Ефективност на управлението чрез мотивация на персонала, като средство за нейното повишаване
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- целта
| Мотивацията може да бъде дефинирана като „ вътрешно състояние, което активизира или движи” (3,с. 285), или „ процес на вземане на решение относно избора на поведение, което ще доведе до реализиране на целите”. Мотивацията е събирателна концепция, която се използва, за да се обяснят причините за човешкото поведение и логиката, чрез която хората избират своите действия”(13, с.97).
Отправна точка на мотивацията са потребностите, които представляват „ материални, или духовни условия, които са необходими за съществуването и развитието на човека” (13,с.97). Потребностите възникват и са ситуирани в човека; сходни са за различните хора, но същевременно имат определено индивидуални проявления у всеки. И накрая, те са това, от което човек се стреми да се освободи, т.е.. докато съществува, потребността изисква удовлетворяване. Различните хора могат да се опитват да „отстранят” потребността, да я удовлетворят, да се поддадат или да не реагират на нея. Потребностите могат да възникнат както съзнателно, така и несъзнателно. При това не всички потребности се осъзнават и се удовлетворяват съзнателно. Ако потребността бива удовлетворена, това не предполага, че тя е удовлетворена веднъж завинаги. Болшинството от потребности периодично се възобновяват, при това те могат да изменят формата на своето конкретно проявление, а също и степента на настойчивост и влияние върху човека. Въпреки, че все още няма общоприета класификация на потребностите, по принцип те могат да бъдат разделени на първични /физиологични/ и вторични /психологически/. Първичните потребности са вродени, свързани с оцеляването на индивида и рода, а вторичните, се считат от повечето психолози за „научени” в резултат на социалните взаимодействия на личността. Когато някоя от човешките потребности е незадоволена или съответното условие за съществуване липсва или е недостатъчно, човек изпада в състояние на напрежение / физическо или психическо/ и усеща вътрешен стремеж да направи нещо за да задоволи тази потребност. Този вътрешен стремеж се нарича мотив . Разбира се, само смътното желание да се направи нещо не е достатъчно. Трябва да се осъзнае какво точно представлява състоянието или обекта, които ще означават задоволяване на конкретната потребност. Този обект или това състояние са в същност целта на човешкото поведение. (13,с.98) Мотивацията, разглеждана като процес, теоретично може да бъде представена чрез няколко последователни стадия. Трябва да се отбележи,че такова разглеждане на процеса има достатъчно условен характер. Целта е изясняване разгръщането на процеса, каква е неговата логика и съставни части.
(Осъзнати и неосъзнати)
(Мотив)
Формулиране на цел (Насоченост) Поведение (Осъществяване на действие) Резултат (отстраняване на потребността) -пълно
-частично -неудовлетворение Фиг.1 Процес на мотивирано поведение Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|