8Описание на мотивите за избор на разгледаните алтернативи и на методите на извършване на екологична оценка, включително трудностите при събиране на необходимата за това информация, като технически недостатъци и липса на ноу-хау 8.1Мотиви за избор на разглежданите алтернативи
В Плана се разглеждат действия, които могат да бъдат предприети в района на речния басейн за постигане на Екологични цели за повърхностните и за подземните води, и най-вече за постигане на Основната цел добро състояние на водите до 2015 г., посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като вземат предвид съществуващите изисквания в Европейската Общност. Там където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано. За целите на опазване на околната среда е необходимо по-пълното интегриране на количествените и качествени аспекти, касаещи повърхностните и подземните води, като се вземат пред вид естествените условия в хидроложкия цикъл.
За в бъдеще принципно са възможни следните алтернативи за управление на водната среда в басейна на района:
Алтернатива 1: Какво се извършва понастоящем и какво ще се извършва без прилагане на плана.
Алтернатива 2: Допълнителни действия, които ще се извършват, ако този план бъде одобрен.
Ако се приеме Алтернатива 1 - без прилагане на плана би трябвало да се очаква следния ефект:
1. Съществуващия сега недостиг на водата само в някои малки селища е възможно да вземе по-широки размери тъй като: водоснабдителните системи са силно амортизирани и загубите от води са твърде високи; поради климатичните промени се очаква значително намаление на ресурса; липса или незначителна политика за въвеждане и използуване на водоикономисващи технологии и пр; не изграждане на алтернативни водоакумулиращи обеми, които да смекчат възможни засушавания.
2. Очертава се тенденция към влошаване на химичния и екологичен статус на водата във водните тела, тъй като сега функциониращата инфраструктура - канализационна система не е обхванала 100% отпадъчните води и се допуска изпускане на замърсени битови и промишлени води да се заустват в реките. Броят на ПСОВ е недостатъчен, а сега действуващите са остарели и не ефективни.
3. Безразборното и нерегламентирано строителство на ВЕЦ води до значително нарушение на хидроморфологията.
Оценяващият екип разглежда Алтернатива 1 - без прилагане на плана за неприемлива, тъй като се очаква следващо влошаване на екологичния потенциал на водните тела, това ще е застой, а не развитие във водния сектор.
Ако се приеме Алтернатива 2: приемане и прилагане на плана в комплект с всички препоръки и мерки, трябва да се очаква към 2015 г. постигане на добро състояние на водите във водните тела
Оценяващият екип разглежда приема Алтернатива 2: приемане и прилагане на плана в комплект с всички препоръки и мерки, тъй като се очаква към 2015 г. добро състояние на водите във водните тела да бъде постигнато.
8.2Методите на извършване на екологична оценка
Процесът за стратегическо екологично оценяване се стреми да допринесе за едно по-високо ниво на защита на околната среда и чрез това да подпомогне устойчивото развитие.
Методологията на оценяване се основава на: Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, Ръководството на ЕС за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС, опита на екипа.
Екологичната оценка е извършена в съответствие с изискванията на Директива 2001/42/EC на Европейския парламент от м. юни 2001 г. за оценка на ефекта от планове и програми върху околната среда и Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ДВ 03/2006 г.).
Методологията на оценяване се основава на: Ръководство за екологична оценка на планове и програми в България, ръководството на ЕС за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС, опита на екипа, експертна оценка – въз основа на личен научен опит и научно прогнозиране. По отношение на компонента “население и здраве” е използван и научен анализ на литературни данни и собствени проучвания по отношение влиянието на водите върху човешкото здраве, научна интерполация на резултати от други екологични проучвания за прогнозиране на ефекти и влияния.
При разработването на Екологичната оценка са проведени срещи и дискусии с планиращия екип. Консултациите с органите, отговарящи за подготовката на Екологична оценка на ПУРБ и участието на обществеността са осъществени в процеса на изработване на обхвата на ЕО и Доклада за ЕО.
Екологичното съответствие на целите на ПУРБ с предвидените мерки в плана са оценени с помощта на Таблица за взаимовръзка (корелация).
По подобна Таблица е оценено Екологичното съответствие на ПУРБ с целите на другите национални стратегии, планове и програми.
8.3Трудностите при събиране на необходимата информация
Трудностите произтичат поради две принципни причини:
-
липса на мониторинг на конкретни места, даващи информация за характеристики на водите в някакъв аспект
-
липса на нормативи, методи, системи и др. за извършване на конкретни оценки.
Липса на мониторинг на конкретни места:
-
За 47 броя повърхностни водни тела категория “реки” в БД ЗБР – Благоевград няма данни от провеждан мониторинг на химичното състояние. Липсващите данни са за химичното им състояние или за самите ВТ. Няма данни от провеждан мониторинг – собствен и на контролните институции – БД ЗБР – Благоевград, РИОСВ, МЗ и МЗГ.
-
За 25 броя повърхностни водни тела категория “реки” липсват данни за екологичното им състояние – няма данни за провеждан хидробиологичен мониторинг
-
При комплектоването и анализа на данните за въздействията от точкови източници на замърсяване върху химичното състояние на повърхностните водни тела са установени следните липси, които затрудняват определянето на реалните стойности на концентрациите на заустените замърсители от точковите замърсители във водното тяло, а именно:
-
За много от обектите, които са точкови източници на замърсяване, липсват данни от провеждан собствен мониторинг – съгласно условията на издаденото разрешително;
-
Недостатъчен контролен мониторинг на отпадъчните води – Голям брой предприятия, които заустват по-малко от 100 куб. м. на денонощие отпадъчни води във водните обекти не попадат в списъците за задължителен годишен контрол на емитерите на всеки РИОСВ липсват данни за концентрации на различните замърсители в отпадъчните води.
-
В много от случаите липсва измервателно устройство на изход от ПСОВ на заустващият отпадъчни води обект, което да регистрира реално заустените количества отпадъчни води. В такъв случай за изчисляване на товарите следва да се използва вписаното в разрешителното зауствано водно количество, но това не винаги отразява вярно действителното натоварване на водното тяло със замърсители. и данни за зауствани количества..
-
За други точкови източници на замърсяване данните са съвсем оскъдни – има обекти, за които са налични еднократни и единични данни от провеждани физико-химични анализи, което не позволява тези данни да бъдат сравнени с някаква поредица и да се проследи трайна тенденция в концентрациите на заустваните замърсители.
-
Липса на информация за количествените и качествени параметри на състоянието за високопланинските езера – стоящи води към момента на изготвянето на ПУРБ в БД ЗБР – Благоевград. Има налична информация от провеждан мониторинг на НП “Рила” и НП “Пирин” за други типове планински езера, които са повлияни от човешка дейност – в тях са осъществявани дейности по привнасяне и зарибяване с нови рибни видове.
Липса на нормативи, методи, системи и други за извършване на конкретни оценки и пр.:
-
Липсва съвременна методика в съответствие с ДВ 2000/60 ЕС за определяне на минимално допустимия отток в реките с оглед осигуряване и поддържане на много добро и добро екологично състояние в отделните типове речни водни тела и опазването на биологичното разнообразие и пълноценност на водите в реките на България.
-
В България на практика липсват изследвания за количествата и вида на веществата замърсители, отделени при транспортните и свързаните с транспорта дейности, както и информация за периода им на разпадане (по литературни данни около 3 седмици са достатъчни за слънчевата радиация да разрушат структурата на повечето отделени от транспорта въглеводороди).
-
Липсва и информация за прилежащите към транспортните линии площи, които са подложени на различен натиск в следствие на атмосферни отлагания от тях, както и разликите в натиска, поради различната натовареност на пътищата. Начина на изграждане на транспортната мрежа на територията на БД ЗБР (и България като цяло) е такъв че трудно може да се каже каква част от дъждовните води от пътищата се отвеждат посредством канали (и респективно при дъжд отмиват замърсителите) в реките и каква част дренира в подземните води.
-
На практика липсва информация за точният брой и площта на нерегламентираните сметища, както и количеството и вида на депонираните отпадъци.
-
При анализа на дифузните източници на замърсяване, са разгледани и площите повлияни от минна дейност. В повечето от случаите става дума за приключил добив или площи използвани за депониране на хвост от минна или друга, свързана с минната индустриална дейност. Повечето от тези хвостохранилища са рекултивирани и по технологична схема екранират тялото на депото, като събират повърхностните и дрениращите подземни води в една точка. На практика обаче, поради естествена амортизация на съоръженията, е възможно тези площи да се явяват източник на дифузно натоварване (най-вече за подземните води). Липсва метод и средства за оценка на параметрите на това натоварване.
-
Проблеми при избор на класификационна система за определяне на екологичен статус по стойностите на EQR.
-
Липсата на методика за изчисляване на самопречиствателната способност на повърхностните води.
-
Липсата на методика за оценка и определяне на стойностите на замърсителите в повърхностните и в подземните води, в резултат от дифузно замърсяване, което в случая не позволява да се разглеждат по отделно двата вида въздействия – точково и дифузно замърсяване.
-
Липса на разработени и действащи стандарти за качество на химични вещества като замърсители в повърхностните води и липсата на утвърдени и действащи класификационни системи за оценка на състоянието на повърхностните водни тела.
-
Трябва да се отбележи, че при направената оценка на химичното състояние и използваната класификационна система нито едно повърхностно водно тяло не попадна в категория “много добро състояние”, въпреки че определен брой от анализираните водни тела се използват като източници за питейно-битово водоснабдяване и се намират в райони с липса на всякакво антропогенно въздействие. В действителност тези тела са с много добри качества на водите съгласно изискванията на българските наредби за качество на води. Основната причина те да не попаднат в “много добро химично състояние” е, че в използваната от нас класификационна система е изключително строга по отношение на присъствието на някои химични елементи във водите – тежки метали. В класификационната система при нормите за много добро химично състояние не се допуска присъствието на тежки метали във водите, докато в много от нашите повърхностни води има присъствие на такива метали и елементи – в концентрации, които се дължат на фоново и естествено природно обогатяване – поради доказана липса на антропогенно въздействие.
-
Възможно е в един по-късен етап на настоящия ПУРБ да бъдат разработени и утвърдени стандарти за качество на повърхностни води и да се използва друга класификационна система, която да отчита именно спецификата на фоновото обогатяване на повърхностните води в Западнобеломорски район с определени химични елементи. Тогава тези повърхностни водни тела ще могат да бъдат определени като тела в “много добро химично състояние”.
-
При оценката на състоянието на типа повърхностни водни тела – категория езера и определяне на техния екологичен потенциал проблем е липсата на стандарти за качество на различните замърсители и съществуваща утвърдена и действаща класификационна система за категоризиране и определяне на състоянието или потенциала на повърхностните водни тела - категория езера.
-
Липса на утвърдена и действаща методика за оценка на натиска от водоотнемане от повърхностните водни тела.
Сподели с приятели: |
