IV част. Пийте от неговата агапе любов

IV част. Пийте от неговата агапе любов

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА. Гмурнете се в дълбокото

Пипин Ферерас иска да се потопи дълбоко - по-дълбоко, отколкото друг човек някога е успявал. Ние с вас сме доволни да достигнем и до пет-шест метра дълбочина. Някои обичат да рискуват и се спускат на 12, може би 15 метра. Не и Пипин. Този легендарен кубински гмуркач се е гмуркал на 164 метра под повърхността на океана, екипиран единствено с плавници, неопренов костюм, твърда решителност и един дъх въздух.

Пътуването му надолу и нагоре продължава общо три минути и дванайсет секунди. За да се подготви за такова гмуркане, той пълни дробовете си с над осем литра въздух - почти двойно повече от капацитета на нормално човешко същество. Преди това той вдишва и издишва няколко минути, а диафрагмата му звучи като помпа за велосипедни гуми. След това той обгръща с колене лоста на една алуминиева шейна, която го сваля надолу в дълбините.

Никой друг състезател по свободно гмуркане не е достигал по-надълбоко. И въпреки това той иска още. Макар да се е сблъсквал дори с налягане, което е поставяло на изпитание подводниците във Втората световна война, това не е достатъчно. Мистерията на дълбините го призовава. Той иска да стигне още по-дълбоко.

Дали мога да ви заинтригувам с подобно спиращо дъха потапяне? Но не във водите на океана, а в безграничната Божия любов.

Моля се [...] Христос да живее в сърцата ви чрез вярата, а животът ви да бъде вкоренен и основан в любовта. Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов и да познаете тази любов, която надминава всяко познание, за да бъдете изпълнени с цялата Божия пълнота. (Ефесяни 3:16-19, СП)

Когато Павел си поставя за цел да опише Божията любов, той не успява да избегне думата дълбока. Гмурнете се „дълбоко в почвата на Божията чудесна обич" (17 ст., ЖТ). Открийте „дълбочината на Христовата любов" (18 ст., СП).

Представете си Ферерас, спускащ се дълбоко под повърхността на водата. Потопил се е на дълбочина колкото пететажна сграда -накъде ли може да се обърне, без да види вода? Надясно, наляво, под него, над него - общото съдържание на неговия свят е вода. Водата определя движенията му, управлява посоките му, освобождава го, ограничава го. Неговият свят е водата.

Възможно ли е човек да се гмурне също толкова дълбоко в Божията любов? Да се потопи толкова надълбоко, че да не вижда нищо друго? Дейвид Брейнърд, мисионер при американските индианци през осемнадесети век, би казал, че е възможно. Той пише в своя дневник:

Оттеглих се на обичайното си място за почивка, в пълно спокойствие. Можех само да издишам своето желание за съвършено единство с Него във всяко едно отношение. Бог бе толкова ценен за мен, че светът с всички свои удоволствия изглеждаше безкрайно отвратителен. Изпитвах толкова силно желание за благоволението на хората, колкото и за това на камъчетата.

По обяд почувствах далеч по-пламенен копнеж за Бога, отколкото някога съм изпитвал.

В своето тайно усамотение не можех да направя нищо друго, освен да изповядам пред своя скъп Господ в сладко спокойствие, че не желая абсолютно нищо друго освен Него и освен Неговата святост; че Той ми е дал тези желания и единствено Той би могъл да ми даде онова, което желая. Никога не съм бил толкова откъснат от себе си и толкова напълно отдаден на Бога.

Сърцето ми бе погълнато от Бога през по-голямата част от деня.

За всяко желание за потапяне в такава любов Писанието предлага котва. Хванете се за този стих и му позволете да ви спусне надолу: „Бог е любов" (I Йоан 4:16).

Една дума в този пасаж разкрива невероятната изненада от Божията любов - тя няма нищо общо с вас. Околните ви обичат заради самите вас или защото имате трапчинки, или когато се усмихвате, или когато флиртувате. Някои хора ви обичат заради самите вас. Не и Бог. Той ви обича, защото той е Бог. Той ви обича, защото сам е решил да го прави. Самопораждаща се, непредизвикана и спонтанна, неговата вечна любов зависи единствено и само от собственото му решение. „ГОСПОД ви е обдарил с любовта си и ви е избрал не защото сте по-многобройни от останалите народи, понеже вие сте най-малобройният от всички народи. Причината бе защото ГОСПОД ви обича" (Второзаконие 7:7-8, МУ).

Вие нямате влияние върху Божията любов. Не можете да промените факта, че дървото е дърво, небето е небе, а скалата е скала. Така не можете и да въздействате и върху Божията любов. Ако можехте, Йоан щеше да използва още малко мастило: „Бог е условна любов" или „спорадична любов" или „пролетна любов". Ако вашите действия променяха неговата отдаденост, тогава Бог нямаше да е любов. Всъщност тогава той би бил човек, защото такава е човешката любов.

А на вас ви е писнало от човешката любов. Нали така? Писнало ви е от мъже, които се правят на самата искреност. Омръзнало ви е от списания, които ви казват, че истинската любов е на една диета разстояние. До гуша ви е дошло от изпълнените с въздух очаквания на разни там шефове, родители и пастири. Не желаете повече сутрини, миришещи също толкова лошо, колкото и грешките, които сте допуснали предната нощ в търсене на любов.

Няма ли да ви дойде добре сега един фонтан на любовта, и то такъв, който никога не секва? Ще го намерите на осеяния с камъни хълм извън стените на Йерусалим, където Исус е бил прикован към кръста, с трънен венец на главата. Когато се чувствате необичани, изкачете се на този хълм. Размишлявайте дълго и дълбоко за небесната любов към вас. Очи, затворени от побоя; рамене с разкъсана плът; устни, напукани и разкървавени. Кичури косми, откъснати от брадата му при ударите. Въздишки от болка се изтръгват от гърдите му. Докато се вглеждате в посиненото лице на единствения Божи Син, помнете следното: „Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас" (Римляни 5:8).

Не вярвайте на другите мерила. Ние, хората, често го правим. Докато наблюдаваме здравите или успелите, нещо ни подтиква да достигнем до извода: Бог сигурно много го обича. Той е толкова благословен със здраве, пари, красота или способности.

Или изпадаме в другата крайност. Самотни и крехки в своето болнично легло, ние заключаваме: Бог не ме обича. И как би могъл? Погледнете ме само.

Прогонете тези мисли надалеч! Успехът не е показател за Божията любов, така както трудностите не доказват нейната липса. Определящият, поставен от Бога еталон, не е един ваш добър ден или едно ваше неприятно преживяване, а часовете на Сина, докато умира на кръста. Мислете често за тях. Нека времето между пътуванията се смалява всеки ден. Открийте какво е имал предвид Брейнард с думите: „Сърцето ми бе погълнато от Бога през по-голямата част от деня." Приемете тази покана на Исус: „Пребъдвайте в Моята любов" (Йоан 15:9).

Да пребъдваш някъде означава да живееш там. Околностите ти стават познати. Не паркираш отпред с думите: „Къде е входът?" Нямаш нужда от карта, за да намериш кухнята. Да пребъдваш означава да си бъдеш у дома.

Да пребъдваш в Христовата любов означава да направиш неговата любов свой дом. Не парк покрай пътя или хотелска стая, в която отсядаш от време на време, а своето предпочитано място. Да си почиваш в него. Да се храниш в него. Когато удари гръм, да пристъпваш под неговия покрив. Неговите стени да те пазят от ветровете. Неговата камина да те топли в житейската зима. Апостол Йоан ни насърчава: „Ние се заселваме за постоянно в изпълнения с любов живот" (I Йоан 4:16, М80). Изоставете старата къща с измамната любов и се преместваме в неговия дом с истинска любов.

Привикването към този нов дом отнема време. Първите няколко нощи в нов дом може да се събуждате и да се блъскате в стената. Знам го от опит. Случи ми се не в нов дом, а в един мотел. Станах от леглото да си взема чаша вода, обърнах се наляво и си смазах носа. Размерите на стаята бяха различни от познатото.

Размерите на Божията любов също са различни. Живели сте в къща на несъвършена любов. Затова сега се боите, че Бог може да ви смъмри, както го прави треньорът ви; че ще ви изостави, както е сторил баща ви; че ще ви осъжда, както го прави фалшивата религия; или че ще ви напсува, както го е правил приятелят ви. Не, подобно нещо Бог никога не би сторил. Обаче на вас ще ви отнеме време да се убедите.

Тъкмо по тази причина пребъдвайте в Него. Дръжте се за Христос по начина, по който клонката се държи здраво за лозата. Според Исус тази картина е модел за неговото определение за пребъдване. „Лозовата пръчка сама по себе си не може да дава плод, тя трябва да остане на лозата. Така и вие не можете да дадете плод, ако не останете в мен" (Йоан 15:4, СП).

Пръчката пуска ли лозата някога? Само с риск от смърт. Пръчката спира ли някога да се храни с живителни сокове? Не. Тя получава хранителни вещества двадесет и четири часа в денонощието. Бихте ли казали, че пръчката е зависима от лозата? Аз бих. Ако лозовите пръчки ходеха по семинари, сигурно темата би била: „Как по-стабилно да се захванеш за Лозата". Но пръчките нямат семинари, защото, за да отидат на тях, ще трябва да пуснат лозата. А това те отказват да направят.

Как се справяте вие на лозовия тест? От време на време пускате ли се от Христовата любов? Оставате ли гладни? Спирате ли някога да пиете от Неговия извор? Ако го правите, със сигурност рискувате да се окажете с изсъхнало сърце. И бъдете готови за живот като този на кръглия червей.

Като се изолира от света, кръглият червей може да издържи на доста дълги периоди суша. Просто спира всички системи. Постепенно ще изконсумира всичкия си запас от вода, докато не стане сух като памучна топка. Тогава кръглият червей преминава в състояние познато като анхидробиоза, което означава „живот без вода". Една четвърт от неговото тяло се превръща в материал, който обвива тялото му и защитава вътрешните му органи. След това се свива до около 7% от нормалния си размер и изчаква сухия период да премине.

Учените ни уверяват, че хората не могат да правят това. Аз не съм толкова сигурен.

• Съпругата на мой приятел внезапно го напусна. „Децата пораснаха вече - му заявила тя. - Сега дойде и моят ред да се позабавлявам."

• Неотдавна вестниците разказаха как един мъж убил съпругата и децата си, които го били напуснали. Неговото оправдание? Ако той не може да ги има, никой друг няма да може.

• Вчера получих имейл от един добър човек, който има постоянен проблем с порнографията. Той не е убеден, че Бог някога ще му прости.

Анхидробиоза на сърцето. Стаени емоции. Закоравели души. Свивали и сбръчкани, за да се предпазят от любовната суша на живота. С твърди черупки срещу суровата пустиня. Ние не сме създадени да живеем по този начин. Какво можем да направим?

От папката със заглавие „Невъзможни неща" изваждам следното странно предложение. Нека да направим Христовата заповед федерален закон. Всеки трябва да превърне Божията любов в свой дом. Нека на публично място да бъде обявено и записано:

Никой човек не може да излезе в света,

за да започне своя ден, докато не застане при кръста,

за да получи Божията любов.

Продавачи и президенти, професори и проповедници. Шерифи и шлосери, шефове и шофьори. От всички да се изисква да постоят при фонтана на Божието благоволение, докато жаждата не отмине. Докато не бъде задоволена до степен „не мога повече". До пълно засищане. Тогава и само тогава да им бъде позволено да шофират по магистралите, да работят в биолабораториите си, да преподават в класните си стаи и да работят в заседателните си зали.

Представяте ли си промяната, която бихме видели тогава? По-малко пререкания и препирни, повече прегръдки и прошки. Ще си разменяме по-малко обвинения и повече комплименти. Готовността да си предоставяме един на другиго нов шанс ще скочи до небето. Лекарите ще заменят предписанията за приспивателни с пасажи от Писанието, казвайки: „Шест пъти на час ще размишляваш върху Божието обещание: „С вечна любов те възлюбих" от Еремия 31:3." Представяте ли си и какви новини ще чуваме по телевизията: „Откакто бе въведен законът за любовта, броят на разводите е спаднал драстично, случаите на избягали от домовете си деца са намалели изключително много, а републиканци и демократи напускат партиите си, защото са решили да работят заедно."

Ненормална идея? Съгласен съм. Божията любов не може да бъде регулирана със закон, но пък може да бъде предмет на личния ни избор. Какво бихте сторили вие? Ще я изберете ли? Заради сърцето си. Заради дома си. Заради Христос и заради самите себе си, изберете я. Молитвата е също толкова мощна, колкото е и простичка: „Господи, приемам любовта ти. Нищо не може да ме отдели от твоята любов."

Преди време моят приятел Кийт заведе съпругата си Сара в мексиканското градче Конзумел, за да отпразнуват своята годишнина. Сара умира да се гмурка със шнорхел. Само й дайте плавници, маска и тръбичка за дишане и гледайте какво става. Тя скача във водата, гмурка се надолу и започва да изследва тайните в дълбините.

Представата на Кийт за плуване със шнорхел включва плавници, маска и тръбичка за дишане, но също така включва и дъска, върху която да лежиш по корем. Повърхността му е достатъчна.

Сара обаче го убедила да се гмурне с нея. Тя се отдалечила на тринайсетина метра от брега и му извикала да отиде при нея. Той я последвал. Двамата се гмурнали под водата, където Сара му показала потънал шест-седем метров кръст. „Дори да имах мъничко останал дъх въздух - признава той, - тази гледка щеше да го спре."

Исус ви приканва по подобен начин да се потопите след него в дълбокото. Забравете гледката от повърхността. Забравете изгорелите от слънцето рамене. Потопете се дълбоко под водата. Поемете си дъх и се потопете толкова надълбоко в Неговата любов, че да не виждате нищо друго освен нея.

Присъединете се към думите на псалмиста:

Кого имам на небето?

И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми,

Бог е канарата на сърцето ми

и моят дял до века. (Псалм 73:25-26)

Сърцето ми те дочу да казваш: „Елате и говорете с мен, люде мои. Тогава сърцето ми откликна: „Господи, идвам." (Псалм 27:8, ТЬВ)