склонността й към философията можела да бъде проследена до Халдея, където работела в храмовете. В същия период била развила и вродената си привързаност към дома и семейството. Кейси постоянно обяснявал връзката между днешните й таланти и чувства и предишните й прераждалия на Земята.
Освен това пишел, че ако останела актриса, до една година щяла отново да получи голяма роля, която да задоволи нуждата й от себеизява. Всъщност, уверявал я той, някъде между двадесет и осем и тридесетгодишната й възраст кариерата й щяла да претърпи още по-голям възход. Можело да постигне значителни успехи и в семейството, но на този етап от живота нямало да се справи добре и с двете. Трябвало да избира. Не я съветвал кой път да поеме, казвал само, че трябва да вземе решение. Привличането, което изпитвала към Брайънт, се дължало на множеството връзки между двамата в минали прераждания. Познавали се в различни превъплъщения и по време на пуританството в Америка, и в Англия, и в светите земи.
По-късно Брайънт получил своето тълкование, което бил поискал, за да разбере какъв би бил резултатът от един брак между него и Роуз. Отговорът гласял: „Какъвто си го направят!". За по-голяма конкретност Брайънт се поинтересувал дали тя притежава този тип женственост и качествата, които са най-подходящи за успешен живот с него. Кейси отвърнал: „Може и така да стане. Никой в началото не е идеално подходящ за другия, освен ако не е предопределено през вековете да се съберат". Брайънт опитал отново да получи отговора, който търсел, и запитал: „Ще бъдат ли винаги съвършено щастливи?" Кейси заявил: „Не, няма да бъдат винаги щастливи, но могат да направят така, че винаги да са доволни. Удовлетворението и щастието са различни елементи, но и двете са продукт на ума — и все пак между двама души трябва да има физически условия, за да са съвместими, или умът да се приведе в такова състояние, че и двамата да са доволни" (257-15).
Накрая Брайънт попитал направо: „Правилен ли е изборът ми на това момиче?", и получил положителен отговор. Поради чувствата си един към друг и потвърждението в тълкованията, на 17 април 1927 г. Роуз и Брайънт се оженили.
В повечето случаи Едгар Кейси не уточнявал дали дадено лице е подходящо за брачен партньор. С типичния си маниер, когато една двадесет и пет годишна жена го попитала дали приятелят й е човекът, за когото би трябвало да се омъжи, той отвърнал: „Да, той е един от мъжете, за които можеш да се омъжиш!" (3834-1). Друга се интересувала дали е срещнала мъжа, за когото трябва да се омъжи, и отговорът бил: „Вече си срещала неколцина, за които можеш за се омъжиш!" (3180-2).
Очевидно имаме по повече от една сродна душа— някой, с когото сме били заедно преди и бихме могли да създадем положителна връзка в настоящия си живот. По-късно Роуз и Брайънт научили, че в минали прераждания са имали бракове и с други хора; настоящата им връзка била просто една от възможностите. Тя обаче им позволявала да си помогнат взаимно в развитието си.
Когато клиентка попитала Кейси какъв е шансът да се омъжи и ще срещне ли сродната си душа, той й отвърнал: „Не е вярно, че конкретен човек може да се нарече сродна душа, понеже са много..." (2487-2). В друг случай, през 1942 г., млада жена поискала да разбере дали има и друг човек освен годеника й, за когото би могла да се омъжи и с него да бъде „също толкова щастлива, ако не и повече". Получила следния отговор: „...можем да намерим по двадесет и пет до тридесет такива, ако решим! Всичко става, както си го направиш!" (1981-2). Сетне тьлкователят добавил, че в живота й определено имало някои неща, върху които да „поработи заедно с бъдещият си съпруг", а това можело да стане най-добре в рамките на брака. Рано или късно, щяла да се сблъска с тези проблеми. Кейси я посъветвал да го направи веднага, вместо да го отлага за бъдещи периоди.
Един тридесет и две годишен тенекеджия и съпругата му често имали проблеми. Стигали дори до разговори за развод и родителските права над детето. В опит да излекува брачните си отношения, съпругът поискал тълкование. От информацията ставало ясно, че в предишен живот двамата са били заедно, провалили са се и сега им е дадена още една възможност да успеят. Мъжът попитал: „Какво мога да направя, за да стане бракът ни по-щастлив и хармоничен?". Кейси му отговорил: С жена си, както и с другите си дела, се дръж както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, отколкото даваш. Не давай повече, отколкото ти искат, и не искай повече, отколкото ти дават. Бракът изисква единство в целите. Ако няма единство в целите, не ще има хармония. Това може да се постигне, но не само с егото. Защото, не забравяй, преди си се провалил с гръм и трясък — и си си платил за това! По-добре оправи нещата сега или следващия път ще бъде сто пъти по-зле!" (5001-1).
Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет"!), зависи изцяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други.
Друг от случаите на Кейси от архивите му от 1940 г. Четирима мъже проявили интерес към учителка по математика и тя искала да разбере кой е най-добрият кандидат за женитба. Кейси й отговорил, че греши, като смята само един за възможния идеален съпруг. Не й казал да избягва някого от тях или да се сближи с друг, а я уверил, че в различни периоди от пребиваването й на Земята тя е била и с четиримата си ухажори, но „някои са й помагали, а други са я спъвали". Предложил й да следи сънищата си, защото от тях можела да получи „предупреждения" за някои от мъжете. За да направи своя избор в настоящето, тя трябвало да реши кой от кандидат-съпрузите ще й помогне да стане по-добър човек, да даде израз на свой духовен идеал и да живее в служба на другите.
В тълкованията се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждалия. Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става според Кейси на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби". В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на нещо повече от физическо привличане и желание.
В много от тълкованията си Кейси съветвал клиента да не сключва брак с дадено лице въпреки чувствата на двойката. Причината за този съвет неизменно била, че подобен съюз няма да е полезен за духовното развитие на единия или и на двамата. В други случаи бракът се явява неподходящо решение поради своята ненавременност. През 1937 г. на родителите на едно 14-годишно момиче е казано, че дъщеря им ще поиска да се омъжи много млада, защото в предишен живот останала стара мома. Не бивало да й позволят, защото резултатите щели да са плачевни (1406-1). В други тълкования клиентите били съветвани да не пристъпват към брак, докато не си изяснят накъде ще тръгнат в живота си. Очевидно всяка от посоките носи със себе си различни брачни възможности.
Двадесетгодишно момиче попитало дали трябва да се омъжи за приятеля си и отговорът бил: „Никога" (1754-1). Кейси предсказал, че връзката им неизбежно ще приключи с раздяла и развод. Според него двамата се познавали от последния си минал живот по време на Гражданската война в Америка. По онова време живеели някъде около Уилямсбърг, щата Вирджиния, и връзката им носела ту щастие, ту разочарования. Сега, поради някогашните нерешени проблеми, жената усещала емоционален порив да се сближат още повече. Но тълкованието предупреждавало: „Най-добре ще е, ако никога не се омъжваш за него — иначе идеалите ти ще бъдат разрушени!". Кейси я насърчавал да поддържат приятелство и да учат един от друг каквото могат, но да не се женят. Тъй като желанието, стремежът един към друг и любовта може да идват и от душевно ниво, как може да се различи потенциално трайната връзка от онази, в която има само привличане, породено от минали нерешени проблеми? Според Кейси висшият израз на истинската любов е „действено отдаване", в което човек не мисли какво ще получи в замяна. Желанието е чувство или състояние, при което индивидът иска да привлече към себе си някого или нещо, а истинската любов се проявява в емоция, енергия или действия, насочени към другите, но без мисъл за получаване. Като общо, целта на всички връзки е духовното развитие. По тази причина хората, които искат да разберат дали една връзка е само кармичен дълг, или е целенасочен настоящ съюз, могат да се запитат: „Тя прави ли ме по-добър човек? Поставя ли пред мен предизвикателства, кара ли ме да полагам усилия? Насърчава ли ме да стана по-уравновесен и всеотдаен? Кара ли ме да проявявам най-доброто от себе си?" В тълкованието на един двадесет и девет годишен мъж, който през 1937 г. поискал от Едгар Кейси най-добрите мотиви за брак (1173-11), се твърди, че съществува огромна разлика между физическото желание и умствено-духовното сътрудничество и другарство. Ако се основава главно на желание и плътска страст, бракът няма как да бъде успешен. Добрата връзка трябва да носи в себе си взаимен духовен подтик, който да обединява двойката в служба един на друг и на Бога. Според Кейси здравословната връзка предполага физическа любов, но тя съдържа нещо много повече—духовни идеали, цели и стремежи, които са също толкова важни.
Често човек може да реши, че на света съществува една-единствена съвършено сродна душа за него. Това не е вярно, сродните души не се ограничават само в отношенията между мъж и жена, те се проявяват и в еднополови връзки. И което е още по-важно, всеки от нас има множество различни видове връзки със сродни души. В настоящето някои от тях може да са с роднини, приятели, с които се чувстваме особено близки, и дори с колеги, с които сме се събрали, за да постигнем някаква голяма цел. Сродната душа е човек, към когото усещаме привличане, защото сме били заедно в миналото. В такава връзка имаме възможност да окажем неоценима помощ в личното развитие на другия.
За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са успели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкованията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейските предизвикателства и трудности дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.
Доколкото е известно, Брайънт и Роуз са имали много успешна връзка, която е продължила повече от четиридесет години—до 1968-а, когато той починал. През тези години имали немалко проблеми, спорове и трудности, преживели обичайните превратности на брака. От самото начало станало ясно, че свекървата не харесва Роуз и не одобрява избора на сина си. Тълкования, направени впоследствие, разкрили, че тази враждебност се дължи на ревност и съперничество в минал живот.
В първите няколко години съпрузите се сдобили с двама синове. В тълкованията за тях се казвало, че по-големият е с вроден талант за лекар, а по-малкият — за политик. Брайънт поискал съвет за отглеждането и възпитанието им и Кейси му отговорил, че най-важното в това отношение са не властта, силата или дори правилата, а двамата с Роуз да бъдат пример за момчетата си. Тоест, цялото семейство било събрано с определена цел. Заедно, те можели да си помагат в постигането на онова, за което са родени. След връзките, които четиримата имали в миналите си прераждания, съвместният живот сега им давал възможност да станат по-добри хора.
Тълкованията насърчили Роуз и Брайънт да се оженят, но те срещнали и немалко предизвикателства. Макар да преуспявал финансово, Брайънт споделил с приятели, че загубил 500 000 долара, понеже не се вслушал в някои съвети на Кейси. Втората световна война донесла на семейството трудности и недоимък, но то се сблъскало и с характерните за времето предразсъдъци поради еврейския си произход. Момчетата преживели редица проблеми, наред с обичайните за детството — никнене на зъби, настинки и съперничество между братята. По-малкият преболедувал от скарлатина, дребна шарка и анемия, освен това обаче пробол дясното си око с ножици и роговицата се разкъсала. Лекарите и поредицата тълкования успели да спасят зрението му. По-големият пък неколкократно чупел кости, изкарал дребна шарка, възпаление на сливиците и пневмония, тормозели го циреи.
Едно от най-големите предизвикателства за семейството дошло, когато светлината на прожекторите започнала да липсва на Роуз. Брайънт отделял почти цялото си внимание на търговските си дела и ролята на съпруга и майка естествено не я задоволявала. Поради финансовото им положение и бизнеса на съпруга си тя често вземала дейно участие в обществения живот. Това й носело известно удовлетворение. Заради работата си Брайънт обаче често отсъствал от града. Вместо да пропуска светските събития, младата жена позволявала да я придружават приятели-мъже, с което съпругът й не бил съгласен. Споровете между двамата очевидно не ги довели до решение, затова си направили тълкование.
Години преди това Кейси им бил казал, че докато работят заедно, всеки ще кара другия да проявява най-доброто от себе си и „да постига нещата, които носят мир, радост и щастие — живот, който си заслужава да се живее..." (903-3). Посъветвал ги да показват любовта си един към друг и да поставят другарството си на първо място. Любовта на Роуз към сцената трябвало да отстъпи крачка, както бизнес-делата и грижите на Брайънт не можели да бъдат негов приоритет. Домът трябвало да бъде тяхната първа и най-важна работа. Двамата били насърчени да поддържат любовта си жива, да намират радост и спокойствие в присъствието на другия, да почитат Бога и да Му служат и никога да не повтарят грешките в отношенията си.
В новото тълкование Кейси напомнял, че най-важната им задача в момента е отглеждането на децата, особено във „формиращите" години. Трябвало да се съсредоточат главно в дома и всеки да съживи в себе си нагласата, с която са започнали съвместния си живот. Очевидно и Роуз, и Брайънт си били позволили да забравят кое е най-важното в брака им. Вместо да им каже точно какво да направят, Кейси ги съветвал отново да поставят брака си на първо място. И така проблемът бил решен — с повече съвместни усилия.
С течение на времето Роуз започнала да се интересува от парапсихология и подкрепила финансово лекции и програми, които събирали на едно място водещи учени и парапсихолози. За период от над двадесет години тя съдействала за провеждането на една доста успешна серия от лекции в Ню Йорк и изиграла ролята на катализатор в изучаването на метафизика, йога и работата на Едгар Кейси. В тези занимания бившата актриса открила славата, която й липсвала, и същевременно успяла да помогне на много хора. Брайънт пожънал още по-големи успехи в бизнеса и производството на мебели. Освен това в продължение на години бил спомоществовател на Емануеловия храм, най-голямата синагога в страната, както и на работата на Кейси. Двамата с Роуз имали доста възможности да работят заедно извън дома си и мнозина смятали връзката им за идеална.
Междувременно големият им син станал изтъкнат психиатър, а малкият — преуспял адвокат.
Роуз доживяла над деветдесет. Няколко години преди смъртта си, докато размишлявала за семейството и даваната им от Кейси информация, тя казала: „Не само забелязваш моделите и целите на собствения си живот, но и осъзнаваш възможностите да помагаш на другите в работата им". Връзките между сродни души дават възможност за личностно израстване, удовлетворение и служба на другия.
През 1940 г. една тридесет и девет годишна домакиня, майка и счетоводителка научила от тълкованието си, че тя и съпругът й постигат големи успехи в „срещането" и преодоляването на сенките, които са останали между тях от миналото. Работейки заедно, всеки от тях израствал духовно и се развивал, а връзката им добивала все по-положителни измерения. Кейси ги насърчил да продължават в същия дух, защото „всеки може да бъде подкрепа и упование за другия" (1857-2). На друга двойка пък казал, че ще им трябват поне десет години, докато изградят идеална връзка (случаи 4159 и 459), но ако работят заедно, ще го постигнат.
През 1942 г. на двама млади, обмислящи брак, било казано, че като съпрузи ще имат големи възможности да си помогнат. Зад гърба си имали история от много общи прераждания, в които връзките им били от различно естество. По време на живота им в Персия между тях имало конфликт, понеже се събрали под фалшиви самоличности. В този в древен Египет били израснали в семейства с противопоставящи се религии, но се научили да работят заедно. За настоящето Кейси им казал: „Значи и единият, и другият имат слабостта да се поддават на характера на другия". Посъветвал ги да си сътрудничат за доброто и на двамата. „Тогава, ако има съгласие, ако има съгласуваност между идеали и цели и се работи върху едно нещо, може да се получи чудесно другарство!" После обаче им напомнял: „Но може да се превърне и във взаимно подценяване" (1981-2).
Млад нюйоркски адвокат получил тълкование за предстоящия си брак. Той търсел духовни напътствия и съвети, за да постигнат успехи и двамата с годеницата му. Кейси му казал, че това би станало, ако поставят сегашните си чувства на първо място: „Защото сега умовете, телата и желанията им са в пълна хармония". Насърчил ги да си припомнят единството в целите всеки път, когато в брака им се появят спорове, защото съгласието и щастието никога не се получават наготово. Казал им да се допълват взаимно. Освен това ги предупредил, че целите им ще се разединят, ако някой от двамата се поддаде на егоизъм или поради себични причини забрави кое е най-важно във връзката им. От този ден нататък трябвало да се научат да разчитат един на друг. Когато младежът попитал дали с бъдещата му съпруга се обичат истински, Кейси отвърнал:
„Понастоящем да. Но помнете и двамата, любовта е отдаване; тя е израстване. Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е всеотдайност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, умовете и духа в такъв брак трябва винаги да бъде не за желанията на аза, а за пълно единство. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възможности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в целите и се допълвате взаимно" (939-1).
Като малък Едгар Кейси често имал съновидение, което му подсказвало колко важно ще е единството в целите за неговия бъдещ брак. В съня си вървял през поляна заедно с жена, която го държала за ръка. Лицето й било скрито зад воал и не можел да я види, но двамата били много влюбени. Стигали до поточе с кристалночиста вода. Прекрачвали го и продължавали нагоре по един хълм, където ги спирал някакъв мъж. Бил само с набедрена препаска, кожата му била с цвят на бронз, а на краката и раменете му имало крила. Очевидно това бил Меркурий, вестителят.
Той им казвал да се хванат за ръце и те се подчинявали. После поставял върху ръцете им дълга ивица златоткан плат и заявявал: „Заедно всичко се постига, а поотделно — нищо". След това изведнъж изчезвал, а Едгар и жената продължавали пътя си и стигали до кален път, който не знаели как да прекосят. Докато се чудели, Меркурий отново се появявал и им казвал да се хванат за ръце и да използват златоткания плат. Двамата веднага изпълнявали съвета му, калта мигом изсъхвала, пътят ставал проходим и двойката стигала до някакви високи скали. Едгар започвал да дълбае камъка с нож, за да се изкатерят, като тръгвал пръв и издърпвал жената след себе си. Заедно стигали да върха на скалата и сънят свършвал.
Кейси сънувал този сън години преди да срещне Гъртруд, която станала негова съпруга. Майка му била убедена, че според съня синът й ще постигне много, след като се събере с жена си. Едгар и жена му сключили брак през 1903 г., но сънят продължил да се появява. Накрая през 1926 г., когато отново го сънувал, Кейси си направил тълкование, за да разбере значението му. Така разбрал, че ще сънува това всеки път, когато в живота му предстоят предизвикателства или значителни промени. Поредната поява на съня била с цел просто да му напомни, че може да се справи с всичко, стига двамата с Гъртруд да са единни, защото „заедно всичко се постига".
Като сродни души, Едгар и Гъртруд са били заедно много пъти в минали прераждания. Главната цел на настоящия им живот била да съсредоточат съвместните си усилия в ясновидството, което се превърнало в призвание на Едгар. Според тълкованията информацията, получавана от него, доста наподобявала онази, която той разпространявал преди хиляди години по време на прераждането си в древен Египет. Там бил висш жрец, а Гъртруд — жрица и негова съпруга, изпълнявала ролята на говорител пред широките маси дори когато той се разболял дотолкова, че не можел да изпълнява задълженията си. Очевидно общото им дело трябвало да продължи.5
Едгар Кейси разчитал много на Гъртруд и в този живот. Преди тя да поеме воденето на сеансите му, други хора често злоупотребявали с него, докато бил в състояние на транс. Например някой пробол бузата му с игла за шапка, за да се увери, че не се преструва, други искали здравно тълкование, но когато Кейси заспивал, питали за резултатите от предстоящи конни надбягвания. Присъствието на жена му гарантирало, че нищо такова не може да се случи.
Двамата често получавали помощ от тълкованията. Гъртруд например била излекувана от туберкулоза, а неговите проблеми с храносмилането и отделителната система, които го съпътствали през по-голямата част от живота му, били облекчени. Съвместният им живот бил посветен на дарбата на Едгар като медиум. Не им било лесно, тъй като голяма част от информацията звучала твърде необичайно. Темите за холистичното здраве, прераждането, тълкуването на сънища, медитацията, интуицията и други, разглеждани в тълкованията, днес са нещо обикновено, но по онова време те често били приемани с недоверие.
В нощта преди смъртта му секретарката на Кейси — Гладис Дейвис, станала свидетел на една сцена между съпрузите, от която останала толкова трогната, че я записала в архивите (случай 294-8, доклади). Едгар се чувствал крайно отпаднал и му било много зле. Лежал в леглото си, а жена му се навела над него да го целуне. Гладис е записала следното:
„Той каза:
— Знаеш, че те обичам, нали? — А когато я видя да кима, запита: — Откъде знаеш?
— О, просто зная—отвърна тя с прелестната си лека усмивка.
— Не разбирам откъде може да знаеш, но наистина те обичам. — Сетне Едгар продължи замислено: — Всъщност, когато обичаш някого, ти се жертваш за него, а какво съм пожертвал аз за теб?
Тази сцена бе толкова красива, че се разплаках. .. защото много добре разбирах, че Гъртруд винаги го е подкрепяла и е поставяла желанията му над своите, когато е ставало въпрос за работата."
Може би най-интересното във взаимната отдаденост на Гъртруд и Едгар е едно негово преживяване през февруари 1941 г. Главният източник на информация за тълкованията му са Акашовите записи — сбор от данни, нещо като вселенска компютърна свръхсистема. Този архив, който Кейси наричал и „Божията паметна книга", съдържа информация за историята на всяка отделна душа—минали прераждания, настоящи преживявания и бъдеще. Веднъж, докато правел тълкование, той сънувал, че се рови из Акашовите записи и вижда какво е щяло да се случи с него и съпругата му, ако не са се били оженили — „тя е щяла да умре от туберкулоза през 1906 г., а аз през 1914-а от стомашни проблеми" (случай 294-196, доклади).
Едгар Кейси е вярвал, че всички наши връзки носят потенциала да се превърнат в значими преживявания. Или казано с езика на тълкованията, „те не са шанс, а осъществяване на Божията цел" (1722-1). В крайна сметка тази цел е душевно израстване на двете страни. В присъствието на значими хора или връзки в живота ни няма нищо случайно. Хората се събират, защото са били заедно и в миналото. Нищо, което научаваме един от друг, не се забравя, а всички грешки в отношенията ни трябва да бъдат поправени.
На всеки се дава цял един живот с възможности да стане по-добър човек чрез отношенията си с другите. Дали тези възможности ще бъдат използвани, зависи единствено от свободната ни воля, но тях винаги ще ги има.
В качеството си на съветник, философ и духовен консултант Едгар Кейси е дал на хиляди хора уникални отговори на въпроси, засягащи динамиката на човешките взаимоотношения. От цялата тази информация става ясно, че човекът е същество, което вечно се стреми към лична цялостност. Всичко, което привличаме към себе си, е просто неизбежен резултат от предишни наши избори, решения и поуки, водещи към въпросното събитие и момент във времето. Материалите на Кейси за връзките между сродни души ни дават необикновен поглед върху непрекъснатата им динамика във времето и пространството и върху различните ни преживявания и прераждалия на Земята. Все пак най-удивителното в информацията е онова, което научаваме за същността на душата, връзките ни един с друг и неопровержимия факт, че сме свързани със своя Творец по още неразгадани от човечеството начини.
Сподели с приятели: |