Екология и околна среда

част четвърта

1. 
   Определяне на приоритетите
   

Дългосрочната цел е пълното възстановяване и обновяване на хълм Бунарджик за да възвърне отново привлекателната си роля като място за ежедневен отдих. Това включва мероприятия от разнороден характер, които най-общо биха могли да се систематизират така:

1. 
   Възстановяване на растителните съобщества в отделните зони, при съобразяване със спецификата им.
   

По преценка и след съгласуване със съответните инстанции – могат да се да се оформят и нови.

4.1.1.2. В лесопарковата зона –след внимателен анализ на съществуващата растителност е необходимо на първо место саниране на загиналата и в лошо състояние растителност.

Следващата стъпка е внасяне на характерната за тази част растителност.

4.1.1.3. Във високата зона – на скалите намесата трябва да бъде изключително внимателна и ограничена.

В тази зона се намират естествено обособилите се съобщества на редки и защитени видове. Тук не бива да се внасят нови видове, особено в маркираните зони, които като цяло следва да има статут на особено защитена територия. За всяване на респект, а и за популяризирането им, добре би било те да се маркират с указателни табелки, посочващи вида и факта, че това са защитени растения.

4.1.1.4. В зоната на паметниците, човешката намеса още от построяването им е много силна. Оформената вече среда би следвало да запази характера си.

В тази зона, както и в “парковата” зона се допуска внасяне на нова растителност с високи декоративни качества.

2. 
   Възстановяване на алейната мрежа, местата за отдих, детските площадки, съоръженията, белведерните площадки.
   

4.1.2.1. В “парковата” – първа зона, не е необходимо изграждане на нова алейна мрежа.

Съществуващата е напълно достатъчна. Наложилите се традиционни детски площадки също не се нуждаят от разширения, нито местата за отдих.

4.1.2.2. От основен ремонт се нуждае площадката с пързалките.

Необходимо е да се ремонтират както самите пързалки, така и площадките под и над тях. От основен ремонт се нуждаят басейните под водопада. Необходимо е да се изчисти настанилата се в тях растителност, да се изготвят и реализират проекти за самите басейни, като се предвиди и помпена станция, така че водопадите да работят основно с оборотна вода.

4.1.2.3. Алейната мрежа се нуждае от възстановяване.

По “главната алея”, асфалта се нуждае от ремонт и редовно поддържане, особено в зоната на колелото, където течовете от чешмичките през зимата са разбили покривката й. На самата алея, близо до техникумите - от 30-те години на миналия век се намира и една чешма с два чучура в характерния за епохата стил, която трябва да се възстанови в първоначалния си вид.

4.1.2.4. Цялото парково осветление се нуждае от ремонт и подмяна на осветителните тела.

В момента то и не работи, а това е основната причина зоната да опустява още при здрачаване. От само себе си се разбира, че пейките в тази зона трябва да се върнат при това в познатите от преди десетина години количествата.

4.1.2.5. От основно почистване се нуждае зоната около летния театър.

Подходите към него са в много лошо състояние, а и самият театър се нуждае от освежаване. Разработчиците на плана за управление смятат че, няма нищо лошо ако на територията на летния театър отново заработи едно малко кафене, което да привлича посетители и в тази зона.

4.1.2.6. В зоната е необходима основна ревизия на ВиК инфраструктурата

Канализационната мрежа се нуждае от почистване. Особено внимание следва да се обърне на възстановяването на напоителната система, без която растителността не може да съществува. Допустимо е и изграждането на нова система пр. за капково напояване, която би спестила големи водни количества. Задължително от основен ремонт и отново въвеждане в експлоатация, се нуждаят и двете тоалетни – до летния театър и под “централна алея”, в южната й част.

В зоната, пред вид характера й, а и в подкрепа на съществуващата традиция е допустимо отново да се върнат пластиките, скулптурните фигури и малките архитектурни елементи.

Втора – “Лесораркова зона”

4.1.2.7. Възстановяване на алейната мрежа

В лесопарковата зона основните проблеми са по възстановяването на съществуващата алейна мрежа в първоначалният й вид. Не е необходимо изграждането на нова, нито на нови площадки, съоръжения и др.

Характерни тук са вписаните в терена пътеки на земна основа и каменни стъпала, които отговарят по вида си на характера на зоната. За възстановяването им не са необходими и големи средства. Нужен е внимателен оглед и конструктивно заключение за подпорните зидове и стени, както по обслужващия път, така и на съществуващите белведерни площадки.

4.1.2.8. Възстановяване на обектите на социалната инфраструктура

Според разработчиците на плана за управление, необходимо е да се възстанови ресторант “Големият Бунарджик”, в обеми и характер вписващи се в околната среда – под надвисналите скали и без доминанти.

4.1.2.9. Възстановяване на алейното осветление

И тук, както и в останалите зони е необходимо да се възстанови алейното осветление и парковите елементи – основно пейки.

4.1.2.10. Възстановяване и разширяване на напоителната система

В зоната е необходима основна ревизия на съществуващата напоителна система, възстановяването й (ако изобщо е възможно) и задължителното й разширение. Необходимо е изготвянето на специализиран доклад за съществуващите резервоари, особено в частта на водните количества изпускани от преливниците и преценка как тези количества могат да се използват за напояване. Също така необходимо е търсенето на възможности за част от водните количества в резервоарите да се разреши да се ползват за напояване.

4.1.2.11. изготвяне на ТИД и проект за напояване на растителността.

Трена – “Висока зона”

4.1.2.12. Възстановяване на алейната мрежа в зоната

Във високата зона е необходимо да се възстанови алейната мрежа, която както и в предходната е предимно на земна основа и с каменни стъпала. Твърдата, суха почва е причината алейната мрежа да се запази в сравнително добро състояние, така че тук основно е необходимо почистването й и укрепване на разместените стъпала.

4.1.2.13. Ревизия и конструктивно заключение на подпорните стени

От ревизия и конструктивно заключение се нуждаят подпорните стени на белведерните площадки.

4.1.2.14. Укрепване на скалните масиви

В зоната съществува опасност от срутвания на скалите, особено във високата, стъмна – южна част.

4.1.2.15. Освен ремонтни дейности, тук не се допуска ново строителство.

Четвърта – “мемориална зона

Мемориалната зона е в сравнително най-добро състояние. Заради провеждащите се тук тържества на 3-ти март и поради запазилият се представителен характер, както и заради доброто изпълнение, алейната мрежа е в добро състояние. Площадките са почистени, извършени са необходимите ремонтни дейности. В зоната, както и в по целия хълм липсват пейки. О възстановяване се нуждае парковото осветление. Необходима е ревизия на ВиК мрежите и на системата за напояване. Необходим е основен ремонт и пускане отново в действие на съществуващата тоалетна.

Както се вижда, макар и най-общо формулирани, оперативните цели на управлението не са нито сложни, нито невъзможни, напротив, те са практически достижими. Не би трябвало да съществуват каквито и да било политически или институциални пречки за постигането им. Единствената пречка в момента, която би попречила за реализирането на целите е финансовата. Затова търсенето на средства, освен от бюджета на Общината, но приоритетно от други източници трябва да бъде сред основните задачи на бъдещия орган за управление на защитената територия. Важна предпоставка за постигането на целите е и привличането на неформални организации, които включително и с доброволен труд на гражданите може да спомогне много за бързото възстановяване на хълма.

2. 
   Програми
   

Общото заключение е, че програмите могат да се формулират така:

4.2.1. Програма за паспортизация

Програмата включва актуализиране на извършената през 1999 год. паспортизация на растителността, алейната мрежа и съоръженията. Изисква повторен подробен оглед на хълма и отразяване на настъпилите промени за изминалия период от време.

4.2.2. Програма за информационно осигуряване

Важен съставен елемент на програмата е набирането на информацията да става по начин подходящ за въвеждането й в специализирана база данни за по-нататъшна обработка и поддържане. От последното следва и реализирането на една подпрограма, съдържаща предложение за вида на БД и нейната реализация. Приемането на тази подпрограма следва да стане на специализиран експертен съвет, в състава на който да влизат и информатици.

4.2.3. Програма за изработване на кадастрален план

За да може набраната информация качествено и надеждно да се “отложи” върху съответната подложка е необходимо актуализиране на кадастралната основа. От анализа на наличната кадастрална информация за изготвянето на настоящия план се установи, че за хълма липсва актуална такава и е необходимо изготвянето на нов кадастрален план в съвременен цифров вид. Така че в програмите следва да се заложи и тази.

4.2.4. Програма за бази данни

Важна стъпка след геодезическото заснемане е обвързването на “графичната” - кадастралната информация с “функционалната” – от паспортизацията информация и представяне то й в единна работна среда. За това също необходима съответна програма.

4.2.5. Програма за възстановяване на растителността

Сред най-важните елементи на хълма е неговата растителност. Затова и сред най-важните програми е тази за нейното възстановяване и поддържане. Програмата следва да съдържа последователността от предвижданите мероприятия, срокове за реализация, средства и пътища за постигане на поставените цели.

4.2.6. Програма за напоителна система

За реализация на предходната програма, задължително условие е изготвянето на програма за изграждане на съвременна напоителна система.

4.2.7. Програма за борба с ерозията

Проблем на територията е ерозията по нейните склонове. Необходимо е изготвянето на специализирана програма за нейното ограничаване и предотвратяване. Специален раздел от тази програма следва да третира установените опасни места по склоновете – срутищата и свлачищата.

4.2.8. Програма за парково обзавеждане

За ползването на територията, важна предпоставка е възстановяването на алейната мрежа, кътовете за отдих, поставянето на пейките, архитектурните елементи и т.н. Необходима е и съответната програма за постигането и на тези цели.

4.2.9. Програма за развитие на техническата инфраструктура

Важна е програмата и за възстановяване и доразвитие на съществуващите мрежи на техническата инфраструктура. Необходими са програми за цялостно парково осветление, водоснабдяване, канализация, рехабилитация на обслужващия път и т.н.

4.2.10. Програма за изграждане на информационен център

Също важна предпоставка е програма за изграждане и развитие на информационен център, който освен да информира посетителите (вкл. и програма “гид” за хълма), да разработва и прилага “информационна стратегия” за популяризирането на хълма, запознаване със значението му и уникалността му в градската структура, наличието на редки растителни видове, да издава и разпространява информационни и рекламни материали, да организира различни мероприятия които да привличат посетители и да насажда екологична култура.

4.2.11. Научно – изследователски програми

Бунарджика е една прекрасна естествена лаборатория за научни изследвания и учебна дейност на открита. Една поредица от програми в тази насока също има важно значение.

4.2.12. Програма за мониторинг

За реализирането на предходната програма и за постигането на общите цели, важна предпоставка е мониторингът на защитената територия. Необходимо е да се изготви съответната програма, в която да се опишат конкретните изисквания, за провеждане на наблюденията, техния вид и необходимото оборудване и специалисти за изпълнението им.

4.2.13. Други програми

В процеса на обществените обсъждания на Плана за управление, възникна идеята са оформяне на открита експозиция на археологически находки разкрити в Пловдив. Такава експозиция е една от предпоставките за включване на Бунарджика в маршрутите на културния туризъм. Програмата обхваща прецизиране на културно-историческото и археологическото наследство и възможностите за експониране на тази част от него, която не може да бъде експонирана на местата където е открита.В Програмата могат да се разработят маршрути и тематични кътове свързани с отделни периоди от историческото развитие на Пловдив и откритите находки.

3. 
   Проекти
   

4.3.1. Подробен устройствен план

Сред най-належащите са изготвяне на подробен устройствен план (ПУП), в основата на който да залегнат предложените в плана за управление функционално зониране и мероприятия за възстановяване и развитие. Сложността и отговорността на задачата предполагат, този план да не се възлага по обичайния ред (ЗОП), а (Бунарджика заслужава това) чрез национален конкурс. Предимствата на един такъв конкурс са много, вкл. получаване на много (безплатни) идеи, - привличане на най-добрите специалисти, широко обществено обсъждане на резултатите, възможности за избор на оптимално решение.

За реализирането на един такъв план е необходимо предварителното изготвяне на Технико-икономически доклади за ВиК (вкл.напоителна система), електрификация, пътна част, борба с ерозията и т.н.

След приемането на Подробния устройствен план, на базата на предложените общи устройствени предвиждания, следва да се разработят конкретни проекти за възприетите зони:

4.3.2. Подробен паркоустройствен проект за І – “паркова зона”

4.3.3. Подробен паркоустройствен проект за ІІ – “лесопаркова зона”

4.3.4. Подробен паркоустройствен проект за ІІІ – “висока зона”

4.3.5. Подробен паркоустройствен проект за ІV – “мемориална зона”

Подробния паркоустройствен проект за ІІІ – “висока зона”, трябва да съдържа специален проект за устройство на “особено защитената” зона на месторастене на защитените видове.

На базата на изготвените паркоустройствени проекти, следва да се разработят и работни проекти за отделните обекти в тях (ресторант “Голям Бунарджик”, водната каскада с басейните, алпинеуми и др.) Проектите трябва да бъдат придружени със съответните части (ВиК, Ел, вертикална планировка и др.).

4. 
   Оперативни задачи
   

4.4.1. Създаване на Оперативен консултативен съвет (ОКС).

Този съвет, в началото на своята работа може да бъде на обществени начала и да включва в състава си Експертния съвет по озеленяване към Общината, като се привлекат в качеството на консултанти специалисти по съответните проблеми, както и съставителите на този план.

В последствие, тъй като един Обществен съвет не може да възлага за изпълнение задачи и да следи за тяхното изпълнение, е необходимо създаването на специализирано административно звено, в състава на което да влизат съответните специалисти и изпълнители. Тъй като очаквания обем работа е значителен и следва да включва не само Младежки хълм, а и останалите защитени територии – Бунарджик и Данов хълм, препоръчително е това звено да се обособи като отделно направление в дейността на Общината (Район Централен) – “Управление на защитените територии” - Пловдив.

4.4.2. Привличане на обществени организации

В работата на ОКС е желателно да се привлекат специалисти и граждани, обединени в НПО (ФПС “Зелени балкани”, Асоциация за устойчиво развитие “АУРА”, Дружество за защита на птиците, Екогласност и др.), защото проблемите на защитените територии са общозначими и обществото трябва да участва активно в тяхното решаване.

До създаването на административно звено, ОКС участва (подпомага Общината) в разработването на графици за изпълнение на дейности по работния план и предлага на Общината възлагането им за изпълнение.

4.4.2. Финансиране

Общината, спазвайки съответните процедури, предлага на Общинския съвет включването на дейностите по работния план в бюджета за обезпечаване на средствата за тяхното изпълнение.

4.4.3. Управление и контрол на дейностите

ОКС може да поеме през първата година извършването на периодични проверки по изпълнението на задачите и известен мониторинг на обектите.

4.4.4. Създаване на специализирано управленсто звено

Създаденото междувременно административно звено следва да планира изпълнението и отчитането на дейностите пред различните нива в Отдел “Екология и околна среда” в Общината. Негово задължение е провеждането на съответните организационни процедури и установяването на съответните оперативни връзки с Дирекция УПАБ в Общината, РИОСВ - Пловдив, съответните отдели в МОСВ, както и с други месни органи, не правителствени организации, медии и др.

4.4.5. Допълнителни източници на финансиране

Обща задача на всички участници е търсенето на допълнителни източници на финансиране.

5. 
   Работен план
   

А. Краткосрочни и

Б. Дългосрочни мероприятия

Към краткосрочните мероприятия е обособена една “специална” група наречена “Програма за спешни действия” – нетърпящи отлагане, които е необходимо да се проведат незабавно.

4.5.2. Програма за спешни действия

Програмата за спешни действия съдържа следните мероприятия, подредени както следва:

4.5.2.1. Основно почистване на територията.

Това мероприятие също може да бъде разделено на две условни, подчинено на съществуващото териториално зониране части. Очевидно първо, като най-посещавана, следва да се почисти парковата зона и мемориалната зона на върха. Това почистване е в буквалния смисъл и включва изнасяне на отпадъците от цялата зона - миналогодишна шума, строителни отпадъци, загинали растения, клони, издънки, плевели, трева между плочите и т.н., за да придобие зоната приветлив вид.

4.5.2.2. Поетапно възстановяване на настилките.

Началото на това мероприятие също е от парковата зона. При него се изкърпват дупките в асфалтовата настилка на централната алея. Подменят се изкъртени и липсващи плочи по алейната мрежа в зоната, както и зоната на паметниците.

4.5.2.3. Ремонт и допълване на парковото обзавеждане

Дейностите по този раздел включват:

1. Ремонт на съществуващите пейки – подмяна на дървени части, възстановяване на разрушени подпори. Внасяне на нови подвижни пейки. За последното вероятно е необходимо организирането на и съответното производство.

2. Ремонт и подмяна на унищожени съоръжения в детските площадки.

3. Ремонт на съществуващите водни площи. Изпълнение на хидроизолации, почистване на отводнителни шахти и т.н. – водна площ зад паметника на В.Левски и на площадката между паметниците.

4. Успоредно с това, ревизия на съществуващия водопровод и канализация и ремонт на откритите повреди.

5. Възстановяване поне отчасти на цветни партери, групите в алпинеумите, като видове работи изискващи най-малко усилия и средства.

6. Почистване и възстановяване на алейната мрежа - пътеки и стълби в “лесопарковата” зона. Ревизия на съществуващите подпорни зидове и описване на мерките за тяхното възстановяване.

7. Почистване и възстановяване на алейната мрежа - пътеки и стълби във високата зона. Ревизия на съществуващите подпорни зидове и описване на мерките за тяхното възстановяване. Подробен оглед и изготвяне на доклад за опасните места – срутища и свлачища.

За реализация на цялата програма за спешни действия, включително и поддържането на територията през цялата година, максималния срок е вегетационния период на тази година. Общата стойност на тези мероприятия възлиза на около 90 000 лева.

4.5.2.3. Програма за възстановяване на растителността

Поради спецификата на защитената територия и най-голямата й ценност – растителността, специално внимание е отделено на програмата за възстановяването й. Наложително в годишните програми е да се предприемат мерки, които биха препятствали развитието и биха променили посоката на констатираните процеси с тенденция към възстановяване, поне частично на разрушените естествени местообитания на растенията и техните съобщества. Наложително е да се предприемат мерки, които биха препятствали развитието и биха променили посоката на констатираните процеси с тенденция към възстановяване, поне частично на разрушените естествени местообитания на растенията и техните съобщества.

1. 
   Да се проведе санитарна сеч на лесопарковата част, с отстраняване на дърветата от състояние “1 - загинали” и “2- с над 50% изсъхнала корона” (към табл. 9). При сечта, материалите (стъбла и клони) да се нарязват и да се подреждат на ивици по хоризонталите на склона. Ако при изваждането на всички загинали дървета на места се отварят пространства с по-големи размери, временно дърветата със състояние “2” да се запазват. Ако няма достатъчно подраст в отворените при сечта пространства, трябва да се извърши подпомагане на възобновяването със семенни фиданки. Броят на прозорците да не е по-вече от 7-9 бр. на ха.
   
2. 
   Посадните места на южните и припечните склонове и при много големи наклони, да се избират индивидуално за всеки екземпляр така, че да бъдат при оптимални за района микроусловия. На тези места пространствата не трябва да надвишават 8-10 м в диаметър и да имат елипсовидна форма с дългата страна по хоризонталите. Най устойчиви от дървесните видове по тези склонове са: копривка, софора и тледичия.
   
3. 
   Посадните места за сенчестия североизточен склон с по-малък наклон да се изготвят върху ръчно изкопани и оформени с обратен наклон тераси.
   
4. 
   За този сенчест склон най-устойчиви са: китайски мехурник, мъждрян, копривка и акация.
   
5. 
   При съществуващите условия на месторастене, перспективни горско дървесни видове за всички склонове са: атлаският и ливански кедър, аризонски кипарис, косматия дъб, махалепката, пърнарът. На сенчести и свежи месторастения могат да се използват за озеленяване липи, летен дъб, цер, благун, полски ясен и др.
   
6. 
   От храстите приложение за южните склонове могат да намерят тамарикса, рюрякът, смрадлика, обикновената и дървовидна смрика, а за северните по-добри месторастения: котонеастрите, бръшлянът, птичето грозде, кучешкия дрян, брадавичестия чашкодрян и др.
   
7. 
   Естествено разпространените по склоновете храсти са в добро състояние и могат да участват в бъдеща залесителна дейност – пистация и хинап.
   
8. 
   Безлестните теренни на хълма да се обработят като се внесе хулусна почва в предварително подготвени дупки – тераски с обратен наклон. Тук могат да се засаждат тамаликс, хинап, миризлива върба и тревни видове.
   
9. 
   Посадените фиданки се укрепват след 3-4 години и тогава се извършва вторият етап от санитарната сеч, на който не трябва да се оставят дървета в състояние “2”. Ако няма налице подраст, той трябва да бъде внесен по изкуствен начин.
   
10. 
    След 10 години от залесяването се извършва последният етап от подмяната на растителността. Отделни екземпляри и групи от “старото” поколение се запазват ако са в добро здравословно състояние. Също се отнася изцяло за месните храстови видове – хинап и пистация.
    
11. 
    Едновременно с провеждането на ІІ и ІІІ –я етап на рекунструкционната сеч, трябва да се отглежда младата растителност. Да се отстраняват болни, болни, повредени, пречупени екземпляри и да се премахват нежелателни видове. При необходимост се извършва попълване на насажденията.