първа оценка 1.26.Екологична оценка

първа оценка

1.26.Екологична оценка

1. 
   Екологична оценка на природните условия на защитената територия
   

пункт	Место на наблюдението	Височина, см	Температура на въздуха, °С	Относит. влажн., %
		50	27,3
1.	Асфалтова площадка	150	26,6	68
		200	26,6
		50	26,9
2.	Пътека с пясък	150	26,5	71
		200	24,3
		50	24,7
3.	Тревна площ	150	24,3	72
		200	24,1
		50	24,1
4.	Дървесен масив	150	23,0	75
		200	23,6

пункт	Место на наблюдението	Височина, см	Температура на въздуха, °С	Относит. влажн., %
1.	Вход хълм “Бунарджик” – “колелото”	150	27,2	65
2.	Ул.”Петюофи” – 50 м от входа	150	27,8	63
3.	Също, 100 м от входа	150	28,1	57
4.	Също на 200 м от входа	150	30,0	53
5.	Също на 300 м от входа	150	30,1	47

Температура и поместените по-горе данни от направените замервания в един и същи ден и час на различни точки от градската територия показват разлики, които надминават всички очаквания. Измерванията са правени от специализирана група от Институт “Пушкаров” с комплект уреди, замерващи падналата и отразена слънчева радиация, скорост на вятъра, температура на въздуха и влажност на въздуха. Всеки пункт беше съоръжен със самопишещ апарат, а по един комплект от цитираните уреди беше разположен на различни характерни точки в радиус от около 200 м.

Данните от пункта за наблюдение на Централния площад – пред Пощата показват t° на въздуха – 59,7°, относителна влажност 27% - на 150 см над плочника – височината на която е воденото (в количката) дете.

В този ден температурата на въздуха, по данни от ХМС е 27,2°, а относителната влажност 72%.

По логиката на проведеното за града микроклиматично райониране, същото е направено и за защитената територия. И тук са изявени отделните зони, класифицирани по степен на благоприятност. Оценката е изготвена на базата на проведените замерванията, обобщени по експертна оценка:
влажност на въздуха, ЖК “ІІ Каменица”, 24.07.14часа

Таблица 16.

пункт	Место на наблюдението	Височина, см	Температура на въздуха, °С	Относит. влажн., %
		50	31,2
1.	Върху южна фасада	150	31,2	33
		200	31,0
		50	26,7
2.	Върху източна фасада	150	26,3	36
		200	26,3
	На 5 м от източната	50	27,1
3.	фасада	150	26,9	39
		200	26,3
	Върху западната	50	59,1
4.	фасада	150	59,0	27
		200	57,1
	На 5 м от западната	50	56,3
5.	фасада	150	53,2	29
		200	53,2
	На 10 м от западната	50	42,1
6.	Фасада	150	45,3	29
		200	42,0
	Вътрешно квартално	50	30,0
7.	пространство, между	150	29,6	32
	блоковете–тревна площ	200	29,0

Това е зоната обхващаща източното подножие на хълма, източните и северни склонове. Това е най-залесената с висока дървесна растителност територия. Благодарение на тази растителност, през периода на дискомфортно прегряване, тук температурите са много по-ниски, относителната влажност много по-висока. Денонощния ход на основните климатични показатели е с най-малки амплитуди.

Това е преходна зона между “парковата” и “градската” среда. Тук се усеща благотворното влияние на естествената среда, влошено от обратното въздействие на градската среда, както и от изложението на склоновете. В тази зона попада и т.н. “зона на паметниците” на хълма, западните склонове с по-оскъдна висока дървесна растителност и зоната подложена на “обратното” въздействие от застроените части на контактната зона.

Тук преходът между “парка и града” се чувства още по-силно. Допълнителен фактор оказващ отрицателно въздействие върху зоната, изразяващо се във общо влошаване на микроклиматичните показатели са голите скални масиви, които през деня акумулират значителни количества топлина, която в последствие се излъчва обратно през късните следобедни часове. Тази зона обхваща застроените северни склонове, голите скални масиви в южната и западна част на т.н.”висока зона”. И в тази зона се усеща, но в по-малка степен влиянието на растителните масиви. Характерна особеност на зоната е, че тя обхваща значителна територия (в дълбочина до около 300 м.) от застроените територии източно от хълма. Тук през топлите летни дни се наблюдава “падащ вятър” (фьон) от хълма.

Определението “неблагоприятна” е условно и е сравнено с условията на защитената територия, които са “по-строги” в сравнение с критериите за “града”. Това е контактната зона на защитената територия, чиито микроклиматични показатели отговарят на условията на “градската” зона А2 – класифицирана като “благоприятна”. Тази благоприятност се дължи на влиянието на хълма.

2. 
   Влияние на замърсяването върху почвата и растителността в защитената територия
   

И

Проведените анализи на средни проби от почвата в тези зони, през периода 2000 – 2001 год. по стандартна методика на атомната спектрофотометрия (AAS) показват следната тежко метална замърсеност на почвата в тези участъци (табл.7)

Констатираните данни показват, че оловото се натрупва в листната маса на растителността, предимно в сервитутната ивица, в горе посочените зони.

Успоредно с оловното замърсяване, в резултат на изгорелите газове от автотранспорта и въздушния аерозол от микрочастици от износването на гумите формират допълнително замърсяване, не само с тежки метали, но и с други вредни газове.

Като основен замърсител за природната среда на хълма се явяват серните окиси, които са по-тежки от въздуха и от този източник замърсяват предимно ниската зона на хълма. Естествено е че, при въздушен пренос - серните окиси, известни като “кисели дъждове”, могат да причинят фитотоксичност на растителността и във високите части от отдалечени източници (в т.ч. и транс граничен пренос).

Необходимо е да се отбележи, че замърсяването на растителността, средно при парковата зона на хълма - за сервитутната ивица е следната:

• 
  Оловото е за двугодишния период 31,2 mg/ kg листна маса
  
• 
  Кадмий – 0,23 mg/ kg
  

Наличието на тази интоксикация, най-добре може да се констатира по физиологичното увреждане на листната маса, като обикновено негативните последствия, настъпват за период от 2 до 3 години. Първоначално се засяга предимно периферно разположената листна маса, а в последствие се засяга и целия хабитус на растенията. При хронична повреда може да се стигне до пълно загиване на дървесната растителност.

Тази повреда се документира в югоизточната част на Първа зона - в района зад техникумите и на детската площадка с пързалките. Повредата е илюстрирана на рис.1.

При такава прогресивна газова интоксикация, силно повредените листа некротират, но не окапват и естествено не фото синтезират и са сигурен показател за екологичния натиск над средата.

При изследванията, наличие на остатъци от пестициди не са регистрирани, с изключение в северозападната зона на хълма – до жилищните постройки от хлор органични средства под форма на следи (тотално количество, в т.ч. изомери и метаболити – 0,0011 mg/ kg почва).

3. 
   Акустично натоварване на средата
   

Най-високи нива на шума, макар и импулсни, се предизвикват от средствата на масовия градски транспорт, особено от остарелите автобуси “Чавдар” “Икарус” и др.п.

Както бе споменато в началото, по тангиращите хълма улици преминават 11 линии на масовия градски транспорт, от които 7 по бул.”Руски”. Заедно с лекотоварното движение и личните МПС, тези автомобили са причина нивото на шума по него да е 70,4 dB(A).

Подобно е положението и по ул.”Гладстон”, където нивото на шумовото натоварване е 70,7 dB(A). Картината тук се утежнява от наклона след кръстовището с бул.”Руски”, където се кара на високи обороти и ниска предавка, както и от перманентните задръствания по тази улица. В най-тежко положение, разбира се са двата техникума и прилежащата по улицата застройка, които спрямо хълма се явяват в ролята на акустични екрани. Поради тази причина защитената територия от тази посока не е подложена на шумови натоварвания над ПДН.

За сметка на това, значителна част от ниската – прилежаща на бул.”Руски” част от защитената територия е подложена на значителен акустичен натиск:. Съгласно приетите у нас ”Пределно допустими норми на звуково налягане в различните територии и зони на населените места”, т.4. определя за “Райони за обществен и индивидуален отдих” пределно допустими норми: денем – 45 dB(A) и нощем – 35 dB(A). Акустичният дискомфорт в тази зона е:

70,4 dB(A) – 45 dB(A)(ПДН) = 25,4 dB(A)

Благодарение на издигащия се терен, както и на богатото озеленяване изолиниите на спадане на шума до ПДН достигат “едва” до т.н. “централна алея”. За съжаление това е най-активната зона - с най-много посетители, детски площадки и т.н. Очевидно тук е необходимо да се предприемат нужните мерки за ефективна шумозащита.

От направените експертни екологически проучвания могат да се обобщят следните изводи:

1. Условията на природната среда, като цяло не са особено благоприятни. Значителен дял от времето, в екологичен аспект, е заето от дискомфортни проявления – дискомфортно прегряване и дискомфортно охлаждане.. Причина за това е както географското разположение на града, така и човешката дейност, изразяваща се в незачитане и несъобразяване с тези условия. Над 80% от територията е с влошени условия за фундиране – почвите са с ниска издръжливост, подпочвените води, макар и не агресивни са високи. Градът е в VІІІ - ІХ степен на сеизмична опасност.

2. По отношение на антропогенните условия, Пловдив е в относително по-добра позиция в сравнение с други градове на страната. В градската територия вече липсват крупни производствени замърсители на атмосферата, водите и почвата. Поради замрялото производство нарушенията на МХЗЗ на предприятията и производствените зони, с отделни изключения също са условни. Основни проблеми, свързани със замърсяването на атмосферата са автомобилния транспорт и битовия фактор. “Особен” проблем е прахта от непочистените и неблагоустроени улици, битовите отпадъци, ниската култура на ползване.

3. Акустичното натоварване на средата от средствата на транспорта е значително. Наред с високата интензивност на транспортните потоци характерни за големия град, причина за високите шумови нива е лошото състояние на ПУМ, настилките, организацията на движението, тоталното не отчитане на фактора “шум” при застрояването на териториите.

4. “Новост” за града са електромагнитните лъчения и полета. В градската територия действат радиопредавателни станции, телевизионни ретранслатори, клетките на мобилните оператори, неизвестен брой граждански и военни радиостанции, локатори, радари, а хаотично проведените електропроводи покриват голяма част от територията с електромагнитни полета.

Защитената територия е подложена на “пълният набор” за екологичен натиск от урбанизираната среда.

Благодарение на притежаваните от нея качества и най-вече на “само възстановителните” способности на голямата биомаса на растителността, този натиск е в значителна степен е туширан и екологичните условия тук са много по-благоприятни в сравнение с останалата градска територия.