Урбанистични и социално-икономически аспекти влияещи на защитената територия

1.20.Урбанистични и социално-икономически аспекти влияещи на защитената територия

• 
  А – Природни фактори
  
• 
  В – Икономически фактори
  
• 
  С – Техногенни фактори (изграденост)
  
• 
  D – Социални фактори
  
• 
  Е - Урбанистични функционални връзки
  

В далечното минало, критериите за избора на селището и неговата функционално-структурна организация са били продиктувани от нуждата за защита – първоначално от природните стихии, по-късно - и от съседните враждебно настроени групи (хълмовете, реката, крепостта).

В последствие, развитието на аграрното производство и неразривната връзка със земята, “разпиляват” местообитаването в непосредствена връзка с нивата, реката, гората. И в двата случая основна роля за избора и организацията на селището (системата от селища) играят природните – “А” фактори.

С развитието на индустриалното производство - ролята на природните фактори бързо намалява, или напълно се елиминира - за сметка на възникването и доминиращото развитие на икономическите “В” фактори. Местообитаването и неговата организация се подчинени на тези фактори – икономичност, икономическа ефективност, максимална печалба. Природните фактори се третират като източник на суровини и предпоставка за развитие на икономиката.

Бурното развитие на икономическите “В” фактори, изисква работна ръка, “придружена” със съответното население. За периода на “индустриализация” – 1880 - 1960 Пловдив увеличава населението си 19 пъти, при средно 4 пъти за страната, което прави близо 15% от националния прираст.

Със струпване на голямо население на относително ограничена територия, разслояване на социални групи, възможности за избор на работа, за социални контакти, концентрация на обслужване и т.н. - започват да действат и социалните - “D” фактори.

Икономическото развитие довежда и до съответна изграденост – предимно производствени обекти, следвани със значително забавяне от жилища, обекти на обслужването, отдиха, техническата инфраструктура, със затруднени урбанистични функционални връзки. Съотношението Зона “А”(жилищна) / Зона “Б” (производствена) в Пловдив достига 1:1.2. Започват да действат и техногенните - “С” фактори.

Развитието на Пловдив, до днес и материалният резултат на това развитие – нивото на урбанизация е резултат от доминиращото въздействие на комплекса: “В-С” фактори, т.е. пълно елиминиране на “А” факторите, изразяващо се в изпъждането на природата от града и близкото му обкръжение, незачитане и пренебрегване на “D” факторите, вкл. - нереализиран идеал за пространствено обкръжение, неразвити урбанистични функционални връзки (“Е” фактори).

Водещата роля на “В-С” факторите е причина за наличните диспропорции в града и условията на живот в него. Прекомерната концентрация на икономически предпоставки довежда до прекомерна концентрация на население. Градската територия бързо се изчерпва, възниква необходимост от най-интензивното й използване. Стига се до преуплътняване – градът расте по площ и във височина. Всичко това довежда до коренно преобразуване на средата, характеризиращо се със:

• 
  влошаване на естествените ландшафти, разрушаване на природните екосистеми, замърсяване на околната среда, превръщането на биосферата в био-техносфера;
  
• 
  влошаване на условията на живот в самия град – нисък стандарт, прекомерни разходи на време и средства за придвижване, откъсване на човека от естествената му среда, социално-психологически проблеми;
  
• 
  изпразване от съдържание на прилежащата околоградска зона (т.н. “урбанистично гравитационно поле”) – изоставен жилищен и обществен фонд, отрицателно демографско развитие, влошени социални условия – ограничени възможности за работа, социални контакти, обслужване.
  

И действително: докато социалните процеси – резултат от действието на “D” факторите (както и всички функционални процеси) се развиват заедно с обществото, а сме свидетели (сега) и на скокообразното им развитие, пространствената структура, напротив, е стабилна. При това - тази структура е създадена “изведнъж”, при силово наложен “идеал” за пространствено обкръжение. Стремежът за “ефективно” използване на градската територия, изчерпва нейните възможности за последващи изменения, за адаптация към менящите се системи на социалните процеси. Градската среда, макар и нова, скоро изградена, физически годна, сковава развитието на града, принуждавайки го “управленски” да приспособява тези процеси към съществуващата материална среда.

Това довежда до преждевременни “прагови” състояния, до разрушаване и реконструкция на годна структура и до неефективното й използване.

Възниква проблем и със въздействието на тази структура върху психиката на човека и развитието на неговата личност. Масираното въздействие на огромните градски комплекси, живеенето “крака до глава”, подтиска и игнорира човека.

Накрая, но не на последно место – грамадните масиви от изкуствена среда, тази “втора природа”, която обгражда човека, изисква подчертано внимание към проблема за нейното взаимодействие с естествената природа и човека като част от тази природа.

Настъпилата тотална криза – икономическа и социална и последващия крах на системата има катастрофални последствия и върху развитието на Пловдив.

Развивалите се до момента с изпреварващи темпове “В” фактори “внезапно” силно свиват и отчасти преустановяват своето действие. Социалните – “D” фактори и природните – “А” фактори са игнорирани. При това положение действащи в момента остават факторите на изградеността – техногенните “С” фактори. Вложените в достигнатата изграденост инвестиции - изискват пълното им оползотворяване, както и нови инвестиции за поддържане, реконструкция и модернизация.

Неконтролираната реституция и предприемаческия интерес, съчетани с пренебрегване на общите (градски, урбанистични) потребности затваря един порочен кръг, в който “С” факторите от стимулатор се превръщат в пречка и ограничител на урбанистичното развитие.

Анализът на действието на факторите на урбанизация показва, че те действат различно и неравномерно във времето. При всички случаи нарушеният баланс между тях, изразяващ се в елиминирането на “А” факторите, превес на “В” факторите, водещата функция на “С” факторите и недостатъчната тежест на “D” факторите, поражда диспропорции в развитието на града и е причина за възникване на екологични, социални, психологични и икономически проблеми и дехуманизация на средата. Тези урбанистични процеси имат своето пряко отражение и върху анализираната територия.

Първоначално Бунарджикът е извън “сферата на градските интереси”. Градът е възникнал и дълго време се развива върху трихълмието – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В последствие, при “първоначалното натрупване на капиталите” той представлява интерес, като източник на инертни материали. В края и началото на миналия век, с развитието и осъзнаването на обществото като такова, се оценява ролята му и преди всичко на обществени начала се заделят сили и средства за неговото залесяване и превръщането му в место за отдих. През войните, естествено интересът към него замира. През 30-те години, с натрупването на капиталите, интересът отново се възражда. На последвалата “революция” не и е до него. През 60-те години, най-вече заради “Альоша”, Бунарджика преживява своя разцвет. Сега по времето на новото “първоначално натрупване” и преразпределение на остатъците от социализма, той отново е забравен и занемарен, защото не е рентабилен “източник”. За него се сещат само новобогаташите, тъй като представлява место за престижно обитаване.

Обнадеждващ е факта, че отново към хълма се проявява интерес и Общината, въпреки финансовите проблеми заделя средства, както за поддържането му така и за разработването на настоящия план, а дай боже и за последващи проекти и реализации.