Електронно издание
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
Изтегляне 448.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-горе в раздел
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ ДЕЛА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
- Оплакванията по чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията на роднините на жена, починала от хипотермия и изтоще-ние, след като избягала от дом за възрастни с психични разстройства, са недопустими
- В същия смисъл
2.ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
С пилотно решение срещу Русия Съдът е постановил, че в едного-дишен срок властите трябва да въведат ефикасно правно средство или комбинация от такива средства, за да се гарантира подходящо и достатъчно поправяне на положе-нието в случаи на неизпълнение или закъсняло изпълнение на осъдителни съдебни решения срещу държавата за нейни непарични задължения. Решение по делото Gerasimov and Others v. Russia (nos. 29920/05 и др.).
Фактите: Жалбоподателите са граждани на Камерун. Първата от тях е омъжена за френски гражданин от 2005 г. и е придо-била френско гражданство през 2010 г. Вторият и третата жалбоподатели са деца на първата, родени от нейни предишни връзки. През 2006 г. френските власти отхвърлили искането на първата жалбоподателка децата да бъдат допуснати във Франция за събиране на семейството, тъй като все още нямала 18 месеца постоянно пребиваване. Според правителството, за да ускорят бъде-щото издаване на визи за децата, властите поискали от Камерун справка дали представените от майката копия от актове за раждане, издадени от камерунското консулство в Марсилия, съответстват на вписванията в регистрите. Отговорът бил, че под посочения в единия акт номер е вписано друго дете, а номерът, посочен във втория, въобще не може да бъде открит. През 2007 г. първата жалбоподателка подала ново искане за събиране на семейството, което било уважено и властите изпратили досието във френското консулство в Дуала, Камерун, заедно с копията от актовете за раждане. Децата трябвало да влязат във Франция в 6-месечен срок. След многобройни опити, през януари 2008 г. първата жалбоподателка успяла да си насрочи среща във френското консулс-тво в Дуала и подала молба до им бъдат издадени дългосрочни визи. През март 2008 г., като твърдяла, че е загу-била оригиналите на актовете за раждане и че регистрите за гражданско състояние са унищожени, тя поискала от съда в Камерун възстановяването им. Искането било уваже-но през април с.г. и камерунската админис-трация издала актове за раждане през май. По искане на първата жалбоподателка срокът за влизане на децата бил продължен с три месеца. С решение от юни 2008 г. консулството на Франция в Дуала отказало да им издаде визи с мотива, че предста-вените актове за раждане са неистински. Жалбоподателката оспорила отказа пред Комисията по жалбите, като изтъкнала, че майчинството й е установено с решението съда, и заявила, че е готова да се подложи и на генетичен тест за установяване на произхода на децата. Тъй като Комисията не се произнесла, през август 2008 г. тя подала жалба срещу отказа до Държавния съвет с искане за спиране на изпълнението на решението на консулството, което било отхвърлено през септември с.г. През декември 2008 г. жалбоподателката напра-вила ДНК тест, който показал, че вероят-ността тя да е майка на децата е 99,99%, и представила резултата в консулството. През април 2009 г. внесла писмените си бележки по касационната жалба срещу отказа, в които повдигнала въпросите за липсата на мотиви на решението на консулството и на мълчаливото му потвърждаване от Коми-сията по жалбите, както и за резултатите от ДНК теста. Държавният съвет се произ-несъл в същия ден, в който представила писмените си бележки, като приел, че решението за отказ е законно и при недоказано родство аргументите й за зачитане на личния и семеен живот и за интереса на децата са неотносими. По-късно жалбоподателката получила мотиви-рано решение на Комисията по жалбите, но Държавният съвет й указал, че може да подаде ново искане за визи. През 2011 г., около година след като настоящата й жалба била комуникирана на правителството, френските власти издали визите, без да са налице нови факти. Решението: 45. Жалбоподателите се оплакват, че отказът на консулските власти продължи-телно време да им издадат визи е засегнал правото им на зачитане на семейния живот, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията. 60-63. Съдът припомня, че държавите имат право да контролират влизането и престоя на чужденци на тяхна територия и че чл. 8 от Конвенцията не включва общо задъл-жение те да зачитат избора на имигрантите къде да установят местоживеенето си, нито да допускат събиране на семейството на тяхна територия. В контекста на ими-грацията обхватът на задълженията на държавата за зачитане на семейния живот варира в зависимост от конкретното положение на лицето и общия интерес. Когато има деца, властите трябва да дадат приоритет на техните интереси. Процесът на вземане на решения трябва да бъде справедлив и да зачита интересите, защитени от чл. 8. От особено значение е бързината, с която действат властите. 64-65. Съдът отбелязва, че производството за събиране на семейство е включвало две фази – след получаването на разрешение е трябвало да бъдат издадени визи, което не е ставало автоматично, защото е зависело от императивни съображения от публичен порядък. Следователно отказът на властите да издадат визи не представлява намеса в правото на жалбоподателите на зачитане на техния семеен живот, а става въпрос за изпълнението на позитивно задължение на ответната държава. Според жалбоподате-лите процесът на вземане на решение, довел до отказа за издаване на визи, не е гарантирал защита на техните интереси, тъй като доказателствата, които те са предста-вили в подкрепа на искането си, не са били разгледани надлежно. 66-69. Съдът се съгласява с правителството, че да се оценява автентичността на актове за гражданско състояние е деликатна за-дача, поради трудностите, които понякога произтичат от лошо функциониране на администрацията в някои страни по произход и свързания с това риск от измама. Ето защо във Франция е предвидена процедура за проверка и тя може да отнеме време. Отказът обаче е изправил първата жалбоподателка пред избора или да изостави статута, който е придобила в страната, или да се откаже да бъде с децата си, а Съдът вече е приемал, че това може да съставлява нарушение на чл. 8. В случая властите са били длъжни да разгледат искането за визи бързо, внимателно и с особено усърдие, както и да съобщят мотивите за евентуалния отказ. Ответната държава е трябвало да приложи процедура, чрез която да вземе под внимание интересите на децата. Конвенцията за правата на детето изисква молбите за събиране на семейство да се разглеждат гъвкаво и с човечност. 70-74. Съдът констатира, че за първата жалбоподателка е било трудно да разбере точно какво пречи на събирането на семейството. Проверката, предприета от властите през 2006 г. – инициатива, за която няма обяснение в материалите по делото, е послужила като основание за отказа в цялото производство. Ако това може да се приеме що се отнася до решението на консулството, то през останалата част от производството първата жалбоподателка не е била информирана защо представените по-късно актове за раждане не се приемат за доказателство. Комисията по жалбите не се е произнесла, а искането за спиране на изпълнението е било отхвърлено без обяс-нение какъв точно е проблемът с установя-ването на родството. Жалбоподателката не е получила своевременно мотивите на Комисията по жалбите, нито е имала възможност да участва пълноценно в процедурата и да се позове на съвкупността от доказателствата за родство, защото Държавният съвет се е произнесъл без да вземе предвид писмените й бележки, в които е повдигала важни въпроси. Четирите години, изминали преди властите да престанат да поставят под съмнение произхода на децата, са прекомерен срок с оглед на техния интерес. Следователно процедурата по издаването на визи не е била достатъчно гъвкава, бърза и ефективна и е нарушила правото на жалбоподателите на зачитане на семейния им живот. Ответната държава не е установила справедлив баланс между техните интереси и своя интерес да контролира имиграцията. Извършено е нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподателите са баща и дъщеря. През 2006 г., докато жалбопо-дателят изтърпявал наказание лишаване от свобода, съпругата му получила развод и съдът й предоставил упражняването на родителските права по отношение на жалбоподателката, която тогава била на две години. След освобождаването му от затвора през 2007 г., жалбоподателят отишъл в социалната служба и поискал сведения за дъщеря си и режим на контакти, тъй като майка й не поддържала връзки с него и не знаел къде живее. С писмо, изпратено на посочения от него адрес следващия ден, службата го упътила да се обърне към съда. Същата година бившата му съпруга починала и жалбопо-дателката била настанена в дом за деца, нуждаещи се от незабавна помощ. Според правителството, към онзи момент адресът на жалбоподателя бил неизвестен. Жалбоподателят оспорва това твърдение, като се позовава на описаните по-горе събития. През декември 2007 г. социалната служба поискала от съда разрешение жалбопода-телката да бъде настанена привременно в дом за деца. През януари 2008 г. жалбоподателят отишъл в службата и, като научил къде е настанена дъщеря му, я посетил следващия ден. Според прави-телството той признал, че не разполага с подходящо жилище, за да я вземе при себе си. На 4 януари 2008 г. съдът постановил като привременна мярка оставянето й в същото детско заведение, за да й бъде осигурена стабилна възпитателна среда, а на 18 януари с.г. открил служебно произ-водство за определяне формата на по-нататъшното й възпитание. В доклад от 26 март 2008 г. социалната служба констати-рала, че жилището на жалбоподателя е подходящо за дъщеря му и че баба й по майчина линия е изразила желание да му помага. В следващ доклад се установявало, че жалбоподателят посещава редовно дъщеря си и че тя реагира ту положително, ту с отхвърляне. През април 2008 г. съдът оставил без уважение искането на жалбоподателя да отмени привременната мярка и да му предостави отглеждането и възпитанието на детето. Относно отказа на детското заведение да му разреши да извежда дъщеря си съдът приел, че въпросът е изцяло от компетенциите на заведението. В заключението на назначената психо-логическа експертиза от юни 2008 г. се препоръчвало да се зачете желанието на жалбоподателката, която харесвала дома за деца и имала слаба връзка с жалбоподателя. През февруари 2009 г. съдът постановил, че жалбоподателката следва да бъде поверена на дома за деца, като се мотивирал, че съгласно експертизата жалбоподателят няма достатъчно възпитателни умения, тъй като е с егоцентричен характер и нереалис-тични очаквания и му липсва емпатия. Съдът взел под внимание и криминалното му минало, както и факта, че е осъждан за телесни повреди на бивши партньорки. Той обжалвал. Били изготвени психологическа и психиатрична експертиза от експерти по негов избор. Експертите се съгласили донякъде със заключението на назначения от съда психолог, но застанали на становище, че отглеждането на детето може да бъде поверено на жалбоподателя под съдебен надзор след едногодишен пробен период, през който да го взема през уикендите. Назначени от съда психолог и психиатър дали заключение, потвържда-ващо в основното заключението от 2008 г., и препоръчали, ако съдът повери детето на жалбоподателя, това да бъде направено постепенно и под надзора на властите. През юни 2010 г. окръжният съд оставил първоинстанционното решение в сила. Подадената от жалбоподателя конститу-ционна жалба също била оставена без уважение. През 2010 г. и 2011 г. от дома за деца му отказали да вземе при себе си жалбоподателката за Коледа и за Великден. Той обжалвал пред съда, който приел, че не е компетентен да установи режим на контакти, тъй като детето е поверено на детско заведение, което отговаря и за личните контакти с роднини. По-нататъшните опити на жалбоподателя да вземе за кратко жалбоподателката били безуспешни. През 2012 г. тя била настанена в приемно семейство и отказвала да се среща с баща си. Съдилищата променили привременния режим на контакти между жалбоподателите, като разрешили да контактуват само писмено. Решението: 84. На основание чл. 8 от Конвенцията жалбоподателят, лично и като представител на жалбоподателката, твърди, че ответната държава не е изпълнила задължението си да подпомогне поддържането на семейните отношения между тях. 90. Правителството възразява, че детето не следва да бъде конституирано като страна по делото, както жалбоподателят е поискал с писмо от 12 март 2013 г. за допълване на жалбата, още повече че искането не отговаря на чл. 47 от процедурните правила. Съдът отбелязва, че непълнолет-ните могат сами да сезират Съда и на още по-силно основание могат да бъдат представлявани от свой родител, който се намира в конфликт с властите по повод упражняването на защитени от Конвен-цията права. Въпреки че признава правото на биологичните родители да представляват децата си, Съдът държи сметка и за наличието на евентуален конфликт на интереси между тях. В случая Съдът приема, че жалбоподателката може да бъде представлявана от баща си що се отнася до фактите, настъпили след искането от 12 март 2013 г. 103-105. Съдът отбелязва като безспорен факта, че между жалбоподателите е налице семеен живот и че настаняването на жалбо-подателката в дом за деца представлява намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на семейния живот. Тази намеса е породила позитивното задължение на ответната държава да поддържа личните отношения между двамата, за да могат да се съберат, ако това е възможно. 109-113. Намесата се е основавала на закона и е преследвала легитимната цел да защити правата и свободите на другите, в случая на детето. Относно нейната необходимост в едно демократично общество Съдът следва да разгледа в светлината на всички обстоятелства по делото не само дали мотивите за оспорваните решения на властите са относими и достатъчни, но и дали държавата е изпълнила задължението си да позволи поддържане на връзката между жалбоподателя и дъщеря му. Съдът припомня, че по този тип дела най-важното съображение е интересът на детето. Единствено изключителни обстоятелства могат да оправдаят прекъсването на семейните връзки, което би отделило детето от неговите корени, и държавите трябва да направят всичко възможно, за да поддържат личните отношения, с цел при възможност семейството да събере отново. 114-121. Що се отнася до настаняването на детето Съдът преценява дали при упраж-няването на свободата си на преценка влас-тите са действали добросъвестно, внима-телно и разумно и дали изложените мотиви за намесата са относими и достатъчни, като се държи сметка за обстоятелствата по делото в тяхната цялост. В случая спешното настаняване на жалбоподателката в детско заведение след смъртта на майка й е било оправдано с оглед на обстоятелствата и на възрастта и емоционалното й състояние. Националните съдилища са потвърдили мярката след внимателно разглеждане на всички относими факти и са постановили обосновани решения. В тази част от жалбата чл. 8 не е нарушен по отношение на жалбоподателя, който единствен има locus standi. 122-123. Относно осигуряването на семей-ните отношения между жалбоподателите Съдът отбелязва, че поемането на отговор-ността за детето от властите по принцип следва да се разглежда като временна мярка и че продължителното прекъсване на контактите между родител и дете или твърде редките контакти между тях значително намаляват шансовете за преодоляване на трудностите, настъпили в семейния им живот. Задължението да се взимат мерки за поддържане на семейните отношения възниква още от настаняването на детето и се засилва с времето, но властите са компетентни да се намесят с оглед намирането на справедлив баланс между интересите на родителите и техните деца, когато изглежда, че контактите с родителя застрашават детето. 125-130. В случая на властите е било известно, че жалбоподателите никога не са живели заедно и че жалбоподателят никога не се е грижил за дете. При все това, в продължение на четири години те не са предприели подготвителни мерки за улесняване на контактите между двамата. Все пак, с оглед на първостепенния интерес на детето да намери отново сигурност и на обстоятелството, че посещенията на баща му изглежда не са допринасяли за това, властите не могат да бъдат упрекнати, че не са настояли за медиация и семейна терапия. От друга страна обаче доказателствата разкриват, че служителите на дома за деца не са показвали особено желание да положат усилия за засилване на връзката между жалбоподателите и винаги са се противопоставяли бащата да вземе жалбо-подателката при себе си за празници или да я изведе, а опитите му да получи регламентиране на личните контакти от съда са били безуспешни. Следователно жалбоподателят на практика е бил лишен от възможност да се вижда с детето си при условия, благоприятстващи положително развитие на отношенията им, без тези ограничения да са били подложени на съдебен контрол. В това отношение жалбоподателите не са разполагали с правни гаранции за ефективна защита на правото им на зачитане на семейния живот. Също така, съдилищата не са извършвали служебно периодичен преглед на положе-нието. Дори настаняването на детето в приемно семейство до момента изглежда основано единствено на решението на социалния орган от 2012 г. Така съдилищата не са проявили необходимото усърдие, когато жалбоподателката все още е приемала да се вижда с баща си. При тези обстоятелства, макар и властите да не са надхвърлили свободата си на преценка като са дали по-голяма тежест на интересите на жалбоподателката да има стабилност в живота си, отколкото на интересите на жалбоподателя да живее с нея, Съдът намира, че липсата на контрол върху детското заведение и нежеланието на съдилищата да определят постоянен режим на лични контакти са допринесли в решаваща степен за липсата на всякаква възможност за събиране на семейството на жалбоподателите. С оглед на неосигурената ефективна защита на правото на зачитане на семейния живот на жалбоподателите след настаняването на жалбоподателката в детско заведение, Съдът установява нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 448.5 Kb. Сподели с приятели:
|