Електронно издание бюлетин съдебна практика по
Изтегляне 0.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Налице е нарушение на правото на справедлив процес, както и на правото на собственост, поради неизпълнение на съдебно решение от страна на общината в продължение на около 6 години.
- ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- 8. ДРУГИ ПРАВА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Връщането в Либия на мигранти, бягащи от Сомалия и Еритрея, без да са били разгледани конкретните обстоятелства по случая, представлява колективно експулсиране, в
- Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67
ЕСПЧ постановява на държавата в тримесечен срок да довърши реституцията на имот, в противен случай да изплати на жалбоподателите обезщетение в размер на 553 000 евро за имуществени вреди. Решение на Съда относно обезщетението по делото Mutishev and others v. Bulgaria (no. 18967/03) С настоящото решение ЕСПЧ определя справедливото обезщетение по дело, по което в свое решение от 3 декември 2009 г. е установил нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията. Тогава Съдът е намерил, че отказът на властите да доведат до край реституционен процес по отношение на земеделска земя в местността Българчево противоречи на принципа за върховенството на закона заради отказа на административните власти да изпълнят съдебно решение, а забавянето при реституирането на други имоти край Българчево и Благоевград е нарушило баланса на обществения интерес и индивидуалните права на жалбоподателите. Съдът напомня, че когато е намерено нарушение на Конвенцията, държавата ответник има задължение да прекрати нарушението и да обезщети жалбоподателя така, че предишното положение да бъде възстановено, доколкото е възможно. Средствата за постигане на този резултат са предоставени на преценка на държавата и ако естеството на нарушението позволява restitution in integrum, държавата следва да го осъществи, в противен случай Съдът присъжда подходящо справедливо обезщетение. По настоящото дело Съдът смята, че най-подходящото обезщетение би било изпълнение на решението на Благоевградския съд за предоставяне на процесните земи. Според Съда при условие, че жалбоподателите си сътрудничат с властите, основателно е очакването реституционният процес да бъде довършен в рамките на три месеца от датата на настоящото решение. Ако това не се случи обаче, България следва да заплати в рамките на 6 месеца от влизането в сила на настоящото решение текущата стойност на имотите, която се равнява на 433 000 евро относно земите край Българчево относно 846,500 кв. м. земи и 120 000 евро за тези в Благоевград за 2,000 кв. м. земи. ЕСПЧ присъжда още 1000 евро за причинени неимуществени вреди, както и 1147 евро за разноски. Налице е нарушение на правото на справедлив процес, както и на правото на собственост, поради неизпълнение на съдебно решение от страна на общината в продължение на около 6 години. Решение на Съда по делото Puleva and Radeva v. Bulgaria (no. 36265/05) – виж раздел 4
Налице е нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 заради вредите, нанесени върху имотите и личното имущество на жалбоподателите следствие на наводнение от изпускане на водите на язовир. Решение на Съда по делото Kolyadenko and Others v. Russia (nos. 17423/05, 20534/05, 20678/05, 23263/05, 24283/05 and 35673/05) – виж раздел 1 8. ДРУГИ ПРАВА
Наложената забрана за напускане на страната поради факта на осъждането е в нарушение на правото на свободно придвижване. Решение на Съда по делото Dimitar Ivanov v. Bulgaria (no. 19418/07) – виж раздел 4
Наложеното наказание на шеф на финансова пирамида за поредица измами е в нарушение на чл. 7 от Конвенцията, тъй като към момента на извършване на деянието предвиденото по закон наказание е било по-леко от наложеното му. Решение на Съда по делото Alimuçaj v. Albania (no.20134/05) Фактите: Жалбоподателят е собственик на акционерно дружество, което през 90-те години функционирало като финансова пирамида – сключване на многобройни договори за заем с частни лица. През 1997 г. след серия от фалити и гражданско недоволство правителството се намесило, като приело законодателство, забраняващо подобни схеми. През април 1998 г. жалбоподателят бил задържан по обвинение в серийни измами. През ноември 2002 г. Върховният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода за 57 923 измами (броят на кредиторите на фирмата му). В жалбата си пред ЕСПЧ, наред с други оплаквания, жалбоподателят твърди, че към момента на извършване на деянието то не е представлявало престъпление, както и че наложеното му наказание не отговаря на предвидения размер в Наказателния кодекс (чл. 7 от Конвенцията). Решението: По отношение на първото оплакване по чл. 7 ЕСПЧ отбелязва, че жалбоподателят е бил съден за измама – деяние, криминализирано от НК в разглеждания период. Съдът не вижда основание да не приеме извода на Върховния съд, че чрез действията си жалбоподателят умишлено е извършил престъплението измама и че е можел да предвиди последиците от действията си. Следователно по този аспект няма нарушение на чл. 7 от Конвенцията. Що се отнася до второто оплакване, че му е било наложено наказание, по-тежко от предвиденото в закона към момента на извършване на престъплението, Съдът следва да прецени дали наказанието е било предвидимо. В тази връзка Съдът отбелязва, че към онзи момент за измама законът е предвиждал максимално наказание от пет години лишаване от свобода. Не е имало предвидени утежняващи вината обстоятелства, като например множество измами или организиране и използване на пирамидални схеми. Върховният съд е осъдил жалбоподателя за 57 923 броя измами на общо 20 г. лишаване от свобода. Тълкувателното решение, постановяващо, че лице, извършило измама, следва да бъде осъдено за толкова деяния, колкото са пострадалите, е постановено през 2000 г. – т. е. след периода, за който жалбоподателят е бил обвинен и осъден. Съдът следователно намира, че към момента, когато е извършвал престъплението жалбоподателят не е можел, дори и след компетентен професионален съвет, разумно да предполага, че ще бъде съден за 57 923 броя измами и така наложеното му наказание ще надмине максимума, предвиден по закон. Наложеното му наказание противоречи също и на възприетото от Върховния съд тълкуване на продължавано престъпление. На тези основания Съдът намира, че в нарушение на чл. 7 на жалбоподателя е било наложено по-тежко наказание от предвиденото в закона към момента на извършване на престъплението. Връщането в Либия на мигранти, бягащи от Сомалия и Еритрея, без да са били разгледани конкретните обстоятелства по случая, представлява колективно експулсиране, в нарушение на чл. 4 от Протокол № 4. Решение на Голямото отделение на Съда по делото Hirsi Jamaa and others v. Italy (no. 27765/09) – виж раздел 2 Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел.: 02/980 39 67 Тел./Факс: 02/980 66 33 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Йорданка Бекирска и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София. 
 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|