Електронно издание
СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Изтегляне 448.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА
- 5.ДРУГИ ПРАВА
3.СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ
Фактите: Дружеството жалбоподател е издател на всекидневника Bild. На 9 декември 2005 г., дни след прекратяването на пълномощията на г-н Герхард Шрьодер като канцлер на Германия, било оповес-тено, че той е избран за председател на надзорния съвет на германско-руски консорциум, който бил контролиран от руската компания Газпром и имал за предмет на дейност изграждането на газопровод към Западна Европа. Два месеца по-рано, докато г-н Шрьодер все още изпълнявал функциите на канцлер, и в навечерието на предсрочните избори в Германия, бил подписан договор за изграждането на газопровода в присъст-вието на г-н Шрьодер и на президента на Русия Владимир Путин. Веднага след оповестяването на новината за избора на г-н Шрьодер на пост в консорциума, вестник Bild потърсил правителствения говорител, който заявил, че бившият канцлер не желае да дава изявления по темата. На 12 декември 2005 г. Bild публикувал на първа страница статия, озаглавена „Какво печели той в действителност от проекта за газопровод?“, с подзаглавие „Шрьодер трябва да обяви руската си заплата“. На втора страница, под заглавието „Руската заплата – ще получава ли Шрьодер повече от един милион годишно?“, вестникът обсъждал евентуалния конфликт на интереси, в който се намира бившият канцлер, и го призовавал да обяви доходите си от Русия. Цитирани били водещи германски политици, сред които и г-н Тиле, високопоставен член на Партията на свободните демократи (FDP). Според вестника г-н Тиле казал, че трябва да се постави въпросът дали ангажирането на г-н Шрьодер е било обсъждано преди той да обяви предсрочните избори в Германия и изразил „чудовищното съмнение“ дали той не е искал да се освободи от поста си поради обещаната му от руснаците висо-коплатена позиция и дали не е имал лични мотиви за решението да бъдат проведени предсрочни избори в безнадеждна полити-ческа ситуация. Публикувана била снимка на Шрьодер с ушанка на главата. Г-н Шрьодер поискал от съда да забрани бъдещо публикуване на пасажа от статията, в която г-н Тиле изказал предположението, че бившият канцлер е предизвикал пред-срочни избори по лични мотиви. Съдът уважил искането, като приел, че цитатът не представлява нито фактическо твърдение, нито оценъчно съждение, а предположение, имащо за цел да внуши на читателя, че в решението си за предсрочни избори канц-лерът се е ръководил от личен интерес. Решението: 35. Като се позовава на чл. 10 от Конвенцията, дружеството жалбоподател се оплаква, че е било нарушено правото му на свобода на изразяване. 50-51. Страните не спорят, че забраната за бъдещо публикуване на процесния пасаж представлява намеса в свободата на изразяване на дружеството жалбоподател и че тази намеса се основава на закона. Намесата е преследвала легитимна цел – защита на репутацията и правата на другите. 56. По въпроса за необходимостта на намесата в едно демократично общество Съдът отбелязва, че решението по жалбата не би трябвало да бъде различно в зависимост от това дали се оплаква авторът на оспорваната статия, който се позовава на чл. 10, или лицето – обект на публикацията, което отстоява правата си по чл. 8. И двете права заслужават еднаква защита и свободата на преценка на държавите е еднаква. 57-60. Когато е необходимо да се потърси баланс между свободата на изразяване и правото на зачитане на личния живот, Съдът е установил в практиката си следните критерии: дали е налице принос за дебат от обществен интерес, колко е известно засегнатото лице, какви са предметът, формата и последиците на публикацията и каква е тежестта на наложената санкция (Tănăsoaica v. Romania, no. 3490/03, § 41, 19.07.2012 г. и др.). В случая темата на публикацията е била от голям обществен интерес, а г-н Шрьодер – бивш държавен глава на Германия, е много известен политик. Статията не е съдържала подроб-ности от личен характер за задоволяване на любопитството на определена публика, а се е фокусирала върху поведението на г-н Шрьодер по време на изпълнението на функциите му на федерален канцлер и върху оспорвания му ангажимент към германско-руски консорциум непосредст-вено след прекратяването на тези функции. Следователно в случая свободата на изразяване трябва да бъде тълкувана широко. 63-67. Относно съдържанието на самите поставени въпроси Съдът отбелязва, че понякога е трудно да се направи разлика между фактически твърдения и оценъчни съждения, особено когато се предават изявления на трети лица. В случая въпросите, поставени от г-н Тиле относно вътрешната мотивация на г-н Шрьодер за предизвикването на предсрочни избори, са по естеството си нещо трудно за доказване. Съдът е приемал, че заключенията за мотивите или евентуалните намерения на трето лице представляват по-скоро оценъчно съждение, отколкото фактическо твърдение, което се поддава на доказване. При всички положения, доколкото оценъч-ните съждения трябва да имат достатъчна фактическа основа, апелативният съд е приел, че такава е налице по отношение на изразените съмнения. Той е упрекнал дру-жеството жалбоподател единствено че не е посочило обстоятелства срещу изказаните подозрения, а само в тяхна подкрепа, както и че не е потърсило мнението на г-н Шрьодер. Съдът отбелязва, че не се е твърдяло г-н Шрьодер да е извършил престъпление. Освен това въпросите, поставени от г-н Тиле, са само част от интервютата и статиите, публикувани от вестника в рамките на разгорещени дебати както в медиите, така и в германския парламент. Не е задача нито на Съда, нито на националните съдилища да се произ-насят по избора на медиите относно начина на представяне на новините или съдър-жанието на репортажите. Освен това въп-росните събития са били вече достатъчно известни, а и лице, стоящо начело на правителство, има достатъчно възможности да информира публиката за политическите си решения. При тези обстоятелства Съдът не споделя становището на националните съдилища, че статията е трябвало да съдържа и елементи в полза на бившия канцлер, който в ролята си на високопос-тавен политик би трябвало да прояви значително по-голяма толерантност в сравнение с обикновения гражданин. 70. Страните не спорят, че г-н Тиле е направил публикуваните изявления. От вестниците не може да се изисква да проверяват систематично основателността на всяко публикувано от тях твърдение на един политик по отношение на друг, което е изказано в контекста на публичен полити-чески дебат. Също така, г-н Шрьодер е могъл да предприеме юридически действия спрямо г-н Тиле. Изразът „чудовищно предположение“ според Съда би могъл да се тълкува и като дистанциране на вестника от изявлението на г-н Тиле, а не като обвинение спрямо г-н Шрьодер. 76. Относно тежестта на наложените санк-ции Съдът отбелязва, че на дружеството жалбоподател е било забранено да публи-кува само един пасаж от статията. При все това ефектът от забраната е могъл да бъде обезкуражаващ за него при упражняването на свободата му на изразяване. 77-78. Съдът заключава, че с публикуването на спорния пасаж дружеството жалбопо-дател не е прекрачило границите на журна-листическата свобода. Ответното прави-телство не е доказало съществуването на належаща обществена потребност защитата на репутацията на бившия канцлер г-н Шрьодер да бъде поставена над свободата на изразяване на дружеството жалбопода-тел и над обществения интерес от приоритет на тази свобода, когато се повдигат важни за обществото въпроси. Допуснато е нарушение на чл. 10 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподателят е журналист. През 2003 г. той публикувал в седмичника L’Illustré статия, в която коментирал наказателния процес срещу шофьора М.В., прегазил 11 минувачи, от които трима починали. Инцидентът провокирал шумен и емоционален обществен отзвук. В статията жалбоподателят описвал въпросите на разследващите органи и отговорите на г-н М.В. и коментирал множеството писма, изпратени от него до съдия-следователя, като изказвал предположението, че с тях обвиняемият се е преструвал на невменяем. Във връзка със статията срещу жалбоподателя било образувано наказа-телно производство за публикуване на секретни документи. В хода на разследването се установило, че един от гражданските ищци е изгубил копия от наказателното досие в търговски център. Документите били занесени в редакцията на вестника от непознато лице. На 23 юни 2004 г. съдия-следователят осъдил жалбоподателя на един месец лиша-ване от свобода, като отложил изпълнение-то на наказанието. След обжалване, наказа-нието било заменено с глоба. Касационната жалба била оставена без уважение. Решението: 19. Жалбоподателят се оплаква, че е осъден за нарушаване на тайната на следствието, с което според него е нарушена свободата му на изразяване, гарантирана от чл. 10 от Конвенцията. 37-41. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е осъден на глоба задето е използвал в статията си елементи от следственото дело. Страните не спорят, че осъждането представлява намеса в неговата свобода на изразяване, нито че намесата се основава на закона и че е преследвала легитимни цели – предотвратяване разкриването на информа-ция, гарантиране авторитета и безприс-трастността на правосъдието и защита правата на другите. 47-52. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че статията на жалбоподателя се е отнасяла до въпрос от обществен интерес. Упражняването на свободата на изразяване обаче е свързано с отговорности и задължения и защитата, предоставяна от чл. 10, не означава, че журналистите са освободени от задълже-нието да спазват наказателните закони на държавите членки. Съдът държи сметка за волята на върховните национални съдилища да реагират срещу пагубния натиск, който медиите могат да оказват върху подсъдимите и гражданските ищци, като отслабват гаранцията на презумпцията за невиновност. Задачата му в случая е да се произнесе дали жалбоподателят е изпълнил своите задължения и отговорности на журналист, като се има предвид и съмнителният начин, по който въпросните секретни документи са достигнали до него. 53-55. Националните съдилища са приели, че разкриването на информация за протоколите от разпита на г-н М.В. и за писмата му до съдия-следователя по необходимост засяга презумпцията за невиновност и правото му на справедлив процес. Съдът отбелязва, че вината на г-н М.В. не е основната тема на статията и че главното съдебно заседание е било проведено две години след публикуването й. Освен това делото е било поверено на професионални магистрати, без участие на съдебни заседатели, което намалява риска те да се повлияят от медийни публикации. Поради това Съдът намира, че в случая не е установено разкриването на съответната информация да е било в състояние да повлияе върху презумпцията за невинов-ност и върху осъждането на подсъдимия. 56. Що се отнася до твърдението на правителството, че разкриването на информацията е засегнало личния живот на г-н М.В., Съдът отбелязва, че последният е разполагал със средство за защита, от което не се е възползвал. По тези причини Съдът заключава, че правителството не е предста-вило достатъчно оправдание за намесата в правата на жалбоподателя. 59-64. Относно естеството и размера на санкцията Съдът отбелязва, че наложената глоба може да има възпиращ ефект върху журналистите, а размерът й в случая не е бил незначителен. В допълнение, възможно е дори самият факт на осъждането да има по-голямо значение, отколкото тежестта на наказанието. По тези съображения се налага изводът, че наложената глоба е непропор-ционална на преследваната цел. Извършено е нарушение на чл. 10 от Конвенцията. 4.ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА
С пилотно решение срещу Русия Съдът е постановил, че в едногодишен срок властите трябва да въведат ефикасно правно средство или комбинация от такива средства, за да се гарантира подходящо и достатъчно поправяне на положението в случаи на неизпълнение или закъсняло изпълнение на осъдителни съдебни решения срещу държавата за нейни непарични задължения. Решение по делото Gerasimov and Others v. Russia (nos. 29920/05 и др.). 5.ДРУГИ ПРАВА
Фактите: През 2006 г. срещу г-н А.К. било образувано наказателно производство по подозрение за връзки с подземния свят и по-специално, че е лидер в „престъпния свят на крадците“ (на руски “воровской мир”) – популярен израз за означаване на престъпна организация, чиято история датира от Руската империя и която е считана за гръбнака на съвременната структура на организираната престъпност във всички бивши съветски републики. Членуването и лидерството в „престъпния свят на крадците“ били криминализирани през 2005 г. с въвеждането в грузинския Наказателен кодекс (НК) на чл. 223, съответно ал. 1 и 2, в рамките на законодателен пакет за повишаване ефективността на борбата с организираната престъпност. Жалбоподателят бил арестуван и обвинен в принадлежност към „престъпния свят на крадците“, след като с помощта на специални разузнавателни средства било установено, че редовно е получавал и изпълнявал инструкции на А.К. Съдът го признал за виновен по повдигнатото обвинение и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 години. Решението: 25. Жалбоподателят се оплаква, че чл. 223, ал. 1 от НК не е достатъчно прецизен и предвидим и не му е давал възможност да прецени какво поведение би било квалифицирано като принадлежност към „престъпния свят на крадците“. Позовава се на чл. 7 от Конвенцията. 33-34. Член 7, § 1 от Конвенцията установява принципа, че само законът може да дефинира престъплението и да предвиди наказанието. Той забранява разширителното тълкуване на наказателния закон в ущърб на обвиняемия, например по аналогия. От това следва, че престъпленията и съответните наказания трябва да бъдат ясно дефинирани в закона, така че индивидът да може да разбере – ако е необходимо с помощта на съдебната практика и чрез подходяща правна консултация, кои действия и бездействия биха довели до наказателна отговорност. 35-41. Страните спорят дали деянието принадлежност към „престъпния свят на крадците“ по чл. 223 от НК е дефинирано достатъчно ясно и предвидимо, така че жалбоподателят да е могъл да съобрази поведението си. Съдът отбелязва, че видно от представените от правителството изследванията за влиянието на тази престъпна структура, използваното понятие се отнася до дълбоко вкоренен в обществото феномен и значението му е било добре известно на широката публика далеч преди законодателните изменения от 2005 г. При формулирането на съставите на двете престъпления е бил използван разговорният език, вероятно с цел да се гарантира по-голяма достъпност. Съдът намира за неубедително твърдението на жалбопода-теля, че свързаните с тази криминална субкултура понятия са му чужди, тъй като то е в противоречие и със собствените му изявления в националното производство. Но най-важното е, че Законът за организираната престъпност и рекета, който е бил приет едновременно с изменението на НК в рамките на същия законодателен пакет, обяснява подробно значението на употре-бените в чл. 223 от НК и други относими понятия. По тези съображения Съдът заключава, че разпоредбата на НК е била достатъчно ясна и предвидима за жалбоподателя и не е извършено нарушение на чл. 7 от Конвенцията.
Фондация „Български адвокати за правата на човека“ Гр. София 1000 Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3 Тел./Факс. : 02/980 39 67 e-mail: hrlawyer@blhr.org www.blhr.org Редактор на броя адв. Анна Гаврилова-Анчева. За изготвянето на броя допринесоха адв. София Разбойникова и адв. Даниела Екимова. Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org © Всички права запазени Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз. Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg 1 Жалби №№ 66069/09 и др., решение на Голямото отделение от 9.07.2013 г. 
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 448.5 Kb. Сподели с приятели:
|