Екология и околна среда

1.18.Фауна

1. 
   Клас Земноводни (Amphibia) и клас Влечуги (Reptolia)
   

• 
  На територията на хълма е установен само един екземпляр от вида Bufo vinidis. По принцип може да бъде видяна почти навсякъде у нас, но е значително по-честа в човешки поселища. Отрицателно действащи фактори са липсата на вода и мозаичността на местообитанията.
  
• 
  Видът кафява крастава жаба (Bifo bufo) е широко разпостранен вид. Отрицателно действащи фактори са липсата на вода и мозаичността на местообитанията.
  
• 
  Жаба-дървесница (Hyla arborea) Установен само един екземпляр от вида. Обитава предимно крайбрежната растителност на кладенци, блата и други водни площи. Вероятно липсва в самия хълм, поради липса на подходящи биотопи. Отрицателно действащ фактор е липсата на постоянни водни площи.
  

2. 
   Клас Влечуги (Reptilia), Разр. Sauria,Сем. Гущери Lacertidae
   

• 
  Зелен гущер (Lacerta viridis) Най-често срещаният вид гущер, който е установен в защитената територия. По-висока численост е наблюдавана в открити местообитания- Отрицателно действащи фактори са липсата на просеки и мозаичност на местообитанията.
  
• 
  Стенен гущер (Podarcis muralis) Видът е установен по скали и по-големи камъни, каквито има предимно в южната част на хълма и по-рядко във вътрешността. Числеността му в скалните местообитания е висока, но разпространението му е силно зависимо от наличието на скални разкрития.
  
• 
  Късокрак гущер (Сцинк) (Ablepharus kitaibeli) Среща се както в открити биотопи (ливади, просеки), така и в окрайнините на насажденията.
  
• 
  От влечугите в района, както бе споменато е наблюдаван единичен екземпляр на смок мишкар (Elaphe longissima)
  

3. 
   Клас Бозайници (Mammalia)
   

Сем. Таралежи (Erinaceidae)

• 
  Таралеж (Erinaceus concolor) По време на теренните изследвания видът не установен в границите на хълма. По сведения на жители в прилежащите квартали, таралежът се среща по хълма. Твърдението е вероятно, предвид широкото му разпространение у нас, но още по-вероятно е да става дума за екземпляр донесен и пуснат на хълма.
  

• 
  Обикновена къртица (Talpa europaea) Сравнително често срещан вид. Къртичините му са по-малки от тези на сляпото куче и се наблюдават по хълма, особенно в “лесопарковата” му част.
  

• 
  Сляпо куче (Nannospalax leucodon). По сведения на местни жители, сляпото куче се среща в градините и по откритите части в района.
  

Подразред Насекомоядни прилепи (Microchiroptera).

• 
  Ръждив вечерник (Nyctalus noctula) Установен е в полет над хълма и в прилежащите квартали Често срещан вид у нас, като обитанието му е тясно свързано с наличието на гори (единични хралупати дървета). Лети високо, поради което трудно се установява при улов с мрежи.
  
• 
  Кафяво прилепче (Pipistrellus pipistrellus) – вероятно разпространен, наблюдаван в полет.
  

• 
  Сем. Катерици Sciuridae. Катерица (Sciurus vulgaris) За хълма наличието на катерици (без означени точни находища), катерицата е съобщено от негови посетители От нас видът беше наблюдаван в “парковата” част на хълма. Вероятно се касае за екземпляри донесени и пуснати тук.
  

4. 
   Клас Птици (Aves)
   

В настоящия момент в защитената територия има сравнително голямо количество мъртви и умиращи дървета, което поддържа относително богатство на видове кълвачоподобни и пойни птици. Неминуемото почистване на такива дървета ще доведе до спад в числеността на тази група птици.

1.19.КУЛТУРНА И СОЦИАЛНО – ИКОНОМИЧЕСКА характеристика

1. 
   Ползвания на защитената територия
   

1. 
   Събиране на природни продукти
   

На територията на хълм “Бунарджик се събират природни продукти с научна цел. Никаква сеч, добив на дървесина и т.н. от хълма не са допускани от както той съществува като част от града.

Хълмът винаги е използван за целите на образованието и научните изследвания. Тук се провеждат практическите упражнения на учениците от специалността по озеленяване на Строителния техникум, упражненията на студентите от Биологическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски”, упражненията по агроекология на студентите от Аграрния университет и Висше училище Земеделски колеж.

За биологичното разнообразие и проблемите свързани с него са публикувани редица научни трудове и монографии, използвани и в настоящата разработка.

2. 
   Рекреация, спорт, услуги
   

Ресурсите на хълм Бунарджик, от както той е в градската територия, се използват изключително за нуждите на ежедневния отдих.

От 1905 до 1935 год. южната му част са добивани инертни материали – сиенит, от които са се правели павета. От “Памятник”-а на Костадин Муравенов научаваме, че на терена около и под пързалките в Първа зона е имало лозе и малка овощна градина, които около 1910 год. вече не съществуват. По нататък в документите никъде не се споменава за друго ползване на хълма.

Както бе споменато, северните и западни склонове са “отнети” от хълма за жилища, северните през първите години на ХХ век, а западните – с разрастването на града - до войната. С изчерпване на годните за застрояване територии, жилищната експанзия спира.

На хълма, през 1881 год. е построен първият водоем, а през 1952 година и втория. Други обекти на техническата инфраструктура, като изключим водопровода, канализацията и електрификацията на хълма, както и няколкото тоалетни – няма. Липсват телекомуникационни съоръжения – те са ситуирани по другите хълмове. Няма линии за високо напрежение, които да преминават през него.

Обслужващите обекти на хълма също са малко – ресторант “Малкия Бунарджик” и Летния театър. Останалите – стадион “Кочо Цветаров”, ресторанта и кафенето в южното подножие, по-скоро принадлежат на контактната зона, защото и ползването им е от там.

Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie
Nature -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026
Nature -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus)
file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води
file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води
Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001

Изтегляне 11.99 Mb.

Сподели с приятели: