Екология и околна среда
Изтегляне 11.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Икономически ограничения.
- Информационни ограничения.
- Екологични ограничения.
- Инфраструктурни ограничения
- Организационни ограничения.
- Логистични ограничения
- Потенциални възможности на защитената територия
Втора оценка
Ефекта на маркираните ограничения върху дългосрочните цели, може да се обобщи в следните няколко основни насоки, подредени по степен на значимост.
Икономическите ограничения – липсата на реални средства, в настоящия момент, се явява основната пречка за постигане на поставените цели. Очевидно е че, Общината при сегашния бюджет не може да се справи с жизнено важни проблеми – здравеопазване, образование, градски транспорт, поддържане на уличната мрежа и т.н.. Наивно е да се предлагат “странични” разходи за дейности, които няма как да бъдат осигурени. При това никой не подлага на съмнение разбирането на тази необходимост, както и желанието и на Общината и на Общинския съвет да заделят необходимите разходи за възстановяването и поддържането на защитените територии. Напротив, заделянето на средства дори само за разработването на този план, показва далновидността на градската управа и усилията, “въпреки всичко” да не загърбва тези проблеми. Ето защо песимизма по отношение на възможностите за изпълнението на задачите по неговото изпълнение, днес изглежда оправдан.
Информационните ограничения, изразяващи се в липса на адекватна информационна (мониторингова) система, макар да са свързани също с икономическите ограничения са по-лесно преодолими, дори и защото се нуждаят от значително по-малко средства. За преодоляването им е необходимо избор на система изискваща най-малко усилия за адаптация към специфичните информационни изисквания на защитените територии, набор и първична обработка на информацията, обособяване на специализирано работно место и перманентно поддържане. За целта е необходима актуализирана кадастрална основа и ревизия на извършената паспортизация, с цел актуализация – отразяване на настъпилите промени.
В защитената територия и в контактната зона няма особени екологични проблеми, които сериозно биха препятствали постигането на набелязаните цели. Основните проблеми - високите шумови натоварвания в първа зона – непосредствено граничеща с бул.”Руски” са общоградски проблеми и те могат да намерят своето решение с подобряване на настилките, организацията на движението, подмяната основно на автобусния парк – все мероприятия залегнали в други програми. Разбира се това не значи, че и тук не трябва да се предвиждат мероприятия, но техният избор трябва да бъде много внимателен с оглед спецификата на територията. Същото се отнася и за замърсяването на атмосферата и почвите в обекта. Малко по-комплициран е въпроса с глобалните климатични промени, които вероятно изискват и съответна реакция при избора на нова растителност. Но това е проблем на близкото бъдеще, защото макар да се наблюдават такива, все още параметрите на тези промени не са достатъчно изучени, за да се вземе адекватно сигурно решение.
Към инфраструктурните ограничения, на първо место тук се отнася лошото състояние на напоителната система – отчасти унищожена, а в по-голямата част от територията - липсваща. Трябва да е ясно че, без подходяща, действаща напоителна система не може да се очаква възстановяване и оцеляване на растителността на Бунарджика. На второ место – лошото състояние (всъщност – липсата!) на осветлението на целия хълм. Тази липса на осветление, още със смрачаването привечер, пропъжда оскъдните посетители. Макар и да не е типично “инфраструктурен” проблем – на хълма липсват пейки (много малко има само по “централната” алея). На хълма липсват и обекти на социалната инфраструктура, които да привличат посетители. Летния театър се ползва абсолютно епизодично – един - два пъти в годината. На хълма има само един ресторант и той се ползва само защото е в началото му.
Тези ограничения (изглежда) са най-лесно преодолими. На първо место е необходимо изграждането на съответно управленско звено – дали самостоятелно, дали към Общината или към Район “Централен” където административно се намират всичките три защитени територии е въпрос който тази разработка не може да реши. Наложително е също така и изграждането на съответната структура за охрана на територията – т.н. “екологична полиция”.
Към тези ограничения могат да се отнесат и проблемите с информираността на обществото за наличието на защитените територии в Пловдив. Напълно импровизирана анкета по време на огледите показа че, никой от запитаните граждани не знаеше, че тези територии са защитени, Само няколко души на Бунарджика имаха смътна представа, че тази територия е “някаква природна забележителност” но не знаеха какво означава това. Така че в тази насока могат да се направят много неща които не изискват и особени средства. Такива са по-чести и целенасочени публикации в медиите, информационни табели при подходите към територията, привличане на съществуващите природозащитни организации за каузата и разбира се създаването на специализиран информационен център който да развива съответната дейност (специализирани издания, екскурзоводи, привличане на образователни и научни институции за провеждане на семинари, научно изследователска, образователна и популяризаторска дейност).
Потенциалите на защитена територия хълм “Бунарджик” са много големи. Те могат да се разглеждат в два основни аспекта. На първо место разбира се, това е територия на ежедневния отдих. Местоположението на хълма – в гъсто населените централни градски части и почти вековната (сега – позабравена) традиция за ползване са предпоставките, които много бързо могат да бъдат възстановени. На второ место - Бунарджика е един безценен генератор на по-чист, по-хладен, по-влажен и озониран въздух, който той не задържа “само за себе си”, дарява на околните жилищни територии. Изследванията показват, че в радиус около 300 м. от неговите граници, биоклиматичните показатели са много по-благоприятни. Това е така защото зеленината и особено високата дървесна растителност, с голямата си биомаса осигурява засенчване на изкуствените покрития, пречистват, озонират и овлажняват въздуха, изпълняват ветрозащитна функция и т.н. Следва да се знае, че 1 м3 листна маса, надхвърля над 10 пъти прахоулавящята и микроклиматична функция на 1 м2 тревна площ, при 40 пъти по-малко разходи за поддържане. Излишно да се коментират градообразуващата роля на хълма, ролята му за градската идентичност и естетическите му качества. Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026 Nature -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus) file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Изтегляне 11.99 Mb. Сподели с приятели:
|