Единна методология за обследване най-добрия интерес на детето
Провеждане на изслушването /интервюирането
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Подготовката за интервюто.
- Начало на интервюто – Посрещане на детето, опознаване и информиране.
| 3.4. Провеждане на изслушването /интервюирането Условно можем да разделим интервюто на няколко етапа, които етапи имат различни цели и постигането им е условие за преминаване в следващ етап. Подготовката за интервюто. Подготовката предполага подготовка на самия интервюиращ, който е добре да се запознае с всички материали по делото, доклади и изследвания на детето. . Подготовката се отнася също до целия екип, който организира и участва в провеждане на изслушването, който е добре да се срещне и да уточни ролите на всеки, мястото, времето на провеждане на интервюто, кой ще придружава детето, кой ще се ангажира с родителите. Детето също може да бъде подготвено, особено ако изслушването ще е в съдебна зара. Подготовката е насочена към запознаване на детето със съд, залата, кой какъв е там, какво прави всеки, какво се очаква от детето. В тази подготовка може да се направи и оценка на детето. Подготовката не засяга въпроси от съдържателната страна на изслушването. Начало на интервюто – Посрещане на детето, опознаване и информиране. Този етап има следните основни цели: - информиране на детето за целите, процеса и последиците от изслушването; - създаване на работна връзка на доверие; - опознаване на детето Целите на този етап се постигат заедно, взаимно се обуславят и подпомагат. Основните техники са посрещане, обяснение, запознаване с обстановката, договаряне, задаване на отворени въпроси, проверяване на това дали детето е 80 разбрало. В този етап интервюиращият има активната роля на даващ информация и на набиращ информация. Той пояснява, обяснява, споделя и в подходящ момент задава въпроси. При посрещането е важно да се въведе детето в новата обстановка, да му се обясни ситуацията, да се намали напрежението. Информирането е ключова цел на този етап. Понякога това може да отнеме време и е важно интервюиращият да разполага с него. Според Бенаси (2009: 26), „съществува реална нужда да се опитате да убедите магистратите и другите съдебни служители, че в много случаи времето, което се изразходва за обяснение на детето за процедурата и контекстът на изслушването му могат да бъдат по-дълги от набирането на информацията, но времето, необходимо за поставяне на детето в доверие, е най-добрата гаранция за автентичността на по-късната му реч. " 38 Изграждането на връзка на доверие означава изграждане на работна връзка означава ясна рамка на отношенията, т.е. какви са целите, какви са ролите, какви са последиците от интервюто. Обяснява се на детето, че интервюиращият ще пита, защото е важно да чуе какво мисли детето, а детето ще отговаря, по възможност автентично. Обясняват се правата и правилата. Специално внимание върху това, че изслушването не е изпитване. Тук е много важна стратегията на интервюиращия „Аз не знам, аз наистина искам да разбера“ - мога да питам пак, ти можеш да ме питаш. Ако не знаеш – не си измисляш …Ако не разбираш въпроса – казваш, че не разбираш“. Понякога децата, като се базират на опита си не вярват, че възрастните не знаят това, за което ги питат, смятат, че знаят и ги изпитват. В този смисъл има риск да се опитат „да налучкат“ правилния отговор. Ясната рамка предполага и ясно определяне на поверителността. Детето трябва да знае кой ще чуе това, което казва. За да бъде детето автентично е важно интервюиращият също да е автентичен, добронамерен, уважаващ детето и това, което то ще сподели. Опознаването на детето позволява на интервюиращия да се ориентира в това, кое е детето, как се чувства, какъв език ползва, как приема контакта с непознат и пр. Възрастният през този етап следва да се пази много от риска да създава псевдо доверителни отношения. Той не бива да фамилиарничи, да се прави на приятел, да се държи манипулативно, да подпитва. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|