Интерес и познания към защитената територия

1.23.Интерес и познания към защитената територия

От всички анкетирани, едва няколко знаеха, че Бунарджика е защитена територия.

Нито един от тях нямаше представа какво означава това. Никой от анкетираните не знаеше например, че по южните му склонове има редки и защитени растения.

Всички анкетирани биха проявили интерес към материали съдържащи информация за неговото значение в екологичен аспект, към неговото биологично разнообразие, към мероприятията за неговото опазване и съхранение.

Всички бяха единодушни, че хълма е предпочитано място за ежедневен отдих и изразяваха огорчението си от сегашното му състояние.

На първо място, като пречка за ползването му се посочва невъзможността за ползването му вечерно време -през лятото, когато градът е най-горещ, поради опасностите от криминални деяния и липсата на осветление. Наред с това се посочва липсата на места за отдих – пейки и др.п. Болшинството от гражданите посочват и опасностите от скитащи кучета и свободно разхождащите се питомци на част от посетителите. Всички анкетирани изразиха готовност за доброволно участие в благоустрояването му.

1.24.Е


сн. 20. Поглед от ул.Гладстон" в участъка на Централния площад
стетически качества на защитената територия

Примери за това – много: застройка в северната част на бул.”Руски” – блок “Мечта”, който с обема си скрива Бунарджика от реката; и застройка по бул.”6-ти септември” и по бул.”Васил Априлов” и по ул.”Гладстон” – изобщо цялата урбанистична “рамка” на хълма.

П


сн. 21. “Гората” на хълма.
ространствата са обърнати към улицата и решават “собствените си” функционални проблеми, без да се интересуват от доминанти, градообразуващи фактори и други подобни условности.

Основна причина за това са предприемаческия интерес, реализиран чрез многобройните частични изменения на ПУП, решавани на “парче”, без съобразяване с общите урбанистични постановки. Единствен бул.”Руски”, в участъка от ул.”Волга” до ул.”Гладстон” е обърнат към хълма и отворен към него. Преходът от хълма към “града” е реализиран с взаимно уважение и зачитане.

Парковото пространство, посредством уличната зеленина и характера на застройката естествено прелива в него.

В останалата част - за сметка на това, се засилва контраста от този преход – от “града” – в една неочаквана среда, в която над всичко преобладава естествената природа и в която той – градът го няма. Това откъсване, тази “изолация” също имат своя чар и достойнства, които не бива да се пренебрегват. За това определението “защитена територия” като че ли най-пълно отговаря на същността и е най-голямата ценност на пространството.

Вътрешните” качества на средата са толкова силно изявени, че всякакви анализи и констатации са само огрубяване и изброяването им е излишно.

Във всяка една точка се откриват нови планове един път “вътре” в зоната и втори – навън към града, полето и Родопите.

На лице е едно неподражаемо съчетание на гордост и скромност – “ето това съм аз, но вижте какво има около мен – аз съм част от него”.

1.25.Състояние на компонентите на околната среда

За изследването на компонентите на околната среда основен критерий е задоволяване на естествените, физиологични потребности на човека. Затова първата задача на урбанистично - екологическите проучвания е изявяване на пределите на екологическото равновесие, т.е. “границите” на допустимите отклонения в отделните компоненти на природната, урбанизираната и селищната среди, осигуряващи здравословни условия на живот.

На базата на тези критерии е съставена матрица-критерии, а “отлагането” й върху територията отразява екологическите й потенциали и степента на благоприятност на отделните й части. Отклоненията от матрицата – критерии, отчитат посоката, нуждата, вида и степента на мероприятията за доближаване на отделните показатели до критериите за екологическо равновесие.

По-нататъшното решаване на разкритите проблеми е реализирано чрез идеализирана (теоретична) схема целяща максимална ефективност. Съчетаването на идеализирана схема с реалните възможности на територията, при отчитането на специфичните урбанистични функционално - пространствени изисквания с екологичните, очертава насоките за оптималност на решението. Това е осъществено с Метода на урбанистично-екологичния анализ и синтез - съставна част от общия метод на урбанистичните анализи и прогнози.

За да се отчете екологическата ситуация, са изследвани:

• 
  условията на природната среда и са разкрити екологическите й потенциали
  
• 
  възникналите в резултат на човешката намеса условия на антропогенната среда
  
• 
  чрез наслагване на резултатите е извършен урбанистично - екологичен анализ, в който се изясняват взаимоотношенията между природните и антропогенни компоненти на средата и получената в резултат на това взаимодействие, чрез сравняване с матрицата-критерии – екологична диагноза.
  

Обратната връзка - на очакваните промени в качеството на средата, като следствие от предвижданите в плана мероприятия и степента на доближаване до матрицата-критерии, отчита ефективността на плана и очертава екологичната прогноза.

Целта на урбанистично-екологическият анализ, следователно е не само да се разкрият причините за деградация на средата, но и да се посочат пътищата за нейното възстановяване и оптимизиране. Поради това в процеса на урбанистичните проучвания, в концепцията за пространствена и функционална организация на средата, се отрежда равностойна, балансираща роля на екологическото единство наред с обществените и утилитарни потребности на човека.

1. 
   природна среда
   

Територията на Пловдив попада в единствената зона на пресичане на изолиниите на най-ниските януарски и най-високите юлски температури в Европа (ср. дневните t° през зимата в Пловдив с около 1°С по ниски от тези в София). На това се дължат големите температурни амплитуди които за Пловдив надхвърлят 70°С в годишен разрез. Съчетанието на температурите с останалите основни климатични компоненти - вятър (преобладаващ западен - неблагоприятен и през зимата и през лятото; безветрие) и относителна влажност на въздуха, големият брой температурни инверсии, довежда до дискомфортни проявления съпроводени с отрицателни метеотропни реакции на организма, намалена трудоспособност. Проучвания върху ефекта от положения труд показват, че примерно през периода дискомфортно прегряване, те са намалени средно с 43%, т.е. освен биологичен, биоклиматичните условия имат социален и икономически аспект.

Биоклиматичен паспорт гр.Пловдив

Таблица 12

Продължителност		показатели
бр. дни	% от год.	T0C на въздуха	влажност %	вятър м/сек	Биоклиматична оценка
36.30	9.93	под 00	над 80	над 3.5	Дискомф.охлаждане
57.03	15.62	0 - 5	30 - 70	3 -3.5	Студено
113.20	31.01	5 - 15	30 - 70	0.5 - 3.0	Прохладно
136.75	37.48	15 - 25	30 - 70	0.5 - 3.0	Комфорт
21.72	5.96	> 25	< 30	< 0.5	Дискомф.прегряване

Природата в града е доста оскъдна. Освен хълмовете, които заемат общо 63.44 ха, в Пловдив има още 256,56 ха зелени площи, от които 180 ха е площта на парк “Отдих и култура”. Последният на практика е в края на града и оказва влияние на ограничена територия. Останалите 140 ха, като се изключи “Цар Симеоновата градина”, са разпределени в малки зелени пространства, които в момента съществуват до голяма степен само на “книга”, тъй като значителна част от тях вече са унищожени от бараките на кафенета, магазини, бетонирани двойно по-големи площи около тях и самодейни детски площадки, създадени не от грижа за децата, а за да привлекат майките в кафето.

При население на Пловдив - 340 хиляди жители и 5 400 ха обща територия, на зелените площи се падат 17,5%, или 14,7 м²/жител, като в това число са включени и зелените площи със специфично предназначение (гробища, изолационна и др.зеленина). При местните климатични условия, тези площи – за да окажат своето влияние върху градската територия трябва да са минимум два пъти повече.

Върху климата съществено влияние оказват елементите на ландшафта (природен и антропогенен) - релеф, ориентация на склоновете, падини и възвишения, градската застройка, нейната плътност, ориентация и характер, вид и ориентация на уличната мрежа, наличието или отсъствието на растителност, водни площи, изкуствени покрития и т.н., които довеждат до формирането на съответния микроклимат, характеризиращ се с различни екологически потенциали. Целта на Комплексната климатично-ландшафтна оценка на територията е да се изявят микроклиматичните характеристики на отделните градски части, като се изхожда от екологията на човека и въведените критерии. В резултат на проучването в града се изявяват 4 зони, класифицирани по степен на благоприятност, както следва:

Зона а₁ - най-благоприятна - обхваща парк “Отдих и култура”, една ивица от 100 до 200 м около поречието на реката, “зелените” части от хълмовете и непосредствено прилежащата им територия. В тази зона микроклиматичните условия, през топлите сезони, се отличават с по-ниски температури (и амплитуди в денонощен разрез), по-висока относителна влажност на въздуха и по-добри условия на проветряване. През зимата, обратно, тук проявленията на периода “дискомфортно охлаждане” е по-голям (повишена относителна влажност -10-18%, вятър - 3-5 м/сек, по-голяма продължителност на мъглите).

зона а₂ - благоприятна - изолиниите на тази зона ограничават - на север от реката, приблизително до бул.”България”; на юг - кв. “Хр. Смирненски - запад”, “Пещерско шосе”- до бул.”Руски”, около 50 от източното подножие на “Бунарджика”, бул.”6^ти септември” - ул.”Бр. Велешки” - “Цариградски шосе”

Тук микроклиматичните условия са по-неблагоприятни от тези в Зона А1. Периодът “дискомфортно прегряване” е по-голям с 18-22%, а за сметка на периода “комфорт”. За сметка на това през студеното време на годината, периодите “студено и прохладно” са с 8-12% повече, за сметка на “дискомфортното охлаждане” в сравнение със зона А1.

2. 
   Антантропогенна среда
   

Замърсяване с промишлени вредности

Емисиите в атмосферния въздух са установени с помощта на балансовия метод за пресмятане по утвърдената от МОСВ “Методика за определяне на емисиите от вредни вещества във въздуха”. Основава се на задължителната за страните членки на Европейския съюз методика “CORINAR’94.SNAP’94”. Ползването на тази методика позволява оценяването на “приноса” на всяка страна в замърсяването на атмосферния въздух в ЕС да става на единна основа. Така могат, освен другото да се определят и трансграничните преноси.

За моделиране на разпространението на вредностите в атмосферата – от производствени дейности и автотранспорта в приземния граничен слой, е използван Гаусов струен модел PLUME.

Изолиниите на замърсяването (полетата на концентрациите) са очертани с програмния продукт SURFER. Обхваната е градската територия, в която са разположени източниците на замърсяване.

Изчисления са направени за емисиите на следните замърсители:

• 
  Серен диоксид SO2
  
• 
  Азотни оксиди NOX
  
• 
  Въглероден оксид CO
  
• 
  Въглероден диоксид CO2
  
• 
  Летливи ароматни съединения ЛОС
  
• 
  Сажди
  
• 
  Прахови частици
  
• 
  Олово – аерозоли Pb
  
• 
  Кадмий Cd
  
• 
  Живак – аерозоли Hg
  
• 
  Полициклични ароматни въглеводороди – РАН
  
• 
  Диоксини и фурани DIOX
  

• 
  от регистрираните дизелови товарни и лекотоварни автомобили се движат средно 40% по 4 часа/ден, със средна скорост 35 км./час;
  
• 
  от регистрираните автобуси се движат средно 50%, по 12 часа/ден, със средна скорост 25 км/час
  
• 
  от регистрираните леки автомобили се движат средно 25%, по 1 час/ден, със средна скорост 40 км/час
  

Изследваните замърсители на атмосферния въздух, в по-голямата си част влошават чистотата на приземния въздушен слой и влияят пряко върху човешкият организъм. Други са канцерогенни стимулатори, а трети предизвикват разрушаване на озоновия слой.

Изчислените емисии са ползвани в последствие за моделиране на замърсяването в приземния слой на атмосферата, а от резултатите са построени съответните екологични карти – диагноза на замърсяването на атмосферата от точкови (промишленост) и линейни (транспорт) източници. Предоставената от РИОСВ и ХЕИ информация за получените от замервания данни за замърсяване на атмосферния въздух служат за верификация на получените резултати в местата където има пунктове за замервания на изследваните параметри.

Анализ на емисиите

Пловдив се очертава един от големите териториални източници на замърсяване на въздуха в Южна България. Това се отнася предимно за емисиите от въглероден диоксид и въглероден оксид, които заемат близо 98% от всички вредности изхвърлени в атмосферата.

При сравняване на емисиите от промишлеността, битовия сектор и автотранспорта, въпреки замрялото производство, се очертава лек превес на емисиите от промишлеността - над тези от автотранспорта. На трето место е битовия сектор, с несравнимо по-малко участие.

Съществено превишаване на емисиите от автотранспорта се отчита при азотните и въглеродните оксиди, в първия случай дължащ се на дизеловите МПС, във втория – на бензиновите. Основните емисии от оловни аерозоли и ЛОС, също се дължат на изгорелите газове от МПС.

Емисии от промишлеността

Общият дял емисии замърсяващи въздуха с промишлени вредности, отделяни в процеса на функциониране на контролираните предприятия, заемат близо 52% от всички вредности. Тъй като на територията на град Пловдив няма металургични предприятия, при които емисиите се определят от обема произведена продукция, базата е ползвани горива в процеса на производството и функционирането им.

Основните горива в промишления сектор са мазут и природен газ.

На тях се дължат съответно близо 17% (мазут) и 35% (природен газ) от емисиите.

И в двата случая това са основно - въглероден диоксид, в по-малка степен – азотни оксиди, а при мазута – поради високото съдържание на сяра – серен диоксид. За сравнение – в графиката са поместени и данните за замърсяването от битовия сектор (твърди и течни горива) и от автотранспорта (бензинови и дизелово горива).

	Район	Количество на изпусканити газове, м3/час Емисии вредни вещества, mg/m3
№	Предприятия - източник на замърсяване	Дебит м3/час	SO2 mg/m3	NOx mg/m3	сажди mg/m3
	северен	ПДЕ	1700	450	170
1.	“Пловдивска консерва” АД	32000	1520	380	103
2.	Държавен екарисаж	47000	1100	300	100
3.	“Напредък” АД	11000	1050	270	140
4.	“Топлофикация–север” АД	99350	-	247	-
5.	“Дружба” АД	115220	2025	1382	5,8
6.	“Родина” АД	Не раб.	-	-	-
	Източен
7	“Бутилираща комп.” АД	12000	980	300	130
8.	“Чайка” АД	36000	1400	500	200
9.	ОФ “Бъдеще”	10000	1100	580	270
10.	“Успех”	5000	1000	490	150
11.	“Пълдин –М”	3000	930	140	75
12	“Кочо Честименски” ЕООД	12000	1100	270	70
13.	“Пулпудева”	35000	-	-	-
14.	“Битова тъкан” ОП	5000	1200	200	140
	Южен
15.	“Тракия керам” АД	48000	300	100	30
16.	“Брилянт” АД	5000	1000	500	140
17.	“Комарс” АД	17000	1100	520	170
18.	Авиоремонтен завод	16000	1050	270	120
19.	ТК “Метални конструкции”	119600	1200	320	130
20.	“Топлофикация – юг”	170000	-	150	-
	Жилищна зона
21.	“Каменица” АД	17200	1150	380	110
22.	МБАЛ “Св.Георги”	26000	2000	540	160
23.	Военна болница	4650	750	190	-
24.	І Общинска болница Прах	2000 140		-	173
25.	Полувисш мед. институт	6000	320	-	45
26.	ПУ “Паисий хилендарски”	10000	420	-	45
27.	Аграрен университет	9500	750	240	93

Емисиите от моторните превозни средства заемат 41,24% от всички емитирани в атмосферата вредни газове. За последните десет години относителния дял на вредностите от МПС е нараснал неколкократно. От една страна това се дължи на силно намаления относителен дял на промишленото производство, а от друга на близо двойно нарасналата моторизация, в следствие на което броят на леките коли в Пловдив се удвоил.

В изчислените количества не са включени емисиите на прах – резултат от вторично замърсяване от непочистените улици. Въпреки, че те създават най-големия дискомфорт и видимо са в най-голямо количество, тяхното определяне по използваната методика е невъзможно.

За една година в този сектор са изразходвани 220 хил.тона твърди и 3400 тона течни горива. Най-голямото количество вредности, в процеса на изгаряне и на двата вида гориво се пада на въглеродния диоксид, следван – за твърдите горива, от въглеродния оксид. При съвременните условия, твърдите горива са вторият по значимост източник, след мазута за замърсяване на атмосферата със серен диоксид.

Стойностите на генерираните емисии на останалите замърсители са в пренебрежими стойности.

Акустично натоварване на средата

Основен проблем от функционирането на транспортните системи в екологически аспект е произвеждания шум от средствата на транспорта. За отчитането на този фактор се ползвани данните от замерванията на шума в 41 пункта в града. Анализирани са пространствената структура и организация на транспортната дейност, класификацията и степенуването на уличната мрежа, степента на изграденост, настилки, благоустрояване, прилежаща застройка и др. За отчитането на влиянието на транспортните и съпътствуващи дейности е изготвена шумова карта, на която са нанесени и еквивалентните шумовите нива и засегнатите територии. Близо 60% от градската територия е с шум над ПДН. От всички пунктове, в 6 са измерени нива с шум 6367 dB(A), в 27 - 6872 dB(A) и в 8 - 7377 dB(A). Най високите измерени нива (1999 год.) са на бул.”Цар Борис III - Обединител”, бул.”България”, бул. “Независимост”, ул.“В.Левски”, бул.”Източен”, бул.”В.Априлов” (ВИХВП, ВМИ) и др. Високи нива на шум се наблюдават по трасето на Карловската ЖП линия, в района на Сточна гара, бул.”Македония”, типични вътрешно квартални улици, като ул.”Юндола, ул.”П.Д.Петков”, ул.”Богомил”, ул.”М.Панарет” и др. В сравнение с изследванията от преди десетина години прави впечатление, че независимо от многократно увеличения автомобилен парк, шумовото натоварване не се е променило съществено. Причина за това са новоизградените трасета, подобрената организация на движението и основно по-качествените (макар и стари) автомобили. Пловдив понася акустично натоварване и от пътнически и транспортни самолети, ползващи летището в Крумово. Това летище е резервно на Аерогара София и когато последната е затворена, целият трафик се прехвърля тук.

Проблемът с електромагнитните излъчвания е най-слабо разработения в областта на урбанистично-екологическите проучвания. Землището на града е “опасано” от далекопроводи, в жилищната зона (и в 65 жилищни сгради) са разположени трафопостове, контактната мрежа на електротранспорта преминава до прозорците и т.н. Сега в града действат 14 радиостанции, които излъчват в диапазона 89.9  109.7 MHz, телевизионен ретранслатор, клетки на “Мобилтел”, “Глобъл” и “Мобиком” и неизвестен брой военни радио и локаторни станции. Всички известни предаватели са разположени в градската територия, излъчват 24 часа, в гъсто населени жилищни и обществени зони. Само зоната на вредно влияние на предавателите е 100  200 м. Вредният ефект от лъчението върху човешкият организъм е дълготраен и с отдалечен здравен ефект. В синергизъм с другите вредни фактори, здравният риск се увеличава значително. Не бива да се забравя и факта, че мобилните оператори, доставчиците на електроенергия, частните радиостанции спекулират с бедността на обитателите и сключват неизгодни договори за монтиране на съоръжения в жилищните сгради, без да се спазват нормативните документи, без да е извършен предварителен контрол, нито пък се извършва периодичен контрол от съответните органи на МЗ и МОСВ.

Освен изброените компоненти на антропогенната среда, оказващи отрицателно влияние върху околната среда, за града проблем са съществуващите източници на йонизиращи лъчения, замърсяването на водите, почвите. Част от тях оказват своето влияние и върху защитената територия. Проблем например, в ниската източна част на хълма е засоляването на почвите в резултат на третирането на снега със луга. По-голямата част от лугата се оттича с повърхностите води, но част от нея, най вече чрез натрупания по тротоарите и изнесения от снегорините сняг встрани е източник на засоляване на почвите. Проблема идва от повишеното количество обменен натрий, който има пептизиращо въздействие върху почвените колоиди. Обогатяването на почвите с натрий води до влошаване на водния и въздушния режим, покачване на рН и обезструктуряване.