Екология и околна среда

1.17.Растителност

Тази растителност е отдавна унищожена и заменена с изкуствени насаждения от летен дъб (на места той се размножава субспонтанно), акация, благун (Quercus frainetto), бъз, гледичия, каталпа, черница, див рожков, различни видове спиреи.

Тревистата растителност под тях е силно рудерализирана и се характеризира с масово участие на видове като Phisocaulus nodosus, Bromus sterilis, Errisimum diffusum, Galium aparine, Stellaria medai и др. Сами на места по скалните петна във високите части на тези склонове растат хинап или жинжиф (Zizyphus jujuba), кукуч (Pistacia terebinthus), южна копривка (Celtis australis), румелийска жълтуга (Genista rumelica). И тук тревистата растителност е рудерализирала, но се срещат и други видове, между които: Thumus szriatus, Convolvulus canthabricus, Melica cilata, Allium flavum, Centaurea salonitana, Cnicus benedictus, Potentilla molicrinis, Hypericum rumelicum и някои други, представящи елементи на някогашната тревиста растителност по каменливите места на хълма. Относително по-голям брой от тези елементи се срещат по каменливите и скалисти части на южния и югоизточния склон.

В ниските части на южния склон твърде масово расте хинап (жинжив), като на места образува твърде плътни петна (понася се като типичен субспонтанен елемент), примесен на рядко с южна копривка и кукуч.

Горните скалисти части на склоновете (южен, източен, западен) са почти голи и само по скалните пукнатини и прагове се срещат отделни екземпляри от червена хвойна (Juniperus oxicedris), скален елшовиден зърнастец (Frangula alnus subsp. saxatilis), кукуч, копривка, румелийско карамфилче (Dianthus rumelicus), сходна метличина (Centaurea affinis), включително и var. рalladi, ориенталски скален игловръх (Alissum saxatile subsp. orientalis), македонско лехеренфелдианово плюскавиче (Silene lerchenfeldiana var. macedonica) и някои други.

От научна гледна точка, също и от консервационна, тъкмо тези части от склоновете и споменатите петна с хинап в по-ниските южни части представляват най-голям интерес, тъй като както се спомена, те могат да се разглеждат като част от някогашната първична флора и растителност на хълмовете. Сред тях се срещат и изброените защитени, “червени” ендемични и редки растения.

*

* *

Специфичните за Бунарджика растителни видове са: хартиено дърво, храстовидна карагана, японски чашкодрян, обикновен бръшлян, мерджанче, махония, партеноцисус, джанка, бяла черница.

Най-голямо значение за хълма имат стационарните растения. Към тази група спадат видове с по-първобитна организация и по-малка екологична пластичност, поради което представляват най-постоянния и най-характерен елемент от местната флора – най-слабо засегнат от дейността на човека и процесите на вторичната подмяна.

Съществува втора група растения, които се характеризират с голяма екологична пластичност и възможности за бързо разпространение и завладяване на нови местообитания. Тази растителност има голяма подвижност и формира вторичния елемент във флората. Ето защо съвременния състав може да се разглежда, като съчетание между стационарния първичен елемент и подвижния вторичен елемент на растителността.

Третата група растителност е свързана със съзнателното й внасяне. Тези са внесени в резултат на човешката дейност като културни растения.

Преобладаването на подвижните и вторичните растения – над стационарните, показват голямото антропогенно влияние на което е била подложена растителността. Това води до изчезване на стационарните растения и до настаняване на рудералните, което от своя страна води до деградация на растителните съобщества на хълма.

По южния склон, от основата – към върха, липсва растителност. Следва площадка (от около 8 дка) с по-малък наклон, където има 11 загинали и 6 все още живи дървета от акация, 22 живи и 3 загинали дървета от копривка. След около 30 метра нелесопригодна площ, с отделни храсти от пистация и хинап, в самото подножие на върха има друга площадка, където дървесната растителност се състои от гледичия, акация, цер и копривка в добро състояние и по-големи размери. Тъй като тази зона граничи с парковата част около паметниците на върха и дренира отичащите се при поливането й води, тази растителност показва добър растеж и по-голяма дълго вечност. Липсата на вода при плитките и леки почви се оказва лимитиращия фактор за развитието на растителността – указателен факт при избора на видовия състав при залесяване – предимно от групата на ксерофитите.

Североизточния склон е най-голям, като от долу нагоре наклона се променя от наклонено до стръмно. Почвата е суха, а в най-ниските и най-високите части (около парковите зони) – до свежа. Дървесната растителност се отличава с неравномерен строеж. В подножието преобладават полският ясен и летния дъб – остатъци от първите залесявания, а в средните и високи части – софората, гледичията, мъждряна и бяла акация. Почти навсякъде има открити пространства, заети от храстите – глог, шипка, симфорикарпус, храстовиден бряст и мъждрян. Поради по-големите си размери дърветата от долната част – полски ясен и летен дъб имат най-голямо участие в насажденията на склона, но тяхното санитарно състояние е с по-ниска оценка от това на софората, копривката и гледичията. При направените наблюдения се установява, че последните показват и добра естествена възобновителна способност. Като най-перспективен вид от залесените на североизточния склон на Бунарджика се очертава софората. Гледичията и копривката, мъждряна и до някъде акацията, също могат да намерят място при бъдещите залесявания.

Среден състав на насажденията, %

Таблица 8.

Видов състав	Бяла акация	Летен дъб	софора	копривка	мъждрян
Участие - %	4,34	24,74	15,34	0,54	2,95
Видов състав	Гледичия	Полски бряст	Полски ясен	Цер	други
Участие - %	8,53	2,61	38,43	0,85	1,28

Средното санитарно състояние на тези дървесни видове, оценено в скала от 1,00 до 4,00, по следната скала:

• 
  4.00 – дървото е здраво без видими признаци на изсъхване по стъблото и короната
  
• 
  3.00 – дървото е в относително добро състояние, има частични повреди по стъблото или изсъхнали клони в короната, които не са повече от 50%, върхът е здрав
  
• 
  2,00 – дървото е в лошо състояние, но е живо, има значителни повреди по стъблото или короната, в която са живи по-малко от 50% от клоните. Върхът е изсъхнал
  
• 
  1,00 – дървото е загинало, но още е на корен.
  

Западния склон е по-стръмен от североизточния и залесен почти изцяло с акация и гледичия. Средния видов по този склон състав е даден в табл. 10.

Среден състав на насажденията, %

Таблица 10.

Видов състав	Бяла акация	Гледичия	Пистация	Хинап
Участие - %	84,49	8,16	1,86	5,50

Средно санитарно състояние в скала от 1до 4

Видов състав	Бяла акация	Гледичия	Пистация	Хинап
Оценка	2,35	3,78	4.00	4,00