Ефективност на управлението чрез мотивация на персонала, като средство за нейното повишаване
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Четвърт и стадий
- Пет и стадий
| Трети стадий - определяне на целите (насочеността) на действията. Човек фиксира какво и с какви средства трябва да го направи, за да се сдобие или да получи това, което е нужно за отстраняване на потребността. На този етап се съгласуват четири момента:
- Какво трябва да получа, за да отстраня потребността - Какво трябва да направя, за да получа това, което желая - В какви граници мога да получа това, което желая - Доколко това, което мога да получа от действията си може да отстрани потребността Четвърти стадий - осъществяване на действия. На този стадий, човек влага усилия, за да осъществи действия, които в крайна сметка трябва да му предоставят възможност да получи това, което е необходимо за отстраняване на потребността. Например, ако процесът на работа оказва обратно влияние върху мотивацията, то на този стадий може да се направи коригиране на целите. Пети стадий - отстраняване на потребността. В зависимост от степента на снетото напрежение (породено от потребността), а също от т.нар. отстраняване на потребността, човек прекратява действията си до възникване на нова потребност, търсейки възможност за осъществяване на нови действия по отстраняване на потребността. Знанието за логиката на процеса на мотивация не дава съществени преимущества в управлението на този процес. Можем да посочим фактори, които усложняват и правят неясен процеса на практическо му разгръщане. Съществен фактор се явява неочевидността на мотивите. Може да се предположи, да се гадае по повод това, какви мотиви действат, но реално тяхното разгадаване понякога е почти невъзможно. Следващ важен фактор е изменчивостта на самия мотивационен процес. Характерът му зависи от това, какви потребности го инициират. Самите потребности се намират помежду си в сложно динамично взаимодействие, което поражда противоречия, усилва действието на определени потребности - така съставляващите това взаимодействие могат да се изменят във времето, да изменят насочеността и характера на действащите мотиви. Даже и най-задълбочените знания за мотивационната структура на човека, за мотивите на неговите действия, могат да допуснат възникването на непредвидени изменения в поведението и непредвидена реакция от негова страна на мотивиращите въздействия. Още един фактор, определящ мотивационния процес при всеки конкретен човек като уникален и непредсказуем са различията в иновационната структура на отделните хора, различната степен на влияние на еднакви мотиви върху различни хора, различната степен на зависимост от действието на едни мотиви спрямо други. При някои хора, стремежът към постигане на резултат може да бъде много силен, при други - относително слаб. В този случай даден мотив ще действа различно върху поведението им. Възможна е и друга ситуация: двама души имат еднакво силен мотив за достигане на резултата. Но при първия този мотив доминира над всички други и той би се добрал до резултата чрез всички способи. Добросъвестността при изпълнение на работата означаваща отговорно осъществяване на дейността, в съответствие с всички необходими изисквания и регулиращи норми, в много случаи се явява най-важно условие за успешното изпълнение. Човек може да притежава добри квалификация и знания, да бъде способен и креативен, но същевременно да се отнася към задълженията си безотговорно, което би могло да доведе до липса на позитивни резултати от неговата дейност. Необходимо е ръководството на организацията да е наясно с такава перспектива и да се старае да изгради такава система за мотивиране, която да развие у сътрудниците желаните характеристики на тяхното поведение. Насочеността е характеристика на човешката дейност, разкриваща това, към което човек се стреми, осъществявайки определени действия. Човек може да изпълнява своята работа, поради това, че тя му носи удовлетворение (морално или материално) или поради факта, че той се стреми да помогне на организацията да постигне своите цели. За управлението е много важно да знае насочеността на действията на хората. Във всеки мотив можем да намерим една цел, един интерес и една потребност, които в дадения момент подчиняват и насочват поведението на личността в определено направление. Мотивираността на служителите представлява резултатът, непосредствената причина за поведението, ориентацията им към достигане целите на организацията и по същество се явява главна задача на ръководството. Днес за ефективното функциониране на организацията се изисква отговорен и инициативен персонал, високо организирани, стремящи се към трудова самореализация личности. Да се обезпечат тези качества у работниците не е възможно със средствата на традиционните форми на материално стимулиране и строг външен контрол (заплата и наказания). Единствено хората, които осъзнават смисъла на своята дейност и се стремят към достигане целите на организацията, могат да разчитат на високи резултати. „ Мотивът е нещо, което инициира движение; мотивацията е това, което кара хората да действат, или да се държат по определен начин. Да мотивираш хората, означава да ги насочиш в определена посока и да предприемеш необходимите стъпки, за да стигнат те там . Да бъдеш мотивиран, означава или да искаш да отидеш някъде по собствено желание, или да бъдеш окуражен с всички налични средства, да стигнеш целенасочено и да постигнеш успех при пристигането си.” (2, стр.76) Според автора мотивацията има две форми: Външна мотивация – т.е. това, което правиш на или за хората, за да ги мотивираш. Вътрешна мотивация – самозародените фактори, които карат хората да се държат по определен начин или да се движат в определена посока. На практика, външната и вътрешната мотивация са тясно свързани, защото това което се прави за или на хората, ще влияе на тяхната вътрешна мотивация и обратно – степента до която хората са мотивирани вътрешно и посоките по които ще тръгват, ще влияят степента, до която вие ще може външно да ги мотивира. Или казано по друг начин – мотивацията се отнася до това, което кара хората да се движат в посока, която външния фактор иска, но това не винаги съвпада с това, което те искат да правят. Целта на мотивацията е да се постигне чувство за обща цел и чрез това, доколкото е възможно, да се осигури хармония между желанията и чувствата на организацията и желанията и чувствата на нейните членове. „ Мотивацията обаче е сложен процес. Най-голямата грешка, която може да направите като мениджър, е да повярвате, че да мотивирате хората е лесна работа.” (2, с.77) Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|