ОБЛИЧАНЕ БОЖИЕТО ВСЕОРЪЖИЕ

Този някой друг бях аз - 22-годишното момче-проповедник. Когато ръководството се обърна към мен и каза: „Лари, с това ще се заемеш ти” - натоварването беше огромно. Изведнъж моите отговорности се удвоиха и аз затънах в безпокойство и неуспехи. Не мина много време и бях обгърнат от малък черен облак на депресия, който сипеше мрак и мизерия върху моя изнурен дух. Но веднъж един лютерански пастор посети моя урок и не след дълго стигна до целта.

„Обличаш ли Божието всеоръжие всеки ден?” - попита той открито. Аз бях завършил Библейски колеж, имах сертификат за тригодишно изучаване на гръцки и исках да впечатля този пастор, и да му покажа, че не бях някакъв глупак. „О, да!” - възкликнах аз, облягайки се отново на стола и кръстосвайки ръце на гърдите си. „Ти говориш за тази чудесна метафора в шеста глава на Ефесяните. Да, господине, запознат съм с всяко нейно причастие, с всеки глагол и съществително, защото съм изучавал цялата книга на гръцки.”

Веднага разбрах, че не беше впечатлен. „Не те питам дали знаеш за Божието всеоръжие - търпеливо обясни той. - Питам те дали обличаш цялото Божие всеоръжие всеки ден.” Някак си обезкуражен, поклатих глава и добавих кротко: „Не, господине.” Неговият проницателен отговор ме сепна: „Тогава може би тази е причината да си така депресиран.”

След като той си отиде, отново отворих Ефесяни 6:10-18 и фраза по фраза, предмет по предмет, изучавах тези девет стиха и указанията за тяхното приложение при християните от 20 век. Би ли се присъединил към мен в разглеждането на една опростена схема на онова, което открих? „Бъдете силни в Господа и в Неговата мощна сила.” - Християните, които се готвят за сблъсък, се нуждаят от сила. Дори ако си напълно облечен с всеоръжието, което апостол Павел описва в стиховете по-долу, ти трябва първо да имаш сила, иначе ползата от всеоръжието ще бъде малка. От къде получаваме тази сила? В общение с Господа и в отговор на молитва.

„Облечете цялото Божие всеоръжие.”- Като християнски войник ти трябва да облечеш напълно осигурената екипировка, без да подценяваш нищо, без да пропускаш нищо, защото как би могъл да знаеш от коя незащитена страна може да те атакува врагът? „За да можете да устоите.” - Апостолът обяснява, че войникът облича цялото въоръжение, за да устои. Това е военен термин, който се отнася до „решителната и непоколебима позиция на един добър войник, противопоставящ се на врага”. „Срещу хитростите на дявола.” - Срещу какво трябва да устои войникът? Срещу хитростите или стратегиите на дявола - лукавите и опасни начини, по които злото ни напада. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесни места.” - Ние не воюваме срещу видими физически противници, а срещу началства, срещу организираните действия на злите сили. Ние воюваме срещу началствата, чиято власт над моралната тъмнина, обхващаща човечеството, е широко разпространена. Воюваме срещу духовните сили на нечестието - духовната кавалерия, грабителските пълчища в атмосферата около нас.

„Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден.” - Ние не трябва да се облягаме на човешката предвидливост и защита, а трябва да вземем цялото всеоръжие на Бог, за да можем да противостоим в деня на изкушението - обстоятелствата на духовен и морален изпит, които могат да дойдат по всяко време и за които е необходимо винаги да бъдем готови. „И като надвиете на всичко, да устоите.” - Когато всичко необходимо е направено, ние трябва да устоим, защото сме предопределени за победа. „Препасани с истина през кръста си.” - Кръстът е частта от тялото между ребрата и бедрените кости. В тази област са поместени храносмилателната система и половите органи. Коженият колан или престилка около кръста на римския войник беше първата и най-необходима част от неговата екипировка. Той служеше не само, за да поддържа бронята на правилното й място, но и за да държи меча. Апостол Павел ни учи, че нашият кръст трябва да бъде препасан с истина - вътрешна истина, искреност и определена цел. Псалмистът казва: „Понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми” (Пс. 51:6). Като вярващ ти трябва да бъдеш изпълнен с истината на Бог; трябва да бъдеш личност на почтеността и нравствеността. Трябва да знаеш кой си ти в Бог и кой е Бог в теб. Препаши колана на истината около кръста си, като потвърждаваш истината за самия теб и за Бог и като действаш не според емоциите си, а според истината.

„Облечени в правдата за бронен нагръдник.” - Броненият нагръдник е тази част от бронята, покриваща гърдите. Той предпазва жизнено важните органи: хранопровода, дихателната тръба, сърцето и белите дробове. Какъв е броненият нагръдник на правдата, който вярващият трябва да притежава? Това е правдата на Бог чрез вяра, оправданието чрез кръвта, пролята на кръста. Тази правда е резултат от обновяването на сърцето от Святия Дух. Броненият нагръдник е важна част от войнишкото отбранително въоръжение. Праведният нов човек вътре във вярващия се съпротивлява, отбранява и отказва да приеме злите предложения на дявола. Броненият нагръдник на правдата прилежно пази сърцето на вярващия, защото там са изворите на живота.

„И с нозете си обути с готовност, която идва от благовестието на мира.” - В ръкопашния бой е изключително важна възможността за отстъпване встрани, ходене и бягане. Тъй като римският войник най-често се е сражавал в ръкопашен бой, от голямо значение е било да е стабилно обут. Неговите сандали са били не само здраво завързани за краката и глезените му, но подметките му са били покрити с метален обков, за да го предпазват от подхлъзване.

Като участници в духовна война, ние трябва да снабдим нозете си с готовност и стабилни обувки, които можем да намерим в благовестието на мира. Когато ходим ежедневно в откритата ни Божия воля и съобразяваме поведението и общуването си с Неговото Слово, ще преживяваме чувство на единение с Бог и ще имаме съзнание за Божествена помощ, достатъчна за всеки проблем. Като вярващи трябва да ходим в Божията воля и както казва моят приятел и мисионер Алис Хуф - да оставяме „стъпки на мир”, където и да отиваме.

„А освен всичко това вземете вярата за щит.” - Щитът беше частта от бронята, носена върху ръката или в ръката, за да предпазва и покрива цялото тяло в битката. Той беше елемент от войнишкото въоръжение, който можеше да се премества и поставя върху всички части на тялото, където е необходимо. Като вярващи християни нашата вяра ни служи точно, както щитът служи на войника, но как получаваме вяра? Ефесяните 2:8-9 казва, че вярата е дар. Римляните 10:17 гласи: „Вярата идва от слушане, а слушането от Словото (Рема) на Христа.” Галатяните 2:20 казва, че ние живеем чрез вярата в Божия Син, Който ни обикна и даде Себе Си за нас. Тази вяра е щитът на вярващия. „С който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия.” - „Нечестивият” не означава някаква безлична сила, а сатана и злите противници, описани в стих 12. Големите щитове на древните войници бяха направени от дърво, за да бъдат леки, а отгоре бяха покрити с кожи. Кожите бяха потапяни във вода, за да угасяват огнените стрели, най-опасните стрели, изпращани, за да победят и ранят смъртоносно противника. Апостол Павел ни уверява, че „щитът на вярата” ще надделее дори и над най-лошите сатанински форми на нападение. Вярващият взима щита на вярата и декларира: „Аз се доверявам на Теб, Господи, да ме запазиш. Понеже съм скрит в Теб, днес не може да ме докосне нищо, което Ти не си позволил.” „Вземете за шлем спасението.” - Шлемът е най-скъпата част от въоръжението и беше носен, за да предпазва главата. Шлемът на спасението предпазва ума и мислите на вярващия.

Думата „вземете” в този стих буквално означава „приемете” - да вземете в ръка шлема на спасението, който е „дар от Бога”. Затова вярващият трябва съзнателно да се моли и да приеме Христовия ум и Божия мир, които да охраняват мислите му (виж Фил. 4:7). „И меча на Духа, който е Божието Слово.” - Мечът беше нападателно оръжие с острие и дръжка. Предназначен да ранява и убива главно за осъждение и за налагане на присъда, мечът беше символ на сила и власт. Християнската сила и власт са Божието Слово. Като говорим за меча на Духа или Божието Слово, не става въпрос за Логос или за цялата Библия, а за Рема - определен стих, мисъл или инструкция, които Духът дава на нашия дух или ни напомня да употребим във време на нужда.

Преди да можем да си служим ефективно с меча на Духа, трябва да напълним умовете си с Писанието. Според гръцкия език вярващият трябва да получи това конкретно Слово от Бог за конкретната ситуация. Тогава конкретното откровение може да бъде употребено като остър меч срещу врага и неговите нападения. „Молещи се в Духа на всяко време и с всякаква молитва и молба.” - Последната мощна част на цялото Божие въоръжение е молитвата в Духа. Това означава молитва на езици, молитва в и с твоя дух на личния ти молитвен език, продиктуван от Святия Дух (Деяния 2:4; І Кор. 14:2, 14-15; Юда 20). Тъй като ти не се молиш в ума си, а в духа си, възможно е да се подчиниш на Павловата заповед да се „молиш в Духа на всяко време” (Ефес. 6:18). Единственият начин да се молиш на всяко време, постоянно (І Сол. 5:17) - е да се молиш с духа си. Твоят ум е ограничен; той ти пречи да се молиш, както трябва. Но твоят дух, изкупен чрез кръвта и изпълнен със Святия Дух на Бог, е неограничен. Когато се молиш, Духът ти идва на помощ, присъединява мощната Си молитва към твоята и ходатайства пред Бог в твоя полза и за благословението на другите вярващи. И тъй като Святият Дух ти помага да се молиш според съвършената Божия воля, твоите молитви имат резултат (Римл. 8:26-27). Размисли за това: твоят дух има непрекъснат достъп до гласните ти струни точно така, както и умът ти. Затова, като акт на волята ти, от твоя дух може да излезе молитва на език, да пренебрегне ума ти, да премине през езика ти и да достигне при Бог. Тогава Божият отговор на твоята молитва може да бъде регистриран в ума ти, давайки ти възможност да се молиш с ума (І Кор. 14:13-15).

Някога, когато си разкривал сърцето си пред Бог, случвало ли ти се е да търсиш думи, усещайки слабостта и ограниченията на собствения си ум и разбиране? Попадал ли си в притискащи ситуации, при които нямаш време да застанеш в молитва? Аз съм попадал. Ето защо този седми елемент от духовното въоръжение е така скъп за мен. Аз мога да го използвам като лазерен лъч, за да премина през дяволската територия, да достигна до Бог и да получа Неговия незабавен отговор обратно до моя ум. Мога да живея в непрестанно състояние на молитва, независимо от това къде съм или какво правя. Мога да се моля високо или наум, сам или сред тълпа от хора. Бог знае. Бог чува. И Бог отговаря. Ето как въоръженият вярващ може да поддържа молитвено разположение на ума си и да се моли на всяко време с всякаква молитва.

„Бидейки бодри в това с неуморно постоянство.” - Това се отнася до отговорността, която вярващият трябва да поеме, за да не пренебрегва молитвата, така необходима за победата в духовните сблъсъци. „И моление за всичките светии.” - Никой войник не трябва да се моли само за себе си, но и за всички свои приятели и войници, защото те съставляват една армия. Успехът на един е успех на всички. Когато Исус заповяда на вярващите да се молят: „Не ни въвеждай в изкушение”, Той ни наставлява да се молим силите, които са извън нашия собствен контрол, да не ни въвличат в изкушение. Той ни заповяда да бдим и да се молим срещу падането в изкушения поради нашата собствена небрежност и непокорство.

Молитвата „избави ни от лукавия” надхвърля смисъла за изпит или изкушение, дължащи се на нашата склонност към грях. Тя включва прошението да бъдем избавени от грабителската мощна сила на злото, която се стреми да ни повлияе, победи, подчини и тогава да ни заблуди. Тази молитва съдържа много повече от обикновеното разбиране - да бъде победено желанието за грях; ние трябва да победим и злите сили, целящи да препятстват и унищожат Божия план за нашия живот. Затова в Ефесяни 6:11-13 апостол Павел ни наставлява да облечем цялото Божие въоръжение, за да можем да устоим срещу хитростите на дявола. Каква е обратната страна на това поучение? Ако не се молим: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, ако не обличаме цялото Божие всеоръжие, ние не можем да устоим срещу хитростите на дявола, няма да устоим. В Римляните апостол Павел отново споменава за всеоръжието. В 13 глава той ни наставлява да се облечем с оръжието на светлината и с Господ Исус Христос (12, 13, 14 стих). Оръжието, което апостол Павел описва и заповядва на вярващите да облекат, е всъщност Господ Исус Христос. Исус иска да бъде наша защита и да ни облече със Себе Си.
Как да облечем всеоръжието

Както научих от лютеранския пастор, този пасаж в Ефесяните не беше само една чудесна метафора. Той беше написан, за да му се подчиняваме и да го прилагаме в ежедневния си живот.

Но как един вярващ да облече нещо, което не може да види, докосне или почувства? Това става чрез вяра, която визуализира всяка част. Ние обличаме нашето въоръжение, като вярваме и изповядваме Божиите обещания.

Всеки ден вярващият трябва да се моли с Ефесяни 6:14-17 и с вяра да облича цялото Божие всеоръжие, част по част. Отдели една минута, за да научиш как да обличаш оръжието на светлината, Господ Исус Христос.

В продължение на много години аз всеки ден съм обличал цялото Божие всеоръжие, част по част, вярвайки и декларирайки Божиите обещания. Как е при теб? Ти дори не би могъл да си помислиш да отидеш на работа или на църква, без да се облечеш подходящо, но излизаш ли, без да обличаш своето духовно облекло ден след ден? Ако е така, дяволът вижда, че ти ходиш духовно гол, и се смее, защото знае, че си незащитен срещу неговите лъжи. Научи се да обличаш цялото Божие всеоръжие - и то всеки ден.

Не позволявай сатана да затруднява или да нарушава Божията цел за твоя живот. Моли се за ограда на защита около теб и близките ти. Това ще бъде следващото нещо, което ще научим.
16.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЗАЩИТНА ОГРАДА
Когато като дете съм седял в праха с подпухнали очи и разкървавен нос, никога не съм казвал: „О, това беше добра битка.” Битката не е била добра, ако не печелех аз! Тогава защо апостол Павел нарича нашата борба със сатана добра битка? (І Тим. 6:12). Тя е наречена добра битка, защото ние трябва да сме победителите. Ние я спечелваме чрез молитвата: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия.” Спечелваме я като обличаме цялото въоръжение на Бог и изграждаме защитна ограда около себе си. Уморил ли си се да лежиш в праха, повален от дявола? Искаш ли да знаеш как да го смажеш и да поставиш подкованите си обувки върху ненаситното му гърло? Тогава трябва да се приготвиш да стоиш в победата, която Исус вече е спечелил за теб, като обличаш цялото Божие всеоръжие и като се научиш да изграждаш защитна ограда.
Изграждане на защитна ограда

Ежедневно изграждай защитна ограда около себе си и близките си чрез твоята декларация на вяра от Псалм 91:2 „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на когото уповавам.” В Разширената Библия следващият стих гласи така: „Защото тогава Той ще те освободи от примката на ловеца.” По-надолу в същата глава (ст. 9, 14 от Разширената Библия) са дадени три причини или три „понеже”, поради които ти можеш да претендираш за Божията защита: понеже си направил Господ свое прибежище и Всевишния - свое обиталище, понеже си положил в Него любовта си и понеже си познал името Му.

„Понеже сме направили Господ наше обиталище.” - Когато ние, вярващите, пеем хваления на Господ, Той е сред нас, възцарен върху нашите хваления. Псалм 22:3 гласи: „Ти си Святият, Който обитава сред хваленията („техилах” - песните, псалмите, пребъдващата песен на Духа) на Израел” (Разширена Библия).

Понеже апостол Павел знаеше тази тайна, той ни съветва: „Не се опивайте с вино, следствието на което е разврат, но изпълвайте се с Духа. Говорете един на друг с Псалми, химни и духовни песни. Пейте и създавайте музика в сърцата си на Господа” (Ефес. 5:18-19, прев. от англ.). На друго място апостолът, който е пример за вярващите, каза, че пее с духа си, а също и с ума си (І Кор. 14:15). Ти също трябва да пееш на Бог в хваление и поклонение. Понякога ще се радваш, пеейки чудесните стари химни или хорови песни. Друг път ще създаваш свои специални песни и ще ги пееш на Господа. Но ще има случаи, когато Святият Дух ще композира спонтанна хвалебствена песен на език, който единствено Божиите уши и твоето сърце разбират.

Когато пееш на Господа, Той обитава сред хвалението ти. Ето как ти Го правиш свое жилище или обиталище. Когато ходиш с Него в Духа, Той ще ти бъде прибежище.

„Понеже сме положили любовта си в Него.” - Ние можем да изискваме Божията защита и затова полагаме нашата любов в Него. Това става, като фокусираме чувствата си върху Него, като търсим първо Него. Давид заяви: „Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся - да живея в дома Господен през всичките дни на живота си, за да гледам привлекателността на Господа и да Го търся в храма Му, защото в ден на трудност ще ме скрие в обиталището Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара. Тогава главата ми ще се издигне над неприятелите ми, които ме окръжават; и ще принеса в скинията Му жертва с викове на радост; ще пея и ще създавам музика за Господа” (Псалм 27:4-6).

Думата „обиталище” от стих пети означава „подвижен шатър или някаква по-устойчива сграда”. Палатката на царя била опъвана в центъра на неговата армия по време на война и непрекъснато била охранявана от гвардия силни мъже. Давид, който по време на война живееше в такава палатка, казваше: „В ден на трудност Бог ме скрива в Неговата царска палатка в самия център на армията Си и ме охранява непрекъснато с гвардия ангели.” В Псалм 91:10-11 ние сме уверявани: „Не ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища.” Псалм 34:7 гласи: „Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят и ги избавя.” Ако искаме да бъдем заобиколени от Божията защитна ограда, трябва да положим любовта си в Него. В Псалм 27:4 Давид заявява: „Едно нещо съм поискал…”

Забелязвал ли си думите „едно нещо” да се споменават другаде в Писанието? Исус каза на богатия младеж: „Едно нещо не ти достига…” (Лука 18:22). На Марта Той каза: „Ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно нещо е потребно…” (Лука 10:40-41). Апостол Павел заяви: „Едно нещо правя…” (Фил. 3:13). Ние, като Марта, често се безпокоим и тревожим за много неща, но изпускаме едно важно нещо. Тичаме и се суетим, заети със собствената си работа и пренебрегваме работата на нашия Отец. Ето един пример, с който можем да представим това.

Когато синът ми беше малък и аз го помолех да окоси поляната, той често зарязваше работата и отиваше да играе. Аз не се безпокоях заради играта му с приятелите, а заради неговото непокорство в не свършването на работата. Мисля, че това е подобно на нашето отношение към Небесния Баща. Той казва: „Прекарвай с Мен един час”, но ние поставяме на първо място своите неща и преди да усетим, денят привършва. Време е да растем духовно и да се научим да даваме на Небесния Отец първия час от нашия ден; тогава ще имаме още 23 часа, за да се грижим за своите работи. Необходимо е да позволим на Святия Дух да фокусира нашата енергия и внимание върху Господа - да положим любовта си на Него. Когато се прилепим към Него в абсолютно доверие, Той ще бъде наша защита.

„Понеже познаваме името Му.” - „Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е в безопасност” (Притчи 18:10). Името на Господа показва не само кой е Той, но и какво иска да бъде Той в твоя живот. Не злоупотребявай с Господното име. Той е повече от Спасител. Той е твоя Правда и твой Осветител. Той е твой Мир. Той е твой Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Познай името Му, защото то е яка кула. Нека Той да бъде това, което се нуждаеш да бъде в твоя живот.

Всеки ден прави Господ свое обиталище, като пееш песни за хваление. Положи любовта си на Него и преди всичко друго, търси първо Него. Познай Неговото име и Му се подчини. Провери духа си и се увери дали живееш в трите „понеже” от Псалм 91. Тогава можеш да стоиш в твоето всеоръжие и да декларираш: „Ти си мое прибежище, моя крепост, мой Бог. На Тебе уповавам. Познавам името Ти. Ти си моя Правда, мой Осветител, Мир, Изцелител, Снабдител, Знаме и Пастир. Твоето присъствие пребъдва в мен.” Този е начинът, по който можеш да стоиш в молитва за защитна ограда за себе си и близките си. Когато живееш в тези три „понеже” и всекидневно заявяваш, че Бог е твое прибежище и крепост, Господната защитна ограда ще се изгражда около теб, както гнездото около птичката или пашкулът около ларвата на пеперудата.

Знам, че някои хора се смеят на идеята за Божията ограда на защита, но дяволът не се смее. Той знае, че тя е реална. Отдели време, за да изучиш обвинението, което сатана отправи към Бог за Йов: „Не си ли обградил отвсякъде него и дома му и всичко, що има? Дарил си успех и щастие над него в работата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята” (Йов 1:10, Разширена Библия). Забележи три неща, които Бог прави за Своите деца: Той поставя защитна ограда навсякъде около нас, домовете ни и всичко, което имаме; дарява щастие и успех (не на този или на онзи, а на нас) в работата на ръцете ни; прави имота ни да се увеличава, а не да намалява. Така всеки ден, когато се молиш: „Не ни въвеждай в изкушения, но избави ни от лукавия”, обявявай тази защитна ограда около себе си, приятелите си и близките си, около дома си и всички, което имаш. Моли се Бог да ти даде щастие и успех в работата на ръцете ти и да направи имотът ти - както духовният, така и материалният - да се увеличава на земята. Алилуя!

Облечи се в оръжието на светлината - Господ Исус Христос - и се моли за Божията защитна ограда около всичко, което притежаваш. И когато направиш това, стой… Стой в победата, която Исус спечели за теб.

1. 
   Облечи цялото Божие всеоръжие.
   
   1. 
      Колан на истина;
      
   2. 
      Бронен нагръдник на правда;
      
   3. 
      Нозе, обути с готовността на Евангелието на мира;
      
   4. 
      Щит на вяра;
      
   5. 
      Шлем на спасение;
      
   6. 
      Мечът на Духа, който е Словото на Бог;
      
   7. 
      Молейки се винаги в Духа.
      
2. 
   Изгради защитна ограда.
   
   1. 
      Три „понеже”:
      

• 
  понеже сме направили Господ наше обиталище;
  
• 
  понеже сме положили любовта си в Него;
  
• 
  понеже познаваме името Му.
  

2. 
   Декларация: „Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.”