Електронно издание бюлетин съдебна практика по



страница5/5
Дата02.06.2018
Размер0.73 Mb.
#71193
1   2   3   4   5

Директива 2000/43, Директива 2000/78 и Директива 2006/54 не предвиждат право на работник, чиято кандидатура за работа е отхвърлена, да получи достъп до информация дали работодателят е назначил друг кандидат. Пълният отказ от страна на работодателя за достъп до информация обаче може да се окаже едно от обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при доказването на фактите, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация.
Решение на СЕС по дело C-415/10
Фактите: Г-жа Meister твърди, че при провежданe на процедура за назначаване на работа е била дискриминирана по признак пол, възраст и етнически произход. Тя е с руски произход и има руска диплома за инженер, която е призната в Германия.
На 5 октомври 2006 г. г-жа Meister кандидатствала по обява на компанията Speech Design, публикувана във вестник. Според обявата дружеството търсило „опитен софтуерен програмист”. Кандидатурата й била отхвърлена, без г-жа Meister да бъде поканена на интервю. Скоро след това дружеството разпространило втора подобна обява в интернет. Г-жа Meister кандидатствала отново, но кандидатурата й и този път била отхвърлена без да бъде поканена на интервю и без обяснение за това решение. По делото няма данни причина за отхвърляне на кандидатурата да е недостатъчно високата квалификация на кандидата. Г-жа Meister се обърнала към националния съд с претенция за обезщетение за дискриминация и поискала представяне на преписката, касаеща наетия кандидат. Искът бил отхвърлен от първата и от въззивната инстанция.
Решението: Директива 2000/43, Директива 2000/78 и Директива 2006/54 предвиждат, че държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, така че ако едно лице се счита дискриминирано и докаже факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, то ответникът следва да докаже, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране. СЕС отбелязва, че при доказването на фактите, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация, запитващата юрисдикция трябва да се увери, че отказът за даване на информация от страна на работодателя не застрашава постигането на целите, преследвани с Директиви 2000/43, 2000/78 и 2006/54. Следва да се вземат предвид всички обстоятелства по спора в главното производство, за да се определи дали има достатъчно данни, въз основа на които да се приемат за доказани фактите, от които може да бъде заключено, че е налице такава дискриминация. Един от елементите, които могат да се вземат предвид е, че за разлика от обстоятелствата по делото Kelly, С-104/10 г. (виж Бюлетин брой 11, септември 2011 г. стр. 31), работодателят е отказал на г-жа Meister всякакъв достъп до исканата от нея информация. В настоящия случай следва да се има предвид и, че работодателят не оспорва съответствието на квалификацията на г-жа Meister с изискванията, посочени в обявата, но въпреки това не я кани на интервю нито при първата, нито при втората процедура.
Посочените по-горе директиви не предвиждат право на работник, който твърди по правдоподобен начин, че отговаря на условията, посочени в обява за работа, и чиято кандидатура е отхвърлена, да получи достъп до информация, посочваща дали при приключване на процедурата за назначаване работодателят е назначил друг кандидат. Въпреки това е възможно пълният отказ от страна на ответника за достъп до информация да се окаже едно от обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при доказването на фактите, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация. Запитващата юрисдикция следва да провери дали такъв е случаят по делото, като вземе предвид всички обстоятелства по спора.



9. ДРУГИ ПРАВА




  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ


Налице е нарушение на правото на свободно придвижване на двама от жалбоподателите във връзка с наложените им забрани да напускат страната поради факта на осъждането им.
Решение на Съда по делото Sarkizov and others v. Bulgaria (nos. 37981/06, 38022/06, 39122/06, and 44278/06) – виж раздел 4


  • ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ


Поведението на адвокатите на жалбоподателя, които не са изпълнили надлежно задълженията си да информират Съда за всяко ново важно развитие по делото, представлява злоупотреба с правото на жалба по силата на чл. 35, § 3 (a) от Конвенцията.
Решение на Съда по делото Bekauri v. Georgia (no. 14102/02)

ЕСПЧ обявява жалбата за недопустима поради злоупотреба с правото на жалба по силата на чл. 35, § 3 (a) от Конвенцията, защото намира, че адвокатите на жалбоподателя не са изпълнили надлежно задълженията си да информират Съда за всяко ново важно развитие по делото – така те са се забавили няколко години да информират Съда за замяната на присъдата на жалбоподателя от доживотен затвор на 17 години лишаване от свобода, което е било съществено по отношение на оплакванията по жалбата пред ЕСПЧ. Адвокатите също така не са представили никакви становища по допустимостта и основателността, макар че са били няколко пъти канени от Съда да направят това, а първият представител на жалбоподателя на два пъти е губила документи по делото, което е създало допълнителна работа на Съда и е обезпокоило правилното му функциониране. Това поведение на представителите на жалбоподателя представлява “обезпокояваща проява на безотговорност”, в противоречие с правото на индивидуална жалба по Конвенцията.


Русия е нарушила чл. 38 от Конвенцията (задължението за подпомагане на Съда в производството), като е отказала да предостави постановлението за прекратяване на разследването относно т. нар. Катинско клане с аргумента, че то е било засекретено, а няма някакви законни съображения за сигурност.
Решение на Съда по делото Janowiec and others v. Russia (nos. 55508/07, 29520/09) – виж раздел 2





Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3

Тел.: 02/980 39 67

Тел./Факс: 02/980 66 33
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя Полина Русинова. За изготвянето допринесоха адв. София Разбойникова, адв. Диляна Гитева и Милена Ванкова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени

Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз.



Настоящата публикация е осъществена с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София. Изложените в нея мнения и позиции принадлежат единствено на авторите на този материал. Те по никакъв начин не могат да се приемат за израз на мнения и позиции на Институт "Отворено общество“ – София.



1 Решението съдържа подробен преглед на практиката на Съда по дела за екстрадиция, както и по дела, свързани с оплаквания за изтърпяване на наказания при строга изолация и свързани с оплаквания от тежестта на наложените присъди.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница