Оценка на рекреационната дейност и дейностите по ползване на ресурсите

1.31.Потенциална стойност на защитената територия

• 
  Един от основните градообразуващи фактори
  
• 
  Символ на град Пловдив
  
• 
  Основен елемент на неговата идентичност
  
• 
  Уникално геоморфоложко образование
  
• 
  Неоценим рекреационен ресурс
  
• 
  Най-съществена част от зелената система на град Пловдив
  
• 
  Находище на редки и защитени растителни видове
  
• 
  Обект за научно-изследователски програми и дейности
  

част втора

1. 
   Дългосрочни цели
   

Очевидно първата ключова дума в така формулираната основна, дългосрочна цел е “природна” и едва след това – на второ място - “забележителност”. В това се състои и уникалността на обекта – съхранена (повече или по-малко) природна, естествена среда в силно урбанизирана среда. Следователно, основните усилия в по-нататъшното развитие на територията трябва да се насочат основно към опазване и възстановяване на тази естествена среда.

1. 
   Възстановяване на естествената растителност на хълма;
   
2. 
   В разкритите участъци с концентрация на редки, защитени и “червен” растения и елементи на естествената растителност да не се допуска намеса и провеждане на мероприятия, които биха довели до нарушаване на съществуващото екологическо равновесие и безвъзвратното им унищожаване;
   
3. 
   Да се направят опити за възстановяване на редки, унищожени видове по хълма (пр. Silene lerchenfeldiana, румелийско карамфилче - Dianthus rumelicus и др.);
   
4. 
   Саниране и отстраняване на безвъзвратно загиналата растителност;
   
5. 
   Подмяна и внасяне на нови декоративни дървета и храсти в “парковата зона” но не стихийно, кампанийно само с наличния посадъчен материал, а с видове характерни за конкретната територия и доказали адаптивните си възможности (пр. Лириодендрон, Кладрастис лутеа, магнолии, хамаеципарис и др.)
   
6. 
   Подмяна на преобладаващите издънкови насаждения в “лесопарковата” част - резултат от подивяването на растителността и липсата на грижи, чрез внасяне на характерните за територията дървесни и храстови видове, треви и цветя, доказали във времето приспособимостта си към условията на хълма;
   
7. 
   Отстраняване на анропофитните елементи (плевели и бурени);
   
8. 
   Внимателен анализ на настанените “чужди” на естествената флора елементи и при необходимост - отстраняването им;
   
9. 
   Създаване на благоприятни условия за развитието на растителността;
   
10. 
    Възстановяване и доразвитие на напоителната система, тъй като основен проблем на територията е липсата на напояване;
    
11. 
    Прилагане на противоерозионни мероприятия - укрепване на склоновете, залесяване с подходящи за територията растителни видове;
    
12. 
    Внасяне на почва – на местата където ерозията безвъзвратно е унищожила почвената покривка;
    
13. 
    На второ место, но не по време, идва необходимостта от възстановяване на елементите на парковата инфраструктура – алеите, пътеките, площадките, пейките и т.н., за да възвърне хълма онази привлекателност, която винаги е имал за хората.
    
14. 
    Всички тези мероприятия, естествено трябва да се предхождат от изготвянето на съответните проекти, които да се подлагат на широко обществено обсъждане и привличане на различни специалисти.
    

2. 
   Подцели
   

15. 
    Създаване на съответен административен орган, който да е отговорен за изпълнението на задачите и в чийто прерогативи е управлението, развитието и опазването на защитената територия;
    
16. 
    Включване при вземането на решения за развитието на територията, както и при тяхната реализация на гражданското общество, чрез различни форми на участие - граждански сдружения, обществени форуми за обсъждане на проблемите, пряко участие във възстановителни работи на обществени начала и особено при опазването и защитата на територията;
    
17. 
    Създаване на информационен център, който да информира чрез специализирани образователни и разяснителни програми, популяризиращи значението на хълма, неговата роля в градския организъм, да запознава с характерните за хълма защитени и редки растителни видове, да запознава посетителите на територията със специфичните изисквания при ползването на защитената територия;
    
18. 
    Маркиране на защитените, редките и екзотични видове по подходящ създаващ респект начин;
    
19. 
    Създаване на подходяща по форма организация (общество, фондация) за набиране на допълнителни средства за реализация на предвидените мероприятия;
    
20. 
    Създаване на “екологична полиция” със съответните правомощия, която да следи и санкционира всякакви нарушения на статута на защитената територия;
    

1. 
   Ограничения
   

1. 
   Тенденции от социално – икономически характер
   

В условията на затвореното, може да се каже “натурално” стопанство на тоталитарната система, при тотално наложената “плановост”, прилагана в голяма степен насилствено – чрез директиви, при недоказани и неефективни, в известна степен постигнати, също така насилствено цели, урбанизационните процеси, протичат в затворена система. Основно негово изискване е изготвянето на съответните проекти, в които основните показатели и параметри (площоразпределение, капацитет, граници и др.) са “твърдо” (директивно!) заложени и съответно “твърдо” (директивно!) изпълнявани. Информацията за управлението се базира на “вътрешните” процеси, отчитащи спазването на директивата.

Липсата на “еластичност” в изготвените проекти, изразяваща се в недостатъчното отчитане на “външните въздействия” – на околната среда във всичките й аспекти и особено на най-динамичните - социални процеси (развитието на демокрацията, изолирането от световните интеграционните процеси, технологиите, и т.н.), доведе до краха на социализма, респ. и до непригодност на изготвените урбанистичните предвиждания и прогнози. Този крах и тази непригодност са логично следствие от недостатъчния и/или съзнателно не допуснат цялостен, всестранен и обективен анализ на факторите на урбанизация.

Преходът – “вдигането на похлупака”, отварянето на страната и всичките й системи като цяло, при липсата на директиви, създаде своеобразен “вакуум” в управлението, вкл. и на урбанистичните процеси, изразяващ се реално в липсата на управление. В този период, процесите се развиват в посока на нарастване на ентропията. Резултатът е неизбежен и налице – морална, политическа, икономическа, социална и урбанистична криза. Преките последствия за анализираната територия – на най-ниското възможно ниво - са ярко доказателство за това.

Опитите за овладяването на кризата доведе до залитане в другата крайност – управление по “отворен контур” – т.е. по информацията за “външни въздействия”, (изискванията на МВФ, ЕС, НАТО и т.н.) и на прекомерни “външни” очаквания. Това управление се нарича “управление по смущение…”

Очевидно и двете крайности довеждат до неблагоприятни резултати. Необходима е равностойна, обективна и точна информация и за “вътрешните” и за “външните” процеси. Защото:

• 
  Процесите на управление протичат само в системи имащи връзка с околната среда, като при това самите процеси са следствие от наличието на тази връзка.
  
• 
  Управлението на системата изисква знания за нейното състояние.
  
• 
  За управлението на системата е необходима информация не само за нейното състояние, но и за това по какъв начин се изменят тези състояния.
  

рис. 6. Система за управление - принципна схема. 1. Информация за въздействията на околната среда – входни величини. 2.Информация за въздействия върху околната среда – изходни величини. А. Алгоритми – правила за управление. G – цел на управлението.

Следователно, да се управлява защитената територия означава – на първо место да се следи влиянието на околната - урбанизирана среда. А то е изключително силно и което е по-важно – отличава се с изключителна динамика. Характерна особеност на урбанизираната среда е че тя е в процес на непрекъснато развитие. “Инстинкта” на урбанизирана среда е да се разпростре върху всички територии (естествено и върху защитената) и да ги хомогенизира. Въздействията в тази насока са многопосочни – от завладяване “по малко - за технически нужди” (водоеми, ретранслатори и др.), през анексиране на “малки части” - за застрояване, чрез отравяне с промишлени вредности, шум и т.н., до пряко разрушаване (кариери – Марково тепе). Този “инстинкт” много сполучливо се илюстрира с “предложението”: “да се взривят тепетата, с получената земна маса да се насипе реката и върху така получените територии да се построи…”

Точно обратното – защитената територия, по своята специфика е една не по-малко сложна, но еко-антропо система, в която доминират естествените процеси, а човешка намеса е “вторична” и (би трябвало) има подчинена роля.

Тази еко-антропо система е вписана, оградена от всякъде, част от антропо-еко системата на урбанизирана среда и понася всичките й въздействия, а от своя страна, както се убедихме, също й въздейства с благоприятните си проявления (в екологичен, социален, естетически и т.н аспекти). Тогава, системата за управление на защитената територия, логично би могла да се представи както на рис.6.

Стига се до извода че, управлението на тази територия, не може да бъде друго освен процес, в който непрекъснато да се следят процесите протичащи в околната среда, тяхното отражение върху процесите протичащи “вътре” в територията и чрез своевременна реакция - избор на управляващи въздействия, да се тушират неблагоприятните / да усилят благоприятните последствия.

Ето защо, днес не се възлага проект за защитената територия, с познатите твърдо заложени параметри, а план - в смисъл на инструмент за управление, в ръцете на действаща институция, която постоянно да следи както външните въздействия, така и процесите протичащи “вътре” в нея, да анализира, определя и предлага избор на поведение, в рамките на приет общ сценарий, за постигане на поставените цели, в условията на устойчиво развитие.

Формира се една сложна система в която основния проблем е намирането на ОПТИМУМ, оптимално съотношение преди всичко: между природа и общество / между потребление и ресурси / между отделните инфраструктури, който да регулира равновесието в ползването на пространството.

Съставянето на плана за управление, по принцип изглежда решима задача. За целта е набрана необходимата информация, направени са съответните анализи, набелязани са проблемите, формулирана е целта на управлението. Съществува обаче един въпрос: е съставен днес, на базата на днешната информация­, може ли да се създаде съответния инструмент за управление който да е приложим и утре? Очевидно отговорът не може да бъде положителен. Защото утре процесите протичащи в околната среда вероятно ще бъдат други, отражението им вътре в защитената територия вече сигурно ще бъде друго.

Така се стига до първото ограничение (пречка) пред плана за управление:

1. 
   липсата на съответна, перманентно действаща информационна система, която да следи тези процеси.
   

Информацията: ΔТ = Т₂ - Т₁ е информация за прехода, която може да бъде изключително полезна, защото освен другото указва защо, вследствие на какво и как системата е преминала от една конфигурация в друга. Очевидно - без тази информация управлението няма да е ефективно.

На нашия пазар съществуват такива информационни системи, които въпреки че не са точно с нужната за целта насоченост, могат да се адаптират за решаване на специфичните проблеми на защитените територии. И макар темата да е ”друга”, тя е важна и трябва да намери своето решение, а искаме да има действено управление.

2. 
   Икономически ограничения
   

Нужно е да се направи необходимото за привличане на средства от други източници – от донори – наши и чужди, от пред присъединителни фондове, международни програми и др.

3. 
   Законови ограничения
   

• 
  Съгласно действащото финансово законодателство – на дарения от фирми и други подобни източници не може да се разчита.
  

4. 
   Институционални ограничения
   

• 
  Към институционалните ограничения може да се посочи липсата на съответната структура – административна и гражданска (пр. НПО).
  

2. 
   тенденции от естествен характер
   

След 1980 год. метеорологичните явления, в сравнение с климата до 80-те години са съвършено различни. Няма застудявания, както в началото на 50-те години, нито рекордно ниски температури (-31,5С). Пиковите температури са в посока на абсолютните. В момента тече процес на промяна. Вероятността от размиване на сезоните, според водещите учени е не само предстояща, но и настояща и те обогатяват моделите с нови данни. Измененията на климата стават заради парниковия ефект. Съгласно законите на физиката, той довежда до повишаване на средната глобална температура и тъй като природата не е статичен модел, а динамична система, се появяват асиметрични реакции в атмосферата – непредвидими, дори хаотични процеси, за да се нагласи тя към промените. В резултат намалява ролята на аналозите. Вече не са валидни типови процеси, играели ролята на еталони до началото на 80-те. Затова и синоптичните прогнози са само за няколко дни напред. Процесите вече са други и това налага нов подход - да се наблюдават динамичните фактори. Преди сезоните бяха ясно очертани: пролет, лято, есен, зима. Ако те се сравнят с махало, което преминава през различни фази, сега става въпрос за друго средно състояние. Амплитудите на махалото стават по-големи – разликата в сезоните се размива. Започне ли суша – тя е продължителна, имали дъжд – той е проливен.