Екология и околна среда
Изтегляне 11.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Режими и норми Специфични екологически изисквания към устройството на територията.
Част третаНорми, режими и препоръки за осъществяване на дейностите
Съществуващото зониране и функционално предназначение на зоните на хълм Бунарджика, е рядко срещаното в практиката явление на естествено зониране и естествено оформяне на предназначението на зоните. Както бе споменато за хълма няма одобрен и приложен проект който да включва функционално зониране, площоразпределение и т.н. Така че, в структурно отношение, територията се е оформила по принципа на английските паркове от началото на миналото столетие, при което цялата площ се е засявала с трева, а на посетителите се е оставяло да “прокарат” алеите и да маркират местата за отдих, детските площадки и т.н. По маркираните от хората - утъпкани места в последствие са изграждани алеите, площадките, поставяли са се пейките. Единствено в “парковата” част на първа зона – в източното подножие на хълма, алейната мрежа е изградена въз основа на предварителен замисъл. Анализирайки съществуващото функционално площоразпределение, познавайки детайлно ползването на зоните, колективът разработващ настоящия план е на категоричното мнение че, съществуващото зониране и предназначение на зоните трябва да се запази такова, каквото е и не бива да се правят никакви промени в тази насока. Всички последващи проекти, трябва да се съобразяват със съществуващото площоразпределение и функционално зониране и да не го променят.
Изборът на специфичните екологични мероприятия за подобряване на качествата на средата е свързан с методологически трудности, породени от неопределеността на резултатите. Тази неопределеността е свързана с липса или непълнота на информацията за климатичните и микроклиматичните процеси, за характера и нивото на замърсяване на атмосферата, водите и почвата, за акустичното натоварване на средата и т.н. Едновременното отчитане на много фактори (планировъчни, хигиенни, финансови и организационни) в процеса на изготвянето на специфичните правила и нормативи също създава известни трудности. Най-перспективното направление при решаването на проблемите по защита и управлението на качествата на средата е разработването на математически модели и на тази база - ефективни планировъчни решения, чрез които се постига взаимно съгласувано пространствено и функционално решение, правилно съчетание между природните и антропогенни териториални образувания, обезпечаващи минимално негативно влияние между тях. Този подход изисква прилагането на еколого-урбанистични модели за определяне на оптималните варианти за устройството на територията във всичките й направления и аспекти и показатели за качествените изменения, които ще настъпят при изпълнението на мероприятията за опазване и подобряване на качествата на създаваната среда. На настоящия етап това е невъзможно, поради което, на базата на направените проучвания и формулираните изводи, се предлагат следните екологични режими, норми и изисквания Таблица 18.
С оглед постигане целите на плана, при спазване на изискванията на Закона на защитените територии, следва на първо място да се спазват следните изисквания (ДВ бр.3/1996 г), съгласно които : “В района на защитената територия се забраняват: 1. Всякакво строителство с изключение на поддържане на съществуващи сгради, алеи и паркови съоръжения 2. Разрушаване и изземване на скални маси 3. Унищожаване или увреждане на естествената и паркова растителност. 4. Безпокоене на птиците, вземане на яйцата и малките им, разрушаване на гнездата. 5. Палене на огън 6. Паша на домашни животни 7. Внасяне на не характерни растителни видове”. При устройството на територията, въз основа на извършените анализи на съществуващото площоразпределние и установеното функционално зониране, то следва да се запази без изменение. Съобразно тази категорично възприета от разработчиците постановка, се предлагат следните устройствени режими: 3.2.2.1. Първа - “паркова” зона Граници: север – ул.”Волга”: изток – бул.”Руски”; юг – Икономически техникум, Техникум по вътрешна архитектура, стадион “Кочо Цветаров”, запад – обслужващия хълма път, летния театър, “централната алея”, площадката с пързалките и водопадите. Тази зона има най-голям потенциал и традиция в ползването й за ежедневен отдих. Целесъобразно е в нея да се възстановят – алейната мрежа, отново да се върнат множеството пейки, съоръженията в детските площадки, малките архитектурни елементи, пластиките, чешмите, водното огледало зад паметника на Васил Левски, пързалките, водопадите и басейните под тях, съществуващите тоалетни. Да не се допуска ново строителство. Да се ремонтира летния театър и да се почистят подходите към него. Да се възстанови напоителната система и парковото осветление. В югоизточната част на зоната може да се организира експозиция на открито, в паркова среда, на археологически находки разкрити в Пловдив, организирани в тематични кътове обхващащи тракийската, римската и т.н. епохи, които в момента няма къде да се експонират. След внимателен оглед на съществуващата растителност, да се отстранят загиналите и в лошо състояние растителни видове. В зоната се допуска внасяне на нова декоративна растителност, включително и екзотични видове с високи декоративни качества. 3.2.2.2. Втора - “лесопаркова” зона Граници: север: ул.”Волга”, жилищни имоти, изток – Първа – “паркова” зона, юг – детска площадка с пързалките, водопадите, южен скален ръб на висока зона; запад – зона на паметниците, контактна жилищна зона. Тази зона запазва характера си, както по отношение на растителността, така и по отношение на алейната мрежа. В зоната не се допуска ново строителство, включително и нови алеи, с изключение на възстановяването на традиционния ресторант “Големия Бунарджик”, но без доминиращи обеми - вписващи се в околната обстановка. Да се възстанови съществуващата напоителна система и се разшири и допълни с нови клонове, след изготвяне на специален проект, съгласуван с съответните инстанции, вкл. МОСВ. Да се възстанови алейното парково осветление. След внимателен оглед на съществуващата растителност, да се отстранят загиналите и в лошо състояние растителни видове. В зоната по изключение се допуска нова декоративна растителност – на места където са необходими акценти, паркови перспективи и др., но основата маса от растителността да е от характерните за хълма местни видове.(летен дъб, полски клен, явор, мекиш, липа, ясен, калина, както и люляк, смрадлика, див рошков, хинап, червена хвойна, кукуш, копривка). 3.2.2.3. Трета – “висока зона” Граници: север – втора “лесопаркова зона”, юг – тенис кортове, църква “св. Мина”, ул.”Никола Петков”, запад – контактна жилищна зона. Запазва напълно характера си. Не се допуска никакво строителство, с изключение на възстановяването на пътеките и площадките – без изсичане на скална маса. Особено внимание да се отдели на съществуващите съобщества от редки, защитени, “червени” и ендемитни растения. Да се предприемат необходимите мерки за обозначаването им и защита. 3.2.2.4. Четвърта – “мемориална зона” Граници: север изток и запад - “лесопаркова зона”, юг – скални образования – “висока зона”. И тази зона запазва характера си. Не се допуска ново строителство, а само възстановяване на съществуващи настилки, алейна мрежа и архитектурни елементи. Пред вид характера на зоната и внесената вече декоративна растителност, допуска се подмяната й и внасянето на нова. Каталог: static -> media -> ups -> tiny -> file -> Nature -> Protected areas -> Planove za upravlenie Nature -> Проект план за действие за опазването на червеногушата гъска (branta ruficollis) в българия за периода 2017 – 2026 Nature -> Проект план за действие за опазване на белоглавия лешояд (gyps fulvus) file -> Проект! Техническо ръководство за третиране на утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води file -> Секторно ръководство по овос българия градски пречиствателни станции за отпадъчни води и колекторни системи за отпадъчни води Planove za upravlenie -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Изтегляне 11.99 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||